73% от гърците са за евро, 81% поддържат новото правителство

Резултати от последно проучване в Гърция, направено от Public Issue, за периода от 12-17 февруари, за вестник Авги:

- 81% от гражданите имат положително мнение за новото правителство и 11% отрицателно

- 73% смятат Ципрас за най-подходящия премиер

- 12% смятат Самарас за най-подходящия премиер

- 75% положително мнение за Янис Варуфакис

- 86% чувство за национална гордост

На въпрос "какво бихте гласували при евентуален референдум по въпроса за еврото":
- 73% за евро
- 20% против евро

18% виждат положително връщането на драхмата, а 63% смятат, че положението би се влошило.

Мнение за Европейския Съюз:
36% - отрицателно
61% - положително

Като главен съюзник на страната, или на кого трябва да разчита Гърция, гражданите смятат: ЕС 43%, Русия 13%, САЩ 4%, Китай 3%, а 37% не се ориентират към никого или не изразяват мнение.

Образ на Русия 68% положително, а 21% отрицателно.
САЩ 61% положително, 33% отрицателно.
Най-отрицателно се гледа към Германия - 78% и с положително все пак мнение 20%.

Популярност на Путин: 70% положително, 24% отрицателно
Обама: 72% положително, 24% отрицателно

Интересното е, че вече 88% от гражданите се интересуват от политика!

Добави в Svejo

Катастройка - филм за разсейване на мъглата

Начини за затъпяване и замъгляване на мозъка на човека има много.

Един от тях е гледането на много телевизия, или на много филми. А филми, колкото искаш. Задоволяват всяко желание. Всъщност, всяко ли? Лесно ли се натъкваме на филм, който задоволява желанието ни да разсеем мъглявата ни представа за това, какво всъщност  се случва наоколо, далеч от измислената "действителност", която обикновено ни се предлага?  Отговорът ми е не. Но когато се случва, трябва да се възползваш. 

Филмът „Катастройка” е един такъв филм, който не трябва да се пропусне от човек, който претендира, че се интересува от света, от истината, от изхода.

Как от Чили до Русия, от Германия до Гърция, от Англия до България се прилага все един модел за разграбване на богатствата, създадени с десетилетия от народите на тези държави.

А изхода? Той се заключава в една фраза на Тукидит ...

„Катастройка” ще се излъчи днес сряда от 19:30 по Телевизия Стара Загора

Благодарности за съдействието на Даниела Пенкова, която всъщност преведе филма на български!

Добави в Svejo

Настроенията в Гърция преди изборите и моят избор

Един ден преди парламентарните избори в Гърция и нагласата сред множеството от гласоподавателите е:
Да ги накажем!

Въпросът е кого ще наказваме? Една голяма част от народа смята, че „всички политици са виновни”, слагайки в един кюп управлявали и неуправлявали политици. Друга част търси виновник в онези политици и партии, които са управлявали Гърция през последните четири десетилетия, т.е. дясната на практика ПАСОК (социалдемократи) и баш дясната Нова Демокрация (НД). Тези две мнения се открояваха в проучванията от последните месеци, които от една страна даваха за двете досега управлявали големи партии значително малък процент, като все повече се увеличаваха процентите на левите партии, както и на новосъздадени от политици, отлюспили се от „големите”, вече в кавички, партии. Безпрецедентно голям е и процентът на потенциално негласуващи, или до последния момент нерешили за кого да гласуват.

Но последната дума обикновено, според мен, е на тяхно величество масмедиите. Въпреки че все повече хора декларират, че не вярват на медиите и не ги следят, все пак крупните финансови интереси зад тях намират начин да убедят народа, или поне голямата част от него, че за негово добро най-разумно е да гласува за онези политически сили, които ще му „гарантират” спокойствието и спасяването на Гърция, макар и в някакво неясно бъдеще. А под „спасяването на Гърция” да се разбира спасяването на техните интереси. Разбира се, техен приоритет е „да се плати дължимото”, т.е. кредиторите да си получат вложения някога капитал, независимо при какви обстоятелства, заедно с лихвите. Видни финансисти, но „еретици”, в Гърция твърдят, че банките през изминалите години са спечелили толкова много от гръцкия дълг, че дори сега Гърция да се откаже да плати част от него, ако изравним резултата, загуба няма да има. Лошото е, че през последните 2 години господстващия елит (европейски и международен финансов и политически) успя да прехвърли голяма част на дълга от частни в държавни институции, докато медиите заблуждаваха народите с пикантните констатации за това какви нехранимайковци и мързеливци са гърците. Това май народите на Европа още не са го осъзнали или поне голяма част от тях.

Какъв е смисълът от изборите щом очевидно политиката и икономиката на Гърция все повече зависят от чуждестранни решения, би попитал някой. Да, това е така докато на власт са, както и народът ги нарича, „продажни политици”, по-точно колаборационисти. Това мнение надделява в Гърция. Та, зависи от гледната точка. Господстващата „правилна” позиция я знаем, но знаем ли другата? Повечето леви партии твърдят, че в преговорите с чуждестранните партньори биха могли да се отстоят позиции, което нито правителството на Папандреу, нито това на експерта-банкер Пападимос са направили. Те просто са прилагали политиката на безотказност, на Yes Men. В Гърция тръгна един каламбур, че да сложиш банкер да оправя задлъжняла държава е като да назначиш наркотърговец за директор на клиника за наркомани!

Има ли алтернатива?

Добави в Svejo

Истината за кризата в еврозоната и новите митове за гърците

...само че този път измислени от други.

Зависи ли от работника дали производителността му е автоматична гаранция за пазарен дял и растеж?

За Гърция ли са предназначени спасителните пакети, или за френски и немски банки?

Истерията срещу гърците, граничеща с расизъм дали не води до фашизиране на Европа?

На тези и на други въпроси ще намерите отговори в статията на ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ:

Откакто избухна дълговата криза в Европа сме свидетели на безпрецендент расизъм към гърците: гръцките работници са обвинявани, че са мързеливи, и затова държавата им е на този хал, че гръцкият обществен сектор е твърде раздут и т.н. За щастие, вече от няколко години насам малко на брой, но настойчиви икономисти се опитват да се противопоставят на растящия расизъм срещу гърците по различни начини, един от които е чрез позововане на годишните статистически компилации на ОИСР, според които средният грък работи 40% повече от средния германец.

Днес виждам, че Дневник най-после откриха статистиките на ОИСР (това не е някаква соц партия, а самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие, или клубът на най-развитите страни). Отдалеч личи, че данните ги затрудняват, защото като всички десни медии, и Дневник са подвласни на расистките стереотипи за Гърция и сега се мъчат да осмислят статистически данни от уважаван източник, които черно на бяло отхвърлят фундамента на клишето за “мързеливите гърци.”

За да запази самообладание, коментаторът от Дневник прибягва до похват на екстернализация. Този похват има два момента:

1) “да, гърците работят повече, но! – продуктивността им е ниска.” Целта е да се измести фокуса от истинския проблем и въпреки всички данни, да се натовари работника с вината. Крайния резултат е да се защити валидността на стереотипите за гърците. Коментаторът не знае, обаче, че продуктивността не е проблем на труда, а на капитала. Тоест, ако работя в книжарница на копирната машина, колкото и да съм бърза, машината има скорост да речем само от 25 страници в минута и не мога да направя нищо повече. Вманиачеността с продуктивността на труда е проблем само при капитализма; увеличената продуктивност означава по-ниска крайна цена на стоката, което значи по-голям пазарен дял. Това е механизмът, който поражда бясната скорост на технологични иновации в модерната капиталистическа икономика: колкото повече капиталистът инвестира в по-нови и по-нови технологии, толкова повече се вдига продуктивността на труда, оттам шанс за по-голям пазарен дял, по-голяма печалба и повече инвестиции в технологии и така до безкрай. Ако шефът ми не купи най-новата копирна машина, която да изкарва не 25, а 125 страници в минута, това е негов проблем, не мой, защото колкото и да се пъна, мога да изкарам само 25 стр/минута и продуктивността ми няма да е оптимална на средното за периода (ако допуснем, че всички останали книжарници са обновили капитала си, т.е. копирните машини).

2) Този момент прилича на първия, но тук проблемът е много по-дълбок. Десните коментатори на икономическите кризи са готови на всичко, за да задържат внимание към несъществени неща. Дори и когато с половин уста признава, че “абе то май гърците не са толкова мързеливи” самия факт, че Дневник продължават да коментират кризата през призмата на труда е форма на отместване вниманието от истинските причини за кризата. Това е похват стар колкото самата ‘наука’ икономика. По време на криза, десните икономисти и коментатори обожават да говорят за култура, за ценности, за география и климат, за форми на организация на семейството, за традиции, за манталитет и т.н. Например, Джефри Сакс, архитектът на шоковите терапии на Изток след 1989 написа

Добави в Svejo

Моето "Не" в парламента, е "Да” на съпротивата - Christine Buchholz (Die Linke)

Чета из интернет:

Кристин Бухолц
депутат от немската партия „Левицата” (Die Linke) 

 Днес гласувам против законопроекта на германското правителство с подвеждащото заглавие "Икономическа помощ за Република Гърция". С това се опитват да ни убедят, че искаме да помогнем на гърците. Това е една лъжа. Нито един цент от тези 130 милиарда евро от проекта няма да отиде за гръцкия народ. Гръцката държава ще вземе парите, за да изплати дълговете си към немски, френски и гръцки банки. Така наречената „помощ” не се дава на гръцкия народ, а на европейските банки.

Днес гласувам против, защото не искам да бъдат възнаградени тези, които са отговорни за кризата. И гласувам против, защото трудещите се гърци и бедните накрая ще трябва да платят за поразиите на други. Всяко евро, което се дава, ще се изплаща с изключително високи лихви. Ще бъдат призовани да платят трудещите се гърци, чиито заплати са стигнали до границата на глада, които ежедневно губят работата си, а пенсиите им се ограбват.

Гласувам против, защото е очевидно, че тази политика може да се прилага само с директиви отвън. Така нареченият „спасителен план” е в действителност един инструмент, с който Гърция губи суверенитет върху бюджетната си политика. Тройката, състояща се от Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ, унищожава демокрацията, за да проведе една безмилостна икономическа война срещу гръцката работническа класа.

И в Германия трудещите се плащат за тази политика. Това са техните пари, които ще отидат за спасяване на банките. За да ни заблудят, ни представят трудещите се гърци като виновни. Не, трудещите се гърци не са мързеливи. Нито са харчили "над нуждите си". Гласувам против, защото се отказвам да взема участие в тази игра, която изправя трудещите се европейци едни срещу други.

Имаме нужда от минимална работна заплата на паневропейско равнище. Имаме нужда тук и сега от национализация на банките. Действията на фондовите пазари трябва да бъдат ограничени. Само по този начин може да се спрат спекулативните фалити на цели държави.

Моето "не" в парламента е в същото време "да" на съпротивата. И също така поддържам предвидените протести в банковия център във Франкфурт през м. май.

Берлин, 27 февруари 2012 г.

Преведох от гръцки от rednotebook.gr

Добави в Svejo