5.11.12

Как се сформира общественото мнение


Това, съвременният човек, е учудващо колко е схватлив, умен и начетен. Не му трябва много на съвременния човек, за да сформира мнение. Достатъчна е една изолирана фраза, малко подправки от журналисти, анализатори, пропагандатори и мнението му за това какво става по света е готово. После даже го обсъжда на маса, коментира къде ли не и се представя за знаещ, мислещ и компетентен!

Ето характерен пример за информация, оформяща общественото мнение:

„Крайнолявата”, както се изразяват българските медии, гръцка партия СИРИЗА е под лупа. Причината би трябвало да се знае - излезе ли на власт, ще развали рахата на много хора от върховете в Гърция и извън нея. И затова се търси, с микроскоп, всяко движение, всяко изявление, всяка фраза, дори и потеклото на всеки депутат или кадър на тази партия, с надеждата да бъде злепоставена. Още повече, че последните проучвания дават първо място на тази проклета партия, която им поразвали съня.
И ето какъв подарък им се сервира последните дни. Един от най-изтъкнатите и стари кадри на СИРИЗА, депутатът Панайотис Лафазанис, започна изказването си в телевизионен диспут със страшните думи: „Не сме готови да управляваме.” Това беше. Това беше достатъчно, за да стартира поредната кампания. От сутрин до вечер, всички медии в Гърция повтарят тази фраза, изолирано от всякакъв контекст. В тази игра забелязах, че се включи и бг медия със заглавието "СИРИЗА е първа политическа сила, но се раздира от вътрешнопартийни конфронтации". Разбира се, трябва да има "но". Къде ли пък видяха вътрешнопартийните конфронтации? Плурализмът в мненията, диалогът и свободата на изказване конфронтация ли са? Така го представят, защото средновековните глави не разбират как би трябвало да работи едно множество - с уважение на всяко мнение. Правилото за тях е всяка партия да е лидерска, диктатура на лидера, той да коли и беси в нея. А всяка съзидателна критика трябва да става в тъмни стаи, без никой да разбере. Така работят „не-крайните” партии - партиите на системата. Не разбират левия начин на разсъждаване. Е, да, СИРИЗА затова е „крайна”, защото излиза от рамките на тясното им разбиране.

Но какво каза по-нататък Лафазанис? Ето буквален превод на изказването:

- Готови ли сте да поемете управлението на страната? - пита един от събеседниците (политици от различни по-големи партии)
- Аз не лъжа хората ….. прекъсвания от други ….аз не лъжа хората ….прекъсвания..  ще ме оставите ли да говоря?
- Давай, давай!
- Не сме готови да управляваме, аз не лъжа хората.
- Прави ти чест … Панайотис е честен и чист човек (каза бивш другар от ДИМАР) 
- От друга страна, обаче, сме извървели един голям път, направили сме стъпките, подготовката, планирането и т.н. и сме стигнали до едно добро ниво. Това да излиза всеки път една партия и да казва „ние сме готови да управляваме, да решим всичките въпроси, да отговорим на всичките предизвикателства, можем да маневрираме оттук-оттам” сме го чували много пъти, а после, когато дойдат на власт - хаос, хаос неизмерим! Тези неща ги говореше г-н Папандреу, „пари имаме”, „всичко е наред”, „вижте, имаме и  програма за 100 дни и ще вървим”. Проблемите са големи. Ние сме направили един скок, въпреки че стигнахме от 4% на 27%, станахме втора партия, а утре може, ако това е волята на гръцкия народ, да сме в правителството, направихме неимоверни усилия да погледнем нещата колкото се може по-реалистично, по същество, да вникнем в действителността и въз основа на тази ситуация да изготвим програмни позиции. Тъй като добре осъзнаваме трудностите, нещата, до които сме стигнали досега, са достатъчни като начало за една правителствена политика, която лека-полека ще даде плодове.

Ето и видео от „инцидента”

Та, докато депутатите на вътрешната тройка (управляващата тройна коалиция) се готвят да гласуват поредния пакет от мерки (Меморандум № 3), които ще „спасят” Гърция, разбирай „ще доунищожат гръцкия народ без да разрешават трудната ситуация”, глупавата му част - лесно податливата на медийната манипулация, се занимава с това дали СИРИЗА е готова да управлява или не! Ще кажеш, че другите партии, които бяха уж готови, са докарали Гърция до цъфтящо положение.

Случката не ви ли напомня как и в България се сформира общественото мнение?

18.7.12

Гърция след изборите (Victoria pirrica)

Чета из гръцките алтернативни медии и превеждам:

"Още една такава победа и ние сме загубени", възкликнал Пир след трудната победа над римляните през 281 г. пр. Хр. - победа, която му коствала твърде много жертви. Подобни бяха настроенията, изпълнили вечерта след изборите в Гърция, както и дълбоката въздишка на облекчение в щабовете на елита за значителния им успех да предотвратят първото ляво правителство в западния свят, след правителството на Народния фронт под Леон Блум във Франция през 1936 г.


Нова Демокрация и остатъкът от ПАСОК знаят, че техните избиратели гласуваха „със запушен нос”, под въздействието на внушения, разпространявани в обществото от грубата, безпрецедентна намеса на чужди сили и компаниите, самоопределящи се като „осведомителни”.  В тази битка Ципрас трябваше да се изправи не срещу Самарас (Нова демокрация) и Венизелос (ПАСОК), а срещу Меркел, Оланд и Обама, които провеждаха до последно предизборна кампании чрез новините от 20 часа. Въпреки това, СИРИЗА се изстреля в рамките на един месец от 4,6% до 27%, а като цяло за левицата (включително ККЕ и извънпарламентарните леви организации) гласуваха една трета от избирателите, повече от историческия процент 24%, постигнат от ЕДА (Обединена демократична левица) през 1958 г.


Тези, които бързат да предричат случаен, изборен балон, които неизбежно ще се свие със същата скорост, с каквато се наду, не осъзнават качествените характеристики на резултатите и взривоопасния характер на ситуацията. Двуполюсното изостряне дясно-ляво, което се появи на политическо ниво, има ясно социално съдържание. Анализът на изборните резултати, по географски региони и обществени категории излага на показ сблъсък на два свята. Нова демокрация събра едрата, средната и дребната буржоазия, по-голямата част на непроизводствените слоеве, пенсионери и домакини, селските райони, които са по-малко засегнати от кризата, както и възрастните хора, където страхът измества надеждата. Вместо това, СИРИЗА (и до известна степен ККЕ), е изборът на работещите в частния сектор, безработните, заетите в публичния сектор, в „работническите” избирателни райони Атина Б, Перея Б, Солун А, както и при младите хора, т.е. най-динамичните откъм производство и борба части на гръцкото общество.

Два милиона гърци, които подкрепиха левицата, пренебрегнаха терористичната истерия на пазителите на системата за връщане в каменната ера и "неизбежното", според твърденията на същите среди, излизане от еврозоната, ако се сформира ляво правителство. Това важи не само за Комунистическата партия и АНДАРСИА, чиято позиция е твърдо за излизане от еврозоната, но също и за СИРИЗА, която твърди, че излизането от еврото не е неин избор, но стана ясно през последните дни преди изборите, особено с изказването на Алексис Ципрас, че еврото не е фетиш и че действителната червена линия е отмяната на Меморандума и оцеляването на трудещата нация. Накратко, терористичната кампания на системата, която имаше за таран еврото, може да е успяла на този етап да предотврати победата на левицата, но доведе до радикализиране на широки слоеве, които се пренасочиха от партиите на статуквото (основно ПАСОК) към левицата. Тези хора вече са изградили един вид политически антитела срещу нови манипулации в бъдеще. Те ще бъдат на среща.
Нищо не гарантира, че трипартийното правителството на Самарас, ще има повече шанс от правителствата на Папандреу и Пападимос. Новият Министър-председател от една страна е напълно неубедителен пред гръцкия народ с унизителните премятания под диктата на немския елит, а от друга е станал чужд в собствената си партия, заложник на вътрешнопартийни опоненти, принуден да бъде в съдружие с компрометираната ПАСОК на Венизелос. Системната централа, на която е известно, че Венизелос и Самарас нямат народна легитимност, наложи на готовата на всичко ДИМАР (Демократична левица) да участва в правителственото мнозинство, като „ляво” алиби, рискувайки да изгори една от последните резерви на политическата система. 

С всичко това не се твърди, че новото правителство е гнила ябълка, готова да падне от само себе си. Вместо това, няма съмнение, че ще бъде силно подкрепено от целия икономически елит, с цялата огнева мощ на средствата за промиване на мозъка – тв канали, вестници, изследователски компании. Първите примери са показателни: същите хора, които изведнъж на 7 май откриха, че хазната е празна, че няма лекарства, че банки банкрутират, парите за пенсии свършат, престъпността се шири, вселената се разпада и тем подобни, от вечерта на изборите преглътнаха всичко, като че ли с победата на Нова демокрация редът, сигурността и оптимизмът се завърнаха в страната, където всичко цъфти и връзва.

От друга страна обстановката си остава изключително нестабилна и непредвидима, като силите на системата са длъжни да провеждат едно уязвимо „господство без хегемония”. Правителството на тройната коалиция би могло да се стабилизира за известно време, ако доминиращите сили на ЕС – най-вече Германия, отстъпят от линията на изключителна строгост и вътрешна девалвация, нещо което засега не се вижда дори като възможност на хоризонта. Единственото, което изглежда са готови да "предложат" на новото правителство, е удължаване във времето на меморандума, без никаква отстъпка от съществените ангажименти. В този случай, това е чисто унижение на тримата партньори, които преди изборите обещаваха прогресивно „откачване от въдицата” на меморандума, а след изборите са принудени да го... удължават!

Единственото нещо, което може да очакваме от правителството на Самарас, дори с „донорството на органите” от страна на "отговорните” от център-ляво, ще бъде една авторитарна държава в извънредно положение, за което лидерът на Нова демокрация вече ни е подготвил с най анти-комунистическа, ксенофобска и авторитарна предизборна кампания на Десницата от времето на политическите промени след хунтата. Освен няколко, предимно козметични "корекции", тежестта ще падне върху ускоряването на приватизацията, съкращенията, запас на държавните служители, нови съкращения на пенсии и социални осигуровки, с една дума, продължаване на вътрешната девалвация с други средства.

Ето защо, един нов кръг на конфликти с народните маси е просто въпрос на време. За целта ще бъде поканена да си играе ролята и Златна Зора, която, следвайки нацисткия архетип, много лесно ще се трансформира от "антисистемна, народна" сила, в охранителната фирма на системата, срещу социални активисти. И без това, тази роля е закодирана в социалните гени на крайнодясната банда - изразител на разрушената дребна буржоазия, която излиза извън себе си, както и на най-лумпенизираните, неадекватни работническите слоеве. Това е подземният свят на привидно храбрите, които обаче чинно козируват пред капитала, и участват в неговия държавен и парадържавен репресивен апарат, за да изкарат цялата си "смелост" пред слабите, като вадят нож на имигрантите или шамаросват жени, по примера на смелия на пръв поглед сержант, който трепери пред капитана и тормози новобранците, докато си намери майстора.

Преведох от www.iskra.gr
Оригиналната статия е отпреди почти месец, но когато истинските леви пишем нещо, важи за дълго!

8.6.12

Дискусия с Мавракис - Изборите в Гърция, криза или възможност

Заповядайте на дискусия с мен - Мавракис
на тема
"Изборите в Гърция – криза или възможност"
в понеделник 11.06.2012 от 18:30 ч.
бул. Мадрид 8, София
Срещата е инициирана и организирана от 
Социален център "Хаспел"

Една добра възможност да се съберат и запознаят /които не се познаваме/ любителите и критиците на този блог! 

В рамките на това събитие ще изложа своя поглед за случващото се в Гърция.

Какво представлява "страшната" коалиция СИРИЗА и кой участва в нея? Ципрас?
Какво възнамерява и какво е способна да направи, ако спечели изборите на 17-ти юни?
Какви са настроенията в предизборна Гърция и какво беше посланието от предишните избори от 6-ти май?


Какви са разликите между левите формации в Гърция?
Защо партии като БСП и ПАСОК са изчерпани и вече не могат да се наричат леви?

Има ли реална възможност за поемане на нова посока за цяла Европа?



1 600 агенции за превод и легализация - заплашени от фалит

Управляващите в България, като примерни последователи на неолиберализма, който само свободен не е, ни показват пореден пример за толериране на големите акули.
Какво ще стане с малките риби, всеки се досеща! 
Хората от кой бранш са на ред днес? 

БНТ ни подсказва:


Около 1 600 агенции за превод и легализация у нас са заплашени от фалит, след като Министерството на външните работи направи сертифицирането на дейността им задължително.

Според малките агенции това е първа стъпка към монополизиране на пазара в полза на определени фирми. Те настояват министърът на външните работи Николай Младенов да се самосезира за нарушенията и да отмени неправомерните клаузи.

Според заповед от 30 май агенциите за превод у нас трябва да започнат задължително сертифициране по стандарта EN 15-0-38, като хармонизирането с европейските стандарти става в сътрудничество с Австрия.

Роза Василева: - В Австрия прилагането на тази норма не е задължително.

Там сертифицирането е желателно за фирми, които участват в тръжни процедури, а у нас малките агенции не стигат до тях, уточнява Роза Василева. Преводачите са недоволни, че липсва всякаква информация за заповедта, а вече има фирми, които подписват договори според новите условия. А последиците от тях могат да бъдат сериозни.

Ралица Максимова: - Фалит на над 80 процента от фирмите.

Преводачите са събрали вече към 600 подписа под петицията си против промените. Към министър Младенов те имат два основни въпроса - запознат ли е с новите условията на договора и знае ли, че те са прилагани още преди 30 май.

Ралица Максимова: - Приемете това питане като проекция на правото на всеки един гражданин на сигнална функция, с оглед отстояването на интереси и права, като не на последно място, в случай на данни за престъпен състав, сезирате компетентните органи.

„В превод" юридическата терминология звучи така - равни условия за всички и възможност да работят.


6.6.12

Гърция, Сириза и новите перспективи - интервю

Различен поглед по темата за "гръцката криза", СИРИЗА и Ципрас в интервю с Г. Мавракис в предаването "Още по темата" на ТВ Стара Загора с водеща Велизара Цонева.


Акцентите:
СИРИЗА ще анулира Меморандума, тъй като народът го анулира. Няма промяна в позицията на СИРИЗА по този въпрос.
Защо СИРИЗА не е лидерска партия.
Защо кризата не е само гръцка.
Конфликтът не е междудържавен, или междунационален, а между финансовия елит и хората на труда.
Докато заблуждаваха народите на Европа, дългът се прехвърли от частни в държавни ръце ...
Открай време СИРИЗА предлага коалиция на всички леви партии...
Има две Гърции, както има и две Българии - Гърция и България на елита и Гърция и България на останалите ...
СИРИЗА или "спасителният план" ще доведе Гърция до излизане от еврозоната?
Хората да се събудят най-накрая и да видят какво става зад кулисите!!!


30.5.12

СИРИЗА, ККЕ и парламентарните партии от лявото пространство в Гърция


Малко светлина върху Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), която спечели второ място в последните парламентарни избори от 6 май в Гърция с 16,78% и 52 депутатски места и много проучвания й отреждат първо място за предстоящите избори от 17 юни. По-специално отношенията, приликите и разликите й с други леви партии, основно с Гръцката комунистическа партия (ККЕ ).

Според ККЕ, като една марксистко-ленинска комунистическа партия, която в последните избори от 6 май получи 8,48% и 26 депутати, СИРИЗА е поредна форма на социалдемокрацията, пореден опит на капитала да озапти масите чрез изпускане на парата и толкова. Нещо като ПАСОК на Андреас Папандреу от 70-те и 80-те. Затова ККЕ отказва да се коалира със СИРИЗА и по този начин от една страна остава вярна на исконните леви марксистко-ленински идеи и на онази част от обществото, които ги изповядват, от друга страна обаче тези идеи остават в изчакване на условия, които хипотетично ще узреят някой ден, но дотогава врагът не спи, както виждаме, а вече съблича и кожата на обикновения човек и колкото и силен да е отпорът в опозиция, важните решения са в ръцете на притежаващите власт.

Малко предистория накратко:
Връзката между ККЕ и СИРИЗА е, така да се каже, кръвна.

22.5.12

Един призрак броди из Европа ……

Решиха без нас, продължаваме без тях
За първи път в заключителна декларация на годишната среща на Г-8 се споменава една малка държава, каквато е Гърция.
Лидерите в Европа обсъждат предположения, свързани с евентуално ново управление в Гърция след 17 юни, което би отхвърлило Меморандума (финансовия „спасителен план”, договорен с Евросъюза и МВФ). В повечето от тях господства опитът да се всее страх сред народите на Европа, все едно ще настъпи апокалипсис, ако се отклонят от „правилната” линия, която финансовият и политическият елит са начертали пред тях. Предлагат даже (телефонно обаждане на Меркел към гръцкия президент Папуляс), както и нещо много еретично допреди няколко месеца - да се проведе референдум дали гърците са „за” или „против” еврото.
Но, най-важното! Принудени са вече да признаят, че линията, която довчера защитаваха яростно като единствената възможна, би могла да бъде ревизирана. Принудени са от пробуждането на масите. Усеща  се вече, че политиката на безкрайно затягане на коланите за средни и по-бедни слоеве от населението, за да се обслужват свръхбогатите и пазарите, е опасна за самите тях – политическия и финансов елит на Гърция, Европа и света. Виждат, че лека по лека народите се усещат какво им кроят. В Гърция СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) е с тенденция да е първа партия в идващите избори. Саркози загуби. Меркел – най-яростният застъпник на неолибералната политика, губи позиции сред партньорите от Европа и Г-8, но и в собствената си страна.
Експериментът, приложен в Гърция, им показа докъде могат да стигнат.
Гърците много ясно казаха „СТИГА!”
Народът с вота си наказа досега управлявалите "големи" партии, гласува против договореностите с тройката, каза „НЕ” на експертноното правителство на Пападимос, наложено без да го питат.
Страната се намира едновременно в следизборен и предизборен момент. Нови избори са обявени за 17 юни, малко след тези от 6 май, от които не можа да се сформира правителство.
Всички анализатори са единодушни, че надделя позицията против меморандума.  Двете бивши големи партии ПАСОК и Нова Демокрация, които подписаха и разпалено защитаваха договореностите с тройката, се сринаха. За Меморандума са също и някой малки партии, които не са успели да минат прага на 3%, за да се представят в парламента. Всички останали партии са против Меморандума.
Безспорен победител на изборите и същевременно кошмар за елита се смята лявата коалиция СИРИЗА, която от 4,60% през 2009 г. скочи на 16,78% и зае второ място след НД, която изгуби 15  процента спрямо предишните парламентарни избори и има 18,85%.
ПАСОК изгуби 30,74% и е на трето място с 13,18 %.

5.5.12

Настроенията в Гърция преди изборите и моят избор



Един ден преди парламентарните избори в Гърция и нагласата сред множеството от гласоподавателите е:
Да ги накажем!
Въпросът е кого ще наказваме? Една голяма част от народа смята, че „всички политици са виновни”, слагайки в един кюп управлявали и неуправлявали политици. Друга част търси виновник в онези политици и партии, които са управлявали Гърция през последните четири десетилетия, т.е. дясната на практика ПАСОК (социалдемократи) и баш дясната Нова Демокрация (НД). Тези две мнения се открояваха в проучванията от последните месеци, които от една страна даваха за двете досега управлявали големи партии значително малък процент, като все повече се увеличаваха процентите на левите партии, както и на новосъздадени от политици, отлюспили се от „големите”, вече в кавички, партии. Безпрецедентно голям е и процентът на потенциално негласуващи, или до последния момент нерешили за кого да гласуват.

Но последната дума обикновено, според мен, е на тяхно величество масмедиите. Въпреки че все повече хора декларират, че не вярват на медиите и не ги следят, все пак крупните финансови интереси зад тях намират начин да убедят народа, или поне голямата част от него, че за негово добро най-разумно е да гласува за онези политически сили, които ще му „гарантират” спокойствието и спасяването на Гърция, макар и в някакво неясно бъдеще. А под „спасяването на Гърция” да се разбира спасяването на техните интереси. Разбира се, техен приоритет е „да се плати дължимото”, т.е. кредиторите да си получат вложения някога капитал, независимо при какви обстоятелства, заедно с лихвите. Видни финансисти, но „еретици”, в Гърция твърдят, че банките през изминалите години са спечелили толкова много от гръцкия дълг, че дори сега Гърция да се откаже да плати част от него, ако изравним резултата, загуба няма да има. Лошото е, че през последните 2 години господстващия елит (европейски и международен финансов и политически) успя да прехвърли голяма част на дълга от частни в държавни институции, докато медиите заблуждаваха народите с пикантните констатации за това какви нехранимайковци и мързеливци са гърците. Това май народите на Европа още не са го осъзнали или поне голяма част от тях.
Какъв е смисълът от изборите щом очевидно политиката и икономиката на Гърция все повече зависят от чуждестранни решения, би попитал някой. Да, това е така докато на власт са, както и народът ги нарича, „продажни политици”, по-точно колаборационисти. Това мнение надделява в Гърция. Та, зависи от гледната точка. Господстващата „правилна” позиция я знаем, но знаем ли другата? Повечето леви партии твърдят, че в преговорите с чуждестранните партньори биха могли да се отстоят позиции, което нито правителството на Папандреу, нито това на експерта-банкер Пападимос са направили. Те просто са прилагали политиката на безотказност, на Yes Men. В Гърция тръгна един каламбур, че да сложиш банкер да оправя задлъжняла държава е като да назначиш наркотърговец за директор на клиника за наркомани!

Има ли алтернатива?

5.4.12

Политическо самоубийство ли?

Изстрел срещу окупационното правителство на Гърция!
Вчера, на пл. Синдагма, пред парламента се самоуби 77-годишен пенсионер, бивш аптекар. В джоба му е намерено следното писмо:

"Окупационното правителство на Цолакоглу* буквално унищожи възможността за моето оцеляване, което зависеше от една прилична пенсия, за която в продължение на 35 години сам (без държавна помощ) съм си плащал осигуровките.
Понеже съм на възраст, която не ми дава възможност за лична динамична реакция ( без да изключвам, разбира се, че ако един грък бе грабнал калашника, вторият бих бил аз) не намирам друго решение, освен един достоен край преди да започна да ровя из кошчетата за боклук за прехраната си.
Вярвам, че младите хора без бъдеще, един ден ще вземат оръжията и на площад „Синтагма” ще обесят с главата надолу националните предатели, както направиха през 1945 г. италианците с Мусолини, (Piazza Poreto Милано)"

*Правителство на Цолакоглу - марионетно правителство в Гърция (1941-42 г.) по време на немската окупация

2.3.12

Истината за кризата в еврозоната и новите митове за гърците

...само че този път измислени от други.

Зависи ли от работника дали производителността му е автоматична гаранция за пазарен дял и растеж?
За Гърция ли са предназначени спасителните пакети, или за френски и немски банки?
Истерията срещу гърците, граничеща с расизъм дали не води до фашизиране на Европа?
На тези и на други въпроси ще намерите отговори в статията на ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ:
Откакто избухна дълговата криза в Европа сме свидетели на безпрецендент расизъм към гърците: гръцките работници са обвинявани, че са мързеливи, и затова държавата им е на този хал, че гръцкият обществен сектор е твърде раздут и т.н. За щастие, вече от няколко години насам малко на брой, но настойчиви икономисти се опитват да се противопоставят на растящия расизъм срещу гърците по различни начини, един от които е чрез позововане на годишните статистически компилации на ОИСР, според които средният грък работи 40% повече от средния германец.
Днес виждам, че Дневник най-после откриха статистиките на ОИСР (това не е някаква соц партия, а самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие, или клубът на най-развитите страни). Отдалеч личи, че данните ги затрудняват, защото като всички десни медии, и Дневник са подвласни на расистките стереотипи за Гърция и сега се мъчат да осмислят статистически данни от уважаван източник, които черно на бяло отхвърлят фундамента на клишето за “мързеливите гърци.”
За да запази самообладание, коментаторът от Дневник прибягва до похват на екстернализация. Този похват има два момента:
1) “да, гърците работят повече, но! – продуктивността им е ниска.” Целта е да се измести фокуса от истинския проблем и въпреки всички данни, да се натовари работника с вината. Крайния резултат е да се защити валидността на стереотипите за гърците. Коментаторът не знае, обаче, че продуктивността не е проблем на труда, а на капитала. Тоест, ако работя в книжарница на копирната машина, колкото и да съм бърза, машината има скорост да речем само от 25 страници в минута и не мога да направя нищо повече. Вманиачеността с продуктивността на труда е проблем само при капитализма; увеличената продуктивност означава по-ниска крайна цена на стоката, което значи по-голям пазарен дял. Това е механизмът, който поражда бясната скорост на технологични иновации в модерната капиталистическа икономика: колкото повече капиталистът инвестира в по-нови и по-нови технологии, толкова повече се вдига продуктивността на труда, оттам шанс за по-голям пазарен дял, по-голяма печалба и повече инвестиции в технологии и така до безкрай. Ако шефът ми не купи най-новата копирна машина, която да изкарва не 25, а 125 страници в минута, това е негов проблем, не мой, защото колкото и да се пъна, мога да изкарам само 25 стр/минута и продуктивността ми няма да е оптимална на средното за периода (ако допуснем, че всички останали книжарници са обновили капитала си, т.е. копирните машини).
2) Този момент прилича на първия, но тук проблемът е много по-дълбок. Десните коментатори на икономическите кризи са готови на всичко, за да задържат внимание към несъществени неща. Дори и когато с половин уста признава, че “абе то май гърците не са толкова мързеливи” самия факт, че Дневник продължават да коментират кризата през призмата на труда е форма на отместване вниманието от истинските причини за кризата. Това е похват стар колкото самата ‘наука’ икономика. По време на криза, десните икономисти и коментатори обожават да говорят за култура, за ценности, за география и климат, за форми на организация на семейството, за традиции, за манталитет и т.н. Например, Джефри Сакс, архитектът на шоковите терапии на Изток след 1989 написа

29.2.12

Моето "Не" в парламента, е "Да” на съпротивата - Christine Buchholz (Die Linke)

Чета из интернет:
Кристин Бухолц
депутат от немската партия „Левицата” (Die Linke)
 
 Днес гласувам против законопроекта на германското правителство с подвеждащото заглавие "Икономическа помощ за Република Гърция". С това се опитват да ни убедят, че искаме да помогнем на гърците. Това е една лъжа. Нито един цент от тези 130 милиарда евро от проекта няма да отиде за гръцкия народ. Гръцката държава ще вземе парите, за да изплати дълговете си към немски, френски и гръцки банки. Така наречената „помощ” не се дава на гръцкия народ, а на европейските банки.
Днес гласувам против, защото не искам да бъдат възнаградени тези, които са отговорни за кризата. И гласувам против, защото трудещите се гърци и бедните накрая ще трябва да платят за поразиите на други. Всяко евро, което се дава, ще се изплаща с изключително високи лихви. Ще бъдат призовани да платят трудещите се гърци, чиито заплати са стигнали до границата на глада, които ежедневно губят работата си, а пенсиите им се ограбват.
Гласувам против, защото е очевидно, че тази политика може да се прилага само с директиви отвън. Така нареченият „спасителен план” е в действителност един инструмент, с който Гърция губи суверенитет върху бюджетната си политика. Тройката, състояща се от Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ, унищожава демокрацията, за да проведе една безмилостна икономическа война срещу гръцката работническа класа.
И в Германия трудещите се плащат за тази политика. Това са техните пари, които ще отидат за спасяване на банките. За да ни заблудят, ни представят трудещите се гърци като виновни. Не, трудещите се гърци не са мързеливи. Нито са харчили "над нуждите си". Гласувам против, защото се отказвам да взема участие в тази игра, която изправя трудещите се европейци едни срещу други.
Имаме нужда от минимална работна заплата на паневропейско равнище. Имаме нужда тук и сега от национализация на банките. Действията на фондовите пазари трябва да бъдат ограничени. Само по този начин може да се спрат спекулативните фалити на цели държави.
Моето "не" в парламента е в същото време "да" на съпротивата. И също така поддържам предвидените протести в банковия център във Франкфурт през м. май.

Берлин, 27 февруари 2012 г.

Преведох от гръцки от rednotebook.gr

КЪДЕ СА ПАРИТЕ НА ГЪРЦИТЕ

Чета из интернет:
Медиите са пълни  с… боклуци (не, не са глупаци, боклуци са), които обясняват колко мързеливи били гърците. Същите тези хора получават пари, за да пишат глупости на конвейр (ако в нашия вестник получавахме пари и пишехме на такова ниво, щеше да излезе, че анархистите сме най-работния народ на света). Интернет е пълен с други боклуци (виж, тук може да има и глупаци), които бързат да повтарят, че гърците са мързеливи (все едно те си скъсват задника от бачкане докато пишат глупости в Мрежата). Разбира се, аргументът (единствен, но затова пък смешен) е, че „гърците“ били похарчили 300 000 000 евро дълг и не искали да го върнат.
Въпросните „гърци“ обаче не са всички гърци. Да, един гръцки учител получава в пъти повече от българския… и в пъти по-малко от германския. Същото важи за повечето други професии. Но това не са „гърците“, които са „изхарчили“ парите.
Гърците „с пари“ днес бягат от Гърция. Именно защото не искат да плащат. Защото ако днес си купят със „спестените с труд пари“ някой остров (да, в Гърция се продават направо острови), утре може да ги изселят оттам с усмивка на уста. Сигурно една част от „похарчените“ милиарди са раздадени на хората. Но изглежда повечето са потънали в джобовете на разни тарикати, за които Гърция вече не е толкова топло място.
Затова предпочитат да купуват в Лондон например – там стадото кротува, защото още не е издоено докрай. Де-що има „предприемчив“ грък, се оплаква от мързела на сънародниците си, от корупцията в държавата… и продължава да смуче от нея. Даже се натиска да управлява „мързеливците“, разбира се, в името на просперитета. Чудно ли ви се вижда – ами че и на нашите мутри държавата им пречи да си въртят бизнеса.
Стискам им палци на „мързеливите“ гърци. Да изгонят най-накрая „предприемчивите“ и да си „мързелуват“ както намерят за добре. Пък ние… ще си траем до последно, с надеждата че „предприемчивите“ и „работните“ накрая ще дойдат в България… да ни смучат. И ще се гордеем с това.
Текстът е копи-пействан след разрешение от СВОБОДНА МИСЪЛ
Няма време за писане от трошене на чинии, узо, сиртаки и други лениви забавления, от които само гърците разбират :)

13.2.12

Събитията в Атина с две думи


"Над петстотин хиляди граждани протестираха мирно по улиците на Атина и десетки хиляди в други градове, за да изразят несъгласието си с новите мерки. През това време, репресивните държавни органи биеха мирни демонстранти, докато оставяха на произвола парадържавни сили да изгарят Атина. Това е картината, която искат да се излъчи по световните телевизионни канали. Не образа на народа, който се бори за справедливост, а образа на парадържавността и разрушението. Гръцкият народ няма да се изплаши! Провокативните планове ще бъдат отблъснати! Гръцкият народ ще се бори, за да си извоюва суверенитета, демокрацията и независимостта, които му се отнемат! Никакво снизхождение на едно правителство, което се възползва от страха и ужаса и допуска исторически сгради в центъра на Атина да бъдат изгаряни от вандали, които би могло да контролира!"

Превод на Изявление от председателя на парламентарната група на СИРИЗА Алексис Ципрас, за вчерашните събития в центъра на Атина.