23.5.14

Аз съм Алексис Ципрас, кандидат на Европейската Левица


За първи път истинската левица на светло в Европа!

Миналата седмица видяхме истинската левица - без вратовръзка! Различна. Каквато трябва да е - с остра критика срещу системата на големите интереси, която слага парите и банките над човешките ценности. 
Видяхме я в сърцето на Европа, по време на дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия, в лицето на Алексис Ципрас - председател на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) - гръцката партия, която стана причина за безсънието на европейския елит през последните години.  И като съдим по жестоките атаки, на които все още е обект от системните медии, стигаме до заключението, че  продължава да е опасна за финансовия и политическия елит на Европа, въпреки гласовете които ни убеждават, че се използва като "отдушник" на системата.

"Аз съм Алексис Ципрас - кандидат на Европейската левица, и съм от Гърция - страната, която беше избрана да бъде опитното зайче с наложени най-строги икономически мерки, което пожелавам никой друг да не изпита". Така започна А. Ципрас. И призова останалите кандидати, особено кандидатите на партиите, които подкрепят тази политика, да отговорят дали това, което се извърши в Гърция, е успешна история, която трябва да се повтори, или е история на социална трагедия, която не трябва да се повтори никъде другаде в Европа.

Като отговор за безработицата Алексис Ципрас заяви, че е неотложна нуждата от европейски "New Deal" (нов набор програми и политики за икономическо възстановяване), за да се спре с параноята, наречена "дълг", и да се излезе от  разрушителните за народите политики на строги икономии, прилагани в Европа.

За евроскептицизма "вина имат трите политически „семейства”, които управляват Европа", имайки предвид  партиите на Юнкер, Шулц и Верхофстад.

"Явлението корупция е структурен проблем, особено в Юга, трябва да признаем това. А справянето с корупцията не е само проблем на страните-членки, а на ЕС като цяло. Вярваме, че трябва да има ефективно европейско законодателство за прозрачност и за справяне с корупцията. А наред с това и срещу укриването на данъци, офшорните фирми, които също са престъпни явления. За това  се иска политическа воля от правителствата и от ЕС, но да се има предвид, че зад всичко това се крият конфликти с много големи интереси".

На въпроса за Украйна, Ципрас заяви, че "Европа експериментира отново с материалите от Студената война. Отваряте една голяма рана в сърцето на Европа. Ние вярваме, че тази рана не може да се затвори нито със заплахи, нито със санкции, нужни са диалог и дипломация. На първо място, не трябва да приемаме влизането на неонацисти в едно европейско правителство и не трябва да признаваме украинско правителство с неонацисти във властта, това е петно за европейската цивилизация. Трябва да дадем възможност на украинския народ да е единственият господар, който ще реши бъдещето си чрез предвидените конституционни процедури. Необходимо е да изискаме диалог в рамките на ОССЕ  и да няма военна намеса нито на НАТО, нито на руската армия, за да се даде шанс на мира", "Украйна би трябвало да е мост между Европа и Русия, а не разделителна линия и ако пожелае, защо не, с една федеративна структура, която ще спомага за мир и приятелство."

За бежанците:
"Най-напред да кажем, че е оксиморон, че е странно, да говорим за справяне с един световен проблем, като този с бежанската вълна, когато едновременно, държавите на ЕС финансират или участват във военни действия - например в Либия, Афганистан или други райони на планетата, като с това се създават огнища на бежанска вълна, тъй като тези хора нямат друг избор, освен да нахлуят в страните от Европа, за да си осигурят един по-нормален живот за тяхното бъдеще. Не е ефективна политиката на репресиите. Неприемлив е за културата ни, за хуманизма ни, фактът, че Средиземно море се превърна в една голяма гробница. Трябва да се промени европейската политика за бежанците. Да се преразгледа конвенцията Дъблин ІІ и да се субсидират страните-приемници, но и да има едно справедливо разпределение на отговорностите, за това как европейските страни ще посрещат тези хора. Тъй като Европа означава солидарност"

За религията:
"Всеки гражданин, който живее в една държава-членка на ЕС, трябва да уважава законите на тази държава. От друга страна и всяка държава е длъжна да уважава културните традиции на всеки гражданин. Смятаме за неотменимо право на всички граждани, които живеят в ЕС, да имат възможността да вярват в който Бог искат и да упражняват поклоненията си. В този смисъл, смятаме за много опасна една вълна на анахронизъм и консерватизъм, каквато виждаме през последните години в Европа. И най-вече е много опасно, когато става въпрос за междурелигиозни конфликти. И по този повод ще кажа, че също анахронизъм и консерватизъм е това, което виждаме в Испания със закона, който забранява абортите, с което ни връщат много години назад, по време на най-консервативните времена на диктатор Франко в Испания.  Това е една тенденция, която трябва да предотвратим и трябва в това да бъде ангажирана цяла Европа."

За ниското участие на гласоподавателите
"Най-големия дефицит днес в Европа е дефицитът на Демокрацията. А гражданите стоят настрани, защото не вярват, че техния глас може да допринесе значително в оформянето на политиките и стратегията на днешна Европа. Европейския парламент все повече губи компетентностите си. Срещата на върха на лидерите от ЕС, е едно съвещание на 28 лидери, които накрая решават това, което желае г-жа Меркел. И наистина, бих искал да питам г-н Юнгер, какво стана по време на задкулисния съвет в Кан, където вие и г-н Барозу участвахте в консултации, за да се заместят две избрани правителства в Гърция и Италия, с цел да дойдат технократи-банкери, за да продължат със строгите мерки. И откъде накъде вие сте тези, които можете да наложите на една страна какъв вид референдум трябва да се проведе, при положение че, както и преди казахте, уважавате конституцията, в която се предвиждат ясно тези процедури - в случая конституцията на Гърция."

Този въпрос бе зададен от Ципрас към Юнкер два пъти, без обаче да получи отговор от политическия брат на Б. Борисов и подобните му - тези които защитават статуквото. Нали десните партии, от семейството на ЕНП (Европейска народна партия), уж са най-големите защитници на демокрацията и човешките права? Но за какво говорим? Историята го е доказала. Изявленията и фанфарите са според интересите, които обслужват. Когато интересите на елита диктуват, не зачитат ни народ, ни права. Това са баш десните, това са и "социалистите" от  ПЕС (Партия на европейските социалисти), на Шулц, за които е прието да се наричат "леви", което само може да предизвиква смях.

За истинските леви като Алексис Ципрас и ЕЛП (Партия на европейската  левица), човешките ценности са над интересите, парите и банките.
Надявам се и занапред!

1.5.14

ДЕРАЙЛИРАЙТЕ ПРИВАТИЗАЦИИТЕ! - видео

Допреди няколко години в България, изразяването на противно мнение относно приватизациите звучеше остаряло, не в крак с времето, крайно еретично, "комунистическо". 
24 години вече ясен капитализъм, много табута и стереотипи се ревизираха, поне от мислещите хора. Стана ясно, че приватизацията на държавните предприятия, след нарочното им съсипване, имаше една единствена цел - преминаване на създадените от мнозина богатства във все по-малко ръце. Някои това го обясняват елементарно с теории за конспирация против тази или онази нация или държава. Но става ясно, че географската ширина и националната принадлежност нямат никакво значение. Въпросът е едни да стават все по-богати, а от това следва други да стават все по-бедни, без значение колко хора ще страдат и какво става с природата. Това са законите на капитализма.

Схемата е една и съща. Съкращения, компрометиране, фалиране, разделяне на "добра" и "лоша" част ...
Така в България, така в Гърция, така и в Англия ...
Това твърдение се доказва и в гръцкия документален филм "ДЕРАЙЛИРАЙТЕ ПРИВАТИЗАЦИИТЕ", на Федерацията на гръцките железничари, направен от режисьора на "Катастройка" - Арис Хадзистефану, в който се проследява съсипването и компрометирането на гръцките железници с цел приватизиране.
Филма го излъчихме в предаването Блогът на Мавракис по Телевизия Стара Загора, с български субтитри (превод и субтитри: Г. Мавракис - BTS DS Translations), след което коментирахме за скандалните методи, които се използват за разграбването на народното богатство, в частност БДЖ и как те са сходни навсякъде, с:
Веселин Кирев - ГИ за обществен и релсов транспорт, и
Борис Боев - Участник в различни протести срещу приватизацията на БДЖ

1.1.14

Антирасистки късометражен филм "Jafar" с български субтитри

За две минути и половина, Нанси Специоти (режисьор на късометражния филм от Гърция), направи на пух и прах страховете ни, подхранвани от расизма 
(с български субтитри).

 

13.12.13

It's the capitalism, stupid!

По периферията на Гърция, като че ли  не беше достигнала сериозно кризата. Но, уви ...
На о-в Лимнос тази сутрин се самоуби 59-годишен мъж, като оставил следното писмо:
"Не мога повече да живея в тежест на моите приятели. Дойде зима, а трябва да остана бездомен. Здравето ми е в ужасно състояние. От една година не съм си взел лекарствата за диабет. Моля Митрополита на Лимнос да позволи да бъда погребан като християнин.
Сбогом на всички ". 
"Защо така?", всеки ще се запита. Достатъчна причина ли е това, за да се самоубие човек? Като че ли не, но когато десетилетия наред ти втълпяват, че финансовото положение се свързва пряко със самочувствието (и най-вече мъжкото!), че ти си човек, само когато имаш пари, че когато например нямаш автомобил над средна класа, ти си некадърник, когато не се обличаш по модата, си аут от обществото, когато не ходиш по заведенията да хвърляш карамфили по чалга-певците, не знаеш да се веселиш, когато не мислиш постоянно как да правиш пари, си анахронистичен, когато не можеш "като мъж" да черпиш една жена, ти какъв „мъж” си, а когато нямаш свой дом, по-добре умирай, щом вече нямаш пари и за лекарства, да не говорим за лекари ... за какво ти е този живот?
Всъщност, когато го можеше всичко това, ти беше МЪЖ, ти беше ЧОВЕК, уважаван, сега, дойде кризата, остана без работа, нямаш доходи, болен си, не можеш и лекарствата си да купиш, чакаш от подаянието на приятелите, вече не си МЪЖ, вече не си ЧОВЕК! Нищо не струваш. Умирай!


7.12.13

Сирия - виждаме ли отвъд носовете си?



На 04.12.2013, в предаването Блогът на Мавракис по Телевизия Стара Загора, се разглеждаха събитията в Сирия от различни ъгли. 
Видеото тук
Всяка позиция по наболял въпрос, като този със Сирия и бежанската вълна, би трябвало да стъпва на максимална информираност. Независимо каква е вашата позиция – ясна, привидно ясна, идеологически обоснована или по-скоро емоционална, можете да я проверите, подложите на критика, доразвиете или обогатите от разговорите с гостите на предаването, а те бяха:

Д-р Молхам Газал
Председател на Асоциацията на сирийците във Варна.
Роден през 1965 г. в Алепо, Сирия. Завършил е Медицинския университет във Варна, специалност акушерство и гинекология. Живее и работи във Варна. Женен за българка, с която имат две деца.

Мария Антонова
преводач, арабист
 Завършила е Арабистика в СУ "Св. Кл. Охридски" - преводачески профил. Ползва английски и руски език, има познания по иврит. Работила е в посолството на Либия 8 години, след което в Либия като преводач към голяма компания и координатор на консултантска фирма. В момента е преводач на свободна практика в България.

Руслан Трад
председател на Форум за арабска култура, блогър
Роден е през 1987 г. в София. Баща му е сириец, майка му - българка. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура, учи журналистика и връзки с обществеността. Председател е на неправителствената организация Форум за арабска култура. Създава и първия български блог за Близкия изток - Intidar.

27.11.13

Български социален форум - една нова визия? Днес, по Телевизия Стара Загора

За новата визия на Българския социален форум - предложение за едно по-справедливо общество, 
ще разговаряме довечера с 
Вал Тодоров 
писател, режисьор
и 
Петър Пиперков
икономист

Днес, сряда, от 19:30
НА ЖИВО!
по Телевизия "Стара Загора". 
Може да участва и зрителят с въпроси и коментари тук, или 
по skype: mavrakis_blog, или 
на тел: 042/910290


"Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем...
Форумът е отворено и публично пространство за социален диалог и формулиране на предложения за промяна на системата с цел подобряване на живота в България.
Форумът се базира на принципите за пряка демокрация (всеобщо участие), икономическа справедливост и социална солидарност.
Форумът се води от убеждението, че една по-добра, по-демократична и по-справедлива България е възможна в един по-добър свят...
пише във визията на Българския социален форум.


Вал Тодоров е писател, режисьор, визионер, активист. Завършил е физика в Софийски университет и магистърската програма “Филм и медийни изкуства” на Temple University, Филаделфия. В края на 80-те пише тестове на рок песни като “Дървото” и “Походът” на Ахат. Съосновател на "Индимедия България" през 2004 г. Взима участие в Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, Американския социален форум в Атланта, "Окупирай Тампа, Флорида", проекта Икономика на участието (Парекон), движението "Окупирай България" и проекта "Живот след капитализма". Участва в Българския социален форум. Режисьор, сценарист и продуцент е на късометражните филми “Мьобиусова филмова лента” и “Хиерогамия” и пълнометражния “България, тази вечна ерес” за търсенето на утопичното селище Делфиново.

Петър Пиперков е икономист и активист, докторант по Политическа икономия в УНСС, София. Съосновател на "Индимедия България" през 2004 г, на проекта "Живот след капитализма" през 2009 г. и на издателство "Анарес" през 2011 г . Съставител и редактор на сборника "Докато питаме, вървим. Живот след капитализма". Участва в Българския социален форум. Участва в създаването на пълнометражния филм “България, тази вечна ерес” за търсенето на утопичното селище Делфиново.


Блогът на Мавракис, се излъчва всяка сряда от 19:30 ч. по Телевизия "Стара Загора".
Може да се гледа и по интернет на живо тук:
Ако не се отваря линка, опитайте с друг браузър

6.11.13

Катастройка - филм за разсейване на мъглата


Начини за затъпяване и замъгляване на мозъка на човека има много.
Един от тях е гледането на много телевизия, или на много филми. А филми, колкото искаш. Задоволяват всяко желание. Всъщност, всяко ли? Лесно ли се натъкваме на филм, който задоволява желанието ни да разсеем мъглявата ни представа за това, какво всъщност  се случва наоколо, далеч от измислената "действителност", която обикновено ни се предлага?  Отговорът ми е не. Но когато се случва, трябва да се възползваш. 
Филмът „Катастройка” е един такъв филм, който не трябва да се пропусне от човек, който претендира, че се интересува от света, от истината, от изхода.
Как от Чили до Русия, от Германия до Гърция, от Англия до България се прилага все един модел за разграбване на богатствата, създадени с десетилетия от народите на тези държави.

А изхода? Той се заключава в една фраза на Тукидит ...

„Катастройка” ще се излъчи днес сряда от 19:30 по Телевизия Стара Загора
Благодарности за съдействието на Даниела Пенкова, която всъщност преведе филма на български!

8.5.13

Самият честен депутат не стига, необходима е различна програма - интервю на Мавракис с депутат от коалиция СИРИЗА


На 19-21 април 2013 г., в София, за първи път в България, се проведе заседание на УС на Европейската лява партия. По този повод от Гърция пристигна делегация на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица), която миналата година изненада и уплаши европейския елит. 
В Европейската лява партия от българска страна участва ПП "Българската Левица".
Представяме интервю с Василис Хадзиламбру - депутат в гръцкия парламент от СИРИЗА

- СИРИЗА е партия, която изненада Европа и света. Най-напред да попитам, как бе образувана СИРИЗА. Може ли да направим една кратка разходка във времето? Как СИРИЗА стигна до тук?
- От много години съществува стремеж за обединяване на различните леви течения, такива, които споделят общи политически виждания. Това обединение узря с много диалог, по пътя на опита, с общи граждански инициативи, тогава бяха създадени Световния и Европейския социален форум, направихме съответно и гръцкия. Тези инициативи ни помогнаха много. Но, обикновено казваме, даже Алексис Ципрас (председател на СИРИЗА) го казва по-ясно това „Не гледайте вътре, за да разберете как се разви СИРИЗА, а вижте условията, които превърнаха СИРИЗА в изненада”. Като говорих скоро с президента на Ливан, му казах, че СИРИЗА отразява промяната, която се случва в цялото Средиземноморие - както в Южна Европа, така и в Северна Африка. Част от тази необходима промяна е засилването на СИРИЗА. А това ни кара да виждаме всеки път нашите искания и лозунги по-отворено, като отразяващи нуждите на обществото - не като наш опит да наложим една социална програма, а да отговорим на нуждата от такава преди всичко.
- Говорим за нуждите на обществото. Много е актуално това за България. Знаете, последните месеци имаше протести, падна правителството. Започна един обществен диалог за обединение на силите на народа, какви да бъдат дългосрочните искания и т.н. И се задава въпросът, как в Гърция са успели да направят една коалиция под формата на СИРИЗА - партия, която изглежда поне засега наистина народна партия, която изглежда ще обърка плановете на олигархията, партия,  която дори стигна толкова близо до властта. Какво бихте казали на българите, в един момент, можем да се каже, на пробуждане. 
- Трябва да се знае, че народът винаги е там. Той е същият народ и преди и сега. Не откриваме нови народи с друго съзнание. Това което се случва, когато се стига до кризисна ситуация и се тестват разни програми - това стана и в България, но най-вече в Гърция, където лъсна колко гнила е била цялата политическа система, чиито управници в името на народа или в името на социалдемокрацията, или на европейския идеал, от 1974 г. до сега докараха Гърция пред фалит. Когато това бе осъзнато, СИРИЗА се изправи в подходящия момент и каза: „Бихме могли да поемем отговорността и да се борим, да изкараме страната от това положение, страната и народа”. СИРИЗА не е пробвана за това, не е била на власт, но народът усети - първо, че с хората на СИРИЗА има сходни интереси, те са част от него, т. е. хора от народа, които не са имали никаква връзка с големите компании, нито пък със старата политическа система. И така народът даде възможност на СИРИЗА на изборите миналата година и тя стигна до 27%. Една партия, която доскоро получаваше на избори не повече от 5%. Но в нея участват здрави сили, т.е. леви хора с ценностна система и обществена позиция, което обаче не можеше явно да натежи в обществото преди. Например, когато ние бяхме против това да се проведат Олимпийските игри в Гърция, бяхме сами в тази своя позиция, но това не ни пречеше да го казваме. И ако можем да предадем нашия опит на истинските леви сили в България, бихме искали да им кажем да изкарват наяве своите позиции, доколкото това е възможно, като се стремят да ги свързват с нуждите на обществото. Ако въобще можем да говорим за рецепта, това е рецептата, според мен.
- Различните сили в един организъм, какъвто е СИРИЗА като коалиция, това преимущество ли е, или създава проблеми? Да кажа, в България напоследък покрай протестите, са се създали различни организации, групи, сформирования, всяка от които се обявява за общото благо, всички говорят за едно срещане на позиции, обединение на сили. Това обаче е трудно, тъй като, всеки има своето мнение, как става да се намери един общ знаменател и да тръгнеш напред и да реализираш твоите намерения?
- Първо, преди да кажем дали е преимущество или недостатък, да кажем, че това е било една реалност за левицата. Не сме създали тази ситуация нарочно. Многото организации бяха факт. Но това, което надделя, беше, че това което мислят, трябва и да се реализира. Което означава да направят крачки за обединение, да придобият сила и да се даде възможност да се осъществяват идеите. Тези организации, така или иначе, бяха с различен идеологически и политически произход. Но лека-полека се убедихме, че това което е жизненоважно за обществото, е концентрацията на сили. Ако това те интересува наистина, ама не да те интересува само колкото да кажеш „аз ги казах нещата, написах ги в един вестник”, а да те интересува да играеш главна роля в политическото пространство по такъв начин, че да се доведе до истински промени в обществото. Та, ние разбирахме, че са много повече нещата, които ни обединяват, отколкото нещата, които всеки от нас като специфичност притежава. Впоследствие, след дълги обсъждания, тези обсъждания нямат край, се разбирахме за това кое е най-важното, за което си заслужава да се борим заедно и в кое се различаваме, но не да се забрави, да остане на масата, а да се обсъжда и да да се поставят евентуално други въпроси, които бъдещето ще донесе..
От тази гледна точка превръщаш различията в предимство. Различният поглед дава волята за промяната. Ако това се изгуби - „волята за промяна”, тогава си една малка група, която седи и само обсъжда актуалните събития. Не създава събития, не е субект в историята,  а е само коментатор. Това явно е постигнато в СИРИЗА и тя е готова да направи и още стъпки – да стане единна партия например. Колкото до Българската Левица трябва да се направи следното: За да предприемеш такава процедура, трябва да имаш „добър слух”, да слушаш внимателно събеседника си, да издържаш на различните погледи и конфликти, които евентуално се пораждат. Това са необходими неща, за да има резултат. В това ще се блъсне и Българската Левица и в някой момент ще се намери в един синхрон с нуждите на обществото, така че да направи голямата крача. Сега ние, като се връщаме назад във времето, ни се струва сбъдната мечта, че успяхме да направим тази крачка. Погледнато от днес, това, което е било преди 6 май миналата година (избори), все едно е праистория. А сега се намираме пред съвсем нови проблеми, по-трудни, по-сложни. Но ситуацията в обществото е още един стимул, за да отговориш на всичко това. То е стимул да се заемеш с това, да се трудиш, не сме били готови за това, което се случи. Но никой никога не е готов. Особено що се отнася до левицата, която има не толкова отговорност за случилото се, колкото осъзнаване на необходимостта от основни промени, във всеки отрасъл на обществения живот, това да промениш обществените норми, обществото да взема решенията и други промени, в този смисъл никога не можем да се почувстваме готови.
Говори се в Гърция за това дали сме готови да поемем властта. Ние казваме, че да се правят закони, каквито се правят досега от правителствата, всеки е готов. Но готовност да се промени обществото означава да се тръгне заедно с обществото. А когато вървиш заедно с хората, изслушваш тревогите и знаеш истинските проблеми и причините, които ги раждат, имаш голям шанс да успееш.

- Сред хора от движението на протестиращите в България има много, които твърдят, че е наложително да се опитат да вкарат депутати в Българския парламент - хора честни от народа, които да се опитат да променят нещата. Доколко може да е ефективно това в една система, в която, така или иначе, властват парите и капитала командва, как може да промениш положението. Вие, например - СИРИЗА има 71 депутата. Какво постига СИРИЗА със 71 депутата за които, доколкото знам поне, досега не е намерено нищо компроментиращо, въпреки че са във фокуса на системата? Какво постигат тези честни депутати в леговището на вълците?
- Много хора си мислиха, че е достатъчно да гласуваш за честни хора от съществуващите партии, затова в нашия парламент от 300 депутати, около  200 са нови! Т.е. има поне 100 депутати нови, които не са от СИРИЗА, което не означава, че са мошеници. Но нещо важно, точно този парламент, в който СИРИЗА не можа да вземе мнозинство, с 200 нови депутата, се оказа, че е най-мръсният парламентарен състав от последните години. Защото партиите на системата, като се усетиха, че са отново на власт, гласуват такива закони, които да измъкнат разни хора от финансова и политическа отговорност от миналото и да им простят греховете, т.е. свалиха отговорност от онези, които са в основата на финансовите скандали, оправдаха напоследък тези, които отпуснаха кредит 250 милиона на двете досега управлявали партии, които те не връщат, освободиха от отговорност бившите управления на авиационните компании. Да не говорим за по-сериозните неща. Например, гласуваха закон, с който се сформира един механизъм за приватизации, като членовете на този механизъм със същия закон са недосегаеми, т.е.  да не се търси отговорност от тях и т. н. и т.н. С две думи, направиха една фабрика за натъкмяване на закони, угодни на тези, които обслужват системата. Така че самият честен депутат не стига. Необходима е различна програма, която да промени нещата. Та, хората които ни гледат в България, трябва да разберат, че не е достатъчно да се изберат честните хора от различните партии и да ги изпратят в парламента. Трябва да прозрат коя партия, а през тези дни, докато сме тук, разбрахме, че партията с № 30 има едно значение за българското общество, въпреки че е слаба и го разбираме, но колкото повече се подкрепи, ще е положително. Необходимо е да има една програма, която да се подкрепи, а не просто да намерим способните в старите партии, или в партии, които всъщност възнамеряват да приложат същата политика каквато до сега.


20.3.13

Човек или природа! До кога с тази дилема?



Не сме собственици на земята, тя ни е дадена назаем от децата ни
Какво общо може да имат с. Попинци (Панагюрище) и парк Бедечка (Стара Загора)?
Информирани ли сме адекватно, с необходимия акцент и шум, всеки път, когато усилията на шепа хора успяват да доведат една кауза до успех и да отвоюват от акулите общите гора, вода, въздух? Макар и малко, такива случаи има. За колко от тях знаем? Възможен ли е успех, ако се действа поединично? Възможно ли е да опазим природата, ако не озаптим изнасилвачите й? Виждаме ли задкулисен интерес във всеки протест за повече природа? Вярваме ли в чистите намерения на еко-протестиращите?

По тези въпроси, както и по парливата за старозагорци тема парк Бедечка, разговаряхме с
  • Борислав Сандов - съпредседател на ПП „Зелените”, и
  • Йордан Йорданов - активист, защитник на парк Бедечка
Тук видеото на предаването.
Ето един пример на спечелването на една малка победа, за която обществеността беше оскъдно информирана:
" ... Отдавна се знае, че в хълма Петелово има повече от 10 тона злато – прокопани са рудни галерии още от римско време. А през втората половина на XX век са направени многобройни геоложки проучвания, без обаче комунистическите власти да се решат да пристъпят към златодобив, който на практика би наложил изселването на исторически значимото село.
Но през 2004 г., във времето на министър Долорес Арсенова, информацията за златото в Петелово някак достига до бизнеса; говори се, че резултатите от 50 години геоложки проучвания са купени срещу сумата 2000 долара, или 50 грама злато в днешни пари. Фирмата „Мартерн” сключва с властта проучвателен договор и се опитва да направи фиктивни сондажи на хълма, след което ще има право да регистрира търговско откритие и евентуално да започне златодобив.
Разбирайки за това, жителите на селото правят палатков лагер на върха на хълма, за да спрат „откривателите”. Само щом разберат, че проучвателната компания е наблизо, те се качват горе. Веднъж се наложило да дежурят на Петелово 37 дни без прекъсване. Цялото село беше там – разказва Христина Даскалова, един от инициаторите на местния протест.
„Едни се качваха, други слизаха, въртяхме се, постоянно имаше поне 50 души горе. Хората отиваха на работа от върха и се връщаха след работа направо там. Там ядяха, там спяха на палатки, там живееха”. Понякога буквално с телата си спирахме сондите, описва Даскалова.
Накрая Попинци побеждава – минават трите години, в които е разрешено „проучване” и фирмата е принудена да си отиде с празни ръце. Въперки многократните сигнали, във времето на борбата повечето медии не са показали интерес към този сюжет. .."

13.3.13

Млад координатор на протестите на изпит при Мавракис


кликни за да видиш видеото на предаването

От известно време в България сме в изпитна сесия по дисциплина доста нова, която тепърва трябва да усвояваме на теория и практика – Протестни действия. "Изпитахме" вчера, сряда 13.03.13, в тв предаването "Блогът на Мавракис" по ТВ Стара Загора,  един от активните протестиращи в Стара Загора - Антон Николов. Опитваме се по този начин да допринесем в процеса на гражданско самоосъзнаване - с мнения, коментари, поощрение, критичност, както от наша страна, така и от тази на зрителите.

Ето някои от разисканите въпроси:
• Какво подтиква един младеж да се ангажира с протестите?
• Защо не си гледаш учението, ами си тръгнал да оправяш България. Вие младите какво разбирате от държавни работи?
• "Да не се политизира протеста" - фраза, която често се чува по протестите. Не е ли грешна и противоречива? Що е то политика всъщност?
• Имаме ли нужда от партии? Трябва ли да ги премахнем? Трябва ли да се намали броя на депутатите? По-малко депутати, повече демокрация ли означава това?
• Какъв е основния проблем на България? Партиите, правителствата, корумпираните политици, депутатите? Дали пък не трябва да търсим зад паравана?
• Дали не трябва да озаптим някак свръхбогатите? Чужди и местни.
• Ако се махнат чуждите капиталисти и поемат български капиталисти управлението на ЕРП-та, различно ли ще е?
• Забелязваме,  че сред лозунгите на протестиращите преобладават националистичните. Мислиш ли, че има някакъв план да унищожат българина специално?
• Много ли е важен кръвният произход на един човек?
• Колко повече общо може да имаш ти с един свръхбогат българин, ограбил твоята родина и смучещ и последните сили от народа й, от колкото с мен например "небългарина", който обаче живее в един град с теб, срещаме в всекидневието си подобни проблеми, мислим как да си плащаме сметките например,  как евентуално да спестим за някаква покупка, дреха, едно-друго … имаме с една дума общи интереси?
• Футболни запалянковци – не отива ли енергията им на вятъра?


7.3.13

Мястото на жената в обществото и съзнанието ни - стереотипи и клишета


Мястото на жената в обществото и съзнанието ни

Това беше темата на телевизионното предаване "Блогът на Мавракис" вчера, сряда 06 март 2013, по повод предстоящата еуфория за подаръци, цветя и почерпки, уж в знак на уважение към "слабия" пол на 8-ми март.

Виртуален събеседник беше Екатерина Митринова - студентка по археология в СУ, активен участник в студентско-ученическо движение „Призив”, от младежите, които не чакат да прелее чашата, за да се борят за правата си, жена с позиция по въпросите, касаещи мястото на жената в обществото и съзнанието ни.

Вярно на първоначалното си обещание, предаването се опита и този път да обори стереотипи и клишета, които владеят съзнанието ни.

Ето линк към видеото на въпросното предаване

Поставиха се въпроси като:
Редно ли е да се подаряват цветя на жените точно на 8-ми март? (превръщането на борбата на жените за равни права в лъскав и сладникав ден на забавление)
Как звучат думите "дама", "рицар", "джентълмен", или "принцеса", т.е. защо и днес използваме думи, изразяващи назадничаво преклонение към „висши”(по-заможни) прослойки в обществото като епитет за нещо положително или красиво?
Положението на българката - заплата, насилие, допускане до политика, сексистки стереотипи в ежедневието.
Какво е сексизъм?
За криворазбрания феминизъм.
Губи ли жената от нежността си, от женствеността си, като се опитва да върши "мъжки" работи?

Кой е виновен за това жената да се разглежда предимно като сексуален предмет, мъжете, самите жени, природата или законът за по-силния – физически и икономически? Осъзнават ли всички жени това отношение от страна на мъжете като несправедливо? Или им харесва и се възползват? Доколко еволюират критериите на мъжете към жените или външността е поставяна винаги на първо място? А върху това се базира цяла индустрия от реклами, мода, дрехи, кино, музикални клипове…. 
Съпротивляваме ли се и как?
Еманципацията начин на обличане и поведение ли е само или начин на мислене и действие?
Докога ще се възприема, че е нормално мъжът да черпи, да плаща сметките и излизането от този модел да се счита за принизяващо мъжкото у мъжа и женското у жената?

Ето линк към видеото на въпросното предаване.

Да припомня, че "Блогът на Мавракис" се излъчва
всяка сряда от 19:30
по Телевизия Стара Загора
може и онлайн тук

6.3.13

Мястото на жената в обществото и съзнанието ни - тв предаване Блогът на Мавракис



Днес е сряда, а 
Всяка сряда от 19:30 ч. 
се излъчва авторското предаване 
"Блогът на Мавракис
по Телевизия Стара Загора. 
Едно предаване извън рамките и клишетата на господстващото статукво.

Днес ще говорим за 
Мястото на жената в обществото и съзнанието ни
предвид предстоящата след два дни треска за подаръци, цветя и почерпки уж в знак на уважение към "слабия" пол.

Редно ли е да се подаряват цветя на жените точно на 8и март?
Въпрос на който очаквам коментари по време на предаването в: 
страница Блогът на Мавракис в facebook (facebook.com/Mavrakis.Bg)
skype (mavrakis_blog), 
или на телефон 042/910290.

Виртуален събеседник Екатерина Митринова, студентка по археология в СУ, активен участник в студентско-ученическо движение Призив
от младежите, които не чакат да прелее чашата за да се борят за правата си, жена с позиция по въпросите касаещи 
Мястото на жената в обществото и съзнанието ни.

Може и по интернет онлайн тук: