СИРИЗА, ККЕ и парламентарните партии от лявото пространство в Гърция

Малко светлина върху Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), която спечели второ място в последните парламентарни избори от 6 май в Гърция с 16,78% и 52 депутатски места и много проучвания й отреждат първо място за предстоящите избори от 17 юни. По-специално отношенията, приликите и разликите й с други леви партии, основно с Гръцката комунистическа партия (ККЕ ).

Според ККЕ, като една марксистко-ленинска комунистическа партия, която в последните избори от 6 май получи 8,48% и 26 депутати, СИРИЗА е поредна форма на социалдемокрацията, пореден опит на капитала да озапти масите чрез изпускане на парата и толкова. Нещо като ПАСОК на Андреас Папандреу от 70-те и 80-те. Затова ККЕ отказва да се коалира със СИРИЗА и по този начин от една страна остава вярна на исконните леви марксистко-ленински идеи и на онази част от обществото, които ги изповядват, от друга страна обаче тези идеи остават в изчакване на условия, които хипотетично ще узреят някой ден, но дотогава врагът не спи, както виждаме, а вече съблича и кожата на обикновения човек и колкото и силен да е отпорът в опозиция, важните решения са в ръцете на притежаващите власт.

Малко предистория накратко:

Връзката между ККЕ и СИРИЗА е, така да се каже, кръвна.

Добави в Svejo

Моето "Не" в парламента, е "Да” на съпротивата - Christine Buchholz (Die Linke)

Чета из интернет:

Кристин Бухолц
депутат от немската партия „Левицата” (Die Linke) 

 Днес гласувам против законопроекта на германското правителство с подвеждащото заглавие "Икономическа помощ за Република Гърция". С това се опитват да ни убедят, че искаме да помогнем на гърците. Това е една лъжа. Нито един цент от тези 130 милиарда евро от проекта няма да отиде за гръцкия народ. Гръцката държава ще вземе парите, за да изплати дълговете си към немски, френски и гръцки банки. Така наречената „помощ” не се дава на гръцкия народ, а на европейските банки.

Днес гласувам против, защото не искам да бъдат възнаградени тези, които са отговорни за кризата. И гласувам против, защото трудещите се гърци и бедните накрая ще трябва да платят за поразиите на други. Всяко евро, което се дава, ще се изплаща с изключително високи лихви. Ще бъдат призовани да платят трудещите се гърци, чиито заплати са стигнали до границата на глада, които ежедневно губят работата си, а пенсиите им се ограбват.

Гласувам против, защото е очевидно, че тази политика може да се прилага само с директиви отвън. Така нареченият „спасителен план” е в действителност един инструмент, с който Гърция губи суверенитет върху бюджетната си политика. Тройката, състояща се от Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ, унищожава демокрацията, за да проведе една безмилостна икономическа война срещу гръцката работническа класа.

И в Германия трудещите се плащат за тази политика. Това са техните пари, които ще отидат за спасяване на банките. За да ни заблудят, ни представят трудещите се гърци като виновни. Не, трудещите се гърци не са мързеливи. Нито са харчили "над нуждите си". Гласувам против, защото се отказвам да взема участие в тази игра, която изправя трудещите се европейци едни срещу други.

Имаме нужда от минимална работна заплата на паневропейско равнище. Имаме нужда тук и сега от национализация на банките. Действията на фондовите пазари трябва да бъдат ограничени. Само по този начин може да се спрат спекулативните фалити на цели държави.

Моето "не" в парламента е в същото време "да" на съпротивата. И също така поддържам предвидените протести в банковия център във Франкфурт през м. май.

Берлин, 27 февруари 2012 г.

Преведох от гръцки от rednotebook.gr

Добави в Svejo