Аз съм Алексис Ципрас, кандидат на Европейската Левица

За първи път истинската левица на светло в Европа!

Миналата седмица видяхме истинската левица - без вратовръзка! Различна. Каквато трябва да е - с остра критика срещу системата на големите интереси, която слага парите и банките над човешките ценности. 

Видяхме я в сърцето на Европа, по време на дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия, в лицето на Алексис Ципрас - председател на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) - гръцката партия, която стана причина за безсънието на европейския елит през последните години.  И като съдим по жестоките атаки, на които все още е обект от системните медии, стигаме до заключението, че  продължава да е опасна за финансовия и политическия елит на Европа, въпреки гласовете които ни убеждават, че се използва като "отдушник" на системата.

"Аз съм Алексис Ципрас - кандидат на Европейската левица, и съм от Гърция - страната, която беше избрана да бъде опитното зайче с наложени най-строги икономически мерки, което пожелавам никой друг да не изпита". Така започна А. Ципрас. И призова останалите кандидати, особено кандидатите на партиите, които подкрепят тази политика, да отговорят дали това, което се извърши в Гърция, е успешна история, която трябва да се повтори, или е история на социална трагедия, която не трябва да се повтори никъде другаде в Европа.

Като отговор за безработицата Алексис Ципрас заяви, че е неотложна нуждата от европейски "New Deal" (нов набор програми и политики за икономическо възстановяване), за да се спре с параноята, наречена "дълг", и да се излезе от  разрушителните за народите политики на строги икономии, прилагани в Европа.

За евроскептицизма "вина имат трите политически „семейства”, които управляват Европа", имайки предвид  партиите на Юнкер, Шулц и Верхофстад.

"Явлението корупция е структурен проблем, особено в Юга, трябва да признаем това. А справянето с корупцията не е само проблем на страните-членки, а на ЕС като цяло. Вярваме, че трябва да има ефективно европейско законодателство за прозрачност и за справяне с корупцията. А наред с това и срещу укриването на данъци, офшорните фирми, които също са престъпни явления. За това  се иска политическа воля от правителствата и от ЕС, но да се има предвид, че зад всичко това се крият конфликти с много големи интереси".

На въпроса за Украйна, Ципрас заяви, че "Европа експериментира отново с материалите от Студената война. Отваряте една голяма рана в сърцето на Европа. Ние вярваме, че тази рана не може да се затвори нито със заплахи, нито със санкции, нужни са диалог и дипломация. На първо място, не трябва да приемаме влизането на неонацисти в едно европейско правителство и не трябва да признаваме украинско правителство с неонацисти във властта, това е петно за европейската цивилизация. Трябва да дадем възможност на украинския народ да е единственият господар, който ще реши бъдещето си чрез предвидените конституционни процедури. Необходимо е да изискаме диалог в рамките на ОССЕ  и да няма военна намеса нито на НАТО, нито на руската армия, за да се даде шанс на мира", "Украйна би трябвало да е мост между Европа и Русия, а не разделителна линия и ако пожелае, защо не, с една федеративна структура, която ще спомага за мир и приятелство."

За бежанците:

"Най-напред да кажем, че е оксиморон, че е странно, да говорим за справяне с един световен проблем, като този с бежанската вълна, когато едновременно, държавите на ЕС финансират или участват във военни действия - например в Либия, Афганистан или други райони на планетата, като с това се създават огнища на бежанска вълна, тъй като тези хора нямат друг избор, освен да нахлуят в страните от Европа, за да си осигурят един по-нормален живот за тяхното бъдеще. Не е ефективна политиката на репресиите. Неприемлив е за културата ни, за хуманизма ни, фактът, че Средиземно море се превърна в една голяма гробница. Трябва да се промени европейската политика за бежанците. Да се преразгледа конвенцията Дъблин ІІ и да се субсидират страните-приемници, но и да има едно справедливо разпределение на отговорностите, за това как европейските страни ще посрещат тези хора. Тъй като Европа означава солидарност"

За религията:

"Всеки гражданин, който живее в една държава-членка на ЕС, трябва да уважава законите на тази държава. От друга страна и всяка държава е длъжна да уважава културните традиции на всеки гражданин. Смятаме за неотменимо право на всички граждани, които живеят в ЕС, да имат възможността да вярват в който Бог искат и да упражняват поклоненията си. В този смисъл, смятаме за много опасна една вълна на анахронизъм и консерватизъм, каквато виждаме през последните години в Европа. И най-вече е много опасно, когато става въпрос за междурелигиозни конфликти. И по този повод ще кажа, че също анахронизъм и консерватизъм е това, което виждаме в Испания със закона, който забранява абортите, с което ни връщат много години назад, по време на най-консервативните времена на диктатор Франко в Испания.  Това е една тенденция, която трябва да предотвратим и трябва в това да бъде ангажирана цяла Европа."

За ниското участие на гласоподавателите

"Най-големия дефицит днес в Европа е дефицитът на Демокрацията. А гражданите стоят настрани, защото не вярват, че техния глас може да допринесе значително в оформянето на политиките и стратегията на днешна Европа. Европейския парламент все повече губи компетентностите си. Срещата на върха на лидерите от ЕС, е едно съвещание на 28 лидери, които накрая решават това, което желае г-жа Меркел. И наистина, бих искал да питам г-н Юнгер, какво стана по време на задкулисния съвет в Кан, където вие и г-н Барозу участвахте в консултации, за да се заместят две избрани правителства в Гърция и Италия, с цел да дойдат технократи-банкери, за да продължат със строгите мерки. И откъде накъде вие сте тези, които можете да наложите на една страна какъв вид референдум трябва да се проведе, при положение че, както и преди казахте, уважавате конституцията, в която се предвиждат ясно тези процедури - в случая конституцията на Гърция."

Този въпрос бе зададен от Ципрас към Юнкер два пъти, без обаче да получи отговор от политическия брат на Б. Борисов и подобните му - тези които защитават статуквото. Нали десните партии, от семейството на ЕНП (Европейска народна партия), уж са най-големите защитници на демокрацията и човешките права? Но за какво говорим? Историята го е доказала. Изявленията и фанфарите са според интересите, които обслужват. Когато интересите на елита диктуват, не зачитат ни народ, ни права. Това са баш десните, това са и "социалистите" от  ПЕС (Партия на европейските социалисти), на Шулц, за които е прието да се наричат "леви", което само може да предизвиква смях.

За истинските леви като Алексис Ципрас и ЕЛП (Партия на европейската  левица), човешките ценности са над интересите, парите и банките.

Надявам се и занапред!

Добави в Svejo

Гърция, Сириза и новите перспективи - интервю

Различен поглед по темата за "гръцката криза", СИРИЗА и Ципрас в интервю с Г. Мавракис в предаването "Още по темата" на ТВ Стара Загора с водеща Велизара Цонева.

Акцентите:
СИРИЗА ще анулира Меморандума, тъй като народът го анулира. Няма промяна в позицията на СИРИЗА по този въпрос.
Защо СИРИЗА не е лидерска партия.
Защо кризата не е само гръцка.
Конфликтът не е междудържавен, или междунационален, а между финансовия елит и хората на труда.
Докато заблуждаваха народите на Европа, дългът се прехвърли от частни в държавни ръце ...
Открай време СИРИЗА предлага коалиция на всички леви партии...
Има две Гърции, както има и две Българии - Гърция и България на елита и Гърция и България на останалите ...
СИРИЗА или "спасителният план" ще доведе Гърция до излизане от еврозоната?
Хората да се събудят най-накрая и да видят какво става зад кулисите!!!

Добави в Svejo

Настроенията в Гърция преди изборите и моят избор

Един ден преди парламентарните избори в Гърция и нагласата сред множеството от гласоподавателите е:
Да ги накажем!

Въпросът е кого ще наказваме? Една голяма част от народа смята, че „всички политици са виновни”, слагайки в един кюп управлявали и неуправлявали политици. Друга част търси виновник в онези политици и партии, които са управлявали Гърция през последните четири десетилетия, т.е. дясната на практика ПАСОК (социалдемократи) и баш дясната Нова Демокрация (НД). Тези две мнения се открояваха в проучванията от последните месеци, които от една страна даваха за двете досега управлявали големи партии значително малък процент, като все повече се увеличаваха процентите на левите партии, както и на новосъздадени от политици, отлюспили се от „големите”, вече в кавички, партии. Безпрецедентно голям е и процентът на потенциално негласуващи, или до последния момент нерешили за кого да гласуват.

Но последната дума обикновено, според мен, е на тяхно величество масмедиите. Въпреки че все повече хора декларират, че не вярват на медиите и не ги следят, все пак крупните финансови интереси зад тях намират начин да убедят народа, или поне голямата част от него, че за негово добро най-разумно е да гласува за онези политически сили, които ще му „гарантират” спокойствието и спасяването на Гърция, макар и в някакво неясно бъдеще. А под „спасяването на Гърция” да се разбира спасяването на техните интереси. Разбира се, техен приоритет е „да се плати дължимото”, т.е. кредиторите да си получат вложения някога капитал, независимо при какви обстоятелства, заедно с лихвите. Видни финансисти, но „еретици”, в Гърция твърдят, че банките през изминалите години са спечелили толкова много от гръцкия дълг, че дори сега Гърция да се откаже да плати част от него, ако изравним резултата, загуба няма да има. Лошото е, че през последните 2 години господстващия елит (европейски и международен финансов и политически) успя да прехвърли голяма част на дълга от частни в държавни институции, докато медиите заблуждаваха народите с пикантните констатации за това какви нехранимайковци и мързеливци са гърците. Това май народите на Европа още не са го осъзнали или поне голяма част от тях.

Какъв е смисълът от изборите щом очевидно политиката и икономиката на Гърция все повече зависят от чуждестранни решения, би попитал някой. Да, това е така докато на власт са, както и народът ги нарича, „продажни политици”, по-точно колаборационисти. Това мнение надделява в Гърция. Та, зависи от гледната точка. Господстващата „правилна” позиция я знаем, но знаем ли другата? Повечето леви партии твърдят, че в преговорите с чуждестранните партньори биха могли да се отстоят позиции, което нито правителството на Папандреу, нито това на експерта-банкер Пападимос са направили. Те просто са прилагали политиката на безотказност, на Yes Men. В Гърция тръгна един каламбур, че да сложиш банкер да оправя задлъжняла държава е като да назначиш наркотърговец за директор на клиника за наркомани!

Има ли алтернатива?

Добави в Svejo

Истината за кризата в еврозоната и новите митове за гърците

...само че този път измислени от други.

Зависи ли от работника дали производителността му е автоматична гаранция за пазарен дял и растеж?

За Гърция ли са предназначени спасителните пакети, или за френски и немски банки?

Истерията срещу гърците, граничеща с расизъм дали не води до фашизиране на Европа?

На тези и на други въпроси ще намерите отговори в статията на ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ:

Откакто избухна дълговата криза в Европа сме свидетели на безпрецендент расизъм към гърците: гръцките работници са обвинявани, че са мързеливи, и затова държавата им е на този хал, че гръцкият обществен сектор е твърде раздут и т.н. За щастие, вече от няколко години насам малко на брой, но настойчиви икономисти се опитват да се противопоставят на растящия расизъм срещу гърците по различни начини, един от които е чрез позововане на годишните статистически компилации на ОИСР, според които средният грък работи 40% повече от средния германец.

Днес виждам, че Дневник най-после откриха статистиките на ОИСР (това не е някаква соц партия, а самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие, или клубът на най-развитите страни). Отдалеч личи, че данните ги затрудняват, защото като всички десни медии, и Дневник са подвласни на расистките стереотипи за Гърция и сега се мъчат да осмислят статистически данни от уважаван източник, които черно на бяло отхвърлят фундамента на клишето за “мързеливите гърци.”

За да запази самообладание, коментаторът от Дневник прибягва до похват на екстернализация. Този похват има два момента:

1) “да, гърците работят повече, но! – продуктивността им е ниска.” Целта е да се измести фокуса от истинския проблем и въпреки всички данни, да се натовари работника с вината. Крайния резултат е да се защити валидността на стереотипите за гърците. Коментаторът не знае, обаче, че продуктивността не е проблем на труда, а на капитала. Тоест, ако работя в книжарница на копирната машина, колкото и да съм бърза, машината има скорост да речем само от 25 страници в минута и не мога да направя нищо повече. Вманиачеността с продуктивността на труда е проблем само при капитализма; увеличената продуктивност означава по-ниска крайна цена на стоката, което значи по-голям пазарен дял. Това е механизмът, който поражда бясната скорост на технологични иновации в модерната капиталистическа икономика: колкото повече капиталистът инвестира в по-нови и по-нови технологии, толкова повече се вдига продуктивността на труда, оттам шанс за по-голям пазарен дял, по-голяма печалба и повече инвестиции в технологии и така до безкрай. Ако шефът ми не купи най-новата копирна машина, която да изкарва не 25, а 125 страници в минута, това е негов проблем, не мой, защото колкото и да се пъна, мога да изкарам само 25 стр/минута и продуктивността ми няма да е оптимална на средното за периода (ако допуснем, че всички останали книжарници са обновили капитала си, т.е. копирните машини).

2) Този момент прилича на първия, но тук проблемът е много по-дълбок. Десните коментатори на икономическите кризи са готови на всичко, за да задържат внимание към несъществени неща. Дори и когато с половин уста признава, че “абе то май гърците не са толкова мързеливи” самия факт, че Дневник продължават да коментират кризата през призмата на труда е форма на отместване вниманието от истинските причини за кризата. Това е похват стар колкото самата ‘наука’ икономика. По време на криза, десните икономисти и коментатори обожават да говорят за култура, за ценности, за география и климат, за форми на организация на семейството, за традиции, за манталитет и т.н. Например, Джефри Сакс, архитектът на шоковите терапии на Изток след 1989 написа

Добави в Svejo