Лява партия ли е ГЕРБ? Блогът на Мавракис

Гледайки предаването, възникнаха в мен следните въпроси:

• Въпросът, кое е ляво, кое е дясно остава отворен. Разговорът продължава.
• Разбрахме ли се, дясна мярка ли е плоският данък или лява?
• Капитализмът е идеализиран в съзнанието на хората, които го защитават. Същото можем да кажем и за хората които пък защитават алтернативните на капитализма форми на икономиката.
• Така нареченият "комунистически" режим, обърна представите на хората за това какво е ляво, какво е дясно.
• Защо изказването на антикапиталистическо мнение означава непременно и носталгия към онази "комунистическа" система? Освен бяло и черно не съществуват ли и други цветове?
• Мнението на десния: Синдикатите са паразитиращи организации, те не създават, те само вземат. И аз левият, се питам. Ако не бяха организираните борби на работниците по света от последните 200 години, че и преди това, дали щяха да съществуват понятия като неработни дни, почивка в 12 ч. например, 8-часов работен ден и т.н. Освен ако десните са на мнение, че трябва да работим, както до 19-ти век по 16 часа и на горе. Разбира се, много синдикати са паразити, именно защото са направени не за да защитават правата на работника а тези на работодателя както и на активистите в тях. В много случаи, самите работодатели ги създават именно с такава цел. Но не е това истинската роля на синдиката. Скоро ще направим предаване за това, колко е полезно за обществото да има истински синдикати и има ли такива в България?
• Най-вероятно, следващата сряда също трябва да изясним какво се случва с ДДС и как се отразява той върху хора с различен доход.
• Установихме съвпадение на позициите между Б. Борисов и единния поне от гостите в студиото. Според десния ни гост "тропането по масата" от страна на работниците е безобразие. Същото мисли и Б.Б. Значи Б.Б. десен ли е или ляв?
• България е държава в която правата на работника са потъпквани, работодателите след всяка сериозна далавера си фалират фирмата и отварят нова за 2 лева. А работниците примерно си чакат заплатите. Какво ляво има в това?

Едно е сигурно, според мен. Главната разделителна линия между хората не са политическите и идеологическите им схващания (субективно), а класовите противоречия (обективно). Което означава, че такива разговори/спорове трябва да продължават, те не делят а внасят яснота и полза в обществото. Към тази насока ще се стреми и занапред телевизионният формат на "Блогът на Мавракис".

ПП - Извинение на Антон, който най-малко говори :)

Добави в Svejo

Скандални открития в Гърция

Вчера, сряда 24.02.16, когато започваше предаването "Блогът на Мавракис" около 19:00 ч., в резиденцията на премиера на Гърция "Максиму", пристигна писмо адресирано до Ципрас, изпратено от финансовия министър на Северен Рейн-Вестфалия Норберт Валтер-Борянс, с което самият министър на германската провинция потвърждава, че през 2012 г. се е срещал неколкократно с консула на Гърция в гр. Дюселдорф, като му е предлагал освен друго и CD с данни на гърци със сметки в Швейцарски и други банки, които евентуално укриват данъци. НО, тогавашното коалиционно гръцко правителство начело със г-н А. Самарас отказа помощта! 

Подобно е било отношението на бившото правителство и с така наречения "списък Лагард", който пък е изпратен от г-жа Кристин Лагард когато е била финансов министър на Франция. Цели три години, от чекмедже на чекмедже и от СД на флашка, не можа да види бял свят!

Защо ли? Не е трудно да се досетим. Последно време светва истината и излизаме прави всички, които подозирахме, но нямахме явните доказателства за добре сработения инструмент за натрупване на богатства - плетеницата олигарси-политици-медии. От няколко месеца списъците "Лагард" и "Борянс" са под микроскопа на компетентните органи. 
Например: г-н Папаставру, съветник на бившия министър-председател се оказа, че има спестени 5 милиона евро в швейцарска банка, за които не можа да докаже произхода и се наложи да плати 3,5 милиона глоба, които пък веднага извади! И списъка продължава ...
Изследват се и други скандални случаи, като например как на г-н Психарис, медиен фактор от голям ранг, му е отпуснат около 57 милиона евро личен заем от Алфа банк без обезпечение.
итн итн

 

А не може да забравя, тук неколкократно съм писал, как европейския политически елит начело с г-жа Меркел по всякакъв начин, чрез системните медии се включваха в предизборните кампании в подкрепа на същите тези, които пазеха грабителите на страната. 
Някои говорят за морал.

Добави в Svejo

Гърция - протестни действия и щастливи журналисти

Правителството на СИРИЗА-АНЕЛ-Зелени реши да играе по свирката на кредиторите лятото, за да остане на власт с намерение да спасява каквото може в рамките на правилата на джунглата - поне според тяхното обяснение. Алтернативата изглеждаше катастрофална и може би си е била такава. Тогава почти всички парламентарни партии освен ККЕ (Ком. партия) натискаха за бързо споразумение с "партньорите", каквото и да е то. 

Тези дни, когато правителството на СИРИЗА-АНЕЛ-Зелени предложи за обсъждане законопроект за реформи в осигуряването, почти никой не го приема, защото щял да доунищожи всички браншове. Народът е на улиците (не е лошо), опозиционните партии критикуват яростно. И какво се оказа? Кредиторите не приемат дори този "лош" законопроект! Те искат повече кръв. Сложна ситуация.

Хубавото е, че най-после голяма маса народ излезе отново на улицата. Дори и такива, които никога до сега не са го правили, дори и такива които са критикували яростно такива прояви. Представете си, някои с ...вратовръзки! Защо така ли? Защото са решили "Стига вече!". Решени са да отстояват докрай. Така казват. Дали? Какво значи "докрай" обаче? Защитниците на законопроекта твърдят, че обикновените хора са пак заблудени, не можели да видят, че новият законопроект предвижда улеснения за по-слабите и прехвърля тежести към по-можещи. И го доказват с примери. Дали пък не е това причината за цялата врява?

Честно казано, аз не мога да преценя дали е добър или лош този законопроект за народа. Има противоречиви мнения. Но забелязвам друго, което ме кара силно да се съмнявам в правотата на критиците на правителството.

Откакто се помня се занимавам с политика, в смисъла на "политично животно". И откакто се помня, големите медии - системните, както им казваме, винаги са обработвали съзнанието на народа към посока обслужване на икономическите интереси на господстващата класа - национална или транснационална.

Вчера в Гърция, за първи път, имахме пълна и подробна картина и информация за абсолютно всички прояви на протест в цялата страна! Вчера, за първи път не чухме от коментаторите, обслужващи интересите на господстващата класа, нито една критика към протестиращите, като "тези стачки са катастрофа за икономиката ни", "убиват туризма", "създават неудобства на гражданите" и т.н., и т.н. За първи път "хулиганите, които чупят и палят магазините" не са първа новина! За първи път високоплатените гръцки журналисти съобщават за протестни действия с щастливи лица!

И се питам: Защо ли господстващата класа ще иска да има протестни действия в Гърция?

Добави в Svejo

Ципрас към Давутоглу: Нашите пилоти не са толкова ...

"За щастие нашите пилоти не са толкова нервни като вашите срещу руснаците," каза премиерът Алексис Ципрас на Ахмет Давутоглу днес, по време на срещата на върха ЕС-Турция в Брюксел. 

"Това, което се случва в Егейско море, е глупаво и немислимо. Харчим милиарди за въоръжаване, вие за да нарушавате въздушното пространство, а ние за да ви възпрепятстваме. 

Разполагаме с най-модерните системи за въоръжаване във въздуха, а долу не можем да локализираме трафикантите, които давят невинни хора в Егейско море", каза министър-председателят на Гърция.

превод от left.gr

Добави в Svejo

Дилемата на Сириза

Как би изглеждал конструктивният натиск върху Сириза?

от Сам Гиндин и Лео Панич  

(преводна статия от английски)

Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас по време на клетвената церемония при встъпването в длъжност. 
Алкис Константинидис / Ройтерс

Аналогия

Да си представим завод, в който собствениците са се отнасяли грубо и несправедливо към работниците, а профсъюзното ръководство е било безучастно или дори съучастник в това. Много работници са оказвали съпротива – организирали са почасови стачки, окупирали са части от завода в продължение на дни.

Ето че предстои сключване на нов колективен трудов договор, но преди това работниците избират радикално ново ръководство на профсъюза. Започват преговори, които се проточват с месеци, като в крайна сметка новото ръководство свиква гласуване за обща стачка, която получава изумителна подкрепа.

Ръководството се връща на масата на преговорите с надеждата, че тази убедителна поддръжка ще промени нагласите на работодателите, което и става, но не така, както са очаквали профсъюзните лидери. Точно обратното, шефовете са категорични: „Добре, щом е така, затваряме завода. Ясно е, че въпреки всичките ни усилия през последните години, работниците никога няма да се дисциплинират достатъчно, за да набавят необходимите печалби.”

Изправени пред неминуемото затваряне на завода и загрижени за своите членове, които ще останат без работа, профсъюзните лидери са принудени да подпишат нов колективен договор, който съдържа още по-тежки условия от предишния. Те не украсяват и не преиначават случилото се: „Споразумението е пагубно, но то поддържа плана жив.” При все че новото ръководство не губи от своята популярност, мнозина от членовете са разочаровани, считат това за „предателство”, протестират пред централата на профсъюза, настояват да се превземе завода и да се управлява от профсъюза.  

Профсъюзното ръководство твърди, че такава мярка няма да проработи успешно: дори да оставим настрана вероятността собствениците да прибягнат до намесата на полицията, съществуват още редица проблеми – прекратяване на трудови договори, недостиг на инвестиционни фондове за преструктуриране на завода към други, по-рентабилни производства и пр.

“Единственото, което можем да направим, - казват те - е да не се отказваме и да се надяваме следващия път на повече солидарна подкрепа от работници в другите заводи на компанията, да се стремим към колективни действия във всички заводи. Няма да се опитваме да изкарваме неуспеха като победа. Ще продължим да се борим в рамките на споразумението, ще се опитваме, доколкото е възможно, да удовлетворяваме исканията на работниците, ще спазваме правилата.”

 

Реалност

Аналогиите са винаги ограничени. Гърция все пак е независима държава, която условно контролира съдбата на своята икономика. Това, което прави горната аналогия уместна, обаче, е фактът, че правителството на Сириза бе избрано през януари заради обещанието да се опита да договори по-добри условия от неолибералните мерки на строги икономии, наложени от меморандумите, подписани от предходните правителства. Но паралелно с това, правителството обеща да остане в паричната система на еврозоната, в която гръцката финансова система е вплетена, както и в Европейския съюз, в който гръцката икономика е интегрирана. Новото правителство бе избрано при условието, че ще спази тези две обещания едновременно, а преговорите, които то започна, бяха тест за съвместимостта на тези две обещания, както и свиканият референдум на 5 юли, който бе спечелен убедително след пет месеца безплодни преговори.

Днес Сириза е обвинявана в предателство, причина за което е подписването на последния тежък меморандум. Но доколкото този меморандум бе наложен под заплахата от изключване на Гърция от еврозоната и прекратяване на подкрепата за банковата й система, твърдението, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е „капитулирал”, предполага наличието на работеща алтернатива за незабавно излизане от еврозоната (“Grexit”), която правителството е трябвало да осъществи.

Такава алтернатива и политически условия за Грекзит към момента не са налице. Онези, които настояват, че такива политически условия били доказани от резултата от референдума, са неискрени.

Последното проучване на общественото мнение, проведено от реномираната агенция за обществени проучвания Palmos Analysis от 15 до 17 юли, показва, че дори след новия тежък меморандум, 74% продължават да подкрепят идеята за оставане в еврото, като това включва 66% от подкрепилите Сириза. Минимум 42% от преброените след подписването на меморандума заявяват, че биха гласували за Сириза днес, което е значително повече в сравнение с 36% на последните избори. Това дава на Сириза повече от 20% преднина пред Нова демокрация, която е на второ място, и убедително мнозинство със 165 места в парламента.

При такава масова популярност и с мотивирана кампания Ципрас би могъл да се опита да увеличи подкрепата за излизане от еврото, но дори ако се задоволим с минимално мнозинство, това отново означава, че настоящата подкрепа за връщане към драхмата, която е едва 24%, трябва да бъде удвоена. Ципрас винаги е заявявал ясно – а това се отнася също и до болшинството от ръководството на партията на всички нива – че той ще се опита да постигне възможното в рамките на оставането в еврозоната. Той бе избран въз основа на това и проведе референдума на същата основа.

Онези, които сега злословят по негов адрес, че не е направил рязък обрат, на практика признават, че би трябвало да подкрепят Гръцката комунистическа партия (KKE) или позициите на Antarsya през цялото време, вместо ентусиазираната подкрепа за Сириза.

Доверието в Ципрас се дължи на неговата настойчивост – противно на ситуация, при която профсъюзен лидер представя отстъплението като победа и така всъщност върши работата на работодателя – че сделката е лоша. Това е сделка, наложена принудително не само на него, но и на гръцкия народ от страна на тройката, преди всичко Германия.

Ето какво каза той пред гръцкия парламент на 22 юли:

„Избрахме компромис, който ни принуждава да изпълняваме програма, в която не вярваме,  но ние ще я изпълняваме, защото алтернативите са жестоки. Днес сме призовани да приемаме закони, притиснати от крайна необходимост. Присъстието на левите в това правителство не е с цел домогване до постове, то е бастион, от който да се борим за интересите на нашия народ. И доколкото зависи от мен, аз няма да напусна този бастион, не и по моята собствена свободна воля.”

Трябва също така да кажем, че адвокатите на Лявата платформа за незабавно излизане от еврозоната не са много убедителни. Те допускат, че съществуващите държавни институции могат лесно да бъдат склонени да приемат волята на правителството, нещо повече – адекватно да приложат плана.

Дори ако предположим, че планът за Грекзит на Лявата платформа бъде приложен ефективно, той най-вероятно би довел до изключително труден преход, който ще продължи много по-дълго от предположенията на застъпниците на този план. Всяка сериозна алтернатива би трябвало да отчете и политическите последствия от това, на първо място загубата на поддръжници за Сириза.

 

Възможност

Онези, които – както и ние самите – вярват, че напускането на еврозоната в крайна сметка е необходимо, трябва да признаят, че това не може да стане веднага. Трябва да се изгради основата за такъв изход, а това означава да се предвиди достатъчно време.

Продължаващата подкрепа за Ципрас предполага, че има време за създаване на необходимите трансформации в държавата, както и планове, които едновременно ще съхранят доверието в правителството и ще позволят на хората да разберат по безшоков начин защо трябва да прекрачат границите на интеграцията в неолиберална Европа.

Повечето от онези, които поддържат Ципрас, не предлагат да се изчаква докато европейските институции станат „по-добри”. Те виждат борбата в интернационалните действия на държавите, които да доразпалват „малките огньове”, запалени от Сириза, което ще доведе до промяна на Европейския съюз. Други съзнават нуждата от рязка промяна, но искат много по-подробен и всеобхватен план за икономически преход от предложения от Лявата платформа.

Основният проблем е, че дори най-подробните планове, които се предлагат сега, са представени като набор от алтернативни политики, но всъщност представляват искане за незабавна политическа революция. Те не успяват да предвидят дали това е възможно предвид равновесието на силите вътре в Гърция, отразено предимно в непреустроените държавни институции, но също в продължаващото предпочитание сред обществото за оставане в еврото. В настоящия момент е необходим конкретен политически анализ, а не технически отговор на политически проблем.

Най-доброто, на което можем да се надяваме сега, е постигането на яснота, дори сред онези членове на Сириза, които разбират нуждата от рязка промяна, и признаването, че тази рязка промяна е много повече от скъсване с еврото – това е скъсване и с Европейския съюз като зона на неолиберална свободна търговия и движение на капитали.

Планът "Б" на Лявата платформа се стопява при опита да се съчетаят тези две задължителни условия. Нещо повече, фактът, че този план е представен като набор от политики, които с готовност да бъдат наложени от управлението на държавата, е нещо, което повечето политически социални активисти и творчески кадри в партията не одобряват в плана за стратегически подход от горе надолу на Лявата платформа.. 

Както е обсъждано, реален План "Б" трябва да бъде разработен, като се имат предвид всички тези аспекти, но той трябва също да включва политически план за подобряване на способността на партията и на правителството да обмисли по-добре и успешно да ръководи такъв рязък прелом едновременно в държавата и в обществото.

Конструктивният натиск върху правителството на Сириза би трябвало да бъде натиск върху Ципрас да постави началото на тази нова фаза чрез активно свързване на правителството и партията със солидарните мрежи с цел тяхното задълбочаване и разширяване във всяка общност в Гърция.

Истинското предизвикателство пред Сириза сега е дали ще бъде способна да направи това, надхвърляйки вътрешното разделение, включително обвиненията в предателство срещу правителството на Ципрас, от една страна, и опитите за маргинализиране на поддръжниците на Лявата платформа от друга.

Натискът от страна на Лявото пространство е важен защитен механизъм срещу евентуална опасност от превръщането на правителството в едно от преобладаващите конформистки социално-демократически правителства в Европа. Но много по-голяма част от партията, отколкото представената от Лявата платформа, като това се отнася не само за парламентарната партия, но дори и за кабинета, са решени това да не стане.

В същото време, никой не би трябвало да вижда в неуспеха на правителството на Ципрас или разцеплението в партията „възможност” за Лявото. Това би било катастрофа, от която ще се възползват десните, в това число и фашистите.

Дълбоките проблеми, пред които сме изправени, изправят международното ляво движение пред необходимостта да се конфронтира с недобре проучените затруднения пред всяка демократична социалистическа стратегия в днешния глобален неолиберален контекст. Никоя от левите партии, които са избрани да управляват днес, няма шанс да бъде толкова радикална, колкото би ни се искало.

Каква е отговорността на социалистическото ляво в тези конкретни обстоятелства? Ще има разочарования; постиженията ще бъдат в най-добрия случай частични и уязвими на обрат; ще има непрекъснати, подновяващи се опити за подобряване на отношенията. В крайна сметка, ние нямаме голям опит в справянето с такава ситуация.

Дебатът вляво е от ключово значение, но той трябва да бъде воден без лекомислени демонстрации на революционни намерения, с необходимата сдържаност – защото никой няма лесни отговори в този труден и сложен момент.

Оригиналът на статията на английски език

Превод: DS Translations

Добави в Svejo

Защо СИРИЗА загуби битката?

Целта е постигната. Капанът е заложен и чака мишките. ...СИРИЗА се разцепва... Ципрас се предаде, капитулира, Ципрас е предател.... Толкова леко, емоционално и първосигнално произнесохме присъдата, обяснихме всичко компетентно... после се чудим защо ли сме на този хал? 

Следващите няколко реда съдържат отговорите, които се търсят тези дни от нетърпеливите и лесно правещи заключения читатели, касаещи "капитулацията" на Гърция. Статията е превод от гръцки:

"В неделя вечер всички ние видяхме последното действие на организиран политически преврат от страна на най-консервативните неолиберални кръгове в Европа с единствена цел падането на първото правителство с лява основа в Европа. Целта - повече от очевидна: смачкването на позицията, с която нашето правителство зарази всички народи на Европа, че Европа може да поеме по друг път, различен от този на строгите икономии, път, продиктуван от основополагащите принципи на ЕС.

Министър-председателят и преговарящият екип бяха изправени пред три ясно откроени сценария:

1. Хаотичен фалит и Grexit

Има много критики за това, че не е имало план от страна на правителството и партията за напускане на еврозоната и връщане към националната валута. Отговорът е прост. Нямаше, защото такъв е невъзможен. Сметките не излизат. Една страна без надежден първичен и вторичен икономически сектор, една страна, която внася суровини от чужбина за почти всички отрасли на своето производство, със сигурност не може да има самодостатъчност. Дори и тези, които открай време поддържат връщането към националната валута и напускането на ЕС не са успели да разработят надежден план в тази насока. Самият Лапавицас (б.пр. - икономист, депутат на СИРИЗА и отявлен поддръжник на излизането от еврозоната) в неотдавнашно заседание на парламентарната група призна, че в този момент не можем да управляваме един Grexit. Единственото структурирано предложение за Grexit дойде от германския финансов министър Шойбле, за което всеки е съгласен, че е безкрайно разрушително.

2. Липса на споразумение и оставка

По логиката на Пилат Понтийски. Измиване на ръцете и предаване на тези, които управляваха с тези политики през изминалите години. Но ние знаем как ще управляват. Знаем кои народни слоеве ще носят тежестите. Знаем в кои джобове ще отидат евентуалните пакети за развитие. Знаем колко ще бъде засегната олигархията. Знаем също, че това би било абдикиране на левицата, не само в Гърция, но и в цяла Европа. Това би било едно ясно послание, че нищо в Европа не може да се промени, че не просто е загубена една битка, а е краят на самата война, от която излизаме победени...

3. Споразумение - болезнено, трудно, с рецесионни тенденции

Болезнено ли е постигнатото споразумение? Точно така!

Трудно ли е постигнатото споразумение? Точно така!

Преминава ли нашите червени линии постигнатото споразумение? Точно така!

Това споразумение обаче, колкото и трудно да е, ни дава някои основни инструменти. Дава ни шанс да продължим борбата. Дава ни възможността да разпределяме ние тежестите по социално по-справедлив начин. Дава ни възможността да разнищим вътрешните икономически преплетени интереси. Дава ни възможността да се реорганизираме и да контраатакуваме в скоро време и от по-добри позиции и разпределение на силите в рамките на Европа. Също така ни дава възможност за възстановяването на производството до степен, че да можем да изготвим надежден и реалистичен план Б, който ще бъде нашето оръжие в последващи преговори и конфликти.

Първият критерий на лявото съзнание е един единствен: кое е най-доброто за народа в дадения момент. 

Вярвам, че министър-председателят и преговарящият екип с отговорност и осъзнаване на последствията са решили с този критерий.

И нещо последно!

Нашата левица не се отказва! Нашето ляво се бори и отстоява!

Константинос Каранасиос – член на Координационен съвет Атина - СИРИЗА"

оригиналният текст тук

превод: Г. Мавракис

редакция: DS Translations

Добави в Svejo

Поддържа ли Варуфакис новия финансов министър на Гърция?

Това, което не разбирам, е нетърпението на много хора да научат "първи" (така си мислят!) сензационната новина. И по реда си да я съобщават и разпространяват на приятели, на познати, в мрежата. Всъщност на тази слабост разчитат комерсиалните медии, за да печелят като съобщават "първи" сензационните новини. В този си стремеж, обаче, често допускат големи гафове и така волно или неволно грешно се информират бързаците. 

Както и в случая с Варуфакис - бившия министър на финансите на Гърция и различните версии/обяснения за неговата оставка. 
Едно от обясненията беше новата му работа. Но ето какво пише той в twitter: 
"Напразно беше пусната "новината", че съм намерил работа в Project Syndicate. Там пиша отдавна. Съвсем безвъзмездно."

Относно оставката му се разпространяват също разнообразни предположения, като например, че не е съгласен с новото предложение на правителството към кредиторите или че не поддържа новия финансов министър Ефклидис Цакалотос. Не знам дали има друга истина, но самият Варуфакис пише вчера в twitter следното:

"В парламентарната група сутринта декларирах, че напълно поддържам Ефклидис Цакалотос в борбата му в EUROGROUP, най-вече за нашия план за дълга."
Малко по-късно съобщава също:

"Утре Ефклидис заслужава подкрепата на всички нас. Моята я има напълно. След това ще оценим резултата", като прикрепя писмото, изпратено от него до председателя на Парламента, в което пише следното:
"С настоящето искам да Ви уведомя, че гласувам положително за проектозакона за упълномощаването на Министъра на финансите г-н Е. Цакалотос да преговаря в рамките на EUROGROUP, най-вече относно преструктурирането на държавния дълг.
Моето отсъствие от Атина е по семейни причини."

Добави в Svejo

Ал. Ципрас: Нашето оръжие - изборът на гръцкия народ

"Гръцката страна ще продължи да полага усилия, въоръжена с избора на гръцкия народ след референдума, за трайно решение, което ще даде перспектива за окончателно излизане от кризата", каза снощи премиерът на Гърция след срещата на високо равнище.
Лидерът на СИРИЗА каза също:
"Гръцката страна представи днес по време на срещата на Еврогрупата, както и на срещата на високо равнище, гръцките предложения, оформени като национална стратегия след вчерашната среща на лидерите на гръцките партии. Основната цел е споразумение, което да е социално справедливо и финансово устойчиво както за Гърция, така и за Еврозоната.
Това включва надеждни реформи, критерий за които е социалната справедливост, а от друга страна ангажименти за адекватно покритие на финансовите нужди на страната за краткосрочен период, инвестиционен пакет за справяне с големите проблеми, най-вече с безработицата, както и стартиране на съществени дискусии по въпроса за преструктурирането на дълга. Процесът ще бъде бърз, експресен, с цел постигане на споразумение до края на седмицата.
С радост забелязах, че всички са наясно, че имаме общ европейски проблем, а не само гръцки, който трябва да решим."

Добави в Svejo

Алексис Ципрас: Това правителство и този парламент няма да гласуват нов Меморандум

Вчера, 05.06.15 г., премиерът на Гърция Ал. Ципрас, предизвика извънредно заседание на гръцкия парламент, за да информира народните избраници за хода на преговорите на Гърция с трите институции-кредитори, както и да чуе мнението на опозиционните партии. Сам по себе си този факт е важен от гледна точка на демократичните принципи. Никога, например, бившият премиер А. Самарас не е сметнал за необходимо да дава обяснение на народните представители за своите действия. 

Откъси от встъплението на Ципрас:

"Длъжен съм да споделя пред вас и пред гръцкия народ, че предложението, което даде Председателят Юнкер от името на трите институции, ме изненада неприятно. Никога не бих могъл да си представя, че ще ни отправят предложение, което няма да взема предвид постигнатите резултати от водените преговори през последните три месеца.

Не можех да си представя, че добросъвестните  усилия на гръцкото правителство за справедливо и цялостно решение ще се възприемат от някои като слабост.

Не можех да си представя, че политиците, а не технократите, не могат да разберат, че след пет години опустошителна строгост на меморандума, може да се намерят гръцки депутати, които да гласуват за отмяна на ЕКАС (помощи за пенсионери с ниски доходи), както и увеличение на ДДС за тока с 10 пункта.

.....Често съм подчертавал, че въпросът не е просто да се подпише някакво споразумение. Нужно е решение. След пет години е необходимо едно окончателно решение, както за Гърция, така и за Европа. Решение, което слага край на политиката на нереалистичните излишъци и остеритета, както и гарантиране на устойчивостта на гръцкия дълг.

.....За да успеят усилията на гръцкото правителство за реформи, първо е необходимо реално решение на проблема с дълга.

... Време е да докажат всички, както в Гърция - но най-вече в Европа, че работят, за да се намери решение, а не за да подчинят и унижат един цял народ. Защото ако е така, ако работят, за да унижат или подчинят, трябва да знаят, че ще постигнат точно противоположния резултат...."

Ето и видеото от неговото встъпително изказване:

Добави в Svejo

Статия на Алексис Ципрас в Le Monde: Европа на кръстопът

На 25 януари тази година гръцкият народ направи смел избор. Той се осмели да се противопостави на пътя, начертан от строгите икономически мерки на Меморандума и да потърси ново споразумение. Ново споразумение, което да задържи страната в Еврозоната, но с реалистична икономическа програма, без да се повтарят грешките от миналото.

Гръцкият народ плати висока цена за тези грешки; през последните пет години безработицата скочи на 28% (60% сред младите), средният доход падна с 40%, докато съгласно данните на Eurostat, Гърция се е превърнала в страната с най-висок индекс на неравенство в Европейския съюз.

И което е още по-лошо: Тази Програма, при все че сериозно уврежда социалната структура, не успя да засили конкурентоспособността на гръцката икономика. Публичният дълг се увеличи драстично от 124% на 180% от БВП. Въпреки големите жертви, дадени от гръцкия народ, гръцката икономика остана трайно заклещена в климат на несигурност, причинен от неосъществимите цели на доктрината за финансово равновесие, която я обрича да се върти в порочния кръг на остеритета и рецесията.

Да се сложи край на порочния кръг

Основната цел на новото гръцко правителство през последните четири месеца е да сложи край на порочния кръг, край на тази несигурност. Това изисква взаимноизгодно споразумение, което да постави реалистични цели по отношение на бюджетните излишъци, като в същото време възстанови програма за растеж и инвестиции. Окончателно решение на гръцкия проблем сега е по-необходимо и по-актуално от всякога. Такова споразумение също ще отбележи края на европейската икономическа криза, която започна преди 7 години, и ще постави край на цикъла на несигурност в еврозоната.

Днес Европа има възможност да вземе решения, които ще дадат тласък на бързо възстановяване на гръцката и европейската икономика като сложи край на сценариите за „Grexit” (изход на Гърция), които пречат на дългосрочното стабилизиране на европейската икономика и могат по всяко време да отслабят доверието както на гражданите, така и на инвеститорите в нашата обща валута.

Някои обаче твърдят, че гръцката страна не правела нищо, за да сътрудничи за постигане на споразумение, защото отивала на преговори без готовност за компромиси и без предложения. Това наистина ли е така?

Предвид критичните, може би дори исторически времена, в които живеем, не само за бъдещето на Гърция, но също за това на Европа, бих искал да се възползвам от възможността да представя истината и да информирам по отговорен начин европейската и световната общественост за реалните намерения и позиции на гръцкото правителство.

Гръцкото правителство, въз основа на решението на Еврогрупата от 20 февруари, представи многобройни предложения за реформи с намерение да се постигне споразумение, което да съчетае уважението към мандата, предоставен от гръцкия народ, с уважението към правилата и решенията в Еврозоната.

Един от ключовите аспекти на нашите предложения е обвързването с по-ниски – съответно изпълними – първични излишъци за 2015 и 2016 г., както и да се даде възможност за по-високи излишъци през следващите години, тъй като очакваме пропорционално нарастване на показателите за ръста на гръцката икономика.

Друг също така важен аспект в нашите предложения е задължението да повишим публичните приходи посредством преразпределение на тежестта от ниската и средната класа към високите класи, които успешно избягват плащането на техния справедлив дял, за да помогнат на справянето с кризата, тъй като във всяко отношение те бяха защитени както от политическия елит, така и от Тройката, които си затвориха очите.

От първия си ден нашето правителство ясно заяви намерение и решителност да се заеме с тези въпроси чрез въвеждане на законова разпоредба за борба с измамите от тристранните сделки, като засили митническия и данъчния контрол за ограничаване на контрабандата и укриването на данъци. Същевременно, за първи път след много години, на собствениците на медии бяха начислени данъците, които дължат на гръцкия публичен сектор.

Приватизации

Климатът в страната се променя. Това е видно от факта, че гръцките съдилища ускоряват разглеждането на делата за значителни укривания на данъци. С други думи, олигарсите, които бяха свикнали да бъдат защитавани от политическата система, сега имат всички основания да си развалят спокойния сън.

Освен общите насоки, имаме конкретни и подробни предложения, които сме изложили по време на обсъжданията с институциите и които покриват голяма част от разминаванията в позициите, които ни разделят от няколко месеца.

По-конкретно гръцката страна прие да осъществи серия от институционални реформи, като засилване на независимостта на Гръцката агенция по статистиките (Elstat), намеса за ускоряване на процесите по установяване на справедливост, както и намеса в пазарите за продукти с цел да се елиминират диспропорциите и привилегиите.

Също така, въпреки че диаметрално се противопоставяме на приватизационния модел, насърчаван от институциите, който нито създава перспективи на растеж, нито успява да прехвърли ресурси в полза на реалната икономика, а в полза на дълга, което в никакъв случай не е устойчиво, ние приехме да следваме с някои незначителни модификации програмата на приватизации, за да докажем намерението си да предприемем стъпки към сближаване с другата страна.

Ние също така се съгласихме да извършим значителна ДДС реформа, като улесним системата и подсилим размера на преразпределение на данъка, за да постигнем увеличаване на събираемостта и приходите.

Направихме конкретни предложения по отношение на мерките, които ще доведат до по-нататъшно увеличаване на приходите. Те включват специален данък върху много високите печалби, данък върху електронните залагания, засилване на проверките на притежателите на големи банкови сметки – укриващите данъци, мерки за събиране на задълженията към публичния сектор, специален данък за луксозни стоки, тръжен процес за излъчвани предавания и други лиценци, за които Тройката уж случайно забрави през последните пет години.

Тези мерки ще повишат приходите, като се избегне рецесията, тъй като те не намаляват допълнително активното търсене и не налагат допълнителни тежести върху слоевете с ниски и средни доходи.

Постигнахме съгласие да осъществим основна реформа на системата за социално осигуряване, която включва интегриране на пенсионните фондове и премахване на разпоредбите, които неправилно позволяват ранното пенсиониране, което в крайна сметка увеличава реално възрастта на пенсиониране.

Тези реформи ще бъдат извършени независимо от факта, че загубите, претърпени от пенсионните фондове, които създадоха средносрочния проблем за тяхната устойчивост, се дължат основно на политическите решения на двете предходни гръцки правителства, но най-вече на Тройката, които съвместно носят отговорността за тези загуби: резервите на пенсионните фондове бяха намалени с 25 милиарда евро поради „Включването на частния сектор”(PSI) през 2012 г. и преди всичко високата безработица, която се дължи изключително на програмата на изключително строги ограничения, прилагана в Гърция от 2010 г.

Да не се намаляват повече пенсиите

Накрая, въпреки нашият ангажимент към работещите незабавно да възстановим европейската легитимност на трудовия пазар, която беше напълно унищожена през последните пет години под претекста за конкурентноспособност, ние приехме да осъществим реформа на пазара на труда след консултация с Международното бюро по труда, което вече изрази положително становище относно предложенията на гръцкото правителство.

Предвид гореизложеното, имаме всички причини да се учудваме защо представителите на институциите така упорито твърдят, че Гърция не прави предложения.

Каква цел обслужва този удължен мораториум върху ликвидните средства за гръцката икономика, след като Гърция показа, че иска да спази външните си задължения, плащайки повече от 17 милиарда евро главница и лихви (около 10% от БВП), без външно финансиране?

И накрая, какъв е интересът на онези, които пускат в медиите информации, че не сме близо до споразумение, което би сложило край на европейската и световната политическа и икономическа несигурност която се подържа от неуредения гръцки въпрос?

Неофициалният отговор, който някои дават, е че ние не сме близо до споразумение, защото гръцката страна настоява на своите позиции да възстанови колективните договори и отказва да намали допълнително пенсиите.

По този въпрос също трябва да направя някои разяснения:

Що се отнася до колективните договори, позицията на Гърция е за това трудовото законодателство да съответства на европейските норми и да не нарушава европейското законодателство. Ние не искаме нищо повече от това, което е в сила в страните от еврозоната. Това е причината за съвместната декларация по този проблем с Президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Гърция е представяна като лош пример, който другите непослушни държави и народи на Европа не трябва да следват.

Що се отнася до пенсиите, позицията на гръцкото правителство е напълно обоснована и логична. Кумулативното намаляване на пенсиите в Гърция през годините на Меморандума е от 20% до 48%: понастоящем 44.5% от пенсионерите получават пенсии под фиксирания праг на относителна бедност, докато приблизително 23.1% от пенсионерите, съгласно данните на Eurostat, живеят под заплахата от бедност и социално изключване.

Следователно е очевидно, че тези цифри, които са резултат от политиката на Меморандума, не могат да бъдат толерирани – не само от Гърция, но и от която и да е цивилизована страна.

Да кажем нещата такива, каквито са:

Ако досега не е постигнато споразумение, това не се дължи на нашата предполагаема неотстъпчивост, липса на компромиси или неясна гръцка позиция.

Това се дължи на настояването от страна на определени представители на институциите да се правим абсурдни предложения и пълното безразличие към последния демократичен избор на гръцкия народ, въпреки публичното съгласие от страна на трите институции да се приложи известна гъвкавост, за да се уважи волята на избирателите.

От какво е продиктувано това настоятелност?

Едно лесно обяснение би било, че това се дължи на желанието на някои да не признаят своите грешки, да препотвърдят същите избори, игнорирайки техния неуспех.

Нещо повече, не трябва да забравяме, че преди няколко години МВФ публично призна, че са били допуснати грешки при изчисляване на тежестта на рецесията, предизвикана от бюдежетните ограничения, наложени на Гърция.

Мисля, че това е недостатъчно задълбочен подход за изясняване на ситуацията. Не мога да повярвам, че бъдещето на Европа зависи от упорството и настояването на няколко лица.

Две противоположни стратегии за Европа

Моят извод е, че този въпрос не засяга само Гърция; нещо повече, той е самият епицентър на конфликт между две диаметрално противоположни стратегии за бъдещето на европейското обединение.

Първата стратегия цели да заздрави европейската интеграция в контекста на равенство и солидарност между европейските народи и граждани. Онези, които поддържат тази стратегия, изхождат от факта, че е недопустимо да се насилва новото гръцко правителство да прилага същите политики като предходните кабинети, които, да не забравяме, се провалиха напълно. В противния случай, ние ще бъдем принудени да премахнем изборите във всички държави, които са подложени на програмата на строгите мерки. Ще бъдем принудени да приемем, че премиери и правителства ще бъдат налагани от европейските и международните институции, а гражданите ще бъдат лишени от правото си на глас до изпълнението на програмата. Казано с други думи, това означава премахване на демокрацията в Европа, начало на дезинтеграция и недопустимо разделение в Обединена Европа.

Това, в крайна сметка, означава раждането на технократично чудовище, което ще доведе до пълното откъсване на Европа от нейните фундаментални принципи.

Втората стратегия се стреми точно към това: разделяне на еврозоната и впоследствие на ЕС.

Първата стъпка за това е да се създаде еврозона с две скорости, където централното ядро ще налага твърди правила на остеритет и приспособяване. Това централно ядро ще налага също така един върховен министър на финансите за еврозоната, който ще разполага с неограничена власт и с възможността да отхвърля национални бюджети, дори на суверенни страни, ако те не са в съответствие с доктрините на крайния неолиберализъм.

За онези страни, които отказват да се поклонят на новия авторитет, решението ще е просто: строго наказание. Принудително налагане на остеритет. Дори по-лошо, ограничения в движението на капиталите, дисциплинарни наказания, глоби и дори създаване на паралелна валута.

Изхождайки от настоящите обстоятелства, изглежда тази нова европейска власт е в процес на изграждане, като Гърция е първата жертва. За някои това представлява златна възможност да направят от Гърция пример за другите държави, които не искат да следват тази линия.

Това, което не се отчита, е високият риск и огромните опасности на тази втора стратегия. Тази стратегия не само рискува да бележи началото на края на проекта за европейско обединение подменяйки еврозоната от монетарен съюз в зона с обменен курс, но също така поставя начало на икономическа и политическа несигурност, които могат изцяло да трансформират баланса в Запада.

Европа следователно е на кръстопът. След важните отстъпки от страна на гръцкото правителство, решението вече не е в ръцете на институциите, които във всеки случай, с изключение на Европейската комисия, не са избрани и не носят отговорност пред народите, а по-скоро в ръцете на европейските лидери.

Коя стратегия ще вземе връх? Тази, която е за Европа на солидарността, равенството и демокрацията, или тази, която е за разпад и разделение?

Ако някои все пак мислят или искат да вярват, че това решение касае единствено Гърция, те допускат сериозна грешка. Бих предложил да прочетат отново шедьовъра на Хемингуей «За кого бие камбаната».

Източници: lemonde.fr , primeminister.gov.gr

Превод от английски и френски: Дарина Спасова

Добави в Svejo

Етиен Балибар: "СИРИЗА е огромна надежда и пример за Европа"

 „За нас, за всички европейски граждани, които искат една различна Европа, вашата политика е основен източник на надежда", каза обръщайки се към гръцката публика във френския Институт на Атина, Етиен Балибар - един от най-известните философи (а едновременно и политическа личност) на Франция, ученик на Луи Алтюсер, автор на няколко книги и университетски преподавател във Франция и САЩ.

Г-н Балибар обвини институциите на ЕС и МВФ в това, че искат да доведат до провал "гръцкия опит за демокрация", да накарат СИРИЗА да капитулира, което да стане бързо, за да не се превърне в пример за останалите европейци, особено за испанците.

"СИРИЗА е огромна надежда и пример за Европа", подчерта той. Нейният успех се дължи на това, че защитава нацията, без да приема антиевропейски и ксенофобски позиции. Изтъкнатият френски философ подчерта необходимостта за Европа да използва кризата, за да пресъздаде политиката.

"Нека да не „предъвкваме” нашите критики и дискусии, а да подкрепим това, което се случва в Гърция", каза Балибар, който нарече ситуацията в страната "трудна”, но в никакъв случай „безнадеждна”.

Споменавайки т.нар. "морален аргумент", който е налаган на гърците, за да плащат дълговете си, г-н Балибар изтъкна лицемерието на европейските лидери, които не казват и дума за скандалните масови измами и укриването на данъци в Европа, а също и за начина на създаването на дълга чрез корумпирането на гръцкия елит.

Политиката на институциите е една "революция отгоре", подчерта френският философ, като използва формулата на Бисмарк и Маркс, една "превантивна контрареволюция”, за да се неутрализират предварително реакциите на народите.

По отношение на спорния въпрос за еврото, отбеляза: "Не ви казвам, че не трябва да напуснете еврозоната" и подчерта, че перспективата на една страна зависи от нейния икономически растеж и от отношенията й с международните финансови пазари. Той припомни и за класическия дебат, който навремето противопостави сталинизма и троцкизма относно възможността за "социализъм в само една страна."

От друга страна, той постави под съмнение тезата на кръга около Шойбле, че са предприети всички мерки, за да се избегне криза поради Grexit (излизане на Гърция от Еврозоната), като подчерта, че такова нещо никак не е сигурно. „Европа не направи нищо, за да регулира финансовите спекулации и затова днес си остава в опасна позиция, с която се опитва да се справи като прехвърля тежестта върху Гърция”, каза той.

Етиен Балибар се спря и на явлението „завръщането на народа” като значим фактор и политическа сила в политическата сфера, в Европа и в Латинска Америка - факт, който  дори неолибералите не могат да отрекат.

Ето защо, управляващите елити, атакуват всяка форма на народен суверенитет, нарочвайки я като "популистка". Европейските елити се опитват да демонизират популизма, да инкриминират народните искания и критиките към европейската интеграция. Бездънната пропаст между елита и народа води до възраждане на исканията за равенство и справедливост, каза той.

Т.н. "популизъм" на левицата е съвсем различно нещо от популизма на крайната десница, която иска да замени една олигархия с друга и една корупция с друга, подчерта той.
Етиен Балибар е един от най-известните философи на Франция, ученик на Луи Алтюсер, автор на няколко книги и университетски преподавател във Франция и САЩ.

Източник: www.amna.gr

превод: В. М.

Добави в Svejo

Ципрас: Варуфакис е важен „asset” за правителството и страната

На 27.04. Ципрас се подложи на 3-часово интервю от известния журналист Никос Хадзиниколау, както и отговори на въпроси на граждани в студиото. Гърците не помнят министър-председател да е давал такова обширно интервю.

За Янис Варуфакис каза следното:

"Икономист, който ги подразни, защото говори техния (на партньорите) език - езика на икономиката, по-добре отколкото го говорят те. Разбира се, с радикални позиции, схващания, които са известни. Не отстъпва лесно, той е един честен характер, който държи на позициите си. Но, трябва да е ясно, преговорите не са дело на един човек. А отговорността се носи от министър-председателя. Безпорно е създаден отрицателен климат спрямо Варуфакис. Но това е част от преговорите. Биха предпочели (партньорите) да имат отсреща един финансов министър, на когото да диктуват, а той да изпълнява (бел. пр. визира предишни министри). В никакъв случай не искат да имат насреща си човек като Варуфакис. С Варуфакис сме в отлично сътрудничество, както аз, така и целият екип по преговорите. ….  Намираме се в крайната и решителна фаза на преговорите и имаме нужда от по-добра координация. Има нужда от преструктуриране на силите, за да можем да имаме максимален контрол и най-добра ефективност. Така или иначе, финансовият министър координира всичко."

В същото интервю каза също:

"Нашият стремеж е да стигнем до един реалистичен изход и много скоро, до седмица-две, да е налице едно първо споразумение в рамките на минимален пакет. Мисля, че сме близко. Стремим се към решение, което да не повтаря порочния кръг на остеритета и унищожаването, решение, което ще дава перспектива, без да излиза от европейската рамка. Това е мандатът, който получих от народа. Ако се наложи споразумение извън тези рамки (в една или друга посока), може  да се допитаме до народа. Но аз съм оптимист, че няма да се наложи......"

Спорните въпроси с европейските партньори, на които правителството според Ципрас, слага червена линия са:

• Ненамаляване на пенсиите.
• Трудови права - не на масовите уволнения, връщане на колективните трудови договори, постепенно увеличение на мин. раб. заплата.
• Неувеличаване на ДДС по островите (не искаме хоризонтални мерки - искаме да облекчим тежестите на бедните и да "натоварим" онези, които са с повече възможности).

Относно външната политика подчерта: 

След споразумението с Русия за "гръцкия газопровод", американците заявиха, че пристигат с контраоферта.

И на края:
Това, което ме подлудява е, че някои ни сочат с пръст и ни обвиняват, че не искаме да си платим дълговете, а в същото време тези, които ни сочат с пръст, се правят на луди за неизплатения дълг - окупационния заем и репарациите… и въпросът със Сименс за нас не е приключил…

Добави в Svejo