16.3.09

Будните младежи в дясно? (Отворено писмо до Мария)


По повод поста на Мария Ненова „Аз подкрепям СДС”(http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/02/blog-post_158.html#comments) реших, щом намерих време, да напиша моето мнение във вид на отворено писмо до нея, тъй като въпросът засяга много повече от един човек.

Младежта е онази част от обществото, която по презумпция е най-прогресивната.

Но орисията на България е, че голямата част от будните младежи отиват там, където само изглежда прогресивно. Казвам „изглежда”, защото е смешно да се твърди, че консервативното, с което по цял свят се уеднаквява дясното, може да се смята за прогресивно.
Тази ориентация се обяснява главно с принципа на махалото. Четири десетилетия лява диктатура подтикна хората към другия край.
Докато не дойде поредното разочарование.
Погледни около теб. Стотици хиляди са разочарованите за последните 20 години. И знаеш ли какъв им е най-големият проблем на всичките тези, които се подведоха? Още не могат да разберат къде са сбъркали.
Позволи ми да изложа моето обяснение. Защо дясното движение, което за първите години на промените изигра безспорно прогресивна роля, впоследствие се забатачи? Моят отговор е следният:
Да, дясното през годините на промяната изигра безспорно прогресивна роля в борбата за преобръщане на тоталитарния държавен апарат, промяна на съзнанието, полъх на свобода. Но, от световната практика и история знаем, че дясното в същността си е регресивно. Дясната идеология винаги се свързва с консерватизъм – запазване на статуквото. Защо ли? Защото епицентърът на нейното внимание е безцеремонното флиртуване с капитала. А грижа на капитала е самозапазването му (консерватизъм) от една страна, а от друга - увеличаването му, разбирай печалба на всяка цена (агресивност). А печалбата на всяка цена означава в повечето случаи регрес. Казвам „в повечето”, защото не може да се отрече, че печалбата в отделни случаи води и до прогрес, но това се случва само, за да се докаже правилото. А правилото е, че в гонене на печалба, капиталът не зачита нито човек, нито природа - регрес.
Мога да посоча неоспорими факти, започвайки от най-фрапиращите, като:
- Войни, предизвикани само с цел печалба, с всички регресивни последствия, които те водят след себе си – мисля, че е безсмислено да доказвам, че в основата на всяка война, от Троянската до нахлуването в Ирак, стои стремеж за завладяване на земи и експлоатация на каквото има по тях, от хора до полезни изкопаеми. Независимо от това, че и Омир и Асен Агов /а и цялото дясно пространство, в т.ч. и БСП/ ни обясняват за някаква си там хубава Елена - първият, или за „освобождаване на иракския народ” - другите. И за да няма недоразумения, прилика между Омир и Асен Агов намирам само в стремежа за измисляне на приказки за постигане на различна за всеки от тях цел.
- Страдания, често с фатален край, за посредствените финансово човеци, които не могат да изплатят лечението, от което имат нужда.
- Превръщане на хората в роботи. Експлоатацията днес е двойна: от една страна чрез стресиращ труд, в повечето случаи без зачитането на елементарните права, а от друга чрез треска за консумация, която с лизинги и други трикове превръща хората в роби. Чух напоследък и за заеми, които самите фирми - работодатели отпускат на служителите си - крайна форма на съвременното робуване.
- Унищожаване на околната среда, например горите, в името на „туристически инвестиции”
- и т.н. и т.н.

до на пръв поглед незначителни факти като:
Недостиг на детски градини. Изкупуването /разбирай унищожаването/ на „нерентабилното” радио джаз fm от големия медиен монополист – кой ти мисли за култура, въпросът е печалба да има. Изчезването лека-полека от пазара на „нерентабилните” дребни български фъстъци (моя лична драма - много ги обичам :) ). Отлагане до гръцките календи на електрификацията на село Горно Осеново!
Та, дясното ориентиране на младежите само укрепва гореспоменатите „качества” на системата.

А това не е български капитализъм. Това Е капитализъм. Няма друго лице. Останалото е по филми. Такъв е и в Гърция (споменавам тази страна, защото по случайност:) добре я познавам), същият е навсякъде. Разликата е, доколко съумяват хората да се организират, да се съпротивляват и да извоюват права.
Главният проблем на системата не е толкова в качеството на хората, които я управляват. Проблемът е в самата нея.
Свидетели сме през тези години на какви ли не обвинения за корупция, присвояване на пари и държавни имоти и т.н. Също така, широко цари мнението, че българският начин на промените е неуспешен, „защото сме българи”, приписвайки причините на непрогреса в „лошия” политик, „корумпирания” и какво ли не още. Даже и абсурдни твърдения, че „всички са против нас” и т.н. Все още се говори за „запада” и неговите политици и „правила” с неоправдано възхищение. Като че ли там няма лоши и корумпирани политици.
Стигна се дотам да се отврати общественото мнение от политиката, която вече стана „мръсна дума”. Всъщност, стана това, което е изгодно за системата. Гражданите да не се интересуват от „делата на града” – град (πόλις = полис), а в днешните измерения това е държавата. И това е явление далеч не само българско. И в хваления запад повечето граждани не се интересуват от делата на града. Системата си постигна своето. Показателен пример за това е колко американци си правят труда да гласуват.
Значи, на хората им е писнало от партиите, които се сменят на власт, но знаеш ли защо? Защото прилагат една и съща политика. Политика на обслужване на интересите на капитала. На първо място. Спорът между различните партии е само коя най-добре ще служи на капитала. Ако се надигне някъде народът, може да отпуснат и нещо за простосмъртните граждани.

Няма да забравя как Филип Димитров и Асен Агов убеждаваха българския народ, че „ние трябва да помогнем на иракския народ” да се отърве от диктатора Саддам, защото „ние много добре знаем какво е диктатура”. Днес вече, предполагам, че няма човек, който да се съмнява, че всичко това беше една лъжа! Целите били други. Аз и тогава ги знаех. Но какво от това.
Такива са десните политици. С такива политици, които лъжат, ли ще построите нова България, Мария?
Разбира се, в нападката ми против десните включвам и БСП, защото и тя усърдно служи на същата система. И тя на практика е дясна партия, каквито са и повечето социалдемократически партии в Европа (ПАСОК например). Разликата от баш десните е в една лъжа повече: Правят се на социални, а прокарват примерно закони като плоския данък, или пък се кланят безрезервно на големия брат. Все неща, които прилага всяка „благопристойна” дясна партия, когато е на власт. Например СДС на Костов, „Партията на народа и свободата” на Берлускони или Нова Демокрация на Караманлис. А СДС на Мартин Димитров, не виждам в какво може да е по-различна, още повече, че се коалира с ДСБ на Костов, а него добре го знаем .
Чудя се, след дясното на БСП, колко ли по-дясно е СДС и новата коалиция? Не ми се ще да си представям.

Сигурно се питаш за изхода. Накъде да вървим.
Ако ми позволиш съвет (все пак съм малко по-големичък от теб и най-вече живял в различни системи), младата енергия, според мен, не трябва да се хаби в услуга на партии, които са в услуга на системата, а в организирането на истинско гражданско общество. Навсякъде и във всичко, в т.ч. синдикализъм и други форми на заинтересованост на гражданите от делата на полиса, което си е пак политика. Напук на системата която ни отдалечава от нея, като ни внушава, че е мръсно занимание, за да не й създаваме главоболия. Защото, ако по света има тук и там права, свободи и що-годе известно качество на живот, те са извоювани, никъде никой доброволно не е дал и сантиметър собствена територия, власт, интерес, ако не е бил принуден да го направи.

Скоро Гърция, както знаеш, празнува началото на революция /въстание, бунт/, както искаш го наречи, от 1821 г. – един показателен пример как се извоюват права и свободи. Възнамерявам да напиша подробности в следващ пост, ако времето ми позволи.

Другото е само за поддържане на статуквото, запазване на територии, власт, интерес = консерватизъм = дясно = регрес.

9.3.09

Как мина „празникът” 8 март в София и Атина /състоянието на Константина Кунева/



Информацията за вчерашното шествие в София е оскъдна, както винаги, когато става въпрос за акции, които засягат системата.

Малко са местата в интернет, където можем да се информираме за случилото се:

"Студена мрачна сутрин. Както винаги, бързам по улицата в последния момент. Никога не мога да се организирам да тръгна навреме и се дразня на това. Все пак, стигам в 11:05. Заварвам хора около Ректората, сред които и журналисти с камери и един куп фотографи. На стълбите на Ректората са колегите от „Призив“ с плакати с лозунги: Солидарност с Костадина Кунева“

„Солидарност с борбата на всички трудещи се жени“
„Солидарност с шивачките от Кърджали и Червен бряг“
„Не на евтиният женски труд – 15% разлика в заплатите!!!.....“



"Студенти протестираха пред посолството на Гърция в София в знак на съпричастност със залятата с киселина в Атина българка Костадина Кунева.…."


А шествие имаше също и в Гърция:
По повод на световния ден на жената вчера бе организирана демонстрация от Световната Мрежа на Жените, Съюза на африканките, Обединението на жените емигрантки, Българският културен център и др., които стигнаха до болницата, където се лекува Константина.” пише в grreporter.info.
Като допълнение в www.tvxs.gr четем и за други организации, участващи в акцията „ ... Женска група за самозащита, Мрежа за подпомагане и поддържане на емигрантки, Мрежа на жените от СИРИЗА и др..
В същия линк може да видим и видео от шествието до болницата, в която се лекува Кунева, който мина под мотото „Не празнуваме, а отстояваме”.
Други лозунги: „Гъркини и имигрантки си подаваме ръце”, „Солидарност с Константина Кунева” и др.
Пред болницата думата взе майката на Кунева, която между другото каза:
„ Най-малко след три месеца ще успее да стане на крака Константина, но за още една година поне ще бъде под лекарско наблюдение. ....Едното й око вече не функционира, а на другото е направена операция и засега е добре.... Говорът й е затруднен и е принудена да говори само по необходимост. Все още не може да се храни през устата. .... Искам от сърце да ви благодаря много за всичко, за солидарността, която оказвате.... Призовавам ви да продължите този път, по който сте тръгнали, да продължите делото на Константина.”

А как са празнували в Стокхолм вижте тук

Други статии за 8 март, които си заслужава да прочете мислещият човек:
baidalai.blogspot.com
openlyfeminist.com

6.3.09

8 Март, от 1857 г. до 2009 г.

На 8 Март:

1857 – Тъкачките в Ню Йорк протестират за намаляване на работния ден от 16 на 12 часа, за изравнени възнаграждения с тези на мъжете и за човешки условия на труд и живот.

1910 – В Копенхаген се провежда международна конференция на жените от социалистическия интернационал, където се приема идеята за Международен ден на жената.
1977 – Общото Събрание на ООН утвърждава Деня на жената като Международен ден на правата на жената и международния мир.


Любопитни факти:
1930 - Годината, през която жените в Турция придобиват по закон много права, между които за първи път право на глас и право на участие в избори.
1931 - За първи път и в Гърция жените гласуват, но само за общински избори и без право на участие в тях. Пет години по-късно това право е отнето от диктаторския режим на Метаксас. През 1944 партизанското правителство на Свободна Гърция дава отново правото на глас и участие в избори, но официално в Гърция това е признато през 1949 г.
1944 - Българката има право да гласува и да бъде избирана.

2009:
-
Протестно шествие от централния вход на Софийския университет до гръцкото посолство, в знак на солидарност с Константина Кунева.
- В различни градове в Гърция също са организирани подобни изяви.

И (противо)естествено...
... цветя, почерпки, треска за подаръци, сексизъм - доказателство колко още има да се извърви до завладяването на пълната половина на небето от "слабия" пол.


4.3.09

8 МАРТ 2009 г. ДЕН ЗА СОЛИДАРНОСТ С КОСТАДИНА КУНЕВА и в София


Дата: 8 март (неделя)

Час: 11.00

Маршрут на протестното шествие: от централния вход на Софийския университет до гръцкото посолство

„Как може ТЯ, една ИМИГРАНТКА, самотна майка, ЧИСТАЧКА, да се осмелява да предизвиква системата?” – така „разсъждаваха” шефовете, които опитаха да я убият

„Костадинка опита да се пребори за правата на всички жени, които работят в тая система – гъркини, българки, албанки, рускини. Искаше да добием правата, които ни се полагат по закон” – така разказаха за Костадина нейните колеги

Макар и висшист, тя беше принудена да работи като продавачка и чистачка...

Платеното здравеопазване я прогони от България – тя се нуждаеше от пари, за да лекува сина си...

Макар и при отвратителни условия на труд, макар и със статут на „нелегален” работник, тя дръзна да се опълчи на работодателите и да се бори за правата на работниците...

Ние каним всички наши колеги да се включат в протестната акция на 8-ми март в знак на солидарност с Костадина Кунева – Жената, която дръзна да се противопостави на цялата система...

Тези слова, наред с други, зоват за протестно шествие в сайта на ПРИЗИВ


2.3.09

Празнични обичаи в Гърция, гарнирани с протести и политическа сатира

Карнавалите включват сатирични елементи, засягащи политическата и социалната реалност


Повечето християнски празници в България и Гърция се отбелязват едновременно. Същото се случва и със Сирни Заговезни - последната неделя преди Великденските пости, който всъщност не е толкова християнски, щом в него са запазени елементи от древни прохристиянски обичаи. В Гърция този ден, в съчетание със следващия - Чистия понеделник /официален неработен ден - т. е. днес/, е повод за избягване от рутината. На много места се провеждат карнавали (най-пищният е в гр. Патра), децата вдигат хвърчила, излизат сред природата, яде се и се пие до зори!

По случай празничната атмосфера, но помрачена от все по-здравото затягане на коланите, движението, наречено „Скъпотия – Stop”, чрез неговите така наречени комитети по места, тази година пое следната инициатива:
Завзе пунктове за плащане на тол такси по магистралите и пусна автомобилите да минават без да плащат, вдигайки лозунга „Кулума без тол такси. Нито едно евро за предприемачите”.
Кулума е традиция в Гърция да се ходи на излет в Чистия понеделник. Менюто включва „лагана” /вид безквасен хляб/ и главно постни ястия като морски деликатеси, маслини, тарама хайвер /въобще, чудни мезета за узо :)/

Предприемачи – имат се предвид големите строителни компании - концесионери на магистралите.
В следваща статия ще напиша по-подробна информация за новаторското движение „Скъпотия – Stop” и неговите инициативи.

Данните за събитията са от:
http://www.tvxs.gr/v6397
http://www.in.gr
http://www.akribeia-stop.gr

А за обичаите:
от мен:)