9.6.11

Резолюция на Народно събрание на площад Синдагма - Атина

[неофициален превод]

Сега ще говорим ние!

Призив за паневропейски протест на 5 юни

От 25 май, хиляди граждани пълним площадите на цялата страна, заявявайки желанието си да вземем живота си в свои ръце. Ние имаме различни идеологии, но това, което ни обединява, е възмущението от случващото се, желанието ни за справедливост, равенство и достойнство. Ние сме различни, но ще останем заедно единни!

Гласът ни трябва да бъде чут навсякъде:

- защото не може да се жертват цели народи, за да не претърпят загуби кредиторите – дългът не е наш и ние няма да го плащаме,

- защото политическата система, която прави бедните още по-бедни, а богатите още по-богати, не може вече да решава вместо нас и трябва да бъде съборена,

- защото искаме да живеем с достойнство от труда си, без непрекъснатия тероризъм на безработицата,

- защото всички, които грабят общото богатство, трябва да си понесат наказанието,

- защото безплатното обществено здравеопазване и образование са неотменими права на всеки,

- защото Средносрочната програма (актуализиране на Меморандума с МВФ) няма да мине.

Организираната дезинформация не ни плаши. Ще останем по площадите докато онези, които създадоха днешната безизходица, си отидат, без да се връщат с различна маска: МВФ, Меморандум, Тройка, правителства, банки и всички, които ни експлоатират. Ще демонстрираме заедно докато: “Смут настане в подземното царство и дъсченият под се продъни от тежестта на слънцето” (от поема на Одисеас Елитис - гръцки поет, получил Нобелова награда за литература през 1979 г.)

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ СЕГА!

Народно събрание на площад Синдагма – 2 юни 2011

Превод: DS Translations


7 коментара:

  1. Анонимен9 юни 2011 г., 11:22

    "дългът не е наш и ние няма да го плащаме" ... смело и неверно. Съчувствам на гръцкия народ, защото реално е излъган - десетилетия наред е поддържан стандарт на живот, който местната икономика просто не може да поддържа. И това си е трагедия. Но дългът си е ваш, въпреки че вероятно няма да го платите.

    Какво сега? Да вземе Гърция да напусне международните организации, които в момента й плащат дълговете и да си организира една Народна Република. Много силно се съмнявам, че тогава ще има безплатно здравеопазване и пенсиониране на 50 години.

    ОтговорИзтриване
  2. "международните организации, които в момента й плащат дълговете..." продължавай смело и неверно:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Сега - по време на общата криза на капитализма - Гърция се намира в особен период на своята история - период на пролетаризация на идеите! Част от тази пролетаризация е разбирането, че демокрацията е винаги класова! Пролетарската демокрация осигурена от пролетарската власт е най-реалистичната цел която решава икономическите, финансовите и изобщо социалните проблеми. Единственият начин за постигане на това е социалистическата революция!
    За да се стигне до там е необходима всеотдайност, организираност и революционна бдителност!
    Желая победа на гръцката работническа класа и всички нейни приятели!

    ОтговорИзтриване
  4. Пролетаризация на идеите - май си прав. Като следя пряко "народното събрание", усещам в изказванията на повечето хора, не на всички разбира се, едно класово осъзнаване относно причините породили кризата, както и изхода от нея. Вече множеството е наясно, че дефицита, дълговете, безработицата, погазване на правата и т.н. са причинени от алчността на господстващата класа.
    Но, далеч е още човечеството, от гледна точка на съзнание, да приложи народна власт в която да няма извращения. Иначе се чуват гласове и то много за "власт в наши ръце" т.е. народна, за власт на съвети и т.н. Следим с интерес...

    ОтговорИзтриване
  5. Класово осъзнаване от една страна, нежелание за идентификация с партии и терминологии (пролетарски) от друга. Защо ли? Човечеството дали е далеч или просто така наречената "народна власт", където и да се е случила, се компрометира, и не беше "народна". И е нормално желанието за дистанциране от партии, тъй като самият политически модел е сбъркан, бил той социалистически, капиталистически, неолиберален, все тая, все няма действащ коректив и нещата се израждат рано или късно в диво трупане на богатства от едни за сметка на други. Затова изпитвам силна симпатия към движението на площадите, виждам в него мечта за промяна дълбока на целия корупционен механизъм, ляв или десен, ако ще и в основата на протестите да стоят лични материални несгоди. И нека не даваме лесни отговори на трудни въпроси :)Дарина

    ОтговорИзтриване
  6. Движението на площадите е чудесно. Участието на всеки гражданин в политическия живот /тук нямам предвид тясната партийна активност/ е важна предпоставка, според мен, за решаването на заболели въпроси на обществото. Каквато и радикална и идеална на теория промяна да се случи, не участва ли постоянно целия народ в оформянето и вземането на решенията, неминуемо се стига до израждане.
    Ядосват се хората в Гърция, но и в България на всички политици /за Гърция мисля, че е несправедливо да слагат знак на равенство между управляващи политици и такива от леви партии, които не са били никога на власт, а подканвали постоянно хората да протестират за мерките вземани от правителствата/, на кмета, на синдикалните им лидери, на финансовите групировки които им грабят труда.
    Но, според мен би трябвало да се сърдят на себе си. За 35 години в Гърция или 20 години за България, кой гласува за управляващите политици? Кой гласува в събранията на синдикатите за продажните лидери? Кой гласува за кмета? Кой не се е продал за една хубава службичка на този или онзи депутат? Кой не се е продал като роб на този или на онзи работодател, за да може да изплаща лъскавата си количка, плазма итн? Кой ли се е интересувал за това което се случва малко по далеч от носа си?
    Човекът е политично същество. Не го ли разбере всеки гражданин, управляващите и тези които стоят зад тях ще си позволяват какво ли не.

    ОтговорИзтриване
  7. Аз не мисля, че е толкова трудна за осъзнаване тая работа, че всички граждани трябва да участват в политическия живот, ами никой не говори каква е формулата, че осъзнаването едно, а да се случи на практика изисква и някакъв стимул, да не кажа принуда, щото кой ли не би избрал по-лежерно прекарване на времето пред едно събрание.
    За Гърция не знам защо и как левите не можаха да излъжат (това на майтап) гласоподавателите, и наистина изглежда да подканят хората да си търсят правата, ама за България не ми се говори. Тук всички са управлявали. И никой не може да ме убеди, че някой влиза в изборни листи от желание да оправя нещо. Ама казвам, че системата е сбъркана, не трябва да питаш кой гласува за продажните лидери, ами защо непродажни хора не искат и да чуят да се занимават с политика. Кой гласува за кмета? Ееее, дълги върволици и разклонения от спонсори на кметската кампания и заинтересовани всякакви, както и такива, дето си знаят, че трябва да се гласува и това е, щото им повтарят онази мантра, че гласовете ти се разпределят и т.н. Гласуването не е участие в политическия живот, а одобрение за възпроизвеждането на политическия модел такъв какъвто е, за мен. И сметки в главите.

    ОтговорИзтриване