16.11.09

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника - Гърция



На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.
Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.
Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.

… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.
Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.


4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември

От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.
Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.
Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември
Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”
Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.
До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"
Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.
Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември
Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.
Многолюдни шествия в Атина.
Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.
Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.
Радиостанция предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”
Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.
Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември
01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.
02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”
Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.
Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.

Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…


събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението


Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю
през 2008 г.:
„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .
…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.
…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”


Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения


Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1

part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/

Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/

3 коментара:

  1. 200 милиона жертви на комунизма. 300 хиляди жертви на комунизма в комунистическа BG. 340 хиляди прогонени от домовете им в BG лагери на смъртта. И това е равносметката от хуманният комунизъм. Да не говорим и до ден днешен за Северна Корея, за Китай, за Куба, за Сирия какво е положението, че постоянно да ми писукате за събитията през 1974 г. малко са убитите, още е трябвало. Толкова са били жестоки тези черни полковници, че няколко стотин убити за сравнение с милионите изтребени човешки същества от леви партии и престъпни комунистически организации. Не знам колко са били жестоки тези черни полковници. но заклевам се да имам възможността, жив комунист няма да оставя на земята, напалма и проблемът е решен с този комунистически плевел и троскот. Хайде нека сега и аз да съм фашиста, червени фашисти такива.

    ОтговорИзтриване
  2. Ултралевите фашисти са чумата на века.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви за тази интересна статия.Вижда се сред годините как хората не спират да недоволстват и да си търсят правата и така трябва да бъде.От извстно време се чудя кога ще стигнем страна като Дубай, където до сега никога не съм чувала някой да стачкува или да недоволства.Хората си живеят мирно и спокойно.Тук виждаме на снимки ка масово и студенти са стачкували.Благодаря за тази инфромация.Може да се направи един филм за Гърция и през какво е минала.

    ОтговорИзтриване