18.7.12

Гърция след изборите (Victoria pirrica)

Чета из гръцките алтернативни медии и превеждам:

"Още една такава победа и ние сме загубени", възкликнал Пир след трудната победа над римляните през 281 г. пр. Хр. - победа, която му коствала твърде много жертви. Подобни бяха настроенията, изпълнили вечерта след изборите в Гърция, както и дълбоката въздишка на облекчение в щабовете на елита за значителния им успех да предотвратят първото ляво правителство в западния свят, след правителството на Народния фронт под Леон Блум във Франция през 1936 г.


Нова Демокрация и остатъкът от ПАСОК знаят, че техните избиратели гласуваха „със запушен нос”, под въздействието на внушения, разпространявани в обществото от грубата, безпрецедентна намеса на чужди сили и компаниите, самоопределящи се като „осведомителни”.  В тази битка Ципрас трябваше да се изправи не срещу Самарас (Нова демокрация) и Венизелос (ПАСОК), а срещу Меркел, Оланд и Обама, които провеждаха до последно предизборна кампании чрез новините от 20 часа. Въпреки това, СИРИЗА се изстреля в рамките на един месец от 4,6% до 27%, а като цяло за левицата (включително ККЕ и извънпарламентарните леви организации) гласуваха една трета от избирателите, повече от историческия процент 24%, постигнат от ЕДА (Обединена демократична левица) през 1958 г.


Тези, които бързат да предричат случаен, изборен балон, които неизбежно ще се свие със същата скорост, с каквато се наду, не осъзнават качествените характеристики на резултатите и взривоопасния характер на ситуацията. Двуполюсното изостряне дясно-ляво, което се появи на политическо ниво, има ясно социално съдържание. Анализът на изборните резултати, по географски региони и обществени категории излага на показ сблъсък на два свята. Нова демокрация събра едрата, средната и дребната буржоазия, по-голямата част на непроизводствените слоеве, пенсионери и домакини, селските райони, които са по-малко засегнати от кризата, както и възрастните хора, където страхът измества надеждата. Вместо това, СИРИЗА (и до известна степен ККЕ), е изборът на работещите в частния сектор, безработните, заетите в публичния сектор, в „работническите” избирателни райони Атина Б, Перея Б, Солун А, както и при младите хора, т.е. най-динамичните откъм производство и борба части на гръцкото общество.

Два милиона гърци, които подкрепиха левицата, пренебрегнаха терористичната истерия на пазителите на системата за връщане в каменната ера и "неизбежното", според твърденията на същите среди, излизане от еврозоната, ако се сформира ляво правителство. Това важи не само за Комунистическата партия и АНДАРСИА, чиято позиция е твърдо за излизане от еврозоната, но също и за СИРИЗА, която твърди, че излизането от еврото не е неин избор, но стана ясно през последните дни преди изборите, особено с изказването на Алексис Ципрас, че еврото не е фетиш и че действителната червена линия е отмяната на Меморандума и оцеляването на трудещата нация. Накратко, терористичната кампания на системата, която имаше за таран еврото, може да е успяла на този етап да предотврати победата на левицата, но доведе до радикализиране на широки слоеве, които се пренасочиха от партиите на статуквото (основно ПАСОК) към левицата. Тези хора вече са изградили един вид политически антитела срещу нови манипулации в бъдеще. Те ще бъдат на среща.
Нищо не гарантира, че трипартийното правителството на Самарас, ще има повече шанс от правителствата на Папандреу и Пападимос. Новият Министър-председател от една страна е напълно неубедителен пред гръцкия народ с унизителните премятания под диктата на немския елит, а от друга е станал чужд в собствената си партия, заложник на вътрешнопартийни опоненти, принуден да бъде в съдружие с компрометираната ПАСОК на Венизелос. Системната централа, на която е известно, че Венизелос и Самарас нямат народна легитимност, наложи на готовата на всичко ДИМАР (Демократична левица) да участва в правителственото мнозинство, като „ляво” алиби, рискувайки да изгори една от последните резерви на политическата система. 

С всичко това не се твърди, че новото правителство е гнила ябълка, готова да падне от само себе си. Вместо това, няма съмнение, че ще бъде силно подкрепено от целия икономически елит, с цялата огнева мощ на средствата за промиване на мозъка – тв канали, вестници, изследователски компании. Първите примери са показателни: същите хора, които изведнъж на 7 май откриха, че хазната е празна, че няма лекарства, че банки банкрутират, парите за пенсии свършат, престъпността се шири, вселената се разпада и тем подобни, от вечерта на изборите преглътнаха всичко, като че ли с победата на Нова демокрация редът, сигурността и оптимизмът се завърнаха в страната, където всичко цъфти и връзва.

От друга страна обстановката си остава изключително нестабилна и непредвидима, като силите на системата са длъжни да провеждат едно уязвимо „господство без хегемония”. Правителството на тройната коалиция би могло да се стабилизира за известно време, ако доминиращите сили на ЕС – най-вече Германия, отстъпят от линията на изключителна строгост и вътрешна девалвация, нещо което засега не се вижда дори като възможност на хоризонта. Единственото, което изглежда са готови да "предложат" на новото правителство, е удължаване във времето на меморандума, без никаква отстъпка от съществените ангажименти. В този случай, това е чисто унижение на тримата партньори, които преди изборите обещаваха прогресивно „откачване от въдицата” на меморандума, а след изборите са принудени да го... удължават!

Единственото нещо, което може да очакваме от правителството на Самарас, дори с „донорството на органите” от страна на "отговорните” от център-ляво, ще бъде една авторитарна държава в извънредно положение, за което лидерът на Нова демокрация вече ни е подготвил с най анти-комунистическа, ксенофобска и авторитарна предизборна кампания на Десницата от времето на политическите промени след хунтата. Освен няколко, предимно козметични "корекции", тежестта ще падне върху ускоряването на приватизацията, съкращенията, запас на държавните служители, нови съкращения на пенсии и социални осигуровки, с една дума, продължаване на вътрешната девалвация с други средства.

Ето защо, един нов кръг на конфликти с народните маси е просто въпрос на време. За целта ще бъде поканена да си играе ролята и Златна Зора, която, следвайки нацисткия архетип, много лесно ще се трансформира от "антисистемна, народна" сила, в охранителната фирма на системата, срещу социални активисти. И без това, тази роля е закодирана в социалните гени на крайнодясната банда - изразител на разрушената дребна буржоазия, която излиза извън себе си, както и на най-лумпенизираните, неадекватни работническите слоеве. Това е подземният свят на привидно храбрите, които обаче чинно козируват пред капитала, и участват в неговия държавен и парадържавен репресивен апарат, за да изкарат цялата си "смелост" пред слабите, като вадят нож на имигрантите или шамаросват жени, по примера на смелия на пръв поглед сержант, който трепери пред капитана и тормози новобранците, докато си намери майстора.

Преведох от www.iskra.gr
Оригиналната статия е отпреди почти месец, но когато истинските леви пишем нещо, важи за дълго!