28.10.09

НЕ /ОХИ/ на Тристранния пакт - Гърция 28 октомври 1940 г.

Национална гордост ли е? Едва ли. Поначало намирам за нисшe това чувство, породено от вътрешна личностна слабост или първичност. Нужда от принадлежност към множество, зад което да се скрият комплексите и от което да се вземат сили. На принципа на глутницата.
Не. Няма да е от национална гордост.
Възхищавам се на всеки народ или група хора, които в даден момент казват „НЕ”. Дори и да знаят непосредствените тежки последствия.
Възхищавам се на:
- евреите, които начело с Мойсей /ако това е историческа истина/ отхвърлиха робството на Фараона и решиха да избягат към Обетованата земя.
- на Спартак и неговите последователи
- на французите, които казаха „СТИГА” на краля през 1789 г.
- на сърбите и гърците от началото и българите от края на 19 век за смелостта да въстанат срещу Османската империя
- на американските работници на 1 май 1886 г.
……..
На гърците, които казаха „НЕ” на Мусолини.
Но всъщност какво се случи:



28 октомври 1940 г.
Час 03:00
Министър-председателят на Гърция Иоанис Метаксас е посетен извънредно в дома му от италианския посланик в Атина Емануеле Граци, който му връчва ултиматум от Мусолини, в който се настоява за свободното преминаване на италианските военни сили през Гърция и заемане на стратегически позиции с цел по-нататъшното им придвижване /разбирай към страните на петрола/. В случай на съпротива от страна на гръцките сили, тази съпротива е трябвало да бъде насилствено потушена. В ултиматума се констатира, че неутралността на Гърция е само привидна, тъй като враждебните за Италия британски военни сили са разположени на стратегически позиции на територията й, с което се застрашава сигурността на Италия. Също така Гърция е обвинена в политика на преследване на етническите албанци в Чамурия. Главната вина се хвърля върху Англия, „която се стреми винаги да намеси други държави във войната”.
На езика на дипломацията - френския, Метаксас отговаря: «Alors, c'est la guerre» („Значи сме във война”). /от мемоарите на Граци/
Така, в отговор на отказа на Метаксас, италианските войски, разположени на територията на вече окупираната Албания, атакуват в 05:30 сутринта гръцките погранични пунктове. Отговорът на Метаксас ознаменува встъпването на Гърция във Втората световна война.


Тогава се случва нещо, което учудва целия свят. Целият народ, обединен, се изправя да защити родината си от империалистическата инвазия на италианския фашизъм. Десни и леви. Генералният секретар на ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ Никос Захариядис от затвора разпространява писмо, с което призовава всеки да се съпротиви на инвазията.
В момент, когато силите на Оста изглеждат непобедими, един малочислен народ с оскъдни средства се осмелява да се противопостави на силните на деня.
В резултат на това, плановете на фашистка Италия се провалят. Не само по-силната италианска войска не успява да завладее Гърция, а по-слабата гръцка войска превзема и територии в Албания, отблъсквайки италианците.


Подигравателни за Дучето карикатури от онова време, на фона на песен в същия дух с певицата София Вембо

От 28 октомври 1940 г. до април 1941 г. една част на военната машина на Оста е блокирана на албанския фронт.Тогава на помощ на Мусолини идва по-мощната, непобедима дотогава войска на съмишленика му Хитлер. Решението отново е противопоставяне!

На 6 април 1941 г. хитлеристка Германия, без да обяви война, напада Югославия и Гърция през България, която скоро преди това /на 1 март 1941 г., или "ХIX година на фашистката ера"/ се е присъединила към страните от Тристранния пакт.

Ожесточена е съпротивата по прословутата „линия Метакса” – укрепления по протежение на българо-гръцката граница.
На 9 април 1941 г. германците са в Тесалоники /Солун/, а на 27 април в Атина.
Следва един от най-трудните периоди в гръцката история - Гърция е в тристранна окупация от Германия, /победената/ Италия и България. Терорът, гладът, смъртта и предателствата са всекидневие през следващите години.
Не закъснява и второто „ОХИ”. Появяват се съпротивителни организации, които нанасят сериозни загуби на окупатора: ЕДЕС, ЕККА, ПАО и др., но безспорно най-многобройна и ефективна е ЕАМ с партизанския сектор ЕЛАС и младежкия ЕПОН, като инициативата за създаването й е на ККЕ, която дава най-много жертви в тази нова борба. Но темата за така наречената „Национална съпротива” е дълга и заслужава отделно внимание.

На 12 октомври 1944 г. Гърция се освобождава, идва ред на трето „ОХИ”, защото една голяма част от народа не се съгласява да се смени един окупатор с друг /Англия/. Следва гражданска война и нови перипетии, също не предмет на тази статия.

Десетилетия наред в Гърция се спори за това кой е казал „НЕ” на италианците - Метаксас или народът? Това е раздвоение, породено както от политическите пристрастия, така и от фактологията. Метаксас всъщност не е на власт с демократични процедури, той е диктатор. Така нареченият „режим на 4 август” е наложен през 1936 г. Метаксас, с благословията на крал Георгиос ІІ, разтурва парламента и забранява политическите партии. Налага режим много близък до този на Мусолини – фашистки. Точно това е учудващото за тези, които разглеждат историята без да вникват в нея. Съмишленик на Мусолини, а воюва с него. Защо? Аз, който не крия левите си убеждения, би следвало без много ровене да възприема тезата на левите, че народът е този, който казва „ОХИ”. Но все пак реших да проуча, за да съм максимално обективен. Като прочетох внимателно ултиматума на Мусолини, проучих действията на британците – шикалкавенията относно военната помощ към Гърция, заемите, активното им участие в битката за о-в Крит, колосалните военни операции в Африка, както и дневника на Метаксас, моето заключение е, че управниците в Гърция са били априори свързани с британците. Принудени са, за да си пазят властта, да бъдат на страната на „съюзниците” в тази империалистическа война с цел преразпределение на световните ресурси. Като прибавим и обществената нагласа в Гърция срещу силите на Оста и недоволството на народа от диктатурата, лесно е да разберем отговора на Метаксас. А безспорен факт е, че народът дълго след това е изричал „ОХИ”.

След победите на гръцката армия на албанския фронт и последвалата съпротива, Чърчил се подмазва на гърците:
„Отсега нататък няма да казваме, че гърците воюват като герои, а че героите воюват като гърци.”
„Благодарение на съпротивата на югославяните и гърците, Хитлер бе принуден да отложи за жизнено важно време атаката в Съветския съюз.”


28 октомври е национален празник на Гърция, както и 25 март – деня на обявяването на въстанието срещу Османската империя.
Винаги съм се питал защо гърците празнуваме, помпозно при това, началото, а не края на едно въстание или съпротива. Отдава се по-голямо значение на борбата, на въздигането, които водят до освобождение, а не на увенчаването на тази борба с победа. Така се учим, че със скръстени ръце нищо не се постига. Може би това е грешка, която системата допуска за себе си. Неволно възпитава гърците във въстанически дух. Не е ли и това причина гърците да са сред най-непокорните европейски народи, а голямото мнозинство да е антиамерикански настроено? Може би затова левицата в Гърция, въпреки ударите на Голиат, е постоянна и значима сила? Не знам…

Посвещавам на брата на баба ми, Спирос, който остави костите си на албанския фронт.

24.10.09

Кой казва, че протестните действия са напразно?


Ето един малък пример за обратното:
Под натиска на будната част на обществото в Гърция, ще бъде отменена точката в закона, според която носенето на качулка за скриване на лицето е утежняващо вината обстоятелство при разправа с полицията. Самият министър на закрила на гражданите М. Хрисохоидис я характеризира като „смешна” вчера в интервю пред гръцката интернет телевизия tvxs.
Също така, вчера бе уволнен главнокомандващият на гръцката полиция /ΕΛ.ΑΣ /
В същото интервю министърът каза, че отсега нататък всеки полицай е длъжен да се легитимира преди да извършва каквото и да е действие спрямо гражданите /като в холивудските екшъни:)/. Малко се съмнявам дали това ще се спазва, но вярвам, че отново благодарение на будните граждани, ще го видим и на практика.
Каза също: „Ще бъде уволнен всеки полицай, който докосне гражданин. Поемам лично отговорността за това”
Ще видим…

23.10.09

Министерство на закрила (?) на гражданите


Новото "социалистическо" правителство в Гърция преименува Министерството на обществения ред /с функциите на българското МВР/ на "Министерство на закрила на гражданина":)
И ето как закриля гражданите:


http://www.tvxs.gr/v24003
Гражданинът, който се опитва да свали каската от главата на "органа за закрила на гражданина" с настояване за легитимация /както е по закон/, е арестуван. Това преживяване напомня на Папахристос /името на гражданина/ времето на хунтата, когато същият е бил говорител на нелегалната радиостанция по време на събитията, познати като "въстание на Политехниката" от 1973 г. /подробностите на 17 ноември/.


Ето и как гражданите отговарят на "закрилата".
От 1940 г. в Гърция ОХИ-то /ΟΧΙ=не/ е постоянно на дневен ред


http://www.tvxs.gr/v24092
Протестно шествие срещу полицейския терор от последните дни в кв. Ексархия /където миналата година полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос/


Подробности и разсъждения относно "ОХИ", казано на 28 октомври 1940 г. от Гърция на фашистка Италия, очаквайте в блога на знаменития ден.

18.10.09

БТК се излага...


Писна ми!
Не защото чакам от 12 октомври „безплатния Wi-Fi модем” /заграден от мен по-горе на обявата/, заедно с „адаптер за модем 220 V, сплитер, Ethernet кабел, 2 бр. телефонни кабела, книга с инструкции за инсталиране, включваща диск” от БТК, въпреки сключения на 08 октомври договор за предоставяне на услугата VIVACOM Home, с уверението на симпатичните служителки при първоначалните /зарибяващи/ разговори, че за 48 /работни/ часа, ще ми бъде предоставена услугата, заедно със споменатите принадлежности.
А от наивността на онези, които следят и вярват на тези и други привлекателни и лъскави реклами – съвременния подход за промиване на мозъците.

10.10.09

Какво стана миналата седмица в Гърция? Политическата карта преди и след изборите.


Първо
: Правителството на дясноцентристката партия НД /Нова демокрация/, след 5-годишно управление и двукратни извънредни парламентарни избори, се сгромоляса! При все, че проучванията предвидиха победата на опозиционната ПАСОК /Всегръцко социалистическо движение/, преднина от 10 пункта бе неочаквана дори и за победителите /43,92 % и 160 места в парламента, срещу 33,48% и 91 места/. Лидерът на НД Костас Караманлис си подаде оставката.
Но моделът на двупартийната политическа система си остава. За него гласуваха 77% от гласоподавателите.
За пореден път се доказа, че народът е с къса памет и лесно манипулируем. А днес на системата й е по-лесно от всякога - разполага с електроните медии.
Бяха достатъчни само 5 години, за да се забрави почти 20-годишното управление на ПАСОК. През 2004 г. се налагаше да обяснявам, най-вече на младите, колко си приличат “левоцентристките” социалдемократи с десните. Трудно ме разбираха. Също толкова ме разбираха и доста българи през 1990 г., когато си мислеха, че занапред ще живеят като в холивудските филми. През 2004 г. много хора в Гърция повярваха в Караманлис, защото бил “голям мъжкар” и щял „с няколко удара по масата да оправи много неща”/нещо като Бойко!/. Евтини аргументи, за да манипулират народа. А днес се пускат слухове, подлагащи на съмнение неговата мъжественост!
От друга страна, през последните години, докато Георгиос Папандреу бе на кормилото на ПАСОК, все имаше съмнения в неговата решителност, бил като “дете, което се води по съветите на майка си”, която за информация е американка! Даже, често медиите го наричаха с галеното Георгакис /нещо като „Гошенцето”/ и се преекспонираха негови гафове, като нараняването на “пръсчето” му при опит да оправи веригата на колелото си и други :) Сега изведнъж стана решителен и способен да управлява! А последният хит е, че САЩ си имат Обама, а ние си имаме О-мама :)))
Разбира се, всичко това благодарение на Тяхно Величество Електроните медии.
Сега пък, след като Караманлис си подаде уставката и идва ред на наследник, медийната прилика между 2009 г. и 2004 г. отново е пълна, само дето героите си размениха местата. Тогава в ПАСОК се водеха ожесточени битки за лидерство, сега такива започват в НД. Както и аргументите за гласуване - тогава се гласуваше за НД, за да падне ПАСОК, че вече не я траем, сега за ПАСОК, защото ни омръзна НД.
И така ще бъде, защото това устройва системата. Ще се сменят на власт две, на практика еднакви, партии, за да се лъжем, че имаме демокрация.

Второ: Левите ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ и СИРИЗА /Коалиция на радикалната левица/ запазиха позициите (ККЕ – 7,54% с 21 депутата, СИРИЗА – 4,60% с 13 депутата) с малки загуби в сравнение с 2007 г. (ККЕ – 8,15%, СИРИЗА – 5,04%) и затвърдиха успеха спрямо 2004 г.
За СИРИЗА това може би означава, че трудният експеримент с коалиране на леви, но разнородни партии, движения и личности, има бъдеще. 4,60% за СИРИЗА се смята за успех, макар и малък, предвид тоталната война, обявена срещу тях от страна на всички медии /разбирай системата/ от почти една година насам по повод декемврийските събития от 2008 г., но истинската причина е онова общо, което обединява множеството участници в коалицията, а именно отказът да се подчинят на системата, подкрепен с иницииране и участие в най-различни прояви на гражданско недоволство с искания за качествен живот. А ето още един пример за медийна манипулация, угодна на системата: когато миналата година за председател на партията СИН /Коалиция на левицата на екологията и движенията/ - основен компонент на СИРИЗА, бе избран Алексис Ципрас – млад, печелещ симпатиите нов политик, рейтингът на партията автоматично се покачи, като стигна до 18% според проучванията. Това обаче, докато Ципрас не даваше категоричен отрицателен отговор на въпроса дали допуска коалиране с ПАСОК. Откакто това стана, системата направи всичко възможно да свали доверието на народа от СИН. Събитията от декември 2008 бяха чудесен повод. Много кал се хвърли срещу Коалицията, която бе набеждавана, че стои зад „непознатите” елементи, които чупеха витрините и подпалваха центъра на Атина. Медиите, включително и българските, показваха само екстремистките прояви на провокаторите. Оскъдна или никаква беше информацията за продължителните мирни демонстрации, за които наистина СИРИЗА имаше част от „вината”. Като прибавим и публичните идеологически спорове, които се водиха между различните компоненти на Коалицията в продължение на няколко месеца и които отново бяха във фокуса на медиите, стигаме до понижения резултат на евроизборите през юни – 4,70%. Има се предвид, че винаги на евроизбори за по-малките партии се очакват по-добри резултати в сравнение с парламентарните.

Трето: Крайнодясната, националистична и ксенофобска ЛАОС /Народен православен призив/ затвърди и увеличи позицииите си на 5,63% с 15 депутата /тенденция, наблюдавана в цяла Европа/, като привлече голяма част от недоволните от НД, най-вече от по-ниско интелигентите слоеве на обществото. За още по-националистична, стара като организация, но нова като партия, нацистката “Нова зора”, гласуваха само 0.29 % /за моя радост/. Но си остава тревожният факт, че националистичните партии, залагащи най-вече на нисшите инстинкти, печелят почва, дори и в Гърция – страна със силна антифашистка традиция.

Четвърто: Зелените и в Гърция започнаха да декларират значително присъствие. 2,53% обаче не бе достатъчно за да преминат бариерата от 3% и останаха извън парламента.


Данните за резултатите от изборите взех от сайта на гръцкото Министерство на вътрешните работи:
http://ekloges.ypes.gr/pages/index.html

3.10.09

Как ще гласувам /този път мога/ в Гърция утре?




Без много обяснения, моят главен критерий за избор на партия е: Кой би могъл да защитава моите интереси? Първо тръгвам от там, „моите интереси”. Съвпадат ли те с интересите на тези, които защитават партиите, редували се досега на власт /Нова Демокрация и ПАСОК/? И чии интереси защитават тези партии? Нима ще открия наново колелото? Но ще го кажа пак, за тези, които още са сънени: Те защитават интересите, на първо място, на притежаващите капитала – местен или чужд. Още отсега лидерът на ПАСОК /партия, която според проучванията отпреди 15 дни, ще спечели първо място/ декларира вярност към американските “братя”, като уведомява, че ще преразгледа договора за петролопровода Бургас - Александруполи. Притежаващите капитала ЗА или ПРОТИВ моите интереси са? Аз категорично твърдя, че са против. А моите читатели са интелигентни, за да разберат това без обяснения. Е, тогава как бих гласувал за партия, която доказано защитава главно интересите на тези, които са против моите такива?
А един гръцки приятел обича да си задава въпроса: Как мога аз да пусна същата бюлетина като Вардиноянис, какво общо имам аз с него? /Вардиноянис е гръцки магнат/.
Още един акцент: Има и в Гърция от няколко години една партия, „народна” и “ортодоксална”, която ни връща с поведението и лозунгите си в 30-те години на миналия век и още по-назад, залагайки на „модерния” национализъм. Всъщност не играе ли и тя, волно или неволно, по гайдата на едрия капитал, който всъщност /една част от него поне/ си трие ръцете, когато тук и там се създават конфликти и напрежения? Само ще кажа, че Гърция е в първите места в Европа по разходи за въоръжаване, заради “източната опасност”.
За кого бих гласувал ли? Има ли партия, на която членовете се борят не само по време на предизборна кампания, а постоянно, организирайки гражданското общество, борейки се за различни каузи, които засягат милионите обикновени хора, каквито сме аз и ти, читателю? Каузи като ефективна защита на околната среда, отпор на отнемането на правата ни, отвоювани с кръв от десетилетия насам, нормално образование, човешко здравеопазване, справедливо отношение на държавата към гражданите. Но е ясно, че такава партия трябва да е готова да се противопостави на големите интереси. Има ли такава партия?
Да, мисля, че в Гърция има 2-3 такива партии…. /еее, сега не искайте да издам за кого точно ще гласувам:) /

Политически партии, които участваха в парламентарни избори от 2004 и 2007 г. с резултати:
Пояснения:
Гръцкият парламент се състои от 300 места.
В Гърция гласуването е зъдържително по закон, но това зъдължение е формално. Никой, никога не те дири, дали си гласувал или не.