30.4.09

Как ли се наложи 8-часовия работен ден?

Как гледат скептиците на тези прояви?
По какъв начин се наложи 8-часовия работен ден, например?






Питам се също, как ли ще го постигнем наново?

25.4.09

Ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си

или
Будните младежи в дясно? (Отворено писмо до Мария) - Част ІІ /по повод дискусията в
nicodile

"Защо не отговаряш на всичките тези аргументи в защита на твоите тези
?” ме питат приятели.
На какво да отговоря?” казвам аз.
За да разбере човек моите тези, при тоталното доминиране на господстващата идеология, където привидното материално благоденствие е самоцел и смисъл, би трябвало да следи моите писаници за една година напред, а и да не забравяме, че съм нов блогър. Защото огледалцето, с което се примамват „индианците”, е по-лъскаво от моите аргументи. Готови са да попаднат в клопката, да продадат/подарят какво ли не от себе си, само и само да притежават едно лъскаво огледалце.

Апетитните хамбургери, черното газирано питие, лъскавите хипер-магазини, лъскавите нови и по-нови модели коли, плазми, мобилни телефони и т.н., разбира се, са силен и „сериозен” контрааргумент.

А и тук май има едно тотално недоразумение: В нападките ми към дясното, обремененото от „социалистическото” време съзнание отъждествява всяко антидясно с определеното ляво, което се нарича БКП, диктатура на пролетариата, пленуми разни и тн.
Къде е видно да защитавам онова тоталитарно време, което всъщност, дори и от марксистка гледна точка, няма общо със социализма, ако изключим отделни наченки. По простата причина, че производствените сили не са били в ръцете на пролетариата, а в тези на господстващата класа, номенклатурата. Къде го видяхте социализма?
Във всяко време от човешкото развитие съществува една по-будна, прогресивна част, която роптае и се надига срещу установения ред на съответните управляващи, които са се вкопчили здраво в него и не искат по никакъв начин устоите на старото да се разклащат, било то робовладелство, феодално господство, всякакви форми на експлоатация и потисничество, до съвременните усъвършенствани механизми на заробване, които не се виждат зад многото си опаковки, и на които всички сме потърпевши, и благодарение именно на тази част обществото крачи напред.
Нима някой мисли, че ако нямаше хайдути и въстания, къде успешни, къде неуспешни, България или Гърция щяха да се освободят от султанската тирания?
Та, искаме или не искаме, за последните двеста години тази част е прието, условно, да се нарича лява.
Нима има смисъл да обяснявам с простички примери за постигнатите права и свободи на обикновените хорица. От Спартак до Априлско въстание? Не се замислят хората, че от ратай не се става свободен и равноправен гражданин, дори формално, само от благородството на управляващите.
Дискусията, предвидимо за българската обремененост, се превърна в „за” или „против” онази, критикувана и от мен, система на „реалния социализъм”. Но никой като че ли не насочва поглед към отрицателните черти на капиталистическата система, разновидност на която всъщност беше и онази, а само към положителните, без да се отчита факта, че те са отвоювани. Някой някога се е борил за това. А борбата няма край, защото винаги в обществото съществува главното противоречие между господстващите и останалите. Мога хиляди примери да дам в подкрепа на това от световната история, но и в частност българската и гръцката такава. Различни такива примери, по различни поводи, ще ги виждате написани във този блог, когато времето ми позволява.
Та, за последните два века и малко отгоре, дясното се смята за консервативно - това, което се държи за статуквото, за установения ред (като БСП например), а лявото за проводник на нови идеи, за нарушаване на статуквото – къде по-радикално, къде по-умерено (за БГ като чели не мога да дам пример за сега!). Т.е. нарушаване на рахата на господстващите сили. Това е историята.
А, /не си спомням къде прочетох това/ ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си.

Което и става с похвалния за системата уклон на будните младежи. Този подход кара хората да си седят и да се радват на заблудата, в която живеят. Губи се стремежът за каквато и да е промяна, а това води до застой, до регрес. Защото няма ли кой да „бутне” големците, нещата си стоят на едно и също място, нещо повече, отнемат се и извоюваните. Виждаме днес по повод прословутата криза, как с лека ръка тези, които я причиниха и всъщност не живеят по-зле, премахват извоювани и установени за десетилетия права, благодарение на този сън-наркоза.

21.4.09

Хунтата в Гърция, или що е то дясна диктатура

21 април 1967
час: 02:00
Гърция, Атина

Танкове започват да се „разхождат” из центъра на гръцката столица.
Целта: да превземат Парламента, Министерства, Телевизията, Пощата, Палата.
Превратът е успял.
В същото време започва погром от арести на политическото и военното ръководство на държавата, както и на хиляди граждани, най-вече комунисти и други демократи. Да отбележа, че за разлика от България, по онова време и до скоро, под понятието „демократ” се разбираше всеки, който не поддържа десницата /в т.ч. и комунист или социалист/, тъй като дясното управление, със или без хунта, е било репресивно и недемократично по всеизвестност.
Превратът става под ехото на провалилия се концерт на Rolling Stones няколко дни преди това, на 17 април. Няколкото червени карамфила, които Мик Джагър хвърля на публиката след третата песен, се смятат за комунистическа пропаганда от полицията, която спира концерта и насилствено разпръсва разярената рокаджийска тълпа.
А страната е в предизборен период и на власт е правителство на дясната партия „ЕРЕ” със съгласието на центристката, и по всичко личи, че последната ще спечели изборите, предвидени за 28 май, които обаче превратът отменя. Всъщност една от целите на преврата е именно това, да предотврати качването на власт на „Центристкия съюз”.

Инициатор на преврата е тайна организация на армейски офицери от среден ранг, начело с тройката С. Патакос – бригаден командир, Г. Пападопулос и Н. Макарезос - полковници, които решават, че „пациентът”, т.е. страната, „се нуждае от поставяне в гипс”.

В плана на някои десни политици, генерали, Палата и най-важния фактор – американските служби, е едно краткосрочно „конституционно отклоняване”, докато страната се вкара в двуполюсна партийна система, при която да се разменят на власт една дясна и една центристка /близка до системата/ партия. Но „хунтата на генералите”, както е известен планът, е изпреварена от „хунтата на полковниците”.

Емблемата на "Революцията"

„Революцията”, както я наричат превратаджиите, пуска в действие Натовския план „Прометей”, предвиден за предотвратяване на „комунистическата заплаха”, като всички военни части на страната се раздвижват.
Кралят Константинос не оказва никаква съпротива на режима, даже с неговата благословия полага клетва новото „правителство”. Обяснението е: „Да не се пролее гръцка кръв”. Това е редовно оправдание на кралските особи, навсякъде и всякога.
Така започва 7-годишната диктатура, която коства на Гърция хиляди затворници и заточени, мъчения, екзекуции, провалени съдби. Кич в културата, като помпозни представления с подчертано национално величие. Престъпен произвол в икономиката.
Отказва се достъп до висши учебни заведения на деца от „съмнителен” произход, като за приемането им се изисква подписването на „Удостоверение за обществени убеждения”. Същото важи и за кандидатите за назначаване на работа на всякаква държавна служба.
Преподаватели със „съмнителни възгледи” се уволняват.
Характерен (смешен) пример: студент по архитектура, който проектира обща чакалня на жп гара на провинциален град за пътниците от първа и втора класа, е арестуван!
Песни на определени композитори са забранени.
Страх. Едно постоянно „Забранява се”.

Братските връзки между режима /Пападопулос отляво/ и всевластния капитал /Том Папас отдясно/

Едни от първите „добрини” за икономиката са сключването на договори с компании като Litton, AEG-Telefunken, Esso-Pappas, Онасис, Ниархос с колонизаторски условия в ущърб на страната.
Закони се подписват „за една вечер”, само за да угодят на определени кръгове и после се отменят.
Самият Министър на Търговията е замесен в скандал с внасяне на развалени пратки месо от Южна Африка.
„Богопомазаните”, както във всеки подобен режим, живеят в разкош.

Но съпротивата не закъсня. Десетки организации против хунтата се появиха 1-2 години след налагането й. Най-вече сред студентството. Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката през ноември 1973, което бе и началото на рухването на диктатурата, която падна под тежестта на престъпната й намеса в Кипър, което доведе до агресията на Турция с благословията на ЦРУ.

Според днешна статия на в. Елевтеротипия (http://www.enet.gr/?i=arthra-sthles.el.home&id=36699):
„...Палатът, К. Караманлис, основната част на десницата /с изключение на П. Канелопулос/, Вашингтон, парадържавни организации, не са искали провеждане на избори, а развръзка с диктатура. Кралят и генералите бяха изпреварени от полковниците. Това е истината и е известна ...” – преводът е мой.


Паметта си опресних от:
http://www.sansimera.gr/archive/articles/show.php?id=250feature=Militairy_Junta_1967
http://www.tvxs.gr/v9982
http://www.iospress.gr/megalo2008/megalo20080425.htm