Показват се публикациите с етикет протест. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет протест. Показване на всички публикации

30.9.11

Рашковците нямат етнос, както и парите мирис!

Твърдя, че в случая Катуница преобладават социалните различия и проблемите, които се създават от това. Защо съм убеден в това?

Първо, трябва да направим разлика между причината и следствието.

Причината:
Защо се стигна до инцидента с убийството?
Когато феодалът си мисли, че е цар, третира обикновените хора като поданици, въобразява си, че може да прави каквото си иска с тях, включително и да отнема човешки живот. Още повече се настървява, когато вижда, че държавните институции си затварят очите, и как няма, след като „Царят” ги държи с хиляди поданици - гласоподаватели.
Това е силата на богатството. Парите и силата им над човека. „Морал”, стимулиран и толериран от системата. Нима това е черта, присъща само за богаташите от ромски произход?
А онези, още по-рафинираните от К. Рашков бизнесмени, разполагащи с цели екипи от висококвалифицирани юристи, намиращи им вратичките в закона, които винаги съумяват да останат в сянка, както и сега? Те не предизвикват така безцеремонно обществеността, но също неморално присвояват богатства, също посягат на човешки живот в името на пари, и в повечето случаи не са цигани.
А онези, които предизвикват цели войни със същата цел – отново пари и печалби?
Затова, докато съществува тази система с конкретния морал, ще има убийства над невини деца, ще има и войни.
Затова и хората в Катуница, изпитали пряко въпросното отношение като към нисши, не са против всички цигани, а против конкретната фамилия, от която страдат българи и роми.

И следствието:
Убийството, което разбуни духовете. Стана повод различни хора да изразят натрупан гняв - против ромите, против финансово силните, против политиците. В повечето случай от млади хора. Младите не могат да търпят лъжите, измамите и лицемерието. Виждат как властващите политици от последните 20 години си затварят очите пред дерибейството на финансово силните, и търсят решение. Много от тях вярват, че циганите са виновни за положението в родината им. Но според мен в дъното и на техния гняв стоят социалните проблеми, безизходицата, неясното бъдеще.
Логично, от подобни конфликти винаги се вадят политически дивиденти, в случая от „патриотични”, крайно-националистични и крайно-десни партии и организации, които зад патриотичната маска работят на практика против държавата, като внушават, че проблем № 1 на България са циганите. Например, неплатеният ток на ромите /не че не е проблем/ едва ли може да се сравни със сумите, грабени при игрите на политици и едри бизнесмени? Защо тогава все съдим ромите, нима те са тези, които тънат в охолство?


Мнението ми по темата, пред Телевизия Стара Загора в предаването „Още по темата” на 26.09.2011 с водеща Велизара Цонева - (част 1)


При икономически кризи националистичните и расистки конфликти ескалират.
Много от тези младежи залитат по националистичната кауза от криворазбран патриотизъм. Те търсят виновник за проблемите – своите и на средата, в която живеят, и са подведени от демагози, които им посочват врага, за момента, в лицето на циганите. Защо? За да не се насочва вниманието към истинските виновници -"Рашковците”
Кои наричам условно "Рашковците”? Тези, които печелят много пари, независимо как го правят и към коя етническа група принадлежат. Поради социалното си положение, те са със специален статут винаги – с тях се съобразяваме и уважаваме, затваряме си очите, когато правят незаконни неща. Те са нужни на системата. „Рашковците” смазват добре държавния механизъм и работят в хармония с политическата върхушка. Не бива тях да ги бараме, нищо, че са в основата на проблемите.
И така, съзнателно или не, водачите на крайно националистични и расистки групи вършат услуга на истинските виновници за положението на страната.

Решението винаги е едно – буден народ, който разбира кой е първичния проблем. Ако това го разберат хората, ще е добре, защото рано или късно ще насочат гнева си срещу когото трябва.

4.7.11

Предупреждение към потенциалните инвеститори, тръгнали на евтин шопинг в Гърция!

От сайта на Движението на площадите в Гърция, четем:

.
Дата на Събранието:
Неделя, 03/07/2011

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ТРОЙКАТА*, БАНКИ И МЕСТНИ И ЧУЖДИ ПОТЕНЦИАЛНИ ИНВЕСТИТОРИ, които МЕЧТАЯТ за ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ в ГЪРЦИЯ.

Едно детронирано и диктаторско гръцко правителство, което не представлява народа на тази страна, току що гласува законопроекти, по силата на които възнамерява да отчужди гръцката държавна собственост и земя, против волята на огромното мнозинство от народа.

Информираме тези, които виждат добра възможност за инвестиции, че съвсем скоро ще свалим това правителство, на което ще се търси отговорност за престъпленията срещу народа и страната. Неговите подписи и законопроекти са невалидни. Те не са легализирани от гръцкия народ и, разбира се, не са признати от него.

Предупреждаваме всеки потенциален инвеститор дори и да не помисля да се приближава до търг или продажба на обществена собственост и земя, още по-малко да купува. Когато възвърнем суверенитета на нашата страна, те ще изгубят всичко закупено, а парите, които са платили за незаконните сделки, няма да им бъдат върнати.

Също така предупреждаваме, че до възвръщането на контрола върху страната, в рамките на нашите права съгласно гръцката конституция, както и от международно признатите права на народите и хората, ще направим всичко необходимо чрез самоорганизиране да анулираме на практика, както и да саботираме евентуалните инвестиции.

И така, нека да не смее никой потенциален инвеститор да прави евтин шопинг на обществено имущество и земя в Гърция, освен ако не е наясно с високия риск на неговата инвестиция. В този случай, инвестицията му ще бъде „добре дошла” в страна, в която всеки път когато някой се опита да отнеме свободата на народа, се ражда един Канарис** или се разрушава мост като този при Горгопотамос***.

Народно събрание на площад Синтагма – 3.7.2011 г.

За ГЛАСУВАНЕ и РАЗПРОСТРАНЕНИЕ като Пресъобщение в чуждестранни и гръцки медии  и интернет (ПРИЕТО)


* Тройка – МВФ, ЕБ /Европейската банка/ и ЕС
** Канарис – Герой от гръцката революция за независимост от 1821. Той бил най-обикновен гражданин до деня, когато казал: „Не издържам повече. Стига толкова!”, при което отишъл да разруши един от най-големите флагмани на отоманската флота, прилагайки партизанска тактика – брандер - която става много известна и популярна.
*** Горгопотамос - мост, който е взривен от партизански групи на гръцката съпротива и британски командоси по време на немската окупация през 1942 г.

1.7.11

Първата победа на движението на площадите в Гърция



Зад сайта и фейсбук страницата „real-democracy” /”истинска демокрация”/ стоят инициаторите на така-нареченото „движение на площадите” или „движение на възмутените, разгневените”, зародило се последните 40 дни в Гърция, към което всички гледаме с надежда.
Предлагам ви превод на последната статия на същия сайт, която не толкова детайлно и хронологично описва събитията от 28-29 юни, а по скоро изразява преживяванията на участниците и се опитва да улови духа на движението, което е качествено ново в немалко аспекти:


„Real Democracy” се роди в движението и живее в движението. И, разбира се, има мнение, защото се състои от обикновени хора като всички вас. И ние като граждани на този свят се интересуваме, загрижени сме, стремим се, даваме от себе си.

От вчера всичките участници в сайта бяхме навън. Нашето място е и ще бъде винаги там. До вас! И така, качихме се и ние на площада, за да протестираме, да извикаме, да ръкопляскаме. Когато пристигнахме, всичко беше чудесно. Хора много - танци, веселба, песни. Пристигна шествие с мотори. Весела атмосфера! Хората ръкопляскаха. Надеждата, мечтите - живи! Групи от хора говореха, разменяха мнения, спореха, съгласяваха се, но винаги в приятелски тон и доброжелателно! Граждани от всички възрасти! Беше прекрасно! Колкото проблеми и да има всеки, те остават назад, по пътя до площада, на тротоара! Просто защото сме ВСИЧКИ ЗАЕДНО!



Но тук и там някои са хвърлили бутилки с вода. Граждани с всекидневни проблеми, които не могат да издържат повече натиска от банките, от политиците, от правителството. Хора са преди всичко, как се издържа? Как да издържи един баща, една майка, когато не може да купи за детето си основните неща - тетрадка за училище, 2-3 кутии мляко, една дреха, една играчка? Как да издържи един работник, който губи работата си? Как да издържи един млад човек, който е без работа? Всичко това създава едно оправдано напрежение. Всички ние на първа линия препоръчвахме хладнокръвие. И успяхме заедно с много граждани.

Но силите на реда бяха на друго мнение. Пуснаха първите сълзотворни химикали. Хората се разбягаха, викаха, крещяха. Едно огромно „защо” се надигаше във въздуха, но остана без отговор. Камъни летяха от неопределени посоки, както и някъде иззад нас. Викахме да изолират онези, които създават смут. Напразно! Сълзотворният газ като дъжд! Без оглед дали насреща са жени или деца – пазехме ги, помагахме им колкото можем. Хората бягаха, падаха, помагаха им близките до тях. Ние викахме постоянно: „Хора, всички напред …. Елате, тук сме!”. Някои ни чуха и започнаха пак да се събират. Нещата донякъде се успокоиха. И камъните спряха Но след малко, БЕЗ ПРИЧИНА, отново пуснаха сълзотворен газ! Този път, колкото и да искахме, не можехме да стоим повече. Хората над стълбището се разбягаха. Останахме сами. Седнахме всички и мълчахме. Не разочаровани! Просто се питахме защо? Както и вие!

Решихме да си тръгнем и да се върнем на следващия ден (днес 29.06.) с повече кураж и по-решителни. Решени да изискваме нещата, които ни дължат. Мечти и надежди. Прости неща.

И така отидохме и днес. В 11 ч. бяхме там. Отново се бяха събрали ентусиазирани хора, но и се усещаше подозрение дали няма да се случат същите ициденти като снощи. Успокоявахме ги и с телефоните си подканвахме хората по всички групи във фейсбук да излезат! Беше вълшебно преживяване! Нямаме думи да го опишем! Колкото продължи, това беше нашият сън! Това, което искахме! Всички да сме заедно! Без табели, без имена. Всичко беше в една дума - приятел! Чудесно! Единствено! За тези малкото вълшебни минути, всички бяха равни! Всички се гледахме в очите с чисти погледи!
Музиканти даваха ритъма. Лозунги навсякъде и ръкопляскания! Невероятни емоции! Всичко, за което се борихме, беше там за няколко минути!

Но, пак сълзотворен газ! Ад! Вчера не беше нищо! Очите ни плачеха! Вътрешностите ни горяха! Много хора псуваха! Въпреки че атмосферата беше задушаваща, опитахме се отново да задържим хората заедно! Направихме една голяма верига! За миг се върна надеждата! Но една празна бутилка за вода от някой беше достатъчна! Сълзотворен газ, шокови гранати навсякъде. Плачът се смеси с ярост! Хората бягаха насам-натам. Надежди и мечти се замъглиха от дима на сълзотворния газ! До 3:30 часа следобед се опитвахме да даваме кураж, а и на себе си! И ние в един момент се огънахме и се изгубихме един друг! Сълзотворният газ бълваше около нас и върху нас, дори и в метрото! Невероятно! Както пишем в началото, и ние сме обикновени хора! И все пак имаше откъде да черпим сила и кураж, защото ние вярваме във всичко това! Не сме го изоставили! Старахме се, плакахме, вълнувахме се, но не се отказахме! И няма да се откажем!

Въпроси:
Сега вече, събрани и пишейки тази статия, се чудим защо се случи всичко това? Защо толкова много насилие от страна на държавата към граждани, които се борят мирно в продължение на 40 дни? Отговорът, който ни идва, е един. Страхуват се от нас! Страхуват се от хората. Единственото им притеснение е да не се махнат от столовете! Искат и им харесва да играят ролята на Бащите на нацията! Подсигурени, разбира се! Заключени в скъпи офиси, със скъпи мобилни телефони, автомобили, домове, единственото, което правят, е да се подиграват на хората, да ги потискат и изтезават с нечовешки мерки!
И разбира се, щом като „Заедно ги ядохме” /бел. на прев.: Прословута фраза, казана преди няколко месеца от вицепремиера Пангалос/. Но ние, уважаеми Дами и Господа, защо не сме яли нещо? Защо търсим в банките да видим колко имаме, а не виждаме нищо???
И след всичко това, вие мислите, че ще дадем назад?
Кой ви каза, че се страхуваме от качулките?
Кой ви каза, че се огъваме?
Кой ви каза, че отстъпваме?
Кой ви каза, че се отказваме?
Кой ви каза, че мечтите ни угаснаха?
НИЕ със сигурност не сме ви го казали и няма да го кажем НИКОГА!

А сега какво?
Този въпрос е много лесен … има отговор без много замисъл! ПРОДЪЛЖАВАМЕ навън! Предстои да си вземем дължимото. Правосъдие, Справедливост, Равенство, Демокрация! Още утре ще бъдем отново навън! Ще продължим оттам, където мислят, че ни спряха! Всички ние, Дами и Господа в Парламента, имаме нещо важно. Имаме сърце, разбиране, състрадание към човека до нас! Споделяме болката заедно! Съпричастни сме, даваме ИСТИНСКА прегръдка на човека до нас. Казваме си пак „Добър ден!”. Пак говорим искрено един на друг! Това е липсвало на всички ни! И мислим, че първата голяма победа е, че се върна човещината!

Следващи стъпки?
Просто ще решат хората! Само хората съществуват вече и ВСИЧКИ ЗАЕДНО предстои да направим едно пътуване. Още сме в началото! Но в края ще видите нещо вълшебно. Една усмивка на едно дете, което знае, че ще има бъдеще, ще ви подържи ръката и ще ви каже „Благодаря!”. Ние тази ръка и това благодаря не искаме да го изгубим! ВИЕ?

26.6.11

Обща стачка и блокада на гръцкия парламент за 28 - 29 юни!



Народното /извънпарламентарното/ събрание на площад „Синдагма” Атина, разпространи следния призив:

28 - 29 юни: 48 часа на улицата!

Цяла Гърция на площад „Синдагма”, за да не мине Средносрочният план!

От един месец насам ние пълним площадите на цялата страна с искането да си вземем нашия живот в наши ръце. На 28 и 29 юни нашата борба ще достигне повратна точка. Правителството на нулевата обществена подкрепа се опитва да гласува в парламента Средносрочния план. Този план не трябва да бъде приет. Не можем да допуснем разграбването на общественото богатство, няма да толерираме мизерстването на множеството с цел осигуряването на печалбите за малцинството. Медийните маневри, фалшивите промени в правителството, както и изнудването от страна на правителството, МВФ и ЕС, не могат да ни подмамят. Сега вече знаем, че дилемата не е между Меморандума и банкрут, тъй като тези Меморандуми водят с математическа яснота до банкрут на обществото.

Във вторник и сряда, на 28 и 29 юни, когато тече двудневното обсъждане и гласуване на Средносрочния план в парламента, синдикатите са обявили 48-часова обща стачка. През тези два дни никой не трябва да работи, да консумира или да подкрепя по какъвто и да е начин отказ от стачката. От сутринта на първия ден на стачката се събираме на площад „Синдагма” заедно с народните събрания от цялата страна, както и от всички квартали на Атина.

В сряда на 29.06., в деня на гласуването на Средносрочния план, обграждаме парламента и изпращаме посланието, че народът го отхвърля!

От един месец насам доказваме, че не съществуват пътища без изход, че имаме силата да очертаем нова посока за обществото. Настъпи часът да направим следващата голяма стъпка. Сега е нашият час, сега говорим ние!

Или ние, или те - пряка демокрация сега!


Народно събрание на площад „Синдагма” - 22 юни 2011 г.

12.6.11

Призив за блокада на гръцкия парламент

В събота, 11 юни, Народното събрание на площад "Синдагма" разпространи призив за блокада на гръцкия парламент в навечерието на гласуването на така наречената средносрочна програма /актуализация на Меморандума, подписан между Гърция и „тройката” - МВФ, ЕС и Евр. централна банка, по-долу за краткост „програма”/.
Новото споразумение предвижда прекомерно увеличаване на данъците, по-нататъшно намаляване на заплати и пенсии, както и съкращаване на повече от 100 000 държавни служители през следващите няколко години.

Призивът гласи:

24 часа на улицата!

Това е нашият ОТГОВОР за ПРОГРАМАТА!

На 15 юни да обградим парламента!

Сега, когато правителството се стреми да прокара програмата, нека да обградим парламента, да се съберем и да останем на Синдагма.

Всички заедно да продължим и да засилим протестните действия, които започнаха на 25 май. Следващата стъпка е общата стачка на 15 юни /сряда/. Няма да спрем докато не върнат обратно програмата.

Подкрепяме по всякакъв начин общата стачка и протестираме мирно. На 15 юни не работим и не консумираме. Координираме се с всички граждани, които искат да изразят несъгласието си с програмата, със стачниците и техните синдикати, с народните събрания по места, с протестните действия и превземанията в цялата страна. Подканваме хората на изкуството да подкрепят протеста, да излязат по улиците заедно с нас и да предадат техния нюанс. Определяме три големи срещи:

Нека всички на 15 юни /сряда/ от 7:00 ч. да бъдем:

1. Пред Парламента;

2. На спирката на метрото „Евангелисмос”;

3. На стадион „Панатинайко”.

До 15 юни „орем” Атина, за да предадем навсякъде призива на Народното събрание на Синдагма. От сега определяме борбена среща за деня, в който ще бъде гласувана програмата.

Да се чуе силно нашият глас:

ПРОГРАМАТА НЯМА ДА МИНЕ

Народно събрание площад Синдагма
11 юни 2010 г.

9.6.11

Резолюция на Народно събрание на площад Синдагма - Атина

[неофициален превод]

Сега ще говорим ние!

Призив за паневропейски протест на 5 юни

От 25 май, хиляди граждани пълним площадите на цялата страна, заявявайки желанието си да вземем живота си в свои ръце. Ние имаме различни идеологии, но това, което ни обединява, е възмущението от случващото се, желанието ни за справедливост, равенство и достойнство. Ние сме различни, но ще останем заедно единни!

Гласът ни трябва да бъде чут навсякъде:

- защото не може да се жертват цели народи, за да не претърпят загуби кредиторите – дългът не е наш и ние няма да го плащаме,

- защото политическата система, която прави бедните още по-бедни, а богатите още по-богати, не може вече да решава вместо нас и трябва да бъде съборена,

- защото искаме да живеем с достойнство от труда си, без непрекъснатия тероризъм на безработицата,

- защото всички, които грабят общото богатство, трябва да си понесат наказанието,

- защото безплатното обществено здравеопазване и образование са неотменими права на всеки,

- защото Средносрочната програма (актуализиране на Меморандума с МВФ) няма да мине.

Организираната дезинформация не ни плаши. Ще останем по площадите докато онези, които създадоха днешната безизходица, си отидат, без да се връщат с различна маска: МВФ, Меморандум, Тройка, правителства, банки и всички, които ни експлоатират. Ще демонстрираме заедно докато: “Смут настане в подземното царство и дъсченият под се продъни от тежестта на слънцето” (от поема на Одисеас Елитис - гръцки поет, получил Нобелова награда за литература през 1979 г.)

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ СЕГА!

Народно събрание на площад Синдагма – 2 юни 2011

Превод: DS Translations


7.6.11

Мечката се събуди!


пл. Синдагма, Атина, 05.06.2011 от in.gr

Най-после мечката се събуди!
Може би това очакваше този блог, за да тръгне наново. Най-после гърците станаха от канапето. Вече втора седмица пълнят площадите на всеки град.
Роди се един нов политически субект, който разчупи страха и доведе отново надеждата. Самонарекоха се „Аганактисмени”.
„Недоволните” – така видях преведена в някои български сайтове думата Αγανακτισμένοι /Аганактисмени/. Мисля, че преводът е мек. Според мен правилният превод е „ядосани, сърдити, възмутени, гневни”. Този стремеж да заобляме смисъла на думите, сакън да не ни обвинят, че сме негативно мислещи, ме вбесява. Все едно онези горе да ни изнасилват, а ние, за да не ни обвинят в негативизъм, да казваме, че правят любов с нас.

Та, всеки ден в Атина, на площад Синдагма (Конституция) пред парламента, от 18 ч., се струпват хиляди „аганактисмени” от различни възрасти, с различни политически убеждения, или аполитични. Характерното на този нов тип протест е, че протестиращите не са организирани от никаква партийна, синдикална или друга организация. Няма конкретна предварително подготвена програма, списък с лозунги или искания, още по-малко предложение за алтернативно управление или рецепта за излизане от кризата. За сметка на това хората са многобройни - хиляди, стотици хиляди. Няма тояги, камъни или „Молотов”, чупене на витрини. Протестите са мирни, организирани главно чрез интернет. Общото, което събира всички тези хора, е разочарованието, стигнало до отвращение от управляващите, политиците, продажните синдикални лидери, банките, спекулантите, юпитата, капиталистите, системата като цяло. Разбира се, разни хора дават различно обяснение за причината за кризата. Могат да се чуят всякакви реплики като ”всички са против нас”, „има заговор срещу Гърция”, „емигрантите виновни за всичко”, „политиците виновни”, „всичките 300 на клада” /броя на депутатите в гръцкия парламент/, „да се изгори парламента”, „не плащаме дълга, защото не сме го предизвикали ние”, „банковата система е виновна", „капитализмът е виновен” и т.н. В едно са единодушни: Да се махат управляващите, защото, колкото повече стоят, толкова по-лошо за страната. Но за това, какво би последвало, мненията не са единни.

Специално в неделя, 5 юни, бяха събрани толкова много хора, че дори казионните медии, които винаги гледат да потулят или критикуват протестните действия, изтъквайки слабостите им, нямаха друг избор, освен да покажат истината.
А истината е, че вече хората се събудиха. Не приемат повече обезценяване на своя живот. Не приемат да ги натоварват с още повече заеми, които ще плащат поколения напред. Една голяма част са разбрали, че цялата патаклама става, за да се защитят интересите на кредиторите, за да знаят спекулантите, които трупат огромни богатства на гърба на народите, че парите им от предишни и бъдещи кредити ще бъдат опазени, независимо дали това ще стане с унищожаването на една голяма част от народа.
Всички признават, че за първи път през живота си виждат толкова много хора събрани в центъра на Атина!
„Не дължим, не продаваме, не плащаме”, „крадци, спекуланти, банкери”, „няма да си тръгнем, ако не си тръгнат” пишеше на някои от плакатите онзи ден.

Според мен, най-ценното, което се ражда в този нов тип протести, е провеждането всяка вечер от 21 ч. в центъра на пл. Синдагма, на „λαϊκή συνέλευση” = „народно събрание”. В него участват всички желаещи „аганактисмени” в опит за прилагане на пряка демокрация. В него процедурите текат съвсем демократично. Всеки желаещ може накратко да говори и предлага. Сформирани са екипи, разпределят се различните дейности, които се налага да се извършват – протоколиране, юридически консултации, медицински, хранене, почистване и околна среда и т.н. и всичко на доброволни начала.
Едно важно решение, взето завчера от въпросното народно събрание, е вечерта преди гласуването в парламента на средносрочната програма /актуализиране на Меморандума с МВФ/, вероятно на 15 юни, да бъде блокиран парламента, а в деня на гласуването да тръгнат от всички квартали на Атина масови шествия с крайна точка пл. Синдагма. На същия ден протестни действия ще се проведат пред сградите на СЕВ /Съюз на гръцките индустриалци/, Централата на гръцката банка и др., през времето, когато там ще текат разискванията в парламента - жива верига около него.
Разбира се, не всички желаят да участват в тези събрания. По-темпераментните, така да се каже, предпочитат да стоят пред парламента, да вдигат шум, да ръкомахат против депутатите. Има едно специфично за гърците ръкомахане – отворена длан срещу обекта, който много „уважават" :)

„Ние сме им нужни, те на нас не!”
„Дългът не е наш, той е направен от лихварите-банкери, от тези, които са усвоили крупни суми от Олимпиадата и други обществени поръчки. Щом дългът не е наш, не го плащаме”
Тези и още много други интересни изказвания чух от прякото предаване по интернет на народното събрание в Синдагма (real-democracy.gr)

Протестът продължава, "аганактисмини" се събират всеки ден от 18 ч. Очакват се интересни събития.

16.12.10

Какво се случи вчера в Атина



„Не просим, не отстъпваме, отстояваме правата си!”
„Атина, Дъблин, Лисабон - цяла Европа по пътя на борбата!"
„Неподчинение!”
„Патриотизъм е защитаването на правотата на народа, а не интересите на капиталистите!”
„Край на подигравките, никакви жертви повече за плутокрацията!”
„Гърци и емигранти – работници обединени!”
„Долу бандата!”
„Колкото и да се старае полицията, бандата ще си тръгне!”
„Работнико, можеш и без шефове!”
„Долу хунтата!”
„Хунтата не е свършила през 73-та!”
Това бяха някои от лозунгите, които се чуха, или бяха написани по плакатите вчера в центъра на Атина, от участниците в многолюдните протестни шествия, организирани от синдикалните федерации в рамките на обявената 24-часова обща стачка.
И още един път се налага да влизам в ролята на журналист, за да придобият българските читатели истинска представа за това, което се случи вчера в Атина.
Това, което не е показано по медиите – слуги на властващите, които, в стремежа си да ги пазят, крият от народа „лошия” пример на съседите.

А кой е „лошия” пример? Настоятелното желание на хората да протестират.
Гневът от несправедливите мерки, които правителството взема, изкара на протест над 100.000 души от всякакви възрасти, въпреки студа и сутрешния дъжд, въпреки тоновете /в буквалния смисъл/ сълзотворни химикали, изхвърлени от полицията срещу тях.

„Лош” пример е, може би, и това, че се протестира срещу отнемането на права, които отдавна вече са отнети в България, или се отнемат без никаква реакция – като например „изпитателния период", през който един работодател може, без да дължи никакво обезщетение, да уволнява, както и подписването на индивидуален трудов договор, а не обществен, и още много.


Стана ясно, че правителството няма картбланш за политиката, която провежда - политика на обслужване на интересите на местни и чужди капитали.

Ето какво разказва очевидец:

„Изглежда, стъписването и вцепенението у много хора от бурята на противонародните мерки започва да отстъпва.
Усилията, които полагат медиите - защитници на режима, да информират за "няколко десетки качулконосци, които очерниха шествието", са напразни. Уволнените – ние, които търсим в продължение на месеци работа без резултат, както и тези, които работят за един залък хляб, сме разгневени на Г. Папандреу и неговото правителство. Ако младите се изразяват по-бурно и динамично, то е защото са млади и кръвта им кипи.

Аз не мога добре да опиша това, което почувствах днес, гледайки този огромен поток от хора да протестират. Дано да удави всички онези, които ни управляват.

Това, което днес ми остана в съзнанието, е един стар дядо на около осемдесет, който с ругатни захвърли бастуна си по специалните полицейски части… след замаха падна, а ние отидохме да му помогнем”.
Друг участник разказва:
„Много време след започването на полицейската варварщина, хората продължаваха да се събират на големи групи по тротоарите и малките улички и изразяваха натрупания гняв срещу „крадците и мошениците на правителството на ПАСОК - новата хунта”. Гневът на хората кипи и става все по-осезаем”. Това е написано тук. В същия линк ще видите доста снимки и видео, от които става ясно какво се случи всъщност.

Настроенията май напомнят на онези от времето на Политехниката през 1973 г.

20.5.10

Гръцката криза - истинското лице на неолиберализма




Благодарение на Нейно Величество Глобализацията се научаваме лека по лека да ядем, пием, обличаме, слушаме музика и най-вече да мислим еднакво. От България до Австралия една и съща операционна система в компютрите, едни и същи марки бира, едно и също черно безалкохолно питие, едни и същи сандвичи, горива и т.н. и т.н. Иначе сме в общество на „свободен” пазар. Свободен само за най-силните. Останалите сме обречени да слугуваме /консумирайки и продавайки на безценица труда си/.

Медиите, разбира се, са един послушен помощник на силните за оформяне на глобализирано еднакво мислене чрез „информацията”, която ни подават. Едно и също обяснение за събитията се спуска, по един и същ начин се възпроизвежда масово. Колко им е лесно на онези горе! Подават смляна храна наготово, а чрез удобните медии, които се копират едни други, народите я консумират. Навсякъде.
„Гръцката криза” и начинът, по който я разбират масите, са показателни.

Това, което на първо място причини повишаването на гръцкия дефицит, според широкото мнение, е „охолният живот на гърците”, или „прекалено многото права”, или „големите заплати на държавните служители”. По невероятен начин същото е мнението на масите, както в Германия, така и в България, че до голяма степен дори и в Гърция. В Гърция успяват да насъскат обикновените хора срещу служителите в държавния сектор, в останалите страни от Европа успяват да ги насъскат срещу „мързеливите гърци”. Голям е талантът на големите тв звезди - журналистите да наливат в мозъците на нищо неподозиращи зрители онова, което е угодно на системата. А системата не е нещо абстрактно, тя се управлява от финансово силните, за които на първо място е печалбата, разбира се. А на системата е угодно тези, които й служат /обикновените трудещи се/, независимо от националност и държава, да се противопоставят помежду си.

Не мога толкова да обвинявам и хората, които с лекота приемат пропагандата. Огромното множество хора по света се трепят от сутрин до вечер за насъщния, чудят се как да си платят сметките, прибират се у дома изтощени физически и психически и не са в състояние да разсъждават и премислят всичко, което им се внушава „компетентно”.

Много интересно, когато прословутите икономически показатели подсказваха растеж, в т.ч. и за Гърция, преди 10-ина години, привържениците на неолиберализма си триеха ръцете и все тръбяха наляво и надясно за край на историята и как капитализмът с неолибералната си политика е върхът на човешкото постижение и всяка друга система е обречена на неуспех. Сега обаче, по време на световната криза, според същите виновни са всички останали, само не и системата на неолиберализъм. В частност и в Гърция. Виновна не е схемата на безобразно забогатяване на едни за сметка на други и безобразните печалби, които се разпределят по върховете, не са законите с опции за спекулации и далавери, които самата тази система подхранва, а хората на труда, които евентуално са направили грешката да си получат заслужено някоя придобивка в повече и то след борби и жертви. А нека се има предвид, че все пак заплатите в Гърция са от най-ниските в цяла Европа от по-старите страни-членки на ЕС. Прословутите 13-та /коледна/ и 14-та /великденска/ заплати, като се разпределят върху останалите през годината, пак общият годишен доход е по нисък от този на останалите западноевропейци. Но, разбира се, за този „незначителен” факт няма смисъл да бъдем информирани, най-важното е да измислим и посочим „виновниците” с максимално изместване на фокуса.
И като говорим за виновници, си задавам следния въпрос:

Ако за миг приемем, че предприетите мерки от МВФ и ЕС са наложени на гръцкия народ като наказание за неговия „охолен живот”, или заради лъжливите показатели, които гръцките правителства са давали в миналото /къде са поддръжниците на двете партии управлявали от 1974 г.?/, защо трябва точно сега испанското правителство да премахне еднократната помощ, която се получаваше при раждането на дете? Защо трябва точно сега да се намалят семейните помощи и средствата, предназначени за образование в Германия? Защо трябва да се замразят заплатите на държавните служители в Италия и Португалия? Всичко това е последствие от „охолния живот" на гърците ли?
Е, не, разбира се! Цели петдесет години съществуват социалните придобивки в Европа, какво ги прихвана точно сега да ги премахват? Европа по-богата ли е била през 1960, 1970 или 1980 г., че точно сега се налагат тези мерки? Защо се подиграват с нас?

И защо ние поддаваме на пропагандата им? Ние, масите, хората, които се трудим честно, без да крадем от никого, защо сме враждебни и се настройваме едни срещу други? Нима имаме разминаване на интереси? Те горе, които постоянно се сблъскват на арената на антагонизма на пазара, намират за разумно, когато става въпрос да си запазят богатствата и лукса, да СЕ СЪЮЗЯВАТ. А ние мизерниците, които няма какво да губим освен телевизора си, завиждаме ли си едни на други, мързи ни да се замислим по-дълбоко ли, или ни е страх да не загубим и трохите?
Още нещо, за което никой не споменава: какво се е случило през последните две години с държавния дълг в повечето европейски държави /включително и в САЩ/ - скочил е с десет или двайсет процента? Никъде в Еврозоната не са прибавени никакви социални придобивки в повече за последните две години. Никъде не са се увеличили значително пенсиите или заплатите на държавните служители. Къде отидоха парите, та да се е увеличи държавния дълг до такава степен, че да се налага ножица на заплати и пенсии?
Отговорът е прост според Деластик - журналист от в. Етнос:
„парите отидоха при мошениците от финансовата система /просто казано банките/, които след като са били спасени със солидни държавни средства, сега заплашват …държавите с банкрут и „щавят” народите на Европа. Благодарение на тях се режат заплати и пенсии!”

В частност за Гърция трябва да прибавим огромните средства, които се дават за въоръжаване. По данни за периода от 2004-2008 г., страната заема първо място в Европа и пето в света по внос на конвенционални оръжия според миналогодишен доклад на SIPRI /Stockholm International Peace Research Institute/. Нека споменем тук, че една голяма част от военна техника се купува от Германия и Франция. Как мислите? Щяха ли да допуснат тези, които печелят милиарди от глупавия национализъм на крайните елементи в Гърция и Турция, Гърция да банкрутира и да престане да им увеличава печалбите? Отпуснаха „помощ” която не е нищо друго освен ВИСОКОЛИХВЕН ЗАЕМ, който се стоварва върху плещите на гръцкия народ за десетилетия напред, за да може да продължава Гърция да се въоръжава – с прости думи, да се увеличават печалбите на тези същите, които всъщност вземат средствата за заема пак от масите, от народите на Европа!. Ето, това е истинското лице на неолиберализма

Това, което също трябва да се прибави е, че откакто Гърция се роди като млада държава в първата половина на 19 век, тя е окована от великите си „приятели” /Англия/ със заеми с високи лихви, от които в страната пристигат не повече от 50%. Оттогава до ден днешен продължава схемата на заемане, за изплащане на стари дългове. Изчислено е, че за последното десетилетие, 97% от кредитите, които е получила страната, са отишли за погасяване на стари дългове! Излиза вярна една стара приказка, че единствената част на така нареченото национално богатство, която принадлежи на народа, е държавният дълг!

И, разбира се, спекулациите, присвояванията и подкупите на акулите в самата Гърция, в комбинация с външните им господари, които същата система храни, за да съществува самата тя. Например Олимпийските игри в Атина. Когато лявата партия СИНасписмос /основния компонент на коалиция СИРИЗА днес/ твърдеше, че организирането на Олимпийските игри в Атина е лудост, предвид финансовите възможности на Гърция, голяма част от народа, добре обработен от медиите, я обвиняваше в национално предателство. Днес знаем, че основната цел за провеждането на Олимпийските игри в Атина е била присвояването на огромни средства от същите крадци, които винаги стоят зад управляващите политици навсякъде по света. Много са скандалите, на които бих могъл да се спра – скандали, в които не малко пъти са намесени и „приятелите" от Европата, които говорят за „наказание на гърците”. SIEMENS, HDW, FERROSTAL, ΜΑΝ, неизправни подводници, манастира Ватопед и т.н. и т.н. Скандали, в които става ясно, че на гърба на народа ненаситните печелят милиарди, а загубите насилват пак народа да плаща. Това е истинското лице на неолиберализма!

А що се отнася до заплатите на държавните служители - новите „врагове на нацията”, само ще спомена, че според изчисленията на http://sxoliastesxwrissynora.wordpress.com
процентът на сумата от заплатите /хипотетично възможно най-високите/ на държавните служители, назначени за периода от 2004 до 2009 г., които, според ТВ МЕГА, са ощетили страшно много държавната хазна, спрямо увеличението на държавния дълг за същия период, е едва 3,3%. За останалите 96,7% кой е виновен? „Бихте ли обвинили децата си, в случай, че семейния бюджет излиза на червено с 1000 евро на месец, само защото ядат всеки ден сладолед?” пита авторът на статията.
А пък аз се питам, докога ще търпим да ни лъжат? До кога фаталистично мълчаливо ще приемаме глобализираното затъпяване, постоянното потискане и експлоатация?
Не е ли време да се организира най-после общо европейския синдикализъм, който с координирани действия да покаже колко всъщност сила крият народите?
За силните границите вече не съществуват, ние кога ще ги премахнем?

„Взеха ни дрехите и сега ни обвиняват, че сме голи” – с това не могат да се примирят в Гърция, за това една голяма част от тях са твърдо решени да се борят докрай, за да не се приложат на практика мерките, наложени от МВФ и ЕС, които политическите марионетки /депутатите от ПАСОК и крайно десните ЛАОС/ гласуваха в парламента. И за да се улеснят, гласуваха изцяло противоконституционна поправка, според която финансовият министър може да подписва договори и други документи, обвързващи държавата пред чуждите величия, без да е необходимо одобрението на парламента! Министърът на финансите се превръща във Върховен държавен глава, който с диктат налага волята на господарите си.
Някой спомена ли нещо за демокрация? Колко е прекрасно „свободното” общество на неолиберализма!



Отговорът на всички тези действия на системата е само един - осъзнато активно противопоставяне. Днес в Гърция тече обща стачка, в която участват и трите синдикални федерации: ГСЕЕ /частен сектор/, АДЕДИ /държавен сектор/ и ПАМЕ /синдиката на Гръцката комунистическа партия/
Очаква се митингите да залеят Гърция и да бъдат от най-масовите за последните десетилетия. И преди да преглътнем поредните заблуди, с които ще ни залеят, нека се замислим от какво точно се възмущаваме и да не бързаме да отричаме!

17.3.10

Шествие на АДЕДИ в Атина вчера 17/03/2010

АДЕДИ - Федерация на синдикатите на държавните служители в Гърция


tvxs.gr

12.3.10

Мерките няма да минат



Повече от 80 000 души демонстрираха вчера, 11 март, в центъра на Атина, с което показаха решимостта си да не отстъпват, докато исканията им не бъдат удовлетворени. Всеобщата стачка беше обявена от трите конфедерации, обединяващи всички синдикати: ГСЕЕ (частен сектор), АДЕДИ (държавен сектор), ПАМЕ (Гръцка Комунистическа Партия). Според ГСЕЕ успехът на стачката е 90%.

Протестите бяха едни от най-динамичните за последните години, но същевременно и с най-много хвърлен сълзотворен газ, с който бе задавен центъра на Атина. Системата е решила непременно да озапти и последната бастилия в Европа.

Видео от протестите в Тесалоники /Солун/

И как се съобщават новините:
„Хулигани-анархисти атакуваха полицията.” - БТВ
„Без никакъв повод, провокативно, полицията атакува със сълзотворен газ в средата на шествието, опитвайки се да го прекъсне.” - прессъобщение на Координационния съвет на синдикатите от първо ниво. Всъщност това ясно проличава от горната снимка.


„Не се съобщава за пострадали.” - БТВ
„Ранени бяха 13 полицаи.” – прессъобщение на гръцката полиция.

Всеобщо е мнението, че протестните действия тепърва започват.
„Мерките няма да минат.”

25.2.10

Хората и нуждите им - над пазарите и печалбите!

Около два милиона и половина стачкуваха вчера 24-02-10 в Гърция.
Митинги и шествия имаше в много градове.
50.000 според INDEPENDENT и FOXNEWS, а 25.000 според гръцката полиция са били протестиращите в центъра на Атина.
Общата стачка беше обявена от:
ГСЕЕ /Обща конфедерация на гръцките трудещи се/ обединяваща всички синдикати в частния сектор.
АДЕДИ /Федерация на синдикатите на държавните служители/
ПАМЕ /Борчески фронт на трудещите се/ синдиката на Гръцката комунистическа Партия

От декларация на АДЕДИ четем:
„Свидетели сме на една безпрецедента криза. Криза в икономиката, политиката, обществото. Отговорна за това е политиката на неолиберализъм.
Основните компоненти на тази политика са: култ към пазара, произвол на капитала, на банковата система, на фондовите борси, на интересите, които, без принципи и морални ценности, унищожават бедните слоеве и средната класа, доходите на наемните служители и пенсионерите..."

От декларация на ГСЕЕ:
„Изискванията на пазара не може да станат правителствена политика, обществото не може да ги приеме, те не са решение за истинската икономика.
ЕС не може да е Съюз на банките, глас на финансистите и контрольор на пазара. ЕС е длъжен да бъде Съюз на гражданите и щит срещу печалбарските гризачи.
...
Отхвърляме неолибералните предписания.
Пазарът е длъжен да служи на обществото, а не обществото – на пазара.
Стига посегателства срещу правата на работниците.
Хората и техните нужди – над пазарите и печалбите.
СМЕТКАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ "

И видео от протеста в Атина


Знак на протест:
Вратата на банка, зазидана с надпис:
Затворено поради лихварство

21.2.10

Гръцките блокади и какво не казаха медиите

снимката е от www.in.gr

Блокадите на гръцките фермери отпаднаха.
Но да видим какво впечатление оставиха те у българите?

Както обикновено, медийната половинчата пропаганда си свърши работата и заблуди за пореден път народа – в случая българския.
Проблемът със земеделските блокади в Гърция се съсредоточи в една-единствена плоскост и придоби съвсем фалшиво звучене в България, както и измерения, съвсем различни от истинските.
Не стана ясно на българския медиен консуматор, че земеделците в Гърция протестират срещу аграрната политика, която се прилага от десетилетия насам от гръцките правителства, съответно ЕС, която довежда на практика до унищожаването на родното производство, и пренасочването на земеделското население към други сфери на икономическия живот, с всички негативни последствия от това.
От години наред се борят земеделците за решаването на наболелите проблеми. Но, когато вече се изчерпват всички средства, не остава друг начин да бъдат чути справедливите им искания, освен нарушаването на обществения ред, въпреки санкциите, които често търпят. Вярно е, че не всички искания са изпълними, някои дори засягат други социални групи. Но какво да прави земеделецът от Егион, например, който за производството на стафиди е похарчил разходи 1 eвро/кг, а ги продава между 1 - 1,15 eвро? Сменя дейността си и на пазара се появяват стафиди от съмнителен произход, качество и съдържание. Такава е картината и с много други стоки. Решението са субсидиите, но:
На път е да се приложи закон, според който като земеделци се третират само онези, които упражняват земеделието като основна дейност, което означава, че останалите няма да имат право на субсидии. Или на по-прост език, държавата (която и в това ми прилича на една друга съседна на Гърция държава) толерира феодалния начин на производство, като земята се събира в малко на брой феодали, които обработват огромното си стопанство чрез комерсиалните модерни методи - множество химикали, генно-модифицирани организми и т.н. с крайна цел колкото се може по-голяма печалба, независимо от последствията за околната среда и качеството на човешкия живот.

Девет бяха исканията, за които постигнаха съгласие всички земеделски организации в последните протести, сред които: неразделянето на земеделието на основна или неосновна дейност, осигурени субсидии, гарантирани изкупни цени, намаляване на производствените разходи, замразяване на банковите им кредити за 3 год., защита на местното производство чрез ефективен контрол върху вноса, намаляване на пенсионната възраст на 55 – 60 г. съответно за жени и мъже.
Или, основният конфликт е между земеделци, от една страна, и правителство с ЕС, от друга.
А какво стигна до нас от българските медии? Някакво гръцко-българско кръстосване на шпаги с елементи на селско-пиянски разправии.

снимката е от www.in.gr

Да, бяха затворени границите. Но само границите ли бяха затворени? Малко хора в България разбраха, че поне 20 бяха блокираните точки по пътната мрежа във вътрешността на Гърция през последния месец, а не само една - на Промахон (Кулата).
Да, имало е загуби. Кои понесоха най-много загуби? Производителите, на които стоките са стопирани на границата – но не само на границата, а и във вътрешността на Гърция. Кои са производителите? Българи, гърци, германци, холандци, австрийци и пр., в България, Гърция, но и в цяла Централна и Източна Европа, тъй като блокадите са спирали превоза на стоки от и за всички тези страни.
Каква е мисията на казионните медии по света? На първо място да защитават интересите на рекламодателите. Точно това направиха и в конкретния случай. Убедиха буля Пена от Каспичан, че е ощетена, защото „България губи от блокадите на гърците”. Ей така, по старовремешните тоталитарни разбирания.
Нима само България понесе загуби? И за коя България говорим? България на капиталистите, които понесоха най-много загуби? И кои капиталисти? България само български капиталисти ли има? Не е ли продадена България на чуждите инвеститори? Не са ли засегнати най-много техните интереси? Нима не са пострадали и гръцки фирми, които имат филиали в България?
Гръцката олигархия няма интерес от забатачването на българската икономика, по простата причина, че Гърция, ако изпозвам костюмирания език, е сред първите страни – инвеститорки в България, или ако използвам по-брадатия език, гръцкият капитал е навлязъл здраво в България. Като се знае, и едва ли някой се съмнява в това, големият бизнес е този, който определя политиката на една държава, ще ми каже ли някой какъв е интересът на гръцкия капиталист да затваря границите и с това да си нанася загуби от ненормалното придвижване на суровините и готовата продукция, които произвежда? И оттам и държавата Гърция, която се ръководи основно от неговите интереси?
Що за абсурдна логика е тази, през 21 век, когато капиталът и стоките се движат свободно от една държава в друга, когато наистина парите нямат мирис, да се придава национален цвят на икономическите интереси?
Питам се, кой има по-голям интерес от отварянето на границата, гръцкият капиталист, който е инвестирал в България, експлоатира българския работник и чрез продаването на стоката си, в това число минавайки през границата, набавя печалби, които в крайна сметка взема обратно в Гърция, или българският приемник на пропагандата.
Някой ще каже: “Ами, така го разбират хората”. Ами, каква е тогава ролята на медиите? Да толерират простите обяснения и оставят “хората” в заспалото им състояние. Право в целта! Точно пък това искат и рекламодателите. Никога да не й хрумне на буля Пена, че по-скоро има интерес, ако има начин, да се солидаризира с подобните си оттатък границата, отколкото да роптае в услуга на тези, които всъщност и нея експлоатират.
Няма ли да се разбере най-после, че едно е държавата – държавен апарат и механизмите му, друго е народът в същата държава? Това много ясно ще си проличи, поне за Гърция, в сряда на 24 февруари, когато всички синдикати в държавния и частния сектор са обявили обща стачка.
Със сигурност има среди, на които им е изгодно да насъскват и заблуждават, измествайки истинския конфликт на интереси, като се съсредоточават във вторични такива. А когато се уталожат нещата, няма ли пак тези същите земеделци от Серес – лошите, да пръскат парите си в Сандански и други близки до границата градове, купувайки стоки и услуги? Лошо ли е да постигнат целите си и да имат възможност да пръскат повече? От тази гледна точка не съвпадат ли интересите на населението отсам и оттатък границата? Когато гръцките земеделци постигнат целите си, няма ли това да е прецедент, от който могат да се възползват и българските им колеги?
Защо обикновените хора, които се трудят от сутрин до вечер за насъщния, се настройват против подобните си оттатък границата? Докога ще се хващат на едни и същи уловки?

Целта винаги е една:
ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА НЕ СЕ ПРЕЧИ НА ЕДРИЯ БИЗНЕС ДА СИ ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА - ДА ДВИЖИ СТОКИТЕ СИ И ДА ТРУПА ПЕЧАЛБИ.
А ПРИ ЕДРИЯ БИЗНЕС ЦВЯТ И НАЦИОНАЛНОСТ НЯМА!

А българският медиен потребител охотно да му помага - веднъж работейки за него, втори път консумирайки стоките му, а също като лесно храносмила внушенията му и търси врага в себеподобния си отвъд границата...

11.2.10

СМЕТКАТА ЗА КРИЗАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ!

Вчера, 10 февруари, бе парализиран държавният сектор в Гърция. Причината беше 24-часовата стачка, обявена от АДЕДИ (Федерация на синдикатите на държавните служители) и ПАМЕ (синдиката на Гръцката комунистическа партия в частния сектор), като отговор на „оздравителните мерки”, които правителството има намерение да предприеме за преодоляване на кризата.
Основните искания според сайта на АДЕДИ бяха:
Не! на намаляване на заплатите.
Не! на отстъпването на социалните права.
Не! на влошаването на социалната сигурност, намаляване на пенсиите и повишаване на възрастта за пенсиониране.
...
СМЕТКАТА ЗА КРИЗАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ!

Ето кадри от митинга в Атина, които не показа нито една телевизия:



И моята гледна точка в Телевизия Стара Загора по въпроса за стачните действия в Гърция, в т.ч. и земеделските блокади.

8.12.09

В Гърция продължават митингите и шествията

Въпреки терора, наложен последните дни от полицията на "социалистическото" правителство, гневът продължава да се изразява без страх в цяла Гърция.
Така започна днес 07-12-09 около 12 ч. заплануваният митинг в центъра на Атина на участниците във всички степени на образованието – ученици, студенти, учители, преподаватели:



http://www.youtube.com/watch?v=X2Q2oyC2CU0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7pmn3RWuRx0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=3SqrfTPZFHQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=U_yFn2t2Pqw&feature=player_embedded

И въпреки провокациите на полицията, с постоянни неоправдани атаки на специалните части срещу шествието, протестиращите продължават мирния протест:
http://www.youtube.com/watch?v=y5JAby4QXIQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=oImcFTv75PI&feature=player_embedded

Без коментар
/снимката е от в. Елефтеротипия/

Успоредно с мирния протест на десетки хиляди будни граждани, в различни места имаше стълкновения между "качулконосци" и полиция.
Според NewsIt.gr полицията днес в Атина задържа 107 младежи, от които 21 арестувани, между които 10 непълнолетни. За последните 3 дни в цяла Гърция са задържани около 1000 граждани според ert.gr.

Предлагам интересна статия за причините за насилието и гнева

7.12.09

Масови митинги и шествия в Гърция. Какво не показват медиите

Масови митинги и шествия се проведоха вчера в Атина, Солун и други гръцки градове в памет на Александрос Григоропулос, който беше убит преди една година от полицай в атинския квартал Ексархия.
Пожертвах два часа и половина (твърде рядко се случва), за да погледна какво ще покажат казионните електронни медии от Гърция и света.
За пореден път се убедих в правилността на моето отдавнашно решение да не гледам телевизия, тъй като с очите си видях поредното изкривяване на събитията, поредната манипулация на масите чрез скриване на половината истина.
Тук, читателю, имаш уникалната възможност да видиш какво наистина се е случило вчера в Атина. Нещо, което никъде по средствата за масово затъпяване няма да видиш, т.е. цялата истина. А цялата истина казва, че освен сцените на бойното поле, причинени най-вече от провокативните действия на полицията, както и от максимум 500 ядосани на системата младежи – сцени, които се въртят многократно по световните медии, в Атина изразиха недоволството си мирно около 20 000 души. Ето как:



Основни искания на протестиращите:
  • Назидателно наказание на виновниците.
  • Осъждане на държавния терор и полицейското насилие.
  • Разширяване на демократичните свободи.





С лозунги:
  • „Ние говорим за човешки животи, а те за печалби и загуби”
  • „Искаме работа – не бомби!”
  • „Властта се крепи на насилие!”
  • „Младежта не забравя – продължава борбата за отблъскване на атаката срещу образование, труд и демократически права.”
  • „Когато несправедливостта господства – въстанието е наложително.”
  • „Уволнения, приватизации – отговаряме с превземане”
  • „Декември беше началото”
  • „Един друг свят е възможен!”
  • „Причината за несигурността на младите е една – Пасок и Нова Демокрация”
  • „Напред, народе, не кланяй глава – единственият изход е съпротива отново!”


Един протестиращ, повален от полицай-моторист.

Какво друго се случи:


Ректорът на Атинския университет е ранен след удар по главата от псевдореволюционер, което му причини и сърдечен инцидент, когато антиавторитарни активисти нахлуха и превзеха сградата на ректората, като свалиха от покрива и изгориха гръцкото знаме, а на мястото му качиха анархисткото.

Юридическият Факултет също е превзет.

Ето и снимка с полицай, който държи пистолет


Според полицията 177 са задържаните граждани в Атина и 88 в Солун, а ранените - 4 граждани и 16 полицаи.
Една жена на 50 години е в критично състояние с вътрешен кръвоизлив.

Още снимки

Днес протестните действия продължават в цяла Гърция, още от сутринта, в знак на солидарност към задържаните. А в 12:00 ч. в Атина ще се състои планираният от няколко дни митинг на участниците във всички степени на образованието.

Информацията е от алтернативни източници:
http://www.tvxs.gr/
http://enosy.blogspot.com/
http://kke4ever.blogspot.com/
http://prezatv.blogspot.com/
http://athens.indymedia.org/
http://dosepasa.wordpress.com/
интернет радиостанции
и др.

5.12.09

Една година по-късно, нищо не е забравено!

Митинги в Гърция - една година от убийството на 15-годишния Алексис Григоропулос от полицай.


18.11.09

Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника

Често се задава въпросът:
Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?
Отговорът според мен е ДА!
  • Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.
  • Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.
  • Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!
Това е смисълът на тази дата!

Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.
Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.
Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.
Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,
Хлябът е пак предмет на борба. Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация. Хляб за всички.
Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.
Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.

Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.

Снимката е от вчерашното шествие, публикувана в електронния вариант на в. Елефтеротипия

16.11.09

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника - Гърция



На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.
Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.
Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.

… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.
Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.


4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември

От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.
Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.
Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември
Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”
Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.
До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"
Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.
Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември
Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.
Многолюдни шествия в Атина.
Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.
Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.
Радиостанцията предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”
Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.
Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември
01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.
02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”
Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.
Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.

Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…


събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението


Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю
през 2008 г.:
„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .
…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.
…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”


Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения


Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1

part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/

Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/