8.12.09

В Гърция продължават митингите и шествията

Въпреки терора, наложен последните дни от полицията на "социалистическото" правителство, гневът продължава да се изразява без страх в цяла Гърция.
Така започна днес 07-12-09 около 12 ч. заплануваният митинг в центъра на Атина на участниците във всички степени на образованието – ученици, студенти, учители, преподаватели:



http://www.youtube.com/watch?v=X2Q2oyC2CU0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7pmn3RWuRx0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=3SqrfTPZFHQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=U_yFn2t2Pqw&feature=player_embedded

И въпреки провокациите на полицията, с постоянни неоправдани атаки на специалните части срещу шествието, протестиращите продължават мирния протест:
http://www.youtube.com/watch?v=y5JAby4QXIQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=oImcFTv75PI&feature=player_embedded

Без коментар
/снимката е от в. Елефтеротипия/

Успоредно с мирния протест на десетки хиляди будни граждани, в различни места имаше стълкновения между "качулконосци" и полиция.
Според NewsIt.gr полицията днес в Атина задържа 107 младежи, от които 21 арестувани, между които 10 непълнолетни. За последните 3 дни в цяла Гърция са задържани около 1000 граждани според ert.gr.

Предлагам интересна статия за причините за насилието и гнева

7.12.09

Масови митинги и шествия в Гърция. Какво не показват медиите

Масови митинги и шествия се проведоха вчера в Атина, Солун и други гръцки градове в памет на Александрос Григоропулос, който беше убит преди една година от полицай в атинския квартал Ексархия.
Пожертвах два часа и половина (твърде рядко се случва), за да погледна какво ще покажат казионните електронни медии от Гърция и света.
За пореден път се убедих в правилността на моето отдавнашно решение да не гледам телевизия, тъй като с очите си видях поредното изкривяване на събитията, поредната манипулация на масите чрез скриване на половината истина.
Тук, читателю, имаш уникалната възможност да видиш какво наистина се е случило вчера в Атина. Нещо, което никъде по средствата за масово затъпяване няма да видиш, т.е. цялата истина. А цялата истина казва, че освен сцените на бойното поле, причинени най-вече от провокативните действия на полицията, както и от максимум 500 ядосани на системата младежи – сцени, които се въртят многократно по световните медии, в Атина изразиха недоволството си мирно около 20 000 души. Ето как:



Основни искания на протестиращите:
  • Назидателно наказание на виновниците.
  • Осъждане на държавния терор и полицейското насилие.
  • Разширяване на демократичните свободи.





С лозунги:
  • „Ние говорим за човешки животи, а те за печалби и загуби”
  • „Искаме работа – не бомби!”
  • „Властта се крепи на насилие!”
  • „Младежта не забравя – продължава борбата за отблъскване на атаката срещу образование, труд и демократически права.”
  • „Когато несправедливостта господства – въстанието е наложително.”
  • „Уволнения, приватизации – отговаряме с превземане”
  • „Декември беше началото”
  • „Един друг свят е възможен!”
  • „Причината за несигурността на младите е една – Пасок и Нова Демокрация”
  • „Напред, народе, не кланяй глава – единственият изход е съпротива отново!”


Един протестиращ, повален от полицай-моторист.

Какво друго се случи:


Ректорът на Атинския университет е ранен след удар по главата от псевдореволюционер, което му причини и сърдечен инцидент, когато антиавторитарни активисти нахлуха и превзеха сградата на ректората, като свалиха от покрива и изгориха гръцкото знаме, а на мястото му качиха анархисткото.

Юридическият Факултет също е превзет.

Ето и снимка с полицай, който държи пистолет


Според полицията 177 са задържаните граждани в Атина и 88 в Солун, а ранените - 4 граждани и 16 полицаи.
Една жена на 50 години е в критично състояние с вътрешен кръвоизлив.

Още снимки

Днес протестните действия продължават в цяла Гърция, още от сутринта, в знак на солидарност към задържаните. А в 12:00 ч. в Атина ще се състои планираният от няколко дни митинг на участниците във всички степени на образованието.

Информацията е от алтернативни източници:
http://www.tvxs.gr/
http://enosy.blogspot.com/
http://kke4ever.blogspot.com/
http://prezatv.blogspot.com/
http://athens.indymedia.org/
http://dosepasa.wordpress.com/
интернет радиостанции
и др.

5.12.09

Една година по-късно, нищо не е забравено!

Митинги в Гърция - една година от убийството на 15-годишния Алексис Григоропулос от полицай.


18.11.09

Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника

Често се задава въпросът:
Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?
Отговорът според мен е ДА!
  • Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.
  • Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.
  • Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!
Това е смисълът на тази дата!

Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.
Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.
Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.
Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,
Хлябът е пак предмет на борба. Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация. Хляб за всички.
Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.
Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.

Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.

Снимката е от вчерашното шествие, публикувана в електронния вариант на в. Елефтеротипия

16.11.09

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника - Гърция



На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.
Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.
Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.

… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.
Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.


4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември

От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.
Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.
Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември
Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”
Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.
До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"
Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.
Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември
Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.
Многолюдни шествия в Атина.
Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.
Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.
Радиостанцията предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”
Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.
Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември
01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.
02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”
Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.
Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.

Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…


събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението


Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю
през 2008 г.:
„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .
…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.
…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”


Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения


Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1

part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/

Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/

13.11.09

Парична награда от 1 000 000 Eвро за разкриването на случая Кунева


1 000 000 Eвро парична награда обявиха днес в Гърция Министерството на защита на гражданите и Министерството на финансите за този, който предостави информация относно нападението срещу Костадина Кунева.

Интересно ми е какво се крие зад усърдието на новото правителство?
Първосигналното ми обяснение е следното:
Известно е, че случаят „Кунева” се разчу благодарение главно на леви граждански формирования – синдикати, партии, движения. В Гърция на духа на Кунева се възхищават главно левите, защото борбеният синдикализъм е ляв манталитет. За информация ще спомена, че десните, и особено националистите, са на мнение: „как може на една чистачка от България да се дава цяло жилище от данъците, които ние плащаме?”. Но самата Кунева, както е видно от интервюто, не е партийно ориентирана, въпреки левия синдикален манталитет. Нормално, предвид „социалистическия” произход.
Та, ПАСОК, според мен, се стреми да си привлече от една страна леви гласоподаватели, а от друга самата Кунева, която евентуално по-късно може да бъде използвана за привличането на същите – позната практика на социалдемокрацията.
Но това е твърде лицемерно! ПАСОК е партията, която до 2004 г. е била близо 20 години на власт и е допуснала да се вкорени дълбоко в обществото цялата гнилост, довела до заливането с киселина на синдикалистката. И сега какво? Нима с 1 000 000 евро иска да си изкупи греховете?
А защо имам чувството, че начинът, по който са зададени въпросите на Кунева в интервюто, също е в полза на гореописания сценарий?

10.11.09

Гърция дари жилище на Костадинка Кунева - Кунева говори за перипетиите си


Следва интервю на Кунева пред известния в Гърция телевизионен журналист Ставрос Теодоракис, публикувано в електронния вариант на в. „Та НЕА” /07-11-09/ преведено от мен:

Преди Костадинка не виждаше. Днес дясното й око е отворено, но вижда само образи, не и лица. Хранопроводът й бе изгорен, но вече може да преглъща. Говори, макар и с трахеотомия, все пак говори. Раните в крака й, причинени от присаждането на кожа по лицето, гърба и ръцете, са зараснали. Синът й Емануел, който в началото не смеел да влезе в стаята, сега идва по-често. От време на време четат заедно уроците и мечтаят за Коледа.

„Понеже учих история, исках много да дойда в Гърция … При първото ми посещение видях само Акропола … дойдох през 2001 г., за да се оперира синът ми. Имаше проблем със сърцето, но сега е добре. … работих като чистачка шест часа на ден.”

Журналист: Историк, а да работи като чистачка!
Кунева: Етнограф съм. В началото получавахме по 700 евро. Но лека-полека заплатата се снижаваше.

Ж.: Как така, заплатите се качват обикновено?
К.: Е, при нас намаляваха. Подписахме едни документи, за които ни обясниха, че са за статистика, но се оказа, че са договори. После, се появи и една почивка от половин час, която не сме изисквали от синдиката. А и осигуровките вече не бяха като за тежък труд.

Ж.: Коя беше основната ви дейност като секретар на синдиката на чистачките?
К.: Работата ни беше да запознаваме работниците с правата им. Правехме проверки с Инспекцията по труда по разни обекти, за да докажем, че наистина се нарушават законите. Борихме се да бъде внесено предложение в закона да бъде включена длъжността „чистач”, защото досега тя не фигурира.

Ж.: Членувате ли в някоя партия?
К.: Не, не се занимавам с партии. Всяка партия е една рамка и всеки член е точка в рамката. Съществува йерархия вътре, което значи и антагонизъм – кой ще заеме първото място. И този антагонизъм излиза вън в обществото и накрай се предава нещо болно в цялото общество.

Ж.: Но коя е вашата идеология?
К.: Нямам. В живота не е необходима идеология, а мъдрост. Хората хиляди години преди нас са открили мъдростта.

Ж.: Чу се, че са ви предложили да станете евродепутат.
К.: При мен никой не е идвал с такова предложение.

Ж.: А бихте ли приели?
К.: Не.

Ж.: Който познава вашата дейност може да каже, че сте една лява синдикалистка.
К.: Може да давам вид на лява като манталитет, но не съм се занимал никога с партии. Участвала съм в мероприятия, организирани от леви партии, без да знам кой ме кани, да Ви кажа честно, за да изложа проблемите на нашия бранш, проблемите на жените, проблемите на пришълците.

Ж.: Преди нападението имаше ли заплахи?
К.: Да, имала съм заплахи по мобилния телефон.

Ж.: Конкретно?
К.: „Ако не спреш да вършиш тези неща, ще те убием!”

Ж.: Колко време преди атаката са ви заплашвали?
К.: Започнаха от 2006 г.

Ж.: И не се ли уплашихте?
К.: Затворих им телефона. Следващия път без да чакам да ми кажат нещо им казах: ако имате нещо добро да ми кажете, слушам, ако ще ми казвате същото, затварям. И затворих.

Ж.: На работата имаше ли хора да ви казват: „Внимавай, ще си намериш белята”?
К.: Ако кажа това, ще замеся хора, но са ми казвали: „Какво ще постигнеш с това, което правиш?”, че аз греша, а те са правите. Не мисля, че съм допуснала грешка. Това да помагаш на хората не е грешка, това е добро.

Ж.: Ако върнете времето назад, по същия начин ли бихте постъпила?
К.: Не съм се замисляла, но не ми се вярва, че бих постъпила по друг начин бих. Щом ме предупреждаваха, че ще ме убият, а аз настоявах.
.......
К.: Не са една и две фирмите, които практикуват така, а също и държавата, Осигурителният фонд и Инспекцията по труда не са направили нищо, за да имат работещите законното възнаграждение, законните осигуровки.

Ж.: Имате ли чувството, че гръцката държава не ви защити? Че някои повярваха, че могат да ви ударят без да бъдат наказани?
К.: Тогава ли? Нямало е нужда да ме защитава държавата, просто не е предприемала правилните действия относно беззаконието на групите по почистването.

Ж.: Тук в Евагелисмос /болницата/, погрижиха ли се за вас?
К.: Много добре. Много добри лекари и добри хора. Много добри. Обичам ги много. Имам вече специални отношения с тях.

Ж.: Знаете, че много хора излязоха на улицата заради вас. Не прекалено много, но много.
К.: Да, научих. отначало не можех да го асимилирам. Струваше ми се странно. Не са поддържали обаче само мен, искаха да си помогнат на себе си, беше един начин за реакция.

Ж.: Имаше демонстрации, писаха лозунги…
К.: С това да се пишат лозунги по стените не съм съгласна. Добре е да имаш становище, но не разваляй нещо, което не можеш сам да поправиш. Трябва да сме внимателни със заобикалящата ни среда. И магазините и хората.

Ж.: Означава ли това, че не вярвате в насилието, дори когато е в отговор на насилието на държавата.
К.: Разбира се, насилието не е необходимо. Има много по-добър начин: Словото.

Ж.: Можем ли да променим света само със словото?
К.: Въобще не е трудно. Насилието означава страх. Насилие използва този, който се страхува. Каква е причината работещият да използва насилие. Какво ще спечели?

Както заявяват адвокатите на Кунева К. Пападакис и Д. Вагяну, за последните месеци, през които Кунева най-после е в състояние да бъде разбрана, тя нито веднъж не е посетена от изследовател. Подобно безразличие е показала и първите седмици след нападението полицията. Висши полицаи признават днес, че „наистина е изгубено много ценно време”
Преди седмица и Министърът на защита на гражданите от новото правителство на ПАСОК /съответното на българското МВР/ Хрисохоидис поиска да се запознае с „делото Кунева”: „За мен въпросът е отворен. Въпрос на облог, да хванем този който хвърли течността, но и тези, които поръчаха това. Със случая ще се заемат най -добрите полицаи. За нас делото тепърва се отваря.”

Ж.: Вярвате ли, че полицията си свърши работата?
К.: Щом не ги е намерила, не си е свършила работата както трябва.

Ж.: Какво казахте на сина си Емануел?
К.: Да не го е яд и да няма омраза. Нито за извършителя, нито за този, който му е платил. Аз вярвам, че колкото по-голям е бил страхът им, толкова по-яростно е било нападението.

Ж.: Говорите все едно няма омраза у вас?
К.: Наистина не изпитвам омраза. Даже и за конкретния човек, който го е направил. Съжалявам го. Този човек има големи проблеми. Проблем с душата, със себе си. Има егоизъм и страх.

Ж.: Но ви е причинил една голяма беда.
К.: При мен бедата се лекува, при него не. Той страда повече от мен. Сигурна съм. Когато атакуваш човек, това се връща върху теб.умножено.

Ж.: Скромността и самоконтролът съчетават ли се с ролята на една активна синдикалистка?
К.: Е, явно се съчетават, щом аз съм така!

Ж.: Не се ли е случвало някой път по време на синдикалната дейност ….
К.: …да викам, да избухвам? Не, рядко става това. В тези случаи използвам хумора. Отвръщам на другия с хумор и го успокоявам.

Ж.: Кои са ви подържали през всичките тези месеци?
К.: Най-напред, в тази стая са дошли безброй много хора, които никога не съм познавала. Запознах се с чудесни хора. Например всеки ден, както майка ми, до мен са и семейството Мацас - лекарите Катерина и Савас Мацас.

Ж.: Познавахте ли отпреди психиатъра г-жа Мацас, научен отговорник на „18 Ано” /център за борба със зависимости/?
К.: Не я познавах, когато г-жа Мацас научи за случилото се на рождения й ден 1 януари, дойде, намери майка ми и застана до нея. По същия начин дойдоха и социални работници от Тавро. Помагат много и на детето ми. Помагат също колежките от синдиката, приятелки, приятели.

А от електронния вариант на в. Елефтеротипия /08-11-09/ четем /пак преведено от мен/:
Акта за преотстъпване и ключовете на жилището, което гръцката държава предоставя на Кунева и семейството й, бяха предадени на майката на Костадина от Андреас Ловердос - Министър на труда и социалните осигуровки и Томас Стаму - председател на Агенция Работнически жилища.


Министърът обеща реконструиране на служба Инспекция по труда, която да може да контролира спазването на законовата уредба.

За случая „Кунева” може да четете в стари мои публикации тук

както и тук

А ПОСЛАНИЯ ДО КОСТАДИНА КУНЕВА може да пишете тук

28.10.09

НЕ /ОХИ/ на Тристранния пакт - Гърция 28 октомври 1940 г.

Национална гордост ли е? Едва ли. Поначало намирам за нисшe това чувство, породено от вътрешна личностна слабост или първичност. Нужда от принадлежност към множество, зад което да се скрият комплексите и от което да се вземат сили. На принципа на глутницата.
Не. Няма да е от национална гордост.
Възхищавам се на всеки народ или група хора, които в даден момент казват „НЕ”. Дори и да знаят непосредствените тежки последствия.
Възхищавам се на:
- евреите, които начело с Мойсей /ако това е историческа истина/ отхвърлиха робството на Фараона и решиха да избягат към Обетованата земя.
- на Спартак и неговите последователи
- на французите, които казаха „СТИГА” на краля през 1789 г.
- на сърбите и гърците от началото и българите от края на 19 век за смелостта да въстанат срещу Османската империя
- на американските работници на 1 май 1886 г.
……..
На гърците, които казаха „НЕ” на Мусолини.
Но всъщност какво се случи:



28 октомври 1940 г.
Час 03:00
Министър-председателят на Гърция Иоанис Метаксас е посетен извънредно в дома му от италианския посланик в Атина Емануеле Граци, който му връчва ултиматум от Мусолини, в който се настоява за свободното преминаване на италианските военни сили през Гърция и заемане на стратегически позиции с цел по-нататъшното им придвижване /разбирай към страните на петрола/. В случай на съпротива от страна на гръцките сили, тази съпротива е трябвало да бъде насилствено потушена. В ултиматума се констатира, че неутралността на Гърция е само привидна, тъй като враждебните за Италия британски военни сили са разположени на стратегически позиции на територията й, с което се застрашава сигурността на Италия. Също така Гърция е обвинена в политика на преследване на етническите албанци в Чамурия. Главната вина се хвърля върху Англия, „която се стреми винаги да намеси други държави във войната”.
На езика на дипломацията - френския, Метаксас отговаря: «Alors, c'est la guerre» („Значи сме във война”). /от мемоарите на Граци/
Така, в отговор на отказа на Метаксас, италианските войски, разположени на територията на вече окупираната Албания, атакуват в 05:30 сутринта гръцките погранични пунктове. Отговорът на Метаксас ознаменува встъпването на Гърция във Втората световна война.


Тогава се случва нещо, което учудва целия свят. Целият народ, обединен, се изправя да защити родината си от империалистическата инвазия на италианския фашизъм. Десни и леви. Генералният секретар на ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ Никос Захариядис от затвора разпространява писмо, с което призовава всеки да се съпротиви на инвазията.
В момент, когато силите на Оста изглеждат непобедими, един малочислен народ с оскъдни средства се осмелява да се противопостави на силните на деня.
В резултат на това, плановете на фашистка Италия се провалят. Не само по-силната италианска войска не успява да завладее Гърция, а по-слабата гръцка войска превзема и територии в Албания, отблъсквайки италианците.


Подигравателни за Дучето карикатури от онова време, на фона на песен в същия дух с певицата София Вембо

От 28 октомври 1940 г. до април 1941 г. една част на военната машина на Оста е блокирана на албанския фронт.Тогава на помощ на Мусолини идва по-мощната, непобедима дотогава войска на съмишленика му Хитлер. Решението отново е противопоставяне!

На 6 април 1941 г. хитлеристка Германия, без да обяви война, напада Югославия и Гърция през България, която скоро преди това /на 1 март 1941 г., или "ХIX година на фашистката ера"/ се е присъединила към страните от Тристранния пакт.

Ожесточена е съпротивата по прословутата „линия Метакса” – укрепления по протежение на българо-гръцката граница.
На 9 април 1941 г. германците са в Тесалоники /Солун/, а на 27 април в Атина.
Следва един от най-трудните периоди в гръцката история - Гърция е в тристранна окупация от Германия, /победената/ Италия и България. Терорът, гладът, смъртта и предателствата са всекидневие през следващите години.
Не закъснява и второто „ОХИ”. Появяват се съпротивителни организации, които нанасят сериозни загуби на окупатора: ЕДЕС, ЕККА, ПАО и др., но безспорно най-многобройна и ефективна е ЕАМ с партизанския сектор ЕЛАС и младежкия ЕПОН, като инициативата за създаването й е на ККЕ, която дава най-много жертви в тази нова борба. Но темата за така наречената „Национална съпротива” е дълга и заслужава отделно внимание.

На 12 октомври 1944 г. Гърция се освобождава, идва ред на трето „ОХИ”, защото една голяма част от народа не се съгласява да се смени един окупатор с друг /Англия/. Следва гражданска война и нови перипетии, също не предмет на тази статия.

Десетилетия наред в Гърция се спори за това кой е казал „НЕ” на италианците - Метаксас или народът? Това е раздвоение, породено както от политическите пристрастия, така и от фактологията. Метаксас всъщност не е на власт с демократични процедури, той е диктатор. Така нареченият „режим на 4 август” е наложен през 1936 г. Метаксас, с благословията на крал Георгиос ІІ, разтурва парламента и забранява политическите партии. Налага режим много близък до този на Мусолини – фашистки. Точно това е учудващото за тези, които разглеждат историята без да вникват в нея. Съмишленик на Мусолини, а воюва с него. Защо? Аз, който не крия левите си убеждения, би следвало без много ровене да възприема тезата на левите, че народът е този, който казва „ОХИ”. Но все пак реших да проуча, за да съм максимално обективен. Като прочетох внимателно ултиматума на Мусолини, проучих действията на британците – шикалкавенията относно военната помощ към Гърция, заемите, активното им участие в битката за о-в Крит, колосалните военни операции в Африка, както и дневника на Метаксас, моето заключение е, че управниците в Гърция са били априори свързани с британците. Принудени са, за да си пазят властта, да бъдат на страната на „съюзниците” в тази империалистическа война с цел преразпределение на световните ресурси. Като прибавим и обществената нагласа в Гърция срещу силите на Оста и недоволството на народа от диктатурата, лесно е да разберем отговора на Метаксас. А безспорен факт е, че народът дълго след това е изричал „ОХИ”.

След победите на гръцката армия на албанския фронт и последвалата съпротива, Чърчил се подмазва на гърците:
„Отсега нататък няма да казваме, че гърците воюват като герои, а че героите воюват като гърци.”
„Благодарение на съпротивата на югославяните и гърците, Хитлер бе принуден да отложи за жизнено важно време атаката в Съветския съюз.”


28 октомври е национален празник на Гърция, както и 25 март – деня на обявяването на въстанието срещу Османската империя.
Винаги съм се питал защо гърците празнуваме, помпозно при това, началото, а не края на едно въстание или съпротива. Отдава се по-голямо значение на борбата, на въздигането, които водят до освобождение, а не на увенчаването на тази борба с победа. Така се учим, че със скръстени ръце нищо не се постига. Може би това е грешка, която системата допуска за себе си. Неволно възпитава гърците във въстанически дух. Не е ли и това причина гърците да са сред най-непокорните европейски народи, а голямото мнозинство да е антиамерикански настроено? Може би затова левицата в Гърция, въпреки ударите на Голиат, е постоянна и значима сила? Не знам…

Посвещавам на брата на баба ми, Спирос, който остави костите си на албанския фронт.

24.10.09

Кой казва, че протестните действия са напразно?


Ето един малък пример за обратното:
Под натиска на будната част на обществото в Гърция, ще бъде отменена точката в закона, според която носенето на качулка за скриване на лицето е утежняващо вината обстоятелство при разправа с полицията. Самият министър на закрила на гражданите М. Хрисохоидис я характеризира като „смешна” вчера в интервю пред гръцката интернет телевизия tvxs.
Също така, вчера бе уволнен главнокомандващият на гръцката полиция /ΕΛ.ΑΣ /
В същото интервю министърът каза, че отсега нататък всеки полицай е длъжен да се легитимира преди да извършва каквото и да е действие спрямо гражданите /като в холивудските екшъни:)/. Малко се съмнявам дали това ще се спазва, но вярвам, че отново благодарение на будните граждани, ще го видим и на практика.
Каза също: „Ще бъде уволнен всеки полицай, който докосне гражданин. Поемам лично отговорността за това”
Ще видим…

23.10.09

Министерство на закрила (?) на гражданите


Новото "социалистическо" правителство в Гърция преименува Министерството на обществения ред /с функциите на българското МВР/ на "Министерство на закрила на гражданина":)
И ето как закриля гражданите:


http://www.tvxs.gr/v24003
Гражданинът, който се опитва да свали каската от главата на "органа за закрила на гражданина" с настояване за легитимация /както е по закон/, е арестуван. Това преживяване напомня на Папахристос /името на гражданина/ времето на хунтата, когато същият е бил говорител на нелегалната радиостанция по време на събитията, познати като "въстание на Политехниката" от 1973 г. /подробностите на 17 ноември/.


Ето и как гражданите отговарят на "закрилата".
От 1940 г. в Гърция ОХИ-то /ΟΧΙ=не/ е постоянно на дневен ред


http://www.tvxs.gr/v24092
Протестно шествие срещу полицейския терор от последните дни в кв. Ексархия /където миналата година полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос/


Подробности и разсъждения относно "ОХИ", казано на 28 октомври 1940 г. от Гърция на фашистка Италия, очаквайте в блога на знаменития ден.

18.10.09

БТК се излага...


Писна ми!
Не защото чакам от 12 октомври „безплатния Wi-Fi модем” /заграден от мен по-горе на обявата/, заедно с „адаптер за модем 220 V, сплитер, Ethernet кабел, 2 бр. телефонни кабела, книга с инструкции за инсталиране, включваща диск” от БТК, въпреки сключения на 08 октомври договор за предоставяне на услугата VIVACOM Home, с уверението на симпатичните служителки при първоначалните /зарибяващи/ разговори, че за 48 /работни/ часа, ще ми бъде предоставена услугата, заедно със споменатите принадлежности.
А от наивността на онези, които следят и вярват на тези и други привлекателни и лъскави реклами – съвременния подход за промиване на мозъците.

10.10.09

Какво стана миналата седмица в Гърция? Политическата карта преди и след изборите.


Първо
: Правителството на дясноцентристката партия НД /Нова демокрация/, след 5-годишно управление и двукратни извънредни парламентарни избори, се сгромоляса! При все, че проучванията предвидиха победата на опозиционната ПАСОК /Всегръцко социалистическо движение/, преднина от 10 пункта бе неочаквана дори и за победителите /43,92 % и 160 места в парламента, срещу 33,48% и 91 места/. Лидерът на НД Костас Караманлис си подаде оставката.
Но моделът на двупартийната политическа система си остава. За него гласуваха 77% от гласоподавателите.
За пореден път се доказа, че народът е с къса памет и лесно манипулируем. А днес на системата й е по-лесно от всякога - разполага с електроните медии.
Бяха достатъчни само 5 години, за да се забрави почти 20-годишното управление на ПАСОК. През 2004 г. се налагаше да обяснявам, най-вече на младите, колко си приличат “левоцентристките” социалдемократи с десните. Трудно ме разбираха. Също толкова ме разбираха и доста българи през 1990 г., когато си мислеха, че занапред ще живеят като в холивудските филми. През 2004 г. много хора в Гърция повярваха в Караманлис, защото бил “голям мъжкар” и щял „с няколко удара по масата да оправи много неща”/нещо като Бойко!/. Евтини аргументи, за да манипулират народа. А днес се пускат слухове, подлагащи на съмнение неговата мъжественост!
От друга страна, през последните години, докато Георгиос Папандреу бе на кормилото на ПАСОК, все имаше съмнения в неговата решителност, бил като “дете, което се води по съветите на майка си”, която за информация е американка! Даже, често медиите го наричаха с галеното Георгакис /нещо като „Гошенцето”/ и се преекспонираха негови гафове, като нараняването на “пръсчето” му при опит да оправи веригата на колелото си и други :) Сега изведнъж стана решителен и способен да управлява! А последният хит е, че САЩ си имат Обама, а ние си имаме О-мама :)))
Разбира се, всичко това благодарение на Тяхно Величество Електроните медии.
Сега пък, след като Караманлис си подаде уставката и идва ред на наследник, медийната прилика между 2009 г. и 2004 г. отново е пълна, само дето героите си размениха местата. Тогава в ПАСОК се водеха ожесточени битки за лидерство, сега такива започват в НД. Както и аргументите за гласуване - тогава се гласуваше за НД, за да падне ПАСОК, че вече не я траем, сега за ПАСОК, защото ни омръзна НД.
И така ще бъде, защото това устройва системата. Ще се сменят на власт две, на практика еднакви, партии, за да се лъжем, че имаме демокрация.

Второ: Левите ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ и СИРИЗА /Коалиция на радикалната левица/ запазиха позициите (ККЕ – 7,54% с 21 депутата, СИРИЗА – 4,60% с 13 депутата) с малки загуби в сравнение с 2007 г. (ККЕ – 8,15%, СИРИЗА – 5,04%) и затвърдиха успеха спрямо 2004 г.
За СИРИЗА това може би означава, че трудният експеримент с коалиране на леви, но разнородни партии, движения и личности, има бъдеще. 4,60% за СИРИЗА се смята за успех, макар и малък, предвид тоталната война, обявена срещу тях от страна на всички медии /разбирай системата/ от почти една година насам по повод декемврийските събития от 2008 г., но истинската причина е онова общо, което обединява множеството участници в коалицията, а именно отказът да се подчинят на системата, подкрепен с иницииране и участие в най-различни прояви на гражданско недоволство с искания за качествен живот. А ето още един пример за медийна манипулация, угодна на системата: когато миналата година за председател на партията СИН /Коалиция на левицата на екологията и движенията/ - основен компонент на СИРИЗА, бе избран Алексис Ципрас – млад, печелещ симпатиите нов политик, рейтингът на партията автоматично се покачи, като стигна до 18% според проучванията. Това обаче, докато Ципрас не даваше категоричен отрицателен отговор на въпроса дали допуска коалиране с ПАСОК. Откакто това стана, системата направи всичко възможно да свали доверието на народа от СИН. Събитията от декември 2008 бяха чудесен повод. Много кал се хвърли срещу Коалицията, която бе набеждавана, че стои зад „непознатите” елементи, които чупеха витрините и подпалваха центъра на Атина. Медиите, включително и българските, показваха само екстремистките прояви на провокаторите. Оскъдна или никаква беше информацията за продължителните мирни демонстрации, за които наистина СИРИЗА имаше част от „вината”. Като прибавим и публичните идеологически спорове, които се водиха между различните компоненти на Коалицията в продължение на няколко месеца и които отново бяха във фокуса на медиите, стигаме до понижения резултат на евроизборите през юни – 4,70%. Има се предвид, че винаги на евроизбори за по-малките партии се очакват по-добри резултати в сравнение с парламентарните.

Трето: Крайнодясната, националистична и ксенофобска ЛАОС /Народен православен призив/ затвърди и увеличи позицииите си на 5,63% с 15 депутата /тенденция, наблюдавана в цяла Европа/, като привлече голяма част от недоволните от НД, най-вече от по-ниско интелигентите слоеве на обществото. За още по-националистична, стара като организация, но нова като партия, нацистката “Нова зора”, гласуваха само 0.29 % /за моя радост/. Но си остава тревожният факт, че националистичните партии, залагащи най-вече на нисшите инстинкти, печелят почва, дори и в Гърция – страна със силна антифашистка традиция.

Четвърто: Зелените и в Гърция започнаха да декларират значително присъствие. 2,53% обаче не бе достатъчно за да преминат бариерата от 3% и останаха извън парламента.


Данните за резултатите от изборите взех от сайта на гръцкото Министерство на вътрешните работи:
http://ekloges.ypes.gr/pages/index.html

3.10.09

Как ще гласувам /този път мога/ в Гърция утре?




Без много обяснения, моят главен критерий за избор на партия е: Кой би могъл да защитава моите интереси? Първо тръгвам от там, „моите интереси”. Съвпадат ли те с интересите на тези, които защитават партиите, редували се досега на власт /Нова Демокрация и ПАСОК/? И чии интереси защитават тези партии? Нима ще открия наново колелото? Но ще го кажа пак, за тези, които още са сънени: Те защитават интересите, на първо място, на притежаващите капитала – местен или чужд. Още отсега лидерът на ПАСОК /партия, която според проучванията отпреди 15 дни, ще спечели първо място/ декларира вярност към американските “братя”, като уведомява, че ще преразгледа договора за петролопровода Бургас - Александруполи. Притежаващите капитала ЗА или ПРОТИВ моите интереси са? Аз категорично твърдя, че са против. А моите читатели са интелигентни, за да разберат това без обяснения. Е, тогава как бих гласувал за партия, която доказано защитава главно интересите на тези, които са против моите такива?
А един гръцки приятел обича да си задава въпроса: Как мога аз да пусна същата бюлетина като Вардиноянис, какво общо имам аз с него? /Вардиноянис е гръцки магнат/.
Още един акцент: Има и в Гърция от няколко години една партия, „народна” и “ортодоксална”, която ни връща с поведението и лозунгите си в 30-те години на миналия век и още по-назад, залагайки на „модерния” национализъм. Всъщност не играе ли и тя, волно или неволно, по гайдата на едрия капитал, който всъщност /една част от него поне/ си трие ръцете, когато тук и там се създават конфликти и напрежения? Само ще кажа, че Гърция е в първите места в Европа по разходи за въоръжаване, заради “източната опасност”.
За кого бих гласувал ли? Има ли партия, на която членовете се борят не само по време на предизборна кампания, а постоянно, организирайки гражданското общество, борейки се за различни каузи, които засягат милионите обикновени хора, каквито сме аз и ти, читателю? Каузи като ефективна защита на околната среда, отпор на отнемането на правата ни, отвоювани с кръв от десетилетия насам, нормално образование, човешко здравеопазване, справедливо отношение на държавата към гражданите. Но е ясно, че такава партия трябва да е готова да се противопостави на големите интереси. Има ли такава партия?
Да, мисля, че в Гърция има 2-3 такива партии…. /еее, сега не искайте да издам за кого точно ще гласувам:) /

Политически партии, които участваха в парламентарни избори от 2004 и 2007 г. с резултати:
Пояснения:
Гръцкият парламент се състои от 300 места.
В Гърция гласуването е зъдържително по закон, но това зъдължение е формално. Никой, никога не те дири, дали си гласувал или не.

2.7.09

Как бих гласувал, ако можех?

Без много обяснения, моят главен критерий за избор на партия е:
Кой би могъл да защитава моите интереси?
Първо тръгвам от там, „моите интереси”.
Съвпадат ли те с интересите на тези, които защитават партиите, редували се досега на власт? И чии интереси защитават тези партии? Нима ще открия наново колелото? Но ще го кажа пак, за тези, които още са сънени: Те защитават интересите, на първо място, на притежаващите капитала – местен или чужд. Същото важи и за тази нова партия, на която проучванията отреждат първо място. Тя още отсега декларира вярност към имащите богатствата, с бизнес - структури по места и други прояви.
Притежаващите капитала ЗА или ПРОТИВ моите интереси са? Аз категорично твърдя, че са против. А моите читатели са интелигентни, за да разберат това без обяснения.
Е, тогава как бих гласувал за партия, която доказано защитава главно интересите на тези, които са против моите такива?

А един гръцки приятел обича да си задава въпроса: Как мога аз да пусна същата бюлетина като Вардиноянис, какво общо имам аз с него? /Вардиноянис е гръцки магнат/

А колкото до изкуствения конфликт доганизъм – антидоганизъм, отново доказва моята теза: КАПИТАЛЪТ И КОЙ ЩЕ ГО УПРАВЛЯВА - НАД ВСИЧКО.

Още един акцент: има партии, „народни” или не, които ни връщат с поведението и лозунгите си в 30-те години на миналия век и още по-назад, залагайки на „модерния” национализъм. Всъщност не играят ли и те, волно или неволно, по гайдата на едрия капитал, който всъщност /една част от него поне/ си трие ръцете, когато тук и там се създават конфликти и напрежения?


За кого бих гласувал ли?
Има ли партия, на която членовете се борят не само по време на предизборна кампания, а постоянно, организирайки гражданското общество, борейки се за различни каузи, които засягат милионите обикновени хора, каквито сме аз и ти, читателю? Каузи като ефективна защита на околната среда, отпор на отнемането на правата ни, отвоювани с кръв от десетилетия насам, нормално образование, човешко здравеопазване, справедливо отношение на държавата към гражданите. Но е ясно, че такава партия трябва да е готова да се противопостави на големите интереси.
Има ли такава партия? Тогава бих гласувал за нея.


Още нещо: Живея, работя, плащам данъци, харча пари в България, от ....векове :) Докога няма да имам право, понеже съм чужд гражданин, да гласувам на парламентарните избори?


30.6.09

Екип от данъчни изгонени от остров Лимнос


Миналата седмица, на гръцкия остров Лимнос се случи нещо безпрецедентно:

Екип от Отдела за специални данъчни проверки (ИПЕЕ бивш СДОЕ) към Министерството на финансите бе изгонен от острова.
В местния сайт на Радио „Алфа” и вестник „Лимнос” четем следното:

„Трима служители на ИПЕЕ, пристигнали на острова в сряда (24 юни) преди обед за рутинна проверка, към 17:00 ч. същия ден се озоваха обкръжени в хотела, в който бяха отседнали, от множество граждани.
Местен инициативен комитет реши към 13:00 ч. да пристъпи към конкретния начин на протест, като за 4 часа успя да събере 200 души. Събралите се поискаха от служителите на ИПЕЕ да напуснат незабавно Лимнос. Данъчните естествено уведомили началника си, но останаха в хотела, блокирани от протестиращите, които им връчиха протестен Меморандум. Същият бил изпратен до началника им, който информирал, че „ще го предаде на Министерството на финансите”.
Събралите се настояха данъчните служители да си тръгнат с ферибот, който преминава през Лимнос по посока Лезбос същата вечер в 01:10 ч., за когато бе насрочено ново протестно събиране в 23:00 ч.
На втория протест се събраха много повече хора, първоначално пред хотела. Когато обаче се установи, че въпросните служители не са в хотела, а в таверна до площада на автогарата, шествието се отправи натам с настояване за незабавното им заминаване. Дори полицията, пристигнала на място, не успя да се справи и след едночасова блокада данъчните решиха да напуснат острова.
Придружени от полицията (!), те отидоха до хотела, за да си вземат багажа, докато протестиращите се насочиха към пристанището, за да ги „изпроводят поживо-поздраво”. Към 1 часа през нощта стотици лимносци освиркаха групата на ИПЕЕ, докато се качваше на кораба.

Основната теза на протестиращите лимносци е, че активността на държавата се изчерпва с постоянни проверки за събиране на данъци, а в същото време продължава да е глуха и бездейна за нуждите на острова от по-добър морски транспорт, по-добро медицинско обслужване, потушаване на черната търговия и т.н.
Също така фактът, че два месеца преди евроизборите са преустановени всякакви проверки, а веднага след провеждането на изборите същите са възобновени, се счита от лимносци за подигравка.
....
А Меморандумът на инициативния комитет завършва с думите: „Чакаме от правителството с действията си да подпомогне развитието на Лимнос, да покаже загриженост, да предостави дължимото и това, което заслужаваме, а после да заповяда да ни проверява”

Готви се нова усилена група на ИПЕЕ да пристигне на острова, придружавана от прокурор. Но както предаде най-слушаното местно радио „Алфа” вчера, те „ще бъдат посрещнати както подобава”.
„Крадците са другаде!” съобщава Илиас в същото радио.

Ето видео (http://www.youtube.com/watch?v=rMBax8X4ttE) в youtube как новината се предаде по два национални телевизионни канала – Антена и Мега. И както обикновено става, медиите предават половината истина за да угодят на едните или другите – обикновено на силните на деня. Нито дума за главната причина на негодуванието на лимносците, която е оскъдните морски превози, за което протестират, не един или два пъти, а напоследък с все по голяма организация и сила. Просто посещението на специалния екип беше „капката която преля чашата”, както каза председателката на дружеството на търговците в Лимнос.

други гръцки сайтове за случилото се:
http://www.emprosnet.gr/Economy/?EntityID=b02d7870-0511-4719-b3b0-0e083b2d82e7
http://www.zougla.gr/news.php?id=48829
http://indy.gr/other-press/lmnos-eksegersi-enantia-stoys-rampo-toy-sdoe

19.6.09

Ветераните-футболисти на Берое плават за остров Лимнос



В петък 19.06.2009 г. в 20:00 ч., ако е рекъл Посейдон, ветераните-футболисти на Берое плават с ферибот от Кавала за остров Лимнос. Там ще изиграят два мача с местния отбор и след като се насладят на красотите на острова, ще потеглят обратно за родината.

Инициативата за поредната футболна среща е на клуба на гърците в Стара Загора „Ригас Фереос”, верен на целите, които си постави още от създаването си през 2004 г. за „...изграждане на мост на взаимоуважение и приятелство между народите на България, Гърция и Кипър ...” .

Нека припомним, че клуб „Ригас Фереос” е инициатор, координатор и съорганизатор на създадените и затвърдени с ежегодни посещения и срещи отношения между клубовете на ветераните-футболисти на Берое, от една страна, и съответните клубове на гр. Александруполи и о-в Керкира /Корфу/ от друга.

С отбора на ветераните от о-в Лимнос началото бе положено през м. ноември 2008 г., когато лимносци, по наша инициатива и съорганизаторство с клуб “Берое”- ветерани, посетиха Стара Загора, като останаха възхитени от красотите на града, а срещата с беройци приключи с миролюбивия резултат 3-3.

„Божественият остров”, както описва Омир о-в Лимнос, се намира в северно Егейско море и е осмият по големина остров на Гърция.

Повече информация за загадъчния остров на български:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%81
http://limnosbg.blogspot.com/
http://www.freeride.bg/

1.5.09

1 май - ден на труда? Поредната заблуда.

1 май 2009 в Атина

Докога ще продължават медии и политици в България, а предполагам и в други бивши соц-страни, да определят 1 май като "ден на труда"?
Звучи ми най-малкото глупаво. Глупава заблуда.

Хората по света на този ден честват борбите въобще и жертвите, дадени от трудещите се за по-човешки условия на труд. На някои това звучи банално. Звучи "комунистическо". Но, искаме не искаме, ако на 1 май 1886 не беше издигнат лозунгът "8 часа работа, 8 часа отдих, 8 часа сън", ако това не бе предшествано и последвано от постоянни борби по цял свят, със или без човешки жертви, по никакъв начин нямаше да е наложен в законодателството на повечето страни в света регламентираният 8-часов работен ден. Същото се отнася, разбира се, и за ред други придобивки на обикновените хора.
Малко ме интересува дали тези, които са се борили, или се борят, са комунисти, анархисти, социалисти, дори и десни /рядък феномен, но съществува/. Въпросът е, че както винаги става в историята, от постигнатото и от жертвата на някои /обикновено шепа хора/ се възползва множеството. А също, както винаги става в историята, възползвалите се плюят онези, които трябва да почитат като герои.
На критиците на тези мои слова, задавам отново въпроса:
По какъв начин е ренгламентиран 8-часовият работен ден?

А по въпроса за налагането на заблудата "ден на труда" имам следното обяснение:
Властващите през "социализма" са били в затруднено положение относно този ден. 1 май е бил ден, който по идеология е трябвало да се почита, следователно да се празнува. Но срещу коя власт е трябвало да бъде насочена борбата за по-добри условия на труд и живот, какъвто е смисълът на този ден? Естествено, не срещу тяхната. За това измислиха заблудата "ден на труда". Поредното пресушаване от смисъл на още едно понятие.

30.4.09

Как ли се наложи 8-часовия работен ден?

Как гледат скептиците на тези прояви?
По какъв начин се наложи 8-часовия работен ден, например?






Питам се също, как ли ще го постигнем наново?

25.4.09

Ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си

или
Будните младежи в дясно? (Отворено писмо до Мария) - Част ІІ /по повод дискусията в
nicodile

"Защо не отговаряш на всичките тези аргументи в защита на твоите тези
?” ме питат приятели.
На какво да отговоря?” казвам аз.
За да разбере човек моите тези, при тоталното доминиране на господстващата идеология, където привидното материално благоденствие е самоцел и смисъл, би трябвало да следи моите писаници за една година напред, а и да не забравяме, че съм нов блогър. Защото огледалцето, с което се примамват „индианците”, е по-лъскаво от моите аргументи. Готови са да попаднат в клопката, да продадат/подарят какво ли не от себе си, само и само да притежават едно лъскаво огледалце.

Апетитните хамбургери, черното газирано питие, лъскавите хипер-магазини, лъскавите нови и по-нови модели коли, плазми, мобилни телефони и т.н., разбира се, са силен и „сериозен” контрааргумент.

А и тук май има едно тотално недоразумение: В нападките ми към дясното, обремененото от „социалистическото” време съзнание отъждествява всяко антидясно с определеното ляво, което се нарича БКП, диктатура на пролетариата, пленуми разни и тн.
Къде е видно да защитавам онова тоталитарно време, което всъщност, дори и от марксистка гледна точка, няма общо със социализма, ако изключим отделни наченки. По простата причина, че производствените сили не са били в ръцете на пролетариата, а в тези на господстващата класа, номенклатурата. Къде го видяхте социализма?
Във всяко време от човешкото развитие съществува една по-будна, прогресивна част, която роптае и се надига срещу установения ред на съответните управляващи, които са се вкопчили здраво в него и не искат по никакъв начин устоите на старото да се разклащат, било то робовладелство, феодално господство, всякакви форми на експлоатация и потисничество, до съвременните усъвършенствани механизми на заробване, които не се виждат зад многото си опаковки, и на които всички сме потърпевши, и благодарение именно на тази част обществото крачи напред.
Нима някой мисли, че ако нямаше хайдути и въстания, къде успешни, къде неуспешни, България или Гърция щяха да се освободят от султанската тирания?
Та, искаме или не искаме, за последните двеста години тази част е прието, условно, да се нарича лява.
Нима има смисъл да обяснявам с простички примери за постигнатите права и свободи на обикновените хорица. От Спартак до Априлско въстание? Не се замислят хората, че от ратай не се става свободен и равноправен гражданин, дори формално, само от благородството на управляващите.
Дискусията, предвидимо за българската обремененост, се превърна в „за” или „против” онази, критикувана и от мен, система на „реалния социализъм”. Но никой като че ли не насочва поглед към отрицателните черти на капиталистическата система, разновидност на която всъщност беше и онази, а само към положителните, без да се отчита факта, че те са отвоювани. Някой някога се е борил за това. А борбата няма край, защото винаги в обществото съществува главното противоречие между господстващите и останалите. Мога хиляди примери да дам в подкрепа на това от световната история, но и в частност българската и гръцката такава. Различни такива примери, по различни поводи, ще ги виждате написани във този блог, когато времето ми позволява.
Та, за последните два века и малко отгоре, дясното се смята за консервативно - това, което се държи за статуквото, за установения ред (като БСП например), а лявото за проводник на нови идеи, за нарушаване на статуквото – къде по-радикално, къде по-умерено (за БГ като чели не мога да дам пример за сега!). Т.е. нарушаване на рахата на господстващите сили. Това е историята.
А, /не си спомням къде прочетох това/ ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си.

Което и става с похвалния за системата уклон на будните младежи. Този подход кара хората да си седят и да се радват на заблудата, в която живеят. Губи се стремежът за каквато и да е промяна, а това води до застой, до регрес. Защото няма ли кой да „бутне” големците, нещата си стоят на едно и също място, нещо повече, отнемат се и извоюваните. Виждаме днес по повод прословутата криза, как с лека ръка тези, които я причиниха и всъщност не живеят по-зле, премахват извоювани и установени за десетилетия права, благодарение на този сън-наркоза.

21.4.09

Хунтата в Гърция, или що е то дясна диктатура

21 април 1967
час: 02:00
Гърция, Атина

Танкове започват да се „разхождат” из центъра на гръцката столица.
Целта: да превземат Парламента, Министерства, Телевизията, Пощата, Палата.
Превратът е успял.
В същото време започва погром от арести на политическото и военното ръководство на държавата, както и на хиляди граждани, най-вече комунисти и други демократи. Да отбележа, че за разлика от България, по онова време и до скоро, под понятието „демократ” се разбираше всеки, който не поддържа десницата /в т.ч. и комунист или социалист/, тъй като дясното управление, със или без хунта, е било репресивно и недемократично по всеизвестност.
Превратът става под ехото на провалилия се концерт на Rolling Stones няколко дни преди това, на 17 април. Няколкото червени карамфила, които Мик Джагър хвърля на публиката след третата песен, се смятат за комунистическа пропаганда от полицията, която спира концерта и насилствено разпръсва разярената рокаджийска тълпа.
А страната е в предизборен период и на власт е правителство на дясната партия „ЕРЕ” със съгласието на центристката, и по всичко личи, че последната ще спечели изборите, предвидени за 28 май, които обаче превратът отменя. Всъщност една от целите на преврата е именно това, да предотврати качването на власт на „Центристкия съюз”.

Инициатор на преврата е тайна организация на армейски офицери от среден ранг, начело с тройката С. Патакос – бригаден командир, Г. Пападопулос и Н. Макарезос - полковници, които решават, че „пациентът”, т.е. страната, „се нуждае от поставяне в гипс”.

В плана на някои десни политици, генерали, Палата и най-важния фактор – американските служби, е едно краткосрочно „конституционно отклоняване”, докато страната се вкара в двуполюсна партийна система, при която да се разменят на власт една дясна и една центристка /близка до системата/ партия. Но „хунтата на генералите”, както е известен планът, е изпреварена от „хунтата на полковниците”.

Емблемата на "Революцията"

„Революцията”, както я наричат превратаджиите, пуска в действие Натовския план „Прометей”, предвиден за предотвратяване на „комунистическата заплаха”, като всички военни части на страната се раздвижват.
Кралят Константинос не оказва никаква съпротива на режима, даже с неговата благословия полага клетва новото „правителство”. Обяснението е: „Да не се пролее гръцка кръв”. Това е редовно оправдание на кралските особи, навсякъде и всякога.
Така започва 7-годишната диктатура, която коства на Гърция хиляди затворници и заточени, мъчения, екзекуции, провалени съдби. Кич в културата, като помпозни представления с подчертано национално величие. Престъпен произвол в икономиката.
Отказва се достъп до висши учебни заведения на деца от „съмнителен” произход, като за приемането им се изисква подписването на „Удостоверение за обществени убеждения”. Същото важи и за кандидатите за назначаване на работа на всякаква държавна служба.
Преподаватели със „съмнителни възгледи” се уволняват.
Характерен (смешен) пример: студент по архитектура, който проектира обща чакалня на жп гара на провинциален град за пътниците от първа и втора класа, е арестуван!
Песни на определени композитори са забранени.
Страх. Едно постоянно „Забранява се”.

Братските връзки между режима /Пападопулос отляво/ и всевластния капитал /Том Папас отдясно/

Едни от първите „добрини” за икономиката са сключването на договори с компании като Litton, AEG-Telefunken, Esso-Pappas, Онасис, Ниархос с колонизаторски условия в ущърб на страната.
Закони се подписват „за една вечер”, само за да угодят на определени кръгове и после се отменят.
Самият Министър на Търговията е замесен в скандал с внасяне на развалени пратки месо от Южна Африка.
„Богопомазаните”, както във всеки подобен режим, живеят в разкош.

Но съпротивата не закъсня. Десетки организации против хунтата се появиха 1-2 години след налагането й. Най-вече сред студентството. Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката през ноември 1973, което бе и началото на рухването на диктатурата, която падна под тежестта на престъпната й намеса в Кипър, което доведе до агресията на Турция с благословията на ЦРУ.

Според днешна статия на в. Елевтеротипия (http://www.enet.gr/?i=arthra-sthles.el.home&id=36699):
„...Палатът, К. Караманлис, основната част на десницата /с изключение на П. Канелопулос/, Вашингтон, парадържавни организации, не са искали провеждане на избори, а развръзка с диктатура. Кралят и генералите бяха изпреварени от полковниците. Това е истината и е известна ...” – преводът е мой.


Паметта си опресних от:
http://www.sansimera.gr/archive/articles/show.php?id=250feature=Militairy_Junta_1967
http://www.tvxs.gr/v9982
http://www.iospress.gr/megalo2008/megalo20080425.htm