Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника

Често се задава въпросът:
Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?
Отговорът според мен е ДА!

• Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.

• Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.

• Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!

Това е смисълът на тази дата!

Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.
Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.
Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.
Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,
Хлябът е пак предмет на борба. Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация. Хляб за всички.
Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.
Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.

Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.

Снимката е от вчерашното шествие, публикувана в електронния вариант на в. Елефтеротипия

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника - Гърция

На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.
Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.
Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.
…
… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.
Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.


4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември
От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.
Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.

Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември
Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”

Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.
До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"

Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.

В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.
Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември
Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.

Многолюдни шествия в Атина.
Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.

Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.
Радиостанция предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”

Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.
Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември
01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.
02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

„Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”

Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.

Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.


Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…

събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението

Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
„Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю през 2008 г.:

„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .
…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.
…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”

Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения


Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1
part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/


Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/

Парична награда от 1 000 000 Eвро за разкриването на случая Кунева

1 000 000 Eвро парична награда обявиха днес в Гърция Министерството на защита на гражданите и Министерството на финансите за този, който предостави информация относно нападението срещу Костадина Кунева.

Интересно ми е какво се крие зад усърдието на новото правителство?
Първосигналното ми обяснение е следното:
Известно е, че случаят „Кунева” се разчу благодарение главно на леви граждански формирования – синдикати, партии, движения. В Гърция на духа на Кунева се възхищават главно левите, защото борбеният синдикализъм е ляв манталитет. За информация ще спомена, че десните, и особено националистите, са на мнение: „как може на една чистачка от България да се дава цяло жилище от данъците, които ние плащаме?”. Но самата Кунева, както е видно от интервюто, не е партийно ориентирана, въпреки левия синдикален манталитет. Нормално, предвид „социалистическия” произход.
Та, ПАСОК, според мен, се стреми да си привлече от една страна леви гласоподаватели, а от друга самата Кунева, която евентуално по-късно може да бъде използвана за привличането на същите – позната практика на социалдемокрацията.
Но това е твърде лицемерно! ПАСОК е партията, която до 2004 г. е била близо 20 години на власт и е допуснала да се вкорени дълбоко в обществото цялата гнилост, довела до заливането с киселина на синдикалистката. И сега какво? Нима с 1 000 000 евро иска да си изкупи греховете?
А защо имам чувството, че начинът, по който са зададени въпросите на Кунева в интервюто, също е в полза на гореописания сценарий?

Гърция дари жилище на Костадинка Кунева - Кунева говори за перипетиите си

Следва интервю на Кунева пред известния в Гърция телевизионен журналист Ставрос Теодоракис, публикувано в електронния вариант на в. „Та НЕА” /07-11-09/ преведено от мен:

Преди Костадинка не виждаше. Днес дясното й око е отворено, но вижда само образи, не и лица. Хранопроводът й бе изгорен, но вече може да преглъща. Говори, макар и с трахеотомия, все пак говори. Раните в крака й, причинени от присаждането на кожа по лицето, гърба и ръцете, са зараснали. Синът й Емануел, който в началото не смеел да влезе в стаята, сега идва по-често. От време на време четат заедно уроците и мечтаят за Коледа.

„Понеже учих история, исках много да дойда в Гърция … При първото ми посещение видях само Акропола … дойдох през 2001 г., за да се оперира синът ми. Имаше проблем със сърцето, но сега е добре. … работих като чистачка шест часа на ден.”

Журналист: Историк, а да работи като чистачка!
Кунева: Етнограф съм. В началото получавахме по 700 евро. Но лека-полека заплатата се снижаваше.

Ж.: Как така, заплатите се качват обикновено?
К.: Е, при нас намаляваха. Подписахме едни документи, за които ни обясниха, че са за статистика, но се оказа, че са договори. После, се появи и една почивка от половин час, която не сме изисквали от синдиката. А и осигуровките вече не бяха като за тежък труд.

Ж.: Коя беше основната ви дейност като секретар на синдиката на чистачките?
К.: Работата ни беше да запознаваме работниците с правата им. Правехме проверки с Инспекцията по труда по разни обекти, за да докажем, че наистина се нарушават законите. Борихме се да бъде внесено предложение в закона да бъде включена длъжността „чистач”, защото досега тя не фигурира.

Ж.: Членувате ли в някоя партия?
К.: Не, не се занимавам с партии. Всяка партия е една рамка и всеки член е точка в рамката. Съществува йерархия вътре, което значи и антагонизъм – кой ще заеме първото място. И този антагонизъм излиза вън в обществото и накрай се предава нещо болно в цялото общество.

Ж.: Но коя е вашата идеология?
К.: Нямам. В живота не е необходима идеология, а мъдрост. Хората хиляди години преди нас са открили мъдростта.

Ж.: Чу се, че са ви предложили да станете евродепутат.
К.: При мен никой не е идвал с такова предложение.

Ж.: А бихте ли приели?
К.: Не.

Ж.: Който познава вашата дейност може да каже, че сте една лява синдикалистка.
К.: Може да давам вид на лява като манталитет, но не съм се занимал никога с партии. Участвала съм в мероприятия, организирани от леви партии, без да знам кой ме кани, да Ви кажа честно, за да изложа проблемите на нашия бранш, проблемите на жените, проблемите на пришълците.

Ж.: Преди нападението имаше ли заплахи?
К.: Да, имала съм заплахи по мобилния телефон.

Ж.: Конкретно?
К.: „Ако не спреш да вършиш тези неща, ще те убием!”

Ж.: Колко време преди атаката са ви заплашвали?
К.: Започнаха от 2006 г.

Ж.: И не се ли уплашихте?
К.: Затворих им телефона. Следващия път без да чакам да ми кажат нещо им казах: ако имате нещо добро да ми кажете, слушам, ако ще ми казвате същото, затварям. И затворих.

Ж.: На работата имаше ли хора да ви казват: „Внимавай, ще си намериш белята”?
К.: Ако кажа това, ще замеся хора, но са ми казвали: „Какво ще постигнеш с това, което правиш?”, че аз греша, а те са правите. Не мисля, че съм допуснала грешка. Това да помагаш на хората не е грешка, това е добро.

Ж.: Ако върнете времето назад, по същия начин ли бихте постъпила?
К.: Не съм се замисляла, но не ми се вярва, че бих постъпила по друг начин бих. Щом ме предупреждаваха, че ще ме убият, а аз настоявах.
.......
К.: Не са една и две фирмите, които практикуват така, а също и държавата, Осигурителният фонд и Инспекцията по труда не са направили нищо, за да имат работещите законното възнаграждение, законните осигуровки.

Ж.: Имате ли чувството, че гръцката държава не ви защити? Че някои повярваха, че могат да ви ударят без да бъдат наказани?
К.: Тогава ли? Нямало е нужда да ме защитава държавата, просто не е предприемала правилните действия относно беззаконието на групите по почистването.

Ж.: Тук в Евагелисмос /болницата/, погрижиха ли се за вас?
К.: Много добре. Много добри лекари и добри хора. Много добри. Обичам ги много. Имам вече специални отношения с тях.

Ж.: Знаете, че много хора излязоха на улицата заради вас. Не прекалено много, но много.
К.: Да, научих. отначало не можех да го асимилирам. Струваше ми се странно. Не са поддържали обаче само мен, искаха да си помогнат на себе си, беше един начин за реакция.

Ж.: Имаше демонстрации, писаха лозунги…
К.: С това да се пишат лозунги по стените не съм съгласна. Добре е да имаш становище, но не разваляй нещо, което не можеш сам да поправиш. Трябва да сме внимателни със заобикалящата ни среда. И магазините и хората.

Ж.: Означава ли това, че не вярвате в насилието, дори когато е в отговор на насилието на държавата.
К.: Разбира се, насилието не е необходимо. Има много по-добър начин: Словото.

Ж.: Можем ли да променим света само със словото?
К.: Въобще не е трудно. Насилието означава страх. Насилие използва този, който се страхува. Каква е причината работещият да използва насилие. Какво ще спечели?

Както заявяват адвокатите на Кунева К. Пападакис и Д. Вагяну, за последните месеци, през които Кунева най-после е в състояние да бъде разбрана, тя нито веднъж не е посетена от изследовател. Подобно безразличие е показала и първите седмици след нападението полицията. Висши полицаи признават днес, че „наистина е изгубено много ценно време”
Преди седмица и Министърът на защита на гражданите от новото правителство на ПАСОК /съответното на българското МВР/ Хрисохоидис поиска да се запознае с „делото Кунева”: „За мен въпросът е отворен. Въпрос на облог, да хванем този който хвърли течността, но и тези, които поръчаха това. Със случая ще се заемат най -добрите полицаи. За нас делото тепърва се отваря.”

Ж.: Вярвате ли, че полицията си свърши работата?
К.: Щом не ги е намерила, не си е свършила работата както трябва.

Ж.: Какво казахте на сина си Емануел?
К.: Да не го е яд и да няма омраза. Нито за извършителя, нито за този, който му е платил. Аз вярвам, че колкото по-голям е бил страхът им, толкова по-яростно е било нападението.

Ж.: Говорите все едно няма омраза у вас?
К.: Наистина не изпитвам омраза. Даже и за конкретния човек, който го е направил. Съжалявам го. Този човек има големи проблеми. Проблем с душата, със себе си. Има егоизъм и страх.

Ж.: Но ви е причинил една голяма беда.
К.: При мен бедата се лекува, при него не. Той страда повече от мен. Сигурна съм. Когато атакуваш човек, това се връща върху теб.умножено.

Ж.: Скромността и самоконтролът съчетават ли се с ролята на една активна синдикалистка?
К.: Е, явно се съчетават, щом аз съм така!

Ж.: Не се ли е случвало някой път по време на синдикалната дейност ….
К.: …да викам, да избухвам? Не, рядко става това. В тези случаи използвам хумора. Отвръщам на другия с хумор и го успокоявам.

Ж.: Кои са ви подържали през всичките тези месеци?
К.: Най-напред, в тази стая са дошли безброй много хора, които никога не съм познавала. Запознах се с чудесни хора. Например всеки ден, както майка ми, до мен са и семейството Мацас - лекарите Катерина и Савас Мацас.

Ж.: Познавахте ли отпреди психиатъра г-жа Мацас, научен отговорник на „18 Ано” /център за борба със зависимости/?
К.: Не я познавах, когато г-жа Мацас научи за случилото се на рождения й ден 1 януари, дойде, намери майка ми и застана до нея. По същия начин дойдоха и социални работници от Тавро. Помагат много и на детето ми. Помагат също колежките от синдиката, приятелки, приятели.

А от електронния вариант на в. Елефтеротипия /08-11-09/ четем /пак преведено от мен/:

Акта за преотстъпване и ключовете на жилището, което гръцката държава предоставя на Кунева и семейството й, бяха предадени на майката на Костадина от Андреас Ловердос - Министър на труда и социалните осигуровки и Томас Стаму - председател на Агенция Работнически жилища.


Министърът обеща реконструиране на служба Инспекция по труда, която да може да контролира спазването на законовата уредба.

За случая „Кунева” може да четете в стари мои публикации тук

както и тук

А ПОСЛАНИЯ ДО КОСТАДИНА КУНЕВА може да пишете тук

НЕ /ОХИ/ на Тристранния пакт - Гърция 28 октомври 1940 г.

Национална гордост ли е? Едва ли. Поначало намирам за нисшe това чувство, породено от вътрешна личностна слабост или първичност. Нужда от принадлежност към множество, зад което да се скрият комплексите и от което да се вземат сили. На принципа на глутницата.
Не. Няма да е от национална гордост.
Възхищавам се на всеки народ или група хора, които в даден момент казват „НЕ”. Дори и да знаят непосредствените тежки последствия.
Възхищавам се на:
- евреите, които начело с Мойсей /ако това е историческа истина/ отхвърлиха робството на Фараона и решиха да избягат към Обетованата земя.
- на Спартак и неговите последователи
- на французите, които казаха „СТИГА” на краля през 1789 г.
- на сърбите и гърците от началото и българите от края на 19 век за смелостта да въстанат срещу Османската империя
- на американските работници на 1 май 1886 г.
……..
На гърците, които казаха „НЕ” на Мусолини.
Но всъщност какво се случи:

28 октомври 1940 г.
Час 03:00
Министър-председателят на Гърция Иоанис Метаксас е посетен извънредно в дома му от италианския посланик в Атина Емануеле Граци, който му връчва ултиматум от Мусолини, в който се настоява за свободното преминаване на италианските военни сили през Гърция и заемане на стратегически позиции с цел по-нататъшното им придвижване /разбирай към страните на петрола/. В случай на съпротива от страна на гръцките сили, тази съпротива е трябвало да бъде насилствено потушена. В ултиматума се констатира, че неутралността на Гърция е само привидна, тъй като враждебните за Италия британски военни сили са разположени на стратегически позиции на територията й, с което се застрашава сигурността на Италия. Също така Гърция е обвинена в политика на преследване на етническите албанци в Чамурия. Главната вина се хвърля върху Англия, „която се стреми винаги да намеси други държави във войната”.
На езика на дипломацията - френския, Метаксас отговаря: «Alors, c'est la guerre» („Значи сме във война”). /от мемоарите на Граци/
Така, в отговор на отказа на Метаксас, италианските войски, разположени на територията на вече окупираната Албания, атакуват в 05:30 сутринта гръцките погранични пунктове. Отговорът на Метаксас ознаменува встъпването на Гърция във Втората световна война.

Документален филм с субтитри на английски

Тогава се случва нещо, което учудва целия свят. Целият народ, обединен, се изправя да защити родината си от империалистическата инвазия на италианския фашизъм. Десни и леви. Генералният секретар на ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ Никос Захариядис от затвора разпространява писмо, с което призовава всеки да се съпротиви на инвазията.
В момент, когато силите на Оста изглеждат непобедими, един малочислен народ с оскъдни средства се осмелява да се противопостави на силните на деня.
В резултат на това, плановете на фашистка Италия се провалят. Не само по-силната италианска войска не успява да завладее Гърция, а по-слабата гръцка войска превзема и територии в Албания, отблъсквайки италианците.

Подигравателни за Дучето карикатури от онова време, на фона на песен в същия дух с певицата София Вембо

От 28 октомври 1940 г. до април 1941 г. една част на военната машина на Оста е блокирана на албанския фронт.Тогава на помощ на Мусолини идва по-мощната, непобедима дотогава войска на съмишленика му Хитлер. Решението отново е противопоставяне!

bg.wikipedia

На 6 април 1941 г. хитлеристка Германия, без да обяви война, напада Югославия и Гърция през България, която скоро преди това /на 1 март 1941 г./ се е присъединила към страните от Тристранния пакт.

Ожесточена е съпротивата по прословутата „линия Метакса” – укрепления по протежение на българо-гръцката граница.
На 9 април 1941 г. германците са в Тесалоники /Солун/, а на 27 април в Атина.
Следва един от най-трудните периоди в гръцката история - Гърция е в тристранна окупация от Германия, /победената/ Италия и България. Терорът, гладът, смъртта и предателствата са всекидневие през следващите години.
Не закъснява и второто „ОХИ”. Появяват се съпротивителни организации, които нанасят сериозни загуби на окупатора: ЕДЕС, ЕККА, ПАО и др., но безспорно най-многобройна и ефективна е ЕАМ с партизанския сектор ЕЛАС и младежкия ЕПОН, като инициативата за създаването й е на ККЕ, която дава най-много жертви в тази нова борба. Но темата за така наречената „Национална съпротива” е дълга и заслужава отделно внимание.

На 12 октомври 1944 г. Гърция се освобождава, идва ред на трето „ОХИ”, защото една голяма част от народа не се съгласява да се смени един окупатор с друг /Англия/. Следва гражданска война и нови перипетии, също не предмет на тази статия.

Десетилетия наред в Гърция се спори за това кой е казал „НЕ” на италианците - Метаксас или народът? Това е раздвоение, породено както от политическите пристрастия, така и от фактологията. Метаксас всъщност не е на власт с демократични процедури, той е диктатор. Така нареченият „режим на 4 август” е наложен през 1936 г. Метаксас, с благословията на крал Георгиос ІІ, разтурва парламента и забранява политическите партии. Налага режим много близък до този на Мусолини – фашистки. Точно това е учудващото за тези, които разглеждат историята без да вникват в нея. Съмишленик на Мусолини, а воюва с него. Защо? Аз, който не крия левите си убеждения, би следвало без много ровене да възприема тезата на левите, че народът е този, който казва „ОХИ”. Но все пак реших да проуча, за да съм максимално обективен. Като прочетох внимателно ултиматума на Мусолини, проучих действията на британците – шикалкавенията относно военната помощ към Гърция, заемите, активното им участие в битката за о-в Крит, колосалните военни операции в Африка, както и дневника на Метаксас, моето заключение е, че управниците в Гърция са били априори свързани с британците. Принудени са, за да си пазят властта, да бъдат на страната на „съюзниците” в тази империалистическа война с цел преразпределение на световните ресурси. Като прибавим и обществената нагласа в Гърция срещу силите на Оста и недоволството на народа от диктатурата, лесно е да разберем отговора на Метаксас. А безспорен факт е, че народът дълго след това е изричал „ОХИ”.

След победите на гръцката армия на албанския фронт и последвалата съпротива, Чърчил се подмазва на гърците:

„Отсега нататък няма да казваме, че гърците воюват като герои, а че героите воюват като гърци.”
„Благодарение на съпротивата на югославяните и гърците, Хитлер бе принуден да отложи за жизнено важно време атаката в Съветския съюз.”

28 октомври е национален празник на Гърция, както и 25 март – деня на обявяването на въстанието срещу Османската империя.
Винаги съм се питал защо гърците празнуваме, помпозно при това, началото, а не края на едно въстание или съпротива. Отдава се по-голямо значение на борбата, на въздигането, които водят до освобождение, а не на увенчаването на тази борба с победа. Така се учим, че със скръстени ръце нищо не се постига. Може би това е грешка, която системата допуска за себе си. Неволно възпитава гърците във въстанически дух. Не е ли и това причина гърците да са сред най-непокорните европейски народи, а голямото мнозинство да е антиамерикански настроено? Може би затова левицата в Гърция, въпреки ударите на Голиат, е постоянна и значима сила? Не знам…

Посвещавам на брата на баба ми, Спирос, който остави костите си на албанския фронт.

Кой казва, че протестните действия са напразно?

Ето един малък пример за обратното:
Под натиска на будната част на обществото в Гърция, ще бъде отменена точката в закона, според която носенето на качулка за скриване на лицето е утежняващо вината обстоятелство при разправа с полицията. Самият министър на закрила на гражданите М. Хрисохоидис я характеризира като „смешна” вчера в интервю пред гръцката интернет телевизия tvxs.
Също така, вчера бе уволнен главнокомандващият на гръцката полиция /ΕΛ.ΑΣ /
В същото интервю министърът каза, че отсега нататък всеки полицай е длъжен да се легитимира преди да извършва каквото и да е действие спрямо гражданите /като в холивудските екшъни:)/. Малко се съмнявам дали това ще се спазва, но вярвам, че отново благодарение на будните граждани, ще го видим и на практика.
Каза също: „Ще бъде уволнен всеки полицай, който докосне гражданин. Поемам лично отговорността за това”
Ще видим…

Министерство на закрила (?) на гражданите

Новото "социалистическо" правителство в Гърция преименува Министерството на обществения ред /с функциите на българското МВР/ на "Министерство на закрила на гражданина":)
И ето как закриля гражданите:


http://www.tvxs.gr/v24003

Гражданинът, който се опитва да свали каската от главата на "органа за закрила на гражданина" с настояване за легитимация /както е по закон/, е арестуван. Това преживяване напомня на Папахристос /името на гражданина/ времето на хунтата, когато същият е бил говорител на нелегалната радиостанция по време на събитията, познати като "въстание на Политехниката" от 1973 г. /подробностите на 17 ноември/.

Ето и как гражданите отговарят на "закрилата".
От 1940 г. в Гърция ОХИ-то /ΟΧΙ=не/ е постоянно на дневен ред


http://www.tvxs.gr/v24092

Протестно шествие срещу полицейския терор от последните дни в кв. Ексархия /където миналата година полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос/

Подробности и разсъждения относно "ОХИ", казано на 28 октомври 1940 г. от Гърция на фашистка Италия, очаквайте в блога на знаменития ден.