По периферията на Гърция, като че ли не беше достигнала сериозно кризата. Но, уви ...
На о-в Лимнос тази сутрин се самоуби 59-годишен мъж, като оставил следното писмо:
"Не мога повече да живея в тежест на моите приятели. Дойде зима, а трябва да остана бездомен. Здравето ми е в ужасно състояние. От една година не съм си взел лекарствата за диабет. Моля Митрополита на Лимнос да позволи да бъда погребан като християнин.Сбогом на всички ".
"Защо така?", всеки ще се запита. Достатъчна причина ли е това, за да се самоубие човек? Като че ли не, но когато десетилетия наред ти втълпяват, че финансовото положение се свързва пряко със самочувствието (и най-вече мъжкото!), че ти си човек, само когато имаш пари, че когато например нямаш автомобил над средна класа, ти си некадърник, когато не се обличаш по модата, си аут от обществото, когато не ходиш по заведенията да хвърляш карамфили по чалга-певците, не знаеш да се веселиш, когато не мислиш постоянно как да правиш пари, си анахронистичен, когато не можеш "като мъж" да черпиш една жена, ти какъв „мъж” си, а когато нямаш свой дом, по-добре умирай, щом вече нямаш пари и за лекарства, да не говорим за лекари ... за какво ти е този живот?
Всъщност, когато го можеше всичко това, ти беше МЪЖ, ти беше ЧОВЕК, уважаван, сега, дойде кризата, остана без работа, нямаш доходи, болен си, не можеш и лекарствата си да купиш, чакаш от подаянието на приятелите, вече не си МЪЖ, вече не си ЧОВЕК! Нищо не струваш. Умирай!
