На 19-21 април 2013 г., в София, за първи път в България, се проведе заседание на УС на Европейската лява партия. По този повод от Гърция пристигна делегация на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица), която миналата година изненада и уплаши европейския елит.
В Европейската лява партия от българска страна участва ПП "Българската Левица".
Представяме интервю с Василис Хадзиламбру - депутат в гръцкия парламент от СИРИЗА
- СИРИЗА е партия, която изненада Европа и света. Най-напред да попитам, как бе образувана СИРИЗА. Може ли да направим една кратка разходка във времето? Как СИРИЗА стигна до тук?
- От много години съществува стремеж за обединяване на различните леви течения, такива, които споделят общи политически виждания. Това обединение узря с много диалог, по пътя на опита, с общи граждански инициативи, тогава бяха създадени Световния и Европейския социален форум, направихме съответно и гръцкия. Тези инициативи ни помогнаха много. Но, обикновено казваме, даже Алексис Ципрас (председател на СИРИЗА) го казва по-ясно това „Не гледайте вътре, за да разберете как се разви СИРИЗА, а вижте условията, които превърнаха СИРИЗА в изненада”. Като говорих скоро с президента на Ливан, му казах, че СИРИЗА отразява промяната, която се случва в цялото Средиземноморие - както в Южна Европа, така и в Северна Африка. Част от тази необходима промяна е засилването на СИРИЗА. А това ни кара да виждаме всеки път нашите искания и лозунги по-отворено, като отразяващи нуждите на обществото - не като наш опит да наложим една социална програма, а да отговорим на нуждата от такава преди всичко.
- Говорим за нуждите на обществото. Много е актуално това за България. Знаете, последните месеци имаше протести, падна правителството. Започна един обществен диалог за обединение на силите на народа, какви да бъдат дългосрочните искания и т.н. И се задава въпросът, как в Гърция са успели да направят една коалиция под формата на СИРИЗА - партия, която изглежда поне засега наистина народна партия, която изглежда ще обърка плановете на олигархията, партия, която дори стигна толкова близо до властта. Какво бихте казали на българите, в един момент, можем да се каже, на пробуждане.
- Трябва да се знае, че народът винаги е там. Той е същият народ и преди и сега. Не откриваме нови народи с друго съзнание. Това което се случва, когато се стига до кризисна ситуация и се тестват разни програми - това стана и в България, но най-вече в Гърция, където лъсна колко гнила е била цялата политическа система, чиито управници в името на народа или в името на социалдемокрацията, или на европейския идеал, от 1974 г. до сега докараха Гърция пред фалит. Когато това бе осъзнато, СИРИЗА се изправи в подходящия момент и каза: „Бихме могли да поемем отговорността и да се борим, да изкараме страната от това положение, страната и народа”. СИРИЗА не е пробвана за това, не е била на власт, но народът усети - първо, че с хората на СИРИЗА има сходни интереси, те са част от него, т. е. хора от народа, които не са имали никаква връзка с големите компании, нито пък със старата политическа система. И така народът даде възможност на СИРИЗА на изборите миналата година и тя стигна до 27%. Една партия, която доскоро получаваше на избори не повече от 5%. Но в нея участват здрави сили, т.е. леви хора с ценностна система и обществена позиция, което обаче не можеше явно да натежи в обществото преди. Например, когато ние бяхме против това да се проведат Олимпийските игри в Гърция, бяхме сами в тази своя позиция, но това не ни пречеше да го казваме. И ако можем да предадем нашия опит на истинските леви сили в България, бихме искали да им кажем да изкарват наяве своите позиции, доколкото това е възможно, като се стремят да ги свързват с нуждите на обществото. Ако въобще можем да говорим за рецепта, това е рецептата, според мен.
- Различните сили в един организъм, какъвто е СИРИЗА като коалиция, това преимущество ли е, или създава проблеми? Да кажа, в България напоследък покрай протестите, са се създали различни организации, групи, сформирования, всяка от които се обявява за общото благо, всички говорят за едно срещане на позиции, обединение на сили. Това обаче е трудно, тъй като, всеки има своето мнение, как става да се намери един общ знаменател и да тръгнеш напред и да реализираш твоите намерения?
- Първо, преди да кажем дали е преимущество или недостатък, да кажем, че това е било една реалност за левицата. Не сме създали тази ситуация нарочно. Многото организации бяха факт. Но това, което надделя, беше, че това което мислят, трябва и да се реализира. Което означава да направят крачки за обединение, да придобият сила и да се даде възможност да се осъществяват идеите. Тези организации, така или иначе, бяха с различен идеологически и политически произход. Но лека-полека се убедихме, че това което е жизненоважно за обществото, е концентрацията на сили. Ако това те интересува наистина, ама не да те интересува само колкото да кажеш „аз ги казах нещата, написах ги в един вестник”, а да те интересува да играеш главна роля в политическото пространство по такъв начин, че да се доведе до истински промени в обществото. Та, ние разбирахме, че са много повече нещата, които ни обединяват, отколкото нещата, които всеки от нас като специфичност притежава. Впоследствие, след дълги обсъждания, тези обсъждания нямат край, се разбирахме за това кое е най-важното, за което си заслужава да се борим заедно и в кое се различаваме, но не да се забрави, да остане на масата, а да се обсъжда и да да се поставят евентуално други въпроси, които бъдещето ще донесе..
От тази гледна точка превръщаш различията в предимство. Различният поглед дава волята за промяната. Ако това се изгуби - „волята за промяна”, тогава си една малка група, която седи и само обсъжда актуалните събития. Не създава събития, не е субект в историята, а е само коментатор. Това явно е постигнато в СИРИЗА и тя е готова да направи и още стъпки – да стане единна партия например. Колкото до Българската Левица трябва да се направи следното: За да предприемеш такава процедура, трябва да имаш „добър слух”, да слушаш внимателно събеседника си, да издържаш на различните погледи и конфликти, които евентуално се пораждат. Това са необходими неща, за да има резултат. В това ще се блъсне и Българската Левица и в някой момент ще се намери в един синхрон с нуждите на обществото, така че да направи голямата крача. Сега ние, като се връщаме назад във времето, ни се струва сбъдната мечта, че успяхме да направим тази крачка. Погледнато от днес, това, което е било преди 6 май миналата година (избори), все едно е праистория. А сега се намираме пред съвсем нови проблеми, по-трудни, по-сложни. Но ситуацията в обществото е още един стимул, за да отговориш на всичко това. То е стимул да се заемеш с това, да се трудиш, не сме били готови за това, което се случи. Но никой никога не е готов. Особено що се отнася до левицата, която има не толкова отговорност за случилото се, колкото осъзнаване на необходимостта от основни промени, във всеки отрасъл на обществения живот, това да промениш обществените норми, обществото да взема решенията и други промени, в този смисъл никога не можем да се почувстваме готови.
Говори се в Гърция за това дали сме готови да поемем властта. Ние казваме, че да се правят закони, каквито се правят досега от правителствата, всеки е готов. Но готовност да се промени обществото означава да се тръгне заедно с обществото. А когато вървиш заедно с хората, изслушваш тревогите и знаеш истинските проблеми и причините, които ги раждат, имаш голям шанс да успееш.
- Сред хора от движението на протестиращите в България има много, които твърдят, че е наложително да се опитат да вкарат депутати в Българския парламент - хора честни от народа, които да се опитат да променят нещата. Доколко може да е ефективно това в една система, в която, така или иначе, властват парите и капитала командва, как може да промениш положението. Вие, например - СИРИЗА има 71 депутата. Какво постига СИРИЗА със 71 депутата за които, доколкото знам поне, досега не е намерено нищо компроментиращо, въпреки че са във фокуса на системата? Какво постигат тези честни депутати в леговището на вълците?
- Много хора си мислиха, че е достатъчно да гласуваш за честни хора от съществуващите партии, затова в нашия парламент от 300 депутати, около 200 са нови! Т.е. има поне 100 депутати нови, които не са от СИРИЗА, което не означава, че са мошеници. Но нещо важно, точно този парламент, в който СИРИЗА не можа да вземе мнозинство, с 200 нови депутата, се оказа, че е най-мръсният парламентарен състав от последните години. Защото партиите на системата, като се усетиха, че са отново на власт, гласуват такива закони, които да измъкнат разни хора от финансова и политическа отговорност от миналото и да им простят греховете, т.е. свалиха отговорност от онези, които са в основата на финансовите скандали, оправдаха напоследък тези, които отпуснаха кредит 250 милиона на двете досега управлявали партии, които те не връщат, освободиха от отговорност бившите управления на авиационните компании. Да не говорим за по-сериозните неща. Например, гласуваха закон, с който се сформира един механизъм за приватизации, като членовете на този механизъм със същия закон са недосегаеми, т.е. да не се търси отговорност от тях и т. н. и т.н. С две думи, направиха една фабрика за натъкмяване на закони, угодни на тези, които обслужват системата. Така че самият честен депутат не стига. Необходима е различна програма, която да промени нещата. Та, хората които ни гледат в България, трябва да разберат, че не е достатъчно да се изберат честните хора от различните партии и да ги изпратят в парламента. Трябва да прозрат коя партия, а през тези дни, докато сме тук, разбрахме, че партията с № 30 има едно значение за българското общество, въпреки че е слаба и го разбираме, но колкото повече се подкрепи, ще е положително. Необходимо е да има една програма, която да се подкрепи, а не просто да намерим способните в старите партии, или в партии, които всъщност възнамеряват да приложат същата политика каквато до сега.
