СИРИЗА, ККЕ и парламентарните партии от лявото пространство в Гърция

Малко светлина върху Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), която спечели второ място в последните парламентарни избори от 6 май в Гърция с 16,78% и 52 депутатски места и много проучвания й отреждат първо място за предстоящите избори от 17 юни. По-специално отношенията, приликите и разликите й с други леви партии, основно с Гръцката комунистическа партия (ККЕ ).

Според ККЕ, като една марксистко-ленинска комунистическа партия, която в последните избори от 6 май получи 8,48% и 26 депутати, СИРИЗА е поредна форма на социалдемокрацията, пореден опит на капитала да озапти масите чрез изпускане на парата и толкова. Нещо като ПАСОК на Андреас Папандреу от 70-те и 80-те. Затова ККЕ отказва да се коалира със СИРИЗА и по този начин от една страна остава вярна на исконните леви марксистко-ленински идеи и на онази част от обществото, които ги изповядват, от друга страна обаче тези идеи остават в изчакване на условия, които хипотетично ще узреят някой ден, но дотогава врагът не спи, както виждаме, а вече съблича и кожата на обикновения човек и колкото и силен да е отпорът в опозиция, важните решения са в ръцете на притежаващите власт.

Малко предистория накратко:

Връзката между ККЕ и СИРИЗА е, така да се каже, кръвна.

Добави в Svejo

Един призрак броди из Европа ……

Решиха без нас, продължаваме без тях

За първи път в заключителна декларация на годишната среща на Г-8 се споменава една малка държава, каквато е Гърция.

Лидерите в Европа обсъждат предположения, свързани с евентуално ново управление в Гърция след 17 юни, което би отхвърлило Меморандума (финансовия „спасителен план”, договорен с Евросъюза и МВФ). В повечето от тях господства опитът да се всее страх сред народите на Европа, все едно ще настъпи апокалипсис, ако се отклонят от „правилната” линия, която финансовият и политическият елит са начертали пред тях. Предлагат даже (телефонно обаждане на Меркел към гръцкия президент Папуляс), както и нещо много еретично допреди няколко месеца - да се проведе референдум дали гърците са „за” или „против” еврото.

Но, най-важното! Принудени са вече да признаят, че линията, която довчера защитаваха яростно като единствената възможна, би могла да бъде ревизирана. Принудени са от пробуждането на масите. Усеща  се вече, че политиката на безкрайно затягане на коланите за средни и по-бедни слоеве от населението, за да се обслужват свръхбогатите и пазарите, е опасна за самите тях – политическия и финансов елит на Гърция, Европа и света. Виждат, че лека по лека народите се усещат какво им кроят. В Гърция СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) е с тенденция да е първа партия в идващите избори. Саркози загуби. Меркел – най-яростният застъпник на неолибералната политика, губи позиции сред партньорите от Европа и Г-8, но и в собствената си страна.

Експериментът, приложен в Гърция, им показа докъде могат да стигнат.

Гърците много ясно казаха „СТИГА!”

Народът с вота си наказа досега управлявалите "големи" партии, гласува против договореностите с тройката, каза „НЕ” на експертноното правителство на Пападимос, наложено без да го питат.

Страната се намира едновременно в следизборен и предизборен момент. Нови избори са обявени за 17 юни, малко след тези от 6 май, от които не можа да се сформира правителство.

Всички анализатори са единодушни, че надделя позицията против меморандума.  Двете бивши големи партии ПАСОК и Нова Демокрация, които подписаха и разпалено защитаваха договореностите с тройката, се сринаха. За Меморандума са също и някой малки партии, които не са успели да минат прага на 3%, за да се представят в парламента. Всички останали партии са против Меморандума.

Безспорен победител на изборите и същевременно кошмар за елита се смята лявата коалиция СИРИЗА, която от 4,60% през 2009 г. скочи на 16,78% и зае второ място след НД, която изгуби 15  процента спрямо предишните парламентарни избори и има 18,85%.

ПАСОК изгуби 30,74% и е на трето място с 13,18 %.

Добави в Svejo

Настроенията в Гърция преди изборите и моят избор

Един ден преди парламентарните избори в Гърция и нагласата сред множеството от гласоподавателите е:
Да ги накажем!

Въпросът е кого ще наказваме? Една голяма част от народа смята, че „всички политици са виновни”, слагайки в един кюп управлявали и неуправлявали политици. Друга част търси виновник в онези политици и партии, които са управлявали Гърция през последните четири десетилетия, т.е. дясната на практика ПАСОК (социалдемократи) и баш дясната Нова Демокрация (НД). Тези две мнения се открояваха в проучванията от последните месеци, които от една страна даваха за двете досега управлявали големи партии значително малък процент, като все повече се увеличаваха процентите на левите партии, както и на новосъздадени от политици, отлюспили се от „големите”, вече в кавички, партии. Безпрецедентно голям е и процентът на потенциално негласуващи, или до последния момент нерешили за кого да гласуват.

Но последната дума обикновено, според мен, е на тяхно величество масмедиите. Въпреки че все повече хора декларират, че не вярват на медиите и не ги следят, все пак крупните финансови интереси зад тях намират начин да убедят народа, или поне голямата част от него, че за негово добро най-разумно е да гласува за онези политически сили, които ще му „гарантират” спокойствието и спасяването на Гърция, макар и в някакво неясно бъдеще. А под „спасяването на Гърция” да се разбира спасяването на техните интереси. Разбира се, техен приоритет е „да се плати дължимото”, т.е. кредиторите да си получат вложения някога капитал, независимо при какви обстоятелства, заедно с лихвите. Видни финансисти, но „еретици”, в Гърция твърдят, че банките през изминалите години са спечелили толкова много от гръцкия дълг, че дори сега Гърция да се откаже да плати част от него, ако изравним резултата, загуба няма да има. Лошото е, че през последните 2 години господстващия елит (европейски и международен финансов и политически) успя да прехвърли голяма част на дълга от частни в държавни институции, докато медиите заблуждаваха народите с пикантните констатации за това какви нехранимайковци и мързеливци са гърците. Това май народите на Европа още не са го осъзнали или поне голяма част от тях.

Какъв е смисълът от изборите щом очевидно политиката и икономиката на Гърция все повече зависят от чуждестранни решения, би попитал някой. Да, това е така докато на власт са, както и народът ги нарича, „продажни политици”, по-точно колаборационисти. Това мнение надделява в Гърция. Та, зависи от гледната точка. Господстващата „правилна” позиция я знаем, но знаем ли другата? Повечето леви партии твърдят, че в преговорите с чуждестранните партньори биха могли да се отстоят позиции, което нито правителството на Папандреу, нито това на експерта-банкер Пападимос са направили. Те просто са прилагали политиката на безотказност, на Yes Men. В Гърция тръгна един каламбур, че да сложиш банкер да оправя задлъжняла държава е като да назначиш наркотърговец за директор на клиника за наркомани!

Има ли алтернатива?

Добави в Svejo