Зависи ли от работника дали производителността му е автоматична гаранция за пазарен дял и растеж?
За Гърция ли са предназначени спасителните пакети, или за френски и немски банки?
Истерията срещу гърците, граничеща с расизъм дали не води до фашизиране на Европа?
На тези и на други въпроси ще намерите отговори в статията на ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО НА БАЙ ДАЛАЙ:Откакто избухна дълговата криза в Европа сме свидетели на безпрецендент расизъм към гърците: гръцките работници са обвинявани, че са мързеливи, и затова държавата им е на този хал, че гръцкият обществен сектор е твърде раздут и т.н. За щастие, вече от няколко години насам малко на брой, но настойчиви икономисти се опитват да се противопоставят на растящия расизъм срещу гърците по различни начини, един от които е чрез позововане на годишните статистически компилации на ОИСР, според които средният грък работи 40% повече от средния германец.
Днес виждам, че Дневник най-после откриха статистиките на ОИСР (това не е някаква соц партия, а самата Организация за икономическо сътрудничество и развитие, или клубът на най-развитите страни). Отдалеч личи, че данните ги затрудняват, защото като всички десни медии, и Дневник са подвласни на расистките стереотипи за Гърция и сега се мъчат да осмислят статистически данни от уважаван източник, които черно на бяло отхвърлят фундамента на клишето за “мързеливите гърци.”
За да запази самообладание, коментаторът от Дневник прибягва до похват на екстернализация. Този похват има два момента:
1) “да, гърците работят повече, но! – продуктивността им е ниска.” Целта е да се измести фокуса от истинския проблем и въпреки всички данни, да се натовари работника с вината. Крайния резултат е да се защити валидността на стереотипите за гърците. Коментаторът не знае, обаче, че продуктивността не е проблем на труда, а на капитала. Тоест, ако работя в книжарница на копирната машина, колкото и да съм бърза, машината има скорост да речем само от 25 страници в минута и не мога да направя нищо повече. Вманиачеността с продуктивността на труда е проблем само при капитализма; увеличената продуктивност означава по-ниска крайна цена на стоката, което значи по-голям пазарен дял. Това е механизмът, който поражда бясната скорост на технологични иновации в модерната капиталистическа икономика: колкото повече капиталистът инвестира в по-нови и по-нови технологии, толкова повече се вдига продуктивността на труда, оттам шанс за по-голям пазарен дял, по-голяма печалба и повече инвестиции в технологии и така до безкрай. Ако шефът ми не купи най-новата копирна машина, която да изкарва не 25, а 125 страници в минута, това е негов проблем, не мой, защото колкото и да се пъна, мога да изкарам само 25 стр/минута и продуктивността ми няма да е оптимална на средното за периода (ако допуснем, че всички останали книжарници са обновили капитала си, т.е. копирните машини).
2) Този момент прилича на първия, но тук проблемът е много по-дълбок. Десните коментатори на икономическите кризи са готови на всичко, за да задържат внимание към несъществени неща. Дори и когато с половин уста признава, че “абе то май гърците не са толкова мързеливи” самия факт, че Дневник продължават да коментират кризата през призмата на труда е форма на отместване вниманието от истинските причини за кризата. Това е похват стар колкото самата ‘наука’ икономика. По време на криза, десните икономисти и коментатори обожават да говорят за култура, за ценности, за география и климат, за форми на организация на семейството, за традиции, за манталитет и т.н. Например, Джефри Сакс, архитектът на шоковите терапии на Изток след 1989 написа
