По повод поста на Мария Ненова „Аз подкрепям СДС”(http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/02/blog-post_158.html#comments) реших, щом намерих време, да напиша моето мнение във вид на отворено писмо до нея, тъй като въпросът засяга много повече от един човек.
Младежта е онази част от обществото, която по презумпция е най-прогресивната.
Но орисията на България е, че голямата част от будните младежи отиват там, където само изглежда прогресивно. Казвам „изглежда”, защото е смешно да се твърди, че консервативното, с което по цял свят се уеднаквява дясното, може да се смята за прогресивно.
Тази ориентация се обяснява главно с принципа на махалото. Четири десетилетия лява диктатура подтикна хората към другия край.
Докато не дойде поредното разочарование.
Погледни около теб. Стотици хиляди са разочарованите за последните 20 години. И знаеш ли какъв им е най-големият проблем на всичките тези, които се подведоха? Още не могат да разберат къде са сбъркали.
Позволи ми да изложа моето обяснение. Защо дясното движение, което за първите години на промените изигра безспорно прогресивна роля, впоследствие се забатачи? Моят отговор е следният:
Да, дясното през годините на промяната изигра безспорно прогресивна роля в борбата за преобръщане на тоталитарния държавен апарат, промяна на съзнанието, полъх на свобода. Но, от световната практика и история знаем, че дясното в същността си е регресивно. Дясната идеология винаги се свързва с консерватизъм – запазване на статуквото. Защо ли? Защото епицентърът на нейното внимание е безцеремонното флиртуване с капитала. А грижа на капитала е самозапазването му (консерватизъм) от една страна, а от друга - увеличаването му, разбирай печалба на всяка цена (агресивност). А печалбата на всяка цена означава в повечето случаи регрес. Казвам „в повечето”, защото не може да се отрече, че печалбата в отделни случаи води и до прогрес, но това се случва само, за да се докаже правилото. А правилото е, че в гонене на печалба, капиталът не зачита нито човек, нито природа - регрес.
Мога да посоча неоспорими факти, започвайки от най-фрапиращите, като:
- Войни, предизвикани само с цел печалба, с всички регресивни последствия, които те водят след себе си – мисля, че е безсмислено да доказвам, че в основата на всяка война, от Троянската до нахлуването в Ирак, стои стремеж за завладяване на земи и експлоатация на каквото има по тях, от хора до полезни изкопаеми. Независимо от това, че и Омир и Асен Агов /а и цялото дясно пространство, в т.ч. и БСП/ ни обясняват за някаква си там хубава Елена - първият, или за „освобождаване на иракския народ” - другите. И за да няма недоразумения, прилика между Омир и Асен Агов намирам само в стремежа за измисляне на приказки за постигане на различна за всеки от тях цел.
- Страдания, често с фатален край, за посредствените финансово човеци, които не могат да изплатят лечението, от което имат нужда.
- Превръщане на хората в роботи. Експлоатацията днес е двойна: от една страна чрез стресиращ труд, в повечето случаи без зачитането на елементарните права, а от друга чрез треска за консумация, която с лизинги и други трикове превръща хората в роби. Чух напоследък и за заеми, които самите фирми - работодатели отпускат на служителите си - крайна форма на съвременното робуване.
- Унищожаване на околната среда, например горите, в името на „туристически инвестиции”
- и т.н. и т.н.
до на пръв поглед незначителни факти като:
Недостиг на детски градини. Изкупуването /разбирай унищожаването/ на „нерентабилното” радио джаз fm от големия медиен монополист – кой ти мисли за култура, въпросът е печалба да има. Изчезването лека-полека от пазара на „нерентабилните” дребни български фъстъци (моя лична драма - много ги обичам :) ). Отлагане до гръцките календи на електрификацията на село Горно Осеново!Та, дясното ориентиране на младежите само укрепва гореспоменатите „качества” на системата.
А това не е български капитализъм. Това Е капитализъм. Няма друго лице. Останалото е по филми. Такъв е и в Гърция (споменавам тази страна, защото по случайност:) добре я познавам), същият е навсякъде. Разликата е, доколко съумяват хората да се организират, да се съпротивляват и да извоюват права.
Главният проблем на системата не е толкова в качеството на хората, които я управляват. Проблемът е в самата нея.
Свидетели сме през тези години на какви ли не обвинения за корупция, присвояване на пари и държавни имоти и т.н. Също така, широко цари мнението, че българският начин на промените е неуспешен, „защото сме българи”, приписвайки причините на непрогреса в „лошия” политик, „корумпирания” и какво ли не още. Даже и абсурдни твърдения, че „всички са против нас” и т.н. Все още се говори за „запада” и неговите политици и „правила” с неоправдано възхищение. Като че ли там няма лоши и корумпирани политици.
Стигна се дотам да се отврати общественото мнение от политиката, която вече стана „мръсна дума”. Всъщност, стана това, което е изгодно за системата. Гражданите да не се интересуват от „делата на града” – град (πόλις = полис), а в днешните измерения това е държавата. И това е явление далеч не само българско. И в хваления запад повечето граждани не се интересуват от делата на града. Системата си постигна своето. Показателен пример за това е колко американци си правят труда да гласуват.
Значи, на хората им е писнало от партиите, които се сменят на власт, но знаеш ли защо? Защото прилагат една и съща политика. Политика на обслужване на интересите на капитала. На първо място. Спорът между различните партии е само коя най-добре ще служи на капитала. Ако се надигне някъде народът, може да отпуснат и нещо за простосмъртните граждани.
Няма да забравя как Филип Димитров и Асен Агов убеждаваха българския народ, че „ние трябва да помогнем на иракския народ” да се отърве от диктатора Саддам, защото „ние много добре знаем какво е диктатура”. Днес вече, предполагам, че няма човек, който да се съмнява, че всичко това беше една лъжа! Целите били други. Аз и тогава ги знаех. Но какво от това.
Такива са десните политици. С такива политици, които лъжат, ли ще построите нова България, Мария?
Разбира се, в нападката ми против десните включвам и БСП, защото и тя усърдно служи на същата система. И тя на практика е дясна партия, каквито са и повечето социалдемократически партии в Европа (ПАСОК например). Разликата от баш десните е в една лъжа повече: Правят се на социални, а прокарват примерно закони като плоския данък, или пък се кланят безрезервно на големия брат. Все неща, които прилага всяка „благопристойна” дясна партия, когато е на власт. Например СДС на Костов, „Партията на народа и свободата” на Берлускони или Нова Демокрация на Караманлис. А СДС на Мартин Димитров, не виждам в какво може да е по-различна, още повече, че се коалира с ДСБ на Костов, а него добре го знаем .
Чудя се, след дясното на БСП, колко ли по-дясно е СДС и новата коалиция? Не ми се ще да си представям.
Сигурно се питаш за изхода. Накъде да вървим.
Ако ми позволиш съвет (все пак съм малко по-големичък от теб и най-вече живял в различни системи), младата енергия, според мен, не трябва да се хаби в услуга на партии, които са в услуга на системата, а в организирането на истинско гражданско общество. Навсякъде и във всичко, в т.ч. синдикализъм и други форми на заинтересованост на гражданите от делата на полиса, което си е пак политика. Напук на системата която ни отдалечава от нея, като ни внушава, че е мръсно занимание, за да не й създаваме главоболия. Защото, ако по света има тук и там права, свободи и що-годе известно качество на живот, те са извоювани, никъде никой доброволно не е дал и сантиметър собствена територия, власт, интерес, ако не е бил принуден да го направи.
Скоро Гърция, както знаеш, празнува началото на революция /въстание, бунт/, както искаш го наречи, от 1821 г. – един показателен пример как се извоюват права и свободи. Възнамерявам да напиша подробности в следващ пост, ако времето ми позволи.
Другото е само за поддържане на статуквото, запазване на територии, власт, интерес = консерватизъм = дясно = регрес.
