Ок, чухме медиите, сега да чуем истината за Гърция

"На площада сме"

Чухме от медиите как трябва да разбираме гръцката криза. Но така ли стоят нещата? 

БТВ е характерен пример на инструмент за промиване на мозъци, винаги вярна на линията на световните медии, ръководени от финансовия елит.

В откъса от новини за Гърция от 07.11.2011, единствената мисъл, с която ще се съглася, е, че "перспективите са мрачни" относно бъдещето на Европа, без да изключваме България.

Репортерът, както виждаме, се е ориентирал прекрасно в ситуацията в Гърция - хората са осъзнали наложителността на мерките и са се кротнали. Е, от време навреме практикуват любимия си национален спорт с протестите, както се изразява водещата Гена Трайкова, но затова пък след това старателно почистват. Г-жо Гена Трайкова, навярно вие сте от елита, нямате нужда от увеличение на заплатата или други права, но не сте ли чували, че ако нещо е извоювано по света, то е благодарение на протести, борби и човешки жертви дори?

Много съм любопитен кои гърци е попитал репортерът Косьо, а те пък му казаха, че одобряват външната намеса? Разбира се има и такива, но не са представителна извадка. Иначе как щяха да се пълнят площадите? Това обобщаване за цял един народ май се поражда от навика на този вид медии да ни карат да мислим всички еднакво.

"Гърците гледат с надежда към новия премиер" - кои гърци бе, Косьо?

Защо никой не казва, че в момента преговарят за правителство две партии, които по всички последни проучвания събират 22+15, или общо 37% от гласоподавателите? Само за справка в парламентарните избори през 2009 г. сборът от двете партии е бил 77,4%!

Къде е демокрацията, за която тръбят "защитниците" на човешките права? Говоря за европейския политически и финансов елит, който натиска за сформирането на едно на практика нелегитимно правителство, което ще вземе решения за следващите 30 години.  Защо ги е страх от избори? Да не говорим за референдум.

И промиването продължава.

Защо винаги се говори за "помощ от Европа", а не за нов кредит от Европа, който само увеличава предишния? Няма "помощ от Европа", която да е дадена или да предстои да се даде безвъзмездно.

И защо "гърците гледат с надежда към новия премиер", а не  "кредиторите гледат с надежда към новия премиер"? Защо не се споменава, че на никой не му дреме за Гърция и народа й, както и за който и да е друг народ? Че единствената грижа на европейските управляващи политици е да защитят интересите на кредиторите и подобните им. Защото, фалира ли Гърция, те губят милиардите си.

И защо "всеки грък има около 30 000 дълг", а не "на всеки грък му е наложен около 30 000 дълг"? Защо тенденциозно се крие факта, че заслуга за по-голямата част от гръцкия дълг имат спекулантите, които координирано сринаха рейтинга на гръцкия дълг и го оскъпиха поне 5 пъти? А и останалата по-малка част от дълга, натрупан с години, е направен без никога да са питали този, на когото го стовариха - гръцкия народ. В такъв случай, неморално ли би било ако едно гръцко правителство, което е на страната на народа, реши да спре да плаща дълга, или поне голямата му част? Но няма такова. Правителствата, в това число и българското настоящо и минали, обслужват на първо място интересите на финансовия елит. Затова и Борисов апелира за затягане на коланите. В помощ на същите интереси идват медиите да ни убедят, че кризата се предизвиква от някакви мързеливи народи, които нямат финансова дисциплина. Как тогава в G20 приемат да членува една държава с „мързелив” народ и липса на финансова дисциплина като Италия? Дали пък истинската причина за кризата не е другаде? Именно това се опитват да прикрият слугите на системата.

А за "отписаните 100 милиарда", Косьо, като познавач на нещата, защо не казва, че на практика услугата е мечешка, тъй като по-голямата част от тези пари, гръцката държава ще се наложи да ги даде за рекапитализация на частните кредитори (банки) и за затваряне на дупки в бюджетите на социалните фондове, които притежават част от въпросния уж отписан дълг. 

И най-важното, защо Косьо не казва, (откъде да знае човекът, или пък каквото му кажат, това пее вероятно), че г-н Пападимос е бивш шеф на Гръцката централна банка при приемането на Гърция в еврозоната, а след това вицепрезидент на ЦЕБ и не се ли учудва как тези, които толкова клеветят Гърция за ЛЪЖЛИВИТЕ показатели, благодарение на които тя влезе в Еврозоната и които ЦЕБ тогава ОДОБРИ, сега лобират същият този човек да застане начело и да "спасява" Гърция. Лицемерието на върха си!

Дали пък не искат да спасят собствените си кожи, като смъкват тези на народите от Европа? Кога ли медиите ще кажат на българина, че не е в негов интерес да е в унисон с неговите кожодери? Кога ли и хората ще проумеят същото?

След броени минути ще се обяви новия палач на гръцкия народ. БТВ и подобните медии пак ще ликуват за "края на политическата криза в Гърция" и наново ще скрият от българина, че кризата тепърва започва, и за него включително!

Добави в Svejo

Рашковците нямат етнос, както и парите мирис!

Твърдя, че в случая Катуница преобладават социалните различия и проблемите, които се създават от това. Защо съм убеден в това?

Първо, трябва да направим разлика между причината и следствието.

Причината:

Защо се стигна до инцидента с убийството?
Когато феодалът си мисли, че е цар, третира обикновените хора като поданици, въобразява си, че може да прави каквото си иска с тях, включително и да отнема човешки живот. Още повече се настървява, когато вижда, че държавните институции си затварят очите, и как няма, след като „Царят” ги държи с хиляди поданици - гласоподаватели.

Това е силата на богатството. Парите и силата им над човека. „Морал”, стимулиран и толериран от системата. Нима това е черта, присъща само за богаташите от ромски произход?

А онези, още по-рафинираните от К. Рашков бизнесмени, разполагащи с цели екипи от висококвалифицирани юристи, намиращи им вратичките в закона, които винаги съумяват да останат в сянка, както и сега? Те не предизвикват така безцеремонно обществеността, но също неморално присвояват богатства, също посягат на човешки живот в името на пари, и в повечето случаи не са цигани.

А онези, които предизвикват цели войни със същата цел – отново пари и печалби?

Затова, докато съществува тази система с конкретния морал, ще има убийства над невини деца, ще има и войни.

Затова и хората в Катуница, изпитали пряко въпросното отношение като към нисши, не са против всички цигани, а против конкретната фамилия, от която страдат българи и роми.

И следствието:

Убийството, което разбуни духовете. Стана повод различни хора да изразят натрупан гняв - против ромите, против финансово силните, против политиците. В повечето случай от млади хора. Младите не могат да търпят лъжите, измамите и лицемерието. Виждат как властващите политици от последните 20 години си затварят очите пред дерибейството на финансово силните, и търсят решение. Много от тях вярват, че циганите са виновни за положението в родината им. Но според мен в дъното и на техния гняв стоят социалните проблеми, безизходицата, неясното бъдеще.

Логично, от подобни конфликти винаги се вадят политически дивиденти, в случая от „патриотични”, крайно-националистични и крайно-десни партии и организации, които зад патриотичната маска работят на практика против държавата, като внушават, че проблем № 1 на България са циганите. Например, неплатеният ток на ромите /не че не е проблем/ едва ли може да се сравни със сумите, грабени при игрите на политици и едри бизнесмени? Защо тогава все съдим ромите, нима те са тези, които тънат в охолство?

Мнението ми по темата, пред Телевизия Стара Загора в предаването „Още по темата” на 26.09.2011 с водеща Велизара Цонева - (част 1)

(част 2 тук)

При икономически кризи националистичните и расистки конфликти ескалират.

Много от тези младежи залитат по националистичната кауза от криворазбран патриотизъм. Те търсят виновник за проблемите – своите и на средата, в която живеят, и са подведени от демагози, които им посочват врага, за момента, в лицето на циганите. Защо? За да не се насочва вниманието към истинските виновници -"Рашковците”

Кои наричам условно "Рашковците”? Тези, които печелят много пари, независимо как го правят и към коя етническа група принадлежат. Поради социалното си положение, те са със специален статут винаги – с тях се съобразяваме и уважаваме, затваряме си очите, когато правят незаконни неща. Те са нужни на системата. „Рашковците” смазват добре държавния механизъм и работят в хармония с политическата върхушка. Не бива тях да ги бараме, нищо, че са в основата на проблемите.

И така, съзнателно или не, водачите на крайно националистични и расистки групи вършат услуга на истинските виновници за положението на страната.

Решението винаги е едно – буден народ, който разбира кой е първичния проблем. Ако това го разберат хората, ще е добре, защото рано или късно ще насочат гнева си срещу когото трябва.

Цялото интервю от сайта на Телевизия Стара Загора

Добави в Svejo

Етнически ли е, конфликтът в Катуница?

В сайта на организация "Хора срещу Расизма" намерих отговора на въпроса и мисля, че всеки разумен човек ще се съгласи:

Раздел: Декларации и прессъобщения

Публикувана Събота, 24 Септември 2011 23:08

Автор: Хора срещу Расизма

Вчера и днес (24.09.2011г.) загинаха две деца, на съответно 18 и на 16 години. Te станаха жертва на безчинствата на известна мутра от пловдивско село. Става въпрос за Кирил Рашков, т.нар. от медиите "Цар" Киро, известен с алкохолния си бизнес. Едното дете е загинало след като е прегазено от негови биячи. След това местните хора излизат на протест срещу въпросния престъпник. Родителите на загиналото дете многократно са се оплаквали в полицията, че Рашков ги заплашва, но полицията не е реагирала. Убийството отключва натрупания гняв на гражданите и те излизат на протест срещу г-н Рашков. Намесват се над 200 въоръжени жандармеристи, за да защитят собствеността и сигурността на мутрата. По време на протестите, които продължават от вчера през нощта, загива и другото дете. Било е със слабо сърце и не успява да издържи на стреса, който преживява. Изключително показателно за цялата ситуация е намереното в скъпия автомобил (който местните хора опожаряват в гнева си) на Рашков разрешително издадено от общинската полиция, позволяващо му да се движи свободно, откъдето реши и както реши, без да се съобразява със закона.

Историята повече от ясно показва, че конфликтът е между обиковенните граждани, независимо от етническия им произход и една мутра, която е свикнала да действа безнаказано, включително и да убива когото не харесва, защото знае, че винаги ще бъдат защитени от най-елитните полицейски части на България. Тук е повече от ясно, че не става дума за етнически противоречия. В България има мутри от всевъзможен етнически произход, те не се делят на християни и мюсюлмани, на турци, българи, роми или някакви други. Няма етнически произход и за жертвите на мутрите оставащи безнаказани, защото са толерирани от полицията и държавата.

Ясно се вижда, че става дума за бунт против болезнените социални неравенства, против това, че държавата защитава богати престъпници, но е неспособна да подсигури елементарна сигурност и спокойствие за обикновенните граждани. Невъзможността за разрешаване на тези проблеми по легален път понякога води до преливане на справедливия гняв на хората в насилствени действия. Последното е изгодно за една система, която привилегирова мутрите пред гражданите.

Точно за това властите се страхуват от "политизирането" на случая, т.е. на назоваването на този очевиден факт с истинското му име, а именно проблем на неравното третиране на гражданите в зависимост от социалното им положение. Точно по тази причина Борисов обяви, че това не е политически, а криминален проблем.

Най-често вината се пренасочва чрез етнизирането на социалния конфликт. Това означава да бъде представен като конфликт между българи и роми. Това е и основата на расизма. Пример за последното е позицията на ВМРО, които веднага организираха анти-ромски протест. Много удобна позиция при условие, че кмета на Пловдид е именно от ВМРО, подкрепен в момента от ГЕРБ. В този смисъл ВМРО имат директна вина за случващото се в пловдивското село Катуница.

Един от лидерите на ВМРО - Ангел Джамбазки, известен с честите си расистки прояви, побърза да призовава за това, че тук става въпрос за етнически конфликт. Същият в момента е общински съветник в София, избран с листите на ГЕРБ.

Това е типичен случай за бягане от директна отговорност чрез расистки препратки за етнически конфликти, където те очевидно не съществуват. Мутрата Рашков прибягва до абсолютно същата тактика, когато обяви, че протестите срещу него представляват етническа дискриминация. Точно такива хора като него създават и печелят от расизма, защото им позволява да вършат безчинства, а после да прехвърлят вината на общността (вж. http://www.dnes.bg/stranata/2011/09/24/car-kiro-otseche-ne-myrdam-ottuk.129527) .

Но истинският проблем с подобни лъжи е това, че те представляват опит за подмяна на справедливите граждански искания с предразсъдъци, опитвайки се да измести проблемите с липсата на сигурност и справедливост със самоунищожителна за нацията етническа омраза.

Освен политиците, някои медии също се опитват да подменят истинския проблем и да го представят като етнически. Сблъсъците се случват между обикновени българи и роми от една страна, а от друга семейството на Кирил Рашков и полицията, която го защитава. В полицията обаче също работят хора от различни етноси. Т.е. конфликтът не е между представителите на различни етнически групи, а на граждани разгневени от един престъпник и полицията, която защитава собствеността му. Въпреки това се прикрива очевидния факт, че местното ромско население не само не защитава Рашков, но също е против него, както се вижда в репортаж на БТВ, където роми се оплакват, но умишлено или не камерата ги снима от долу или от страни, докато протестиращите българи са снимани фронтално.

Това изкривено представяне не тръгва от днес. Самият факт, че медиите наричат Рашков с термини като "ромски бос", "цар Киро" и т.н. е показателен. Българските роми не разпознават г-н Рашков като свой "бос" или лидер, а още по-малкото цар. "Цар" е думата, с която той нарича себе си, изразявайки претенциите да се държи като феодал, претенции, които за сега са успешни.

Ние от ХОРА сме отдадени на това да посочваме расизма в обществото ни. Точно за това не можем да подминем този емблематичен случай, който ясно показва къде се коренят проблемите и как често расизмът се използва за замитане на справедливи граждански искания под килима. Процес, който освен всичко друго, има изключително опасни обществени последствия, подхранващ агресивни нео-нацистки банди. Пример за последното, в случая са не само ВМРО, а и футболните фенове, които се присъединиха към протестиращите и подпалиха имуществото на Рашкови (заради грешните причини). Сигурни сме, че огромна вина за нацистката мобилизация имат расистките репортажи в медиите, които представят конфликта между обикновените граждани и мутрата-престъпник като етнически. В едно такова представяне, обаче, няма как да обясним факта, че абсолютно всички жители на селото - и българи и роми - протестират срещу Рашков. Полицията не успя да опази имуществото на Рашков, но евакуираха него и семейството му, докато срещу някои от жителите на селото има повдигнати обвинения за хулиганство. Няма повдигнати обвинения за убийството, все още.

Молим гражданите да не се поддават на расистките настроения, защото това няма да реши проблемът с организираната престъпност в България, която няма етнос и от чиито своеволия никой не е застрахован.

Добави в Svejo

Предупреждение към потенциалните инвеститори, тръгнали на евтин шопинг в Гърция!

От сайта на Движението на площадите в Гърция, четем:

.
Дата на Събранието:
Неделя, 03/07/2011

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ТРОЙКАТА*, БАНКИ И МЕСТНИ И ЧУЖДИ ПОТЕНЦИАЛНИ ИНВЕСТИТОРИ, които МЕЧТАЯТ за ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ в ГЪРЦИЯ.

Едно детронирано и диктаторско гръцко правителство, което не представлява народа на тази страна, току що гласува законопроекти, по силата на които възнамерява да отчужди гръцката държавна собственост и земя, против волята на огромното мнозинство от народа.

Информираме тези, които виждат добра възможност за инвестиции, че съвсем скоро ще свалим това правителство, на което ще се търси отговорност за престъпленията срещу народа и страната. Неговите подписи и законопроекти са невалидни. Те не са легализирани от гръцкия народ и, разбира се, не са признати от него.

Предупреждаваме всеки потенциален инвеститор дори и да не помисля да се приближава до търг или продажба на обществена собственост и земя, още по-малко да купува. Когато възвърнем суверенитета на нашата страна, те ще изгубят всичко закупено, а парите, които са платили за незаконните сделки, няма да им бъдат върнати.

Също така предупреждаваме, че до възвръщането на контрола върху страната, в рамките на нашите права съгласно гръцката конституция, както и от международно признатите права на народите и хората, ще направим всичко необходимо чрез самоорганизиране да анулираме на практика, както и да саботираме евентуалните инвестиции.

И така, нека да не смее никой потенциален инвеститор да прави евтин шопинг на обществено имущество и земя в Гърция, освен ако не е наясно с високия риск на неговата инвестиция. В този случай, инвестицията му ще бъде „добре дошла” в страна, в която всеки път когато някой се опита да отнеме свободата на народа, се ражда един Канарис** или се разрушава мост като този при Горгопотамос***.

Народно събрание на площад Синтагма – 3.7.2011 г.

За ГЛАСУВАНЕ и РАЗПРОСТРАНЕНИЕ като Пресъобщение в чуждестранни и гръцки медии  и интернет (ПРИЕТО)


* Тройка – МВФ, ЕБ /Европейската банка/ и ЕС
** Канарис – Герой от гръцката революция за независимост от 1821. Той бил най-обикновен гражданин до деня, когато казал: „Не издържам повече. Стига толкова!”, при което отишъл да разруши един от най-големите флагмани на отоманската флота, прилагайки партизанска тактика – брандер - която става много известна и популярна.
*** Горгопотамос - мост, който е взривен от партизански групи на гръцката съпротива и британски командоси по време на немската окупация през 1942 г.

Добави в Svejo

Първата победа на движението на площадите в Гърция

Зад сайта и фейсбук страницата „real-democracy” /”истинска демокрация”/ стоят инициаторите на така-нареченото „движение на площадите” или „движение на възмутените, разгневените”, зародило се последните 40 дни в Гърция, към което всички гледаме с надежда.
Предлагам ви превод на последната статия на същия сайт, която не толкова детайлно и хронологично описва събитията от 28-29 юни, а по скоро изразява преживяванията на участниците и се опитва да улови духа на движението, което е качествено ново в немалко аспекти:

„Real Democracy” се роди в движението и живее в движението. И, разбира се, има мнение, защото се състои от обикновени хора като всички вас. И ние като граждани на този свят се интересуваме, загрижени сме, стремим се, даваме от себе си.

От вчера всичките участници в сайта бяхме навън. Нашето място е и ще бъде винаги там. До вас! И така, качихме се и ние на площада, за да протестираме, да извикаме, да ръкопляскаме. Когато пристигнахме, всичко беше чудесно. Хора много - танци, веселба, песни. Пристигна шествие с мотори. Весела атмосфера! Хората ръкопляскаха. Надеждата, мечтите - живи! Групи от хора говореха, разменяха мнения, спореха, съгласяваха се, но винаги в приятелски тон и доброжелателно! Граждани от всички възрасти! Беше прекрасно! Колкото проблеми и да има всеки, те остават назад, по пътя до площада, на тротоара! Просто защото сме ВСИЧКИ ЗАЕДНО!



Но тук и там някои са хвърлили бутилки с вода. Граждани с всекидневни проблеми, които не могат да издържат повече натиска от банките, от политиците, от правителството. Хора са преди всичко, как се издържа? Как да издържи един баща, една майка, когато не може да купи за детето си основните неща - тетрадка за училище, 2-3 кутии мляко, една дреха, една играчка? Как да издържи един работник, който губи работата си? Как да издържи един млад човек, който е без работа? Всичко това създава едно оправдано напрежение. Всички ние на първа линия препоръчвахме хладнокръвие. И успяхме заедно с много граждани.

Но силите на реда бяха на друго мнение. Пуснаха първите сълзотворни химикали. Хората се разбягаха, викаха, крещяха. Едно огромно „защо” се надигаше във въздуха, но остана без отговор. Камъни летяха от неопределени посоки, както и някъде иззад нас. Викахме да изолират онези, които създават смут. Напразно! Сълзотворният газ като дъжд! Без оглед дали насреща са жени или деца – пазехме ги, помагахме им колкото можем. Хората бягаха, падаха, помагаха им близките до тях. Ние викахме постоянно: „Хора, всички напред …. Елате, тук сме!”. Някои ни чуха и започнаха пак да се събират. Нещата донякъде се успокоиха. И камъните спряха Но след малко, БЕЗ ПРИЧИНА, отново пуснаха сълзотворен газ! Този път, колкото и да искахме, не можехме да стоим повече. Хората над стълбището се разбягаха. Останахме сами. Седнахме всички и мълчахме. Не разочаровани! Просто се питахме защо? Както и вие!

Решихме да си тръгнем и да се върнем на следващия ден (днес 29.06.) с повече кураж и по-решителни. Решени да изискваме нещата, които ни дължат. Мечти и надежди. Прости неща.

И така отидохме и днес. В 11 ч. бяхме там. Отново се бяха събрали ентусиазирани хора, но и се усещаше подозрение дали няма да се случат същите ициденти като снощи. Успокоявахме ги и с телефоните си подканвахме хората по всички групи във фейсбук да излезат! Беше вълшебно преживяване! Нямаме думи да го опишем! Колкото продължи, това беше нашият сън! Това, което искахме! Всички да сме заедно! Без табели, без имена. Всичко беше в една дума - приятел! Чудесно! Единствено! За тези малкото вълшебни минути, всички бяха равни! Всички се гледахме в очите с чисти погледи!
Музиканти даваха ритъма. Лозунги навсякъде и ръкопляскания! Невероятни емоции! Всичко, за което се борихме, беше там за няколко минути!

Но, пак сълзотворен газ! Ад! Вчера не беше нищо! Очите ни плачеха! Вътрешностите ни горяха! Много хора псуваха! Въпреки че атмосферата беше задушаваща, опитахме се отново да задържим хората заедно! Направихме една голяма верига! За миг се върна надеждата! Но една празна бутилка за вода от някой беше достатъчна! Сълзотворен газ, шокови гранати навсякъде. Плачът се смеси с ярост! Хората бягаха насам-натам. Надежди и мечти се замъглиха от дима на сълзотворния газ! До 3:30 часа следобед се опитвахме да даваме кураж, а и на себе си! И ние в един момент се огънахме и се изгубихме един друг! Сълзотворният газ бълваше около нас и върху нас, дори и в метрото! Невероятно! Както пишем в началото, и ние сме обикновени хора! И все пак имаше откъде да черпим сила и кураж, защото ние вярваме във всичко това! Не сме го изоставили! Старахме се, плакахме, вълнувахме се, но не се отказахме! И няма да се откажем!

Въпроси:
Сега вече, събрани и пишейки тази статия, се чудим защо се случи всичко това? Защо толкова много насилие от страна на държавата към граждани, които се борят мирно в продължение на 40 дни? Отговорът, който ни идва, е един. Страхуват се от нас! Страхуват се от хората. Единственото им притеснение е да не се махнат от столовете! Искат и им харесва да играят ролята на Бащите на нацията! Подсигурени, разбира се! Заключени в скъпи офиси, със скъпи мобилни телефони, автомобили, домове, единственото, което правят, е да се подиграват на хората, да ги потискат и изтезават с нечовешки мерки!
И разбира се, щом като „Заедно ги ядохме” /бел. на прев.: Прословута фраза, казана преди няколко месеца от вицепремиера Пангалос/. Но ние, уважаеми Дами и Господа, защо не сме яли нещо? Защо търсим в банките да видим колко имаме, а не виждаме нищо???
И след всичко това, вие мислите, че ще дадем назад?
Кой ви каза, че се страхуваме от качулките?
Кой ви каза, че се огъваме?
Кой ви каза, че отстъпваме?
Кой ви каза, че се отказваме?
Кой ви каза, че мечтите ни угаснаха?
НИЕ със сигурност не сме ви го казали и няма да го кажем НИКОГА!

А сега какво?
Този въпрос е много лесен … има отговор без много замисъл! ПРОДЪЛЖАВАМЕ навън! Предстои да си вземем дължимото. Правосъдие, Справедливост, Равенство, Демокрация! Още утре ще бъдем отново навън! Ще продължим оттам, където мислят, че ни спряха! Всички ние, Дами и Господа в Парламента, имаме нещо важно. Имаме сърце, разбиране, състрадание към човека до нас! Споделяме болката заедно! Съпричастни сме, даваме ИСТИНСКА прегръдка на човека до нас. Казваме си пак „Добър ден!”. Пак говорим искрено един на друг! Това е липсвало на всички ни! И мислим, че първата голяма победа е, че се върна човещината!

Следващи стъпки?
Просто ще решат хората! Само хората съществуват вече и ВСИЧКИ ЗАЕДНО предстои да направим едно пътуване. Още сме в началото! Но в края ще видите нещо вълшебно. Една усмивка на едно дете, което знае, че ще има бъдеще, ще ви подържи ръката и ще ви каже „Благодаря!”. Ние тази ръка и това благодаря не искаме да го изгубим! ВИЕ?

Добави в Svejo

Обща стачка и блокада на гръцкия парламент за 28 - 29 юни!

Народното /извънпарламентарното/ събрание на площад „Синдагма” Атина, разпространи следния призив:

28 - 29 юни: 48 часа на улицата!

Цяла Гърция на площад „Синдагма”, за да не мине Средносрочният план!

От един месец насам ние пълним площадите на цялата страна с искането да си вземем нашия живот в наши ръце. На 28 и 29 юни нашата борба ще достигне повратна точка. Правителството на нулевата обществена подкрепа се опитва да гласува в парламента Средносрочния план. Този план не трябва да бъде приет. Не можем да допуснем разграбването на общественото богатство, няма да толерираме мизерстването на множеството с цел осигуряването на печалбите за малцинството. Медийните маневри, фалшивите промени в правителството, както и изнудването от страна на правителството, МВФ и ЕС, не могат да ни подмамят. Сега вече знаем, че дилемата не е между Меморандума и банкрут, тъй като тези Меморандуми водят с математическа яснота до банкрут на обществото.

Във вторник и сряда, на 28 и 29 юни, когато тече двудневното обсъждане и гласуване на Средносрочния план в парламента, синдикатите са обявили 48-часова обща стачка. През тези два дни никой не трябва да работи, да консумира или да подкрепя по какъвто и да е начин отказ от стачката. От сутринта на първия ден на стачката се събираме на площад „Синдагма” заедно с народните събрания от цялата страна, както и от всички квартали на Атина.

В сряда на 29.06., в деня на гласуването на Средносрочния план, обграждаме парламента и изпращаме посланието, че народът го отхвърля!

От един месец насам доказваме, че не съществуват пътища без изход, че имаме силата да очертаем нова посока за обществото. Настъпи часът да направим следващата голяма стъпка. Сега е нашият час, сега говорим ние!

Или ние, или те - пряка демокрация сега!


Народно събрание на площад „Синдагма” - 22 юни 2011 г.

Добави в Svejo

Призив за блокада на гръцкия парламент

В събота, 11 юни, Народното събрание на площад "Синдагма" разпространи призив за блокада на гръцкия парламент в навечерието на гласуването на така наречената средносрочна програма /актуализация на Меморандума, подписан между Гърция и „тройката” - МВФ, ЕС и Евр. централна банка, по-долу за краткост „програма”/.

Новото споразумение предвижда прекомерно увеличаване на данъците, по-нататъшно намаляване на заплати и пенсии, както и съкращаване на повече от 100 000 държавни служители през следващите няколко години.

Призивът гласи:

24 часа на улицата!

Това е нашият ОТГОВОР за ПРОГРАМАТА!

На 15 юни да обградим парламента!

Сега, когато правителството се стреми да прокара програмата, нека да обградим парламента, да се съберем и да останем на Синдагма.

Всички заедно да продължим и да засилим протестните действия, които започнаха на 25 май. Следващата стъпка е общата стачка на 15 юни /сряда/. Няма да спрем докато не върнат обратно програмата.

Подкрепяме по всякакъв начин общата стачка и протестираме мирно. На 15 юни не работим и не консумираме. Координираме се с всички граждани, които искат да изразят несъгласието си с програмата, със стачниците и техните синдикати, с народните събрания по места, с протестните действия и превземанията в цялата страна. Подканваме хората на изкуството да подкрепят протеста, да излязат по улиците заедно с нас и да предадат техния нюанс. Определяме три големи срещи:

Нека всички на 15 юни /сряда/ от 7:00 ч. да бъдем:

1. Пред Парламента;

2. На спирката на метрото „Евангелисмос”;

3. На стадион „Панатинайко”.

До 15 юни „орем” Атина, за да предадем навсякъде призива на Народното събрание на Синдагма. От сега определяме борбена среща за деня, в който ще бъде гласувана програмата.

Да се чуе силно нашият глас:

ПРОГРАМАТА НЯМА ДА МИНЕ

Народно събрание площад Синдагма

11 юни 2010 г.

Добави в Svejo

Резолюция на Народно събрание на площад Синдагма - Атина

[неофициален превод]

Сега ще говорим ние!

Призив за паневропейски протест на 5 юни

От 25 май, хиляди граждани пълним площадите на цялата страна, заявявайки желанието си да вземем живота си в свои ръце. Ние имаме различни идеологии, но това, което ни обединява, е възмущението от случващото се, желанието ни за справедливост, равенство и достойнство. Ние сме различни, но ще останем заедно единни!

Гласът ни трябва да бъде чут навсякъде:

- защото не може да се жертват цели народи, за да не претърпят загуби кредиторите – дългът не е наш и ние няма да го плащаме,

- защото политическата система, която прави бедните още по-бедни, а богатите още по-богати, не може вече да решава вместо нас и трябва да бъде съборена,

- защото искаме да живеем с достойнство от труда си, без непрекъснатия тероризъм на безработицата,

- защото всички, които грабят общото богатство, трябва да си понесат наказанието,

- защото безплатното обществено здравеопазване и образование са неотменими права на всеки,

- защото Средносрочната програма (актуализиране на Меморандума с МВФ) няма да мине.

Организираната дезинформация не ни плаши. Ще останем по площадите докато онези, които създадоха днешната безизходица, си отидат, без да се връщат с различна маска: МВФ, Меморандум, Тройка, правителства, банки и всички, които ни експлоатират. Ще демонстрираме заедно докато: “Смут настане в подземното царство и дъсченият под се продъни от тежестта на слънцето” (от поема на Одисеас Елитис - гръцки поет, получил Нобелова награда за литература през 1979 г.)

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ СЕГА!

Народно събрание на площад Синдагма – 2 юни 2011

Превод: DS Translations

Добави в Svejo

Мечката се събуди!

пл. Синдагма, Атина, 05.06.2011 от in.gr

Най-после мечката се събуди!
Може би това очакваше този блог, за да тръгне наново. Най-после гърците станаха от канапето. Вече втора седмица пълнят площадите на всеки град.
Роди се един нов политически субект, който разчупи страха и доведе отново надеждата. Самонарекоха се „Аганактисмени”.
„Недоволните” – така видях преведена в някои български сайтове думата Αγανακτισμένοι /Аганактисмени/. Мисля, че преводът е мек. Според мен правилният превод е „ядосани, сърдити, възмутени, гневни”. Този стремеж да заобляме смисъла на думите, сакън да не ни обвинят, че сме негативно мислещи, ме вбесява. Все едно онези горе да ни изнасилват, а ние, за да не ни обвинят в негативизъм, да казваме, че правят любов с нас.

Та, всеки ден в Атина, на площад Синдагма (Конституция) пред парламента, от 18 ч., се струпват хиляди „аганактисмени” от различни възрасти, с различни политически убеждения, или аполитични. Характерното на този нов тип протест е, че протестиращите не са организирани от никаква партийна, синдикална или друга организация. Няма конкретна предварително подготвена програма, списък с лозунги или искания, още по-малко предложение за алтернативно управление или рецепта за излизане от кризата. За сметка на това хората са многобройни - хиляди, стотици хиляди. Няма тояги, камъни или „Молотов”, чупене на витрини. Протестите са мирни, организирани главно чрез интернет. Общото, което събира всички тези хора, е разочарованието, стигнало до отвращение от управляващите, политиците, продажните синдикални лидери, банките, спекулантите, юпитата, капиталистите, системата като цяло. Разбира се, разни хора дават различно обяснение за причината за кризата. Могат да се чуят всякакви реплики като ”всички са против нас”, „има заговор срещу Гърция”, „емигрантите виновни за всичко”, „политиците виновни”, „всичките 300 на клада” /броя на депутатите в гръцкия парламент/, „да се изгори парламента”, „не плащаме дълга, защото не сме го предизвикали ние”, „банковата система е виновна", „капитализмът е виновен” и т.н. В едно са единодушни: Да се махат управляващите, защото, колкото повече стоят, толкова по-лошо за страната. Но за това, какво би последвало, мненията не са единни.

Специално в неделя, 5 юни, бяха събрани толкова много хора, че дори казионните медии, които винаги гледат да потулят или критикуват протестните действия, изтъквайки слабостите им, нямаха друг избор, освен да покажат истината.
А истината е, че вече хората се събудиха. Не приемат повече обезценяване на своя живот. Не приемат да ги натоварват с още повече заеми, които ще плащат поколения напред. Една голяма част са разбрали, че цялата патаклама става, за да се защитят интересите на кредиторите, за да знаят спекулантите, които трупат огромни богатства на гърба на народите, че парите им от предишни и бъдещи кредити ще бъдат опазени, независимо дали това ще стане с унищожаването на една голяма част от народа.
Всички признават, че за първи път през живота си виждат толкова много хора събрани в центъра на Атина!
„Не дължим, не продаваме, не плащаме”, „крадци, спекуланти, банкери”, „няма да си тръгнем, ако не си тръгнат” пишеше на някои от плакатите онзи ден.

Според мен, най-ценното, което се ражда в този нов тип протести, е провеждането всяка вечер от 21 ч. в центъра на пл. Синдагма, на „λαϊκή συνέλευση” = „народно събрание”. В него участват всички желаещи „аганактисмени” в опит за прилагане на пряка демокрация. В него процедурите текат съвсем демократично. Всеки желаещ може накратко да говори и предлага. Сформирани са екипи, разпределят се различните дейности, които се налага да се извършват – протоколиране, юридически консултации, медицински, хранене, почистване и околна среда и т.н. и всичко на доброволни начала.
Едно важно решение, взето завчера от въпросното народно събрание, е вечерта преди гласуването в парламента на средносрочната програма /актуализиране на Меморандума с МВФ/, вероятно на 15 юни, да бъде блокиран парламента, а в деня на гласуването да тръгнат от всички квартали на Атина масови шествия с крайна точка пл. Синдагма. На същия ден протестни действия ще се проведат пред сградите на СЕВ /Съюз на гръцките индустриалци/, Централата на гръцката банка и др., през времето, когато там ще текат разискванията в парламента - жива верига около него.
Разбира се, не всички желаят да участват в тези събрания. По-темпераментните, така да се каже, предпочитат да стоят пред парламента, да вдигат шум, да ръкомахат против депутатите. Има едно специфично за гърците ръкомахане – отворена длан срещу обекта, който много „уважават" :)

„Ние сме им нужни, те на нас не!”
„Дългът не е наш, той е направен от лихварите-банкери, от тези, които са усвоили крупни суми от Олимпиадата и други обществени поръчки. Щом дългът не е наш, не го плащаме”
Тези и още много други интересни изказвания чух от прякото предаване по интернет на народното събрание в Синдагма (real-democracy.gr)

Протестът продължава, "аганактисмини" се събират всеки ден от 18 ч. Очакват се интересни събития.

Добави в Svejo

АТИНА 23-02-11

Добави в Svejo