Блогът на Мавракис

Ок, чухме медиите, сега да чуем истината за Гърция

2011-11-09T11:44:00.004+02:00

"На площада сме"

Чухме от медиите как трябва да разбираме гръцката криза. Но така ли стоят нещата?

БТВ е характерен пример на инструмент за промиване на мозъци, винаги вярна на линията на световните медии, ръководени от финансовия елит.

В откъса от новини за Гърция от 07.11.2011, единствената мисъл, с която ще се съглася, е, че "перспективите са мрачни" относно бъдещето на Европа, без да изключваме България.

Репортерът, както виждаме, се е ориентирал прекрасно в ситуацията в Гърция - хората са осъзнали наложителността на мерките и са се кротнали. Е, от време навреме практикуват любимия си национален спорт с протестите, както се изразява водещата Гена Трайкова, но затова пък след това старателно почистват. Г-жо Гена Трайкова, навярно вие сте от елита, нямате нужда от увеличение на заплатата или други права, но не сте ли чували, че ако нещо е извоювано по света, то е благодарение на протести, борби и човешки жертви дори?

Много съм любопитен кои гърци е попитал репортерът Косьо, а те пък му казаха, че одобряват външната намеса? Разбира се има и такива, но не са представителна извадка. Иначе как щяха да се пълнят площадите? Това обобщаване за цял един народ май се поражда от навика на този вид медии да ни карат да мислим всички еднакво.

"Гърците гледат с надежда към новия премиер" - кои гърци бе, Косьо?

Защо никой не казва, че в момента преговарят за правителство две партии, които по всички последни проучвания събират 22+15, или общо 37% от гласоподавателите? Само за справка в парламентарните избори през 2009 г. сборът от двете партии е бил 77,4%!

Къде е демокрацията, за която тръбят "защитниците" на човешките права? Говоря за европейския политически и финансов елит, който натиска за сформирането на едно на практика нелегитимно правителство, което ще вземе решения за следващите 30 години. Защо ги е страх от избори? Да не говорим за референдум.

И промиването продължава.

Защо винаги се говори за "помощ от Европа", а не за нов кредит от Европа, който само увеличава предишния? Няма "помощ от Европа", която да е дадена или да предстои да се даде безвъзмездно.

И защо "гърците гледат с надежда към новия премиер", а не "кредиторите гледат с надежда към новия премиер"? Защо не се споменава, че на никой не му дреме за Гърция и народа й, както и за който и да е друг народ? Че единствената грижа на европейските управляващи политици е да защитят интересите на кредиторите и подобните им. Защото, фалира ли Гърция, те губят милиардите си.

И защо "всеки грък има около 30 000 дълг", а не "на всеки грък му е наложен около 30 000 дълг"? Защо тенденциозно се крие факта, че заслуга за по-голямата част от гръцкия дълг имат спекулантите, които координирано сринаха рейтинга на гръцкия дълг и го оскъпиха поне 5 пъти? А и останалата по-малка част от дълга, натрупан с години, е направен без никога да са питали този, на когото го стовариха - гръцкия народ. В такъв случай, неморално ли би било ако едно гръцко правителство, което е на страната на народа, реши да спре да плаща дълга, или поне голямата му част? Но няма такова. Правителствата, в това число и българското настоящо и минали, обслужват на първо място интересите на финансовия елит. Затова и Борисов апелира за затягане на коланите. В помощ на същите интереси идват медиите да ни убедят, че кризата се предизвиква от някакви мързеливи народи, които нямат финансова дисциплина. Как тогава в G20 приемат да членува една държава с „мързелив” народ и липса на финансова дисциплина като Италия? Дали пък истинската причина за кризата не е другаде? Именно това се опитват да прикрият слугите на системата.

А за "отписаните 100 милиарда", Косьо, като познавач на нещата, защо не казва, че на практика услугата е мечешка, тъй като по-голямата част от тези пари, гръцката държава ще се наложи да ги даде за рекапитализация на частните кредитори (банки) и за затваряне на дупки в бюджетите на социалните фондове, които притежават част от въпросния уж отписан дълг.

И най-важното, защо Косьо не казва, (откъде да знае човекът, или пък каквото му кажат, това пее вероятно), че г-н Пападимос е бивш шеф на Гръцката централна банка при приемането на Гърция в еврозоната, а след това вицепрезидент на ЦЕБ и не се ли учудва как тези, които толкова клеветят Гърция за ЛЪЖЛИВИТЕ показатели, благодарение на които тя влезе в Еврозоната и които ЦЕБ тогава ОДОБРИ, сега лобират същият този човек да застане начело и да "спасява" Гърция. Лицемерието на върха си!

Дали пък не искат да спасят собствените си кожи, като смъкват тези на народите от Европа? Кога ли медиите ще кажат на българина, че не е в негов интерес да е в унисон с неговите кожодери? Кога ли и хората ще проумеят същото?

След броени минути ще се обяви новия палач на гръцкия народ. БТВ и подобните медии пак ще ликуват за "края на политическата криза в Гърция" и наново ще скрият от българина, че кризата тепърва започва, и за него включително!

Рашковците нямат етнос, както и парите мирис!

2011-09-30T23:05:00.013+03:00

Твърдя, че в случая Катуница преобладават социалните различия и проблемите, които се създават от това. Защо съм убеден в това?

Първо, трябва да направим разлика между причината и следствието.

Причината:

Защо се стигна до инцидента с убийството?
Когато феодалът си мисли, че е цар, третира обикновените хора като поданици, въобразява си, че може да прави каквото си иска с тях, включително и да отнема човешки живот. Още повече се настървява, когато вижда, че държавните институции си затварят очите, и как няма, след като „Царят” ги държи с хиляди поданици - гласоподаватели.

Това е силата на богатството. Парите и силата им над човека. „Морал”, стимулиран и толериран от системата. Нима това е черта, присъща само за богаташите от ромски произход?

А онези, още по-рафинираните от К. Рашков бизнесмени, разполагащи с цели екипи от висококвалифицирани юристи, намиращи им вратичките в закона, които винаги съумяват да останат в сянка, както и сега? Те не предизвикват така безцеремонно обществеността, но също неморално присвояват богатства, също посягат на човешки живот в името на пари, и в повечето случаи не са цигани.

А онези, които предизвикват цели войни със същата цел – отново пари и печалби?

Затова, докато съществува тази система с конкретния морал, ще има убийства над невини деца, ще има и войни.

Затова и хората в Катуница, изпитали пряко въпросното отношение като към нисши, не са против всички цигани, а против конкретната фамилия, от която страдат българи и роми.

И следствието:

Убийството, което разбуни духовете. Стана повод различни хора да изразят натрупан гняв - против ромите, против финансово силните, против политиците. В повечето случай от млади хора. Младите не могат да търпят лъжите, измамите и лицемерието. Виждат как властващите политици от последните 20 години си затварят очите пред дерибейството на финансово силните, и търсят решение. Много от тях вярват, че циганите са виновни за положението в родината им. Но според мен в дъното и на техния гняв стоят социалните проблеми, безизходицата, неясното бъдеще.

Логично, от подобни конфликти винаги се вадят политически дивиденти, в случая от „патриотични”, крайно-националистични и крайно-десни партии и организации, които зад патриотичната маска работят на практика против държавата, като внушават, че проблем № 1 на България са циганите. Например, неплатеният ток на ромите /не че не е проблем/ едва ли може да се сравни със сумите, грабени при игрите на политици и едри бизнесмени? Защо тогава все съдим ромите, нима те са тези, които тънат в охолство?

Мнението ми по темата, пред Телевизия Стара Загора в предаването „Още по темата” на 26.09.2011 с водеща Велизара Цонева - (част 1)

(част 2 тук)

При икономически кризи националистичните и расистки конфликти ескалират.

Много от тези младежи залитат по националистичната кауза от криворазбран патриотизъм. Те търсят виновник за проблемите – своите и на средата, в която живеят, и са подведени от демагози, които им посочват врага, за момента, в лицето на циганите. Защо? За да не се насочва вниманието към истинските виновници -"Рашковците”

Кои наричам условно "Рашковците”? Тези, които печелят много пари, независимо как го правят и към коя етническа група принадлежат. Поради социалното си положение, те са със специален статут винаги – с тях се съобразяваме и уважаваме, затваряме си очите, когато правят незаконни неща. Те са нужни на системата. „Рашковците” смазват добре държавния механизъм и работят в хармония с политическата върхушка. Не бива тях да ги бараме, нищо, че са в основата на проблемите.

И така, съзнателно или не, водачите на крайно националистични и расистки групи вършат услуга на истинските виновници за положението на страната.

Решението винаги е едно – буден народ, който разбира кой е първичния проблем. Ако това го разберат хората, ще е добре, защото рано или късно ще насочат гнева си срещу когото трябва.

Цялото интервю от сайта на Телевизия Стара Загора

Етнически ли е, конфликтът в Катуница?

2011-09-25T03:37:00.000+03:00

В сайта на организация "Хора срещу Расизма" намерих отговора на въпроса и мисля, че всеки разумен човек ще се съгласи:

Раздел: Декларации и прессъобщения

Публикувана Събота, 24 Септември 2011 23:08

Автор: Хора срещу Расизма

Вчера и днес (24.09.2011г.) загинаха две деца, на съответно 18 и на 16 години. Te станаха жертва на безчинствата на известна мутра от пловдивско село. Става въпрос за Кирил Рашков, т.нар. от медиите "Цар" Киро, известен с алкохолния си бизнес. Едното дете е загинало след като е прегазено от негови биячи. След това местните хора излизат на протест срещу въпросния престъпник. Родителите на загиналото дете многократно са се оплаквали в полицията, че Рашков ги заплашва, но полицията не е реагирала. Убийството отключва натрупания гняв на гражданите и те излизат на протест срещу г-н Рашков. Намесват се над 200 въоръжени жандармеристи, за да защитят собствеността и сигурността на мутрата. По време на протестите, които продължават от вчера през нощта, загива и другото дете. Било е със слабо сърце и не успява да издържи на стреса, който преживява. Изключително показателно за цялата ситуация е намереното в скъпия автомобил (който местните хора опожаряват в гнева си) на Рашков разрешително издадено от общинската полиция, позволяващо му да се движи свободно, откъдето реши и както реши, без да се съобразява със закона.

Историята повече от ясно показва, че конфликтът е между обиковенните граждани, независимо от етническия им произход и една мутра, която е свикнала да действа безнаказано, включително и да убива когото не харесва, защото знае, че винаги ще бъдат защитени от най-елитните полицейски части на България. Тук е повече от ясно, че не става дума за етнически противоречия. В България има мутри от всевъзможен етнически произход, те не се делят на християни и мюсюлмани, на турци, българи, роми или някакви други. Няма етнически произход и за жертвите на мутрите оставащи безнаказани, защото са толерирани от полицията и държавата.

Ясно се вижда, че става дума за бунт против болезнените социални неравенства, против това, че държавата защитава богати престъпници, но е неспособна да подсигури елементарна сигурност и спокойствие за обикновенните граждани. Невъзможността за разрешаване на тези проблеми по легален път понякога води до преливане на справедливия гняв на хората в насилствени действия. Последното е изгодно за една система, която привилегирова мутрите пред гражданите.

Точно за това властите се страхуват от "политизирането" на случая, т.е. на назоваването на този очевиден факт с истинското му име, а именно проблем на неравното третиране на гражданите в зависимост от социалното им положение. Точно по тази причина Борисов обяви, че това не е политически, а криминален проблем.

Най-често вината се пренасочва чрез етнизирането на социалния конфликт. Това означава да бъде представен като конфликт между българи и роми. Това е и основата на расизма. Пример за последното е позицията на ВМРО, които веднага организираха анти-ромски протест. Много удобна позиция при условие, че кмета на Пловдид е именно от ВМРО, подкрепен в момента от ГЕРБ. В този смисъл ВМРО имат директна вина за случващото се в пловдивското село Катуница.

Един от лидерите на ВМРО - Ангел Джамбазки, известен с честите си расистки прояви, побърза да призовава за това, че тук става въпрос за етнически конфликт. Същият в момента е общински съветник в София, избран с листите на ГЕРБ.

Това е типичен случай за бягане от директна отговорност чрез расистки препратки за етнически конфликти, където те очевидно не съществуват. Мутрата Рашков прибягва до абсолютно същата тактика, когато обяви, че протестите срещу него представляват етническа дискриминация. Точно такива хора като него създават и печелят от расизма, защото им позволява да вършат безчинства, а после да прехвърлят вината на общността (вж. http://www.dnes.bg/stranata/2011/09/24/car-kiro-otseche-ne-myrdam-ottuk.129527) .

Но истинският проблем с подобни лъжи е това, че те представляват опит за подмяна на справедливите граждански искания с предразсъдъци, опитвайки се да измести проблемите с липсата на сигурност и справедливост със самоунищожителна за нацията етническа омраза.

Освен политиците, някои медии също се опитват да подменят истинския проблем и да го представят като етнически. Сблъсъците се случват между обикновени българи и роми от една страна, а от друга семейството на Кирил Рашков и полицията, която го защитава. В полицията обаче също работят хора от различни етноси. Т.е. конфликтът не е между представителите на различни етнически групи, а на граждани разгневени от един престъпник и полицията, която защитава собствеността му. Въпреки това се прикрива очевидния факт, че местното ромско население не само не защитава Рашков, но също е против него, както се вижда в репортаж на БТВ, където роми се оплакват, но умишлено или не камерата ги снима от долу или от страни, докато протестиращите българи са снимани фронтално.

Това изкривено представяне не тръгва от днес. Самият факт, че медиите наричат Рашков с термини като "ромски бос", "цар Киро" и т.н. е показателен. Българските роми не разпознават г-н Рашков като свой "бос" или лидер, а още по-малкото цар. "Цар" е думата, с която той нарича себе си, изразявайки претенциите да се държи като феодал, претенции, които за сега са успешни.

Ние от ХОРА сме отдадени на това да посочваме расизма в обществото ни. Точно за това не можем да подминем този емблематичен случай, който ясно показва къде се коренят проблемите и как често расизмът се използва за замитане на справедливи граждански искания под килима. Процес, който освен всичко друго, има изключително опасни обществени последствия, подхранващ агресивни нео-нацистки банди. Пример за последното, в случая са не само ВМРО, а и футболните фенове, които се присъединиха към протестиращите и подпалиха имуществото на Рашкови (заради грешните причини). Сигурни сме, че огромна вина за нацистката мобилизация имат расистките репортажи в медиите, които представят конфликта между обикновените граждани и мутрата-престъпник като етнически. В едно такова представяне, обаче, няма как да обясним факта, че абсолютно всички жители на селото - и българи и роми - протестират срещу Рашков. Полицията не успя да опази имуществото на Рашков, но евакуираха него и семейството му, докато срещу някои от жителите на селото има повдигнати обвинения за хулиганство. Няма повдигнати обвинения за убийството, все още.

Молим гражданите да не се поддават на расистките настроения, защото това няма да реши проблемът с организираната престъпност в България, която няма етнос и от чиито своеволия никой не е застрахован.

Предупреждение към потенциалните инвеститори, тръгнали на евтин шопинг в Гърция!

2011-07-04T20:26:00.002+03:00

От сайта на Движението на площадите в Гърция, четем:

.
Дата на Събранието:
Неделя, 03/07/2011

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ТРОЙКАТА*, БАНКИ И МЕСТНИ И ЧУЖДИ ПОТЕНЦИАЛНИ ИНВЕСТИТОРИ, които МЕЧТАЯТ за ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ в ГЪРЦИЯ.

Едно детронирано и диктаторско гръцко правителство, което не представлява народа на тази страна, току що гласува законопроекти, по силата на които възнамерява да отчужди гръцката държавна собственост и земя, против волята на огромното мнозинство от народа.

Информираме тези, които виждат добра възможност за инвестиции, че съвсем скоро ще свалим това правителство, на което ще се търси отговорност за престъпленията срещу народа и страната. Неговите подписи и законопроекти са невалидни. Те не са легализирани от гръцкия народ и, разбира се, не са признати от него.

Предупреждаваме всеки потенциален инвеститор дори и да не помисля да се приближава до търг или продажба на обществена собственост и земя, още по-малко да купува. Когато възвърнем суверенитета на нашата страна, те ще изгубят всичко закупено, а парите, които са платили за незаконните сделки, няма да им бъдат върнати.

Също така предупреждаваме, че до възвръщането на контрола върху страната, в рамките на нашите права съгласно гръцката конституция, както и от международно признатите права на народите и хората, ще направим всичко необходимо чрез самоорганизиране да анулираме на практика, както и да саботираме евентуалните инвестиции.

И така, нека да не смее никой потенциален инвеститор да прави евтин шопинг на обществено имущество и земя в Гърция, освен ако не е наясно с високия риск на неговата инвестиция. В този случай, инвестицията му ще бъде „добре дошла” в страна, в която всеки път когато някой се опита да отнеме свободата на народа, се ражда един Канарис** или се разрушава мост като този при Горгопотамос***.

Народно събрание на площад Синтагма – 3.7.2011 г.

За ГЛАСУВАНЕ и РАЗПРОСТРАНЕНИЕ като Пресъобщение в чуждестранни и гръцки медии и интернет (ПРИЕТО)

* Тройка – МВФ, ЕБ /Европейската банка/ и ЕС
** Канарис – Герой от гръцката революция за независимост от 1821. Той бил най-обикновен гражданин до деня, когато казал: „Не издържам повече. Стига толкова!”, при което отишъл да разруши един от най-големите флагмани на отоманската флота, прилагайки партизанска тактика – брандер - която става много известна и популярна.
*** Горгопотамос - мост, който е взривен от партизански групи на гръцката съпротива и британски командоси по време на немската окупация през 1942 г.

Първата победа на движението на площадите в Гърция

2011-07-01T19:45:00.017+03:00

Зад сайта и фейсбук страницата „real-democracy” /”истинска демокрация”/ стоят инициаторите на така-нареченото „движение на площадите” или „движение на възмутените, разгневените”, зародило се последните 40 дни в Гърция, към което всички гледаме с надежда.
Предлагам ви превод на последната статия на същия сайт, която не толкова детайлно и хронологично описва събитията от 28-29 юни, а по скоро изразява преживяванията на участниците и се опитва да улови духа на движението, което е качествено ново в немалко аспекти:

„Real Democracy” се роди в движението и живее в движението. И, разбира се, има мнение, защото се състои от обикновени хора като всички вас. И ние като граждани на този свят се интересуваме, загрижени сме, стремим се, даваме от себе си.

От вчера всичките участници в сайта бяхме навън. Нашето място е и ще бъде винаги там. До вас! И така, качихме се и ние на площада, за да протестираме, да извикаме, да ръкопляскаме. Когато пристигнахме, всичко беше чудесно. Хора много - танци, веселба, песни. Пристигна шествие с мотори. Весела атмосфера! Хората ръкопляскаха. Надеждата, мечтите - живи! Групи от хора говореха, разменяха мнения, спореха, съгласяваха се, но винаги в приятелски тон и доброжелателно! Граждани от всички възрасти! Беше прекрасно! Колкото проблеми и да има всеки, те остават назад, по пътя до площада, на тротоара! Просто защото сме ВСИЧКИ ЗАЕДНО!

Но тук и там някои са хвърлили бутилки с вода. Граждани с всекидневни проблеми, които не могат да издържат повече натиска от банките, от политиците, от правителството. Хора са преди всичко, как се издържа? Как да издържи един баща, една майка, когато не може да купи за детето си основните неща - тетрадка за училище, 2-3 кутии мляко, една дреха, една играчка? Как да издържи един работник, който губи работата си? Как да издържи един млад човек, който е без работа? Всичко това създава едно оправдано напрежение. Всички ние на първа линия препоръчвахме хладнокръвие. И успяхме заедно с много граждани.

Но силите на реда бяха на друго мнение. Пуснаха първите сълзотворни химикали. Хората се разбягаха, викаха, крещяха. Едно огромно „защо” се надигаше във въздуха, но остана без отговор. Камъни летяха от неопределени посоки, както и някъде иззад нас. Викахме да изолират онези, които създават смут. Напразно! Сълзотворният газ като дъжд! Без оглед дали насреща са жени или деца – пазехме ги, помагахме им колкото можем. Хората бягаха, падаха, помагаха им близките до тях. Ние викахме постоянно: „Хора, всички напред …. Елате, тук сме!”. Някои ни чуха и започнаха пак да се събират. Нещата донякъде се успокоиха. И камъните спряха Но след малко, БЕЗ ПРИЧИНА, отново пуснаха сълзотворен газ! Този път, колкото и да искахме, не можехме да стоим повече. Хората над стълбището се разбягаха. Останахме сами. Седнахме всички и мълчахме. Не разочаровани! Просто се питахме защо? Както и вие!

Решихме да си тръгнем и да се върнем на следващия ден (днес 29.06.) с повече кураж и по-решителни. Решени да изискваме нещата, които ни дължат. Мечти и надежди. Прости неща.

И така отидохме и днес. В 11 ч. бяхме там. Отново се бяха събрали ентусиазирани хора, но и се усещаше подозрение дали няма да се случат същите ициденти като снощи. Успокоявахме ги и с телефоните си подканвахме хората по всички групи във фейсбук да излезат! Беше вълшебно преживяване! Нямаме думи да го опишем! Колкото продължи, това беше нашият сън! Това, което искахме! Всички да сме заедно! Без табели, без имена. Всичко беше в една дума - приятел! Чудесно! Единствено! За тези малкото вълшебни минути, всички бяха равни! Всички се гледахме в очите с чисти погледи!
Музиканти даваха ритъма. Лозунги навсякъде и ръкопляскания! Невероятни емоции! Всичко, за което се борихме, беше там за няколко минути!

Но, пак сълзотворен газ! Ад! Вчера не беше нищо! Очите ни плачеха! Вътрешностите ни горяха! Много хора псуваха! Въпреки че атмосферата беше задушаваща, опитахме се отново да задържим хората заедно! Направихме една голяма верига! За миг се върна надеждата! Но една празна бутилка за вода от някой беше достатъчна! Сълзотворен газ, шокови гранати навсякъде. Плачът се смеси с ярост! Хората бягаха насам-натам. Надежди и мечти се замъглиха от дима на сълзотворния газ! До 3:30 часа следобед се опитвахме да даваме кураж, а и на себе си! И ние в един момент се огънахме и се изгубихме един друг! Сълзотворният газ бълваше около нас и върху нас, дори и в метрото! Невероятно! Както пишем в началото, и ние сме обикновени хора! И все пак имаше откъде да черпим сила и кураж, защото ние вярваме във всичко това! Не сме го изоставили! Старахме се, плакахме, вълнувахме се, но не се отказахме! И няма да се откажем!

Въпроси:
Сега вече, събрани и пишейки тази статия, се чудим защо се случи всичко това? Защо толкова много насилие от страна на държавата към граждани, които се борят мирно в продължение на 40 дни? Отговорът, който ни идва, е един. Страхуват се от нас! Страхуват се от хората. Единственото им притеснение е да не се махнат от столовете! Искат и им харесва да играят ролята на Бащите на нацията! Подсигурени, разбира се! Заключени в скъпи офиси, със скъпи мобилни телефони, автомобили, домове, единственото, което правят, е да се подиграват на хората, да ги потискат и изтезават с нечовешки мерки!
И разбира се, щом като „Заедно ги ядохме” /бел. на прев.: Прословута фраза, казана преди няколко месеца от вицепремиера Пангалос/. Но ние, уважаеми Дами и Господа, защо не сме яли нещо? Защо търсим в банките да видим колко имаме, а не виждаме нищо???
И след всичко това, вие мислите, че ще дадем назад?
Кой ви каза, че се страхуваме от качулките?
Кой ви каза, че се огъваме?
Кой ви каза, че отстъпваме?
Кой ви каза, че се отказваме?
Кой ви каза, че мечтите ни угаснаха?
НИЕ със сигурност не сме ви го казали и няма да го кажем НИКОГА!

А сега какво?
Този въпрос е много лесен … има отговор без много замисъл! ПРОДЪЛЖАВАМЕ навън! Предстои да си вземем дължимото. Правосъдие, Справедливост, Равенство, Демокрация! Още утре ще бъдем отново навън! Ще продължим оттам, където мислят, че ни спряха! Всички ние, Дами и Господа в Парламента, имаме нещо важно. Имаме сърце, разбиране, състрадание към човека до нас! Споделяме болката заедно! Съпричастни сме, даваме ИСТИНСКА прегръдка на човека до нас. Казваме си пак „Добър ден!”. Пак говорим искрено един на друг! Това е липсвало на всички ни! И мислим, че първата голяма победа е, че се върна човещината!

Следващи стъпки?
Просто ще решат хората! Само хората съществуват вече и ВСИЧКИ ЗАЕДНО предстои да направим едно пътуване. Още сме в началото! Но в края ще видите нещо вълшебно. Една усмивка на едно дете, което знае, че ще има бъдеще, ще ви подържи ръката и ще ви каже „Благодаря!”. Ние тази ръка и това благодаря не искаме да го изгубим! ВИЕ?

Обща стачка и блокада на гръцкия парламент за 28 - 29 юни!

2011-06-26T20:05:00.006+03:00

Народното /извънпарламентарното/ събрание на площад „Синдагма” Атина, разпространи следния призив:

28 - 29 юни: 48 часа на улицата!

Цяла Гърция на площад „Синдагма”, за да не мине Средносрочният план!

От един месец насам ние пълним площадите на цялата страна с искането да си вземем нашия живот в наши ръце. На 28 и 29 юни нашата борба ще достигне повратна точка. Правителството на нулевата обществена подкрепа се опитва да гласува в парламента Средносрочния план. Този план не трябва да бъде приет. Не можем да допуснем разграбването на общественото богатство, няма да толерираме мизерстването на множеството с цел осигуряването на печалбите за малцинството. Медийните маневри, фалшивите промени в правителството, както и изнудването от страна на правителството, МВФ и ЕС, не могат да ни подмамят. Сега вече знаем, че дилемата не е между Меморандума и банкрут, тъй като тези Меморандуми водят с математическа яснота до банкрут на обществото.

Във вторник и сряда, на 28 и 29 юни, когато тече двудневното обсъждане и гласуване на Средносрочния план в парламента, синдикатите са обявили 48-часова обща стачка. През тези два дни никой не трябва да работи, да консумира или да подкрепя по какъвто и да е начин отказ от стачката. От сутринта на първия ден на стачката се събираме на площад „Синдагма” заедно с народните събрания от цялата страна, както и от всички квартали на Атина.

В сряда на 29.06., в деня на гласуването на Средносрочния план, обграждаме парламента и изпращаме посланието, че народът го отхвърля!

От един месец насам доказваме, че не съществуват пътища без изход, че имаме силата да очертаем нова посока за обществото. Настъпи часът да направим следващата голяма стъпка. Сега е нашият час, сега говорим ние!

Или ние, или те - пряка демокрация сега!

Народно събрание на площад „Синдагма” - 22 юни 2011 г.

Призив за блокада на гръцкия парламент

2011-06-12T22:44:00.005+03:00

В събота, 11 юни, Народното събрание на площад "Синдагма" разпространи призив за блокада на гръцкия парламент в навечерието на гласуването на така наречената средносрочна програма /актуализация на Меморандума, подписан между Гърция и „тройката” - МВФ, ЕС и Евр. централна банка, по-долу за краткост „програма”/.

Новото споразумение предвижда прекомерно увеличаване на данъците, по-нататъшно намаляване на заплати и пенсии, както и съкращаване на повече от 100 000 държавни служители през следващите няколко години.

Призивът гласи:

24 часа на улицата!

Това е нашият ОТГОВОР за ПРОГРАМАТА!

На 15 юни да обградим парламента!

Сега, когато правителството се стреми да прокара програмата, нека да обградим парламента, да се съберем и да останем на Синдагма.

Всички заедно да продължим и да засилим протестните действия, които започнаха на 25 май. Следващата стъпка е общата стачка на 15 юни /сряда/. Няма да спрем докато не върнат обратно програмата.

Подкрепяме по всякакъв начин общата стачка и протестираме мирно. На 15 юни не работим и не консумираме. Координираме се с всички граждани, които искат да изразят несъгласието си с програмата, със стачниците и техните синдикати, с народните събрания по места, с протестните действия и превземанията в цялата страна. Подканваме хората на изкуството да подкрепят протеста, да излязат по улиците заедно с нас и да предадат техния нюанс. Определяме три големи срещи:

Нека всички на 15 юни /сряда/ от 7:00 ч. да бъдем:

1. Пред Парламента;

2. На спирката на метрото „Евангелисмос”;

3. На стадион „Панатинайко”.

До 15 юни „орем” Атина, за да предадем навсякъде призива на Народното събрание на Синдагма. От сега определяме борбена среща за деня, в който ще бъде гласувана програмата.

Да се чуе силно нашият глас:

ПРОГРАМАТА НЯМА ДА МИНЕ

Народно събрание площад Синдагма

11 юни 2010 г.

Резолюция на Народно събрание на площад Синдагма - Атина

2011-06-09T00:18:00.007+03:00

[неофициален превод]

Сега ще говорим ние!

Призив за паневропейски протест на 5 юни

От 25 май, хиляди граждани пълним площадите на цялата страна, заявявайки желанието си да вземем живота си в свои ръце. Ние имаме различни идеологии, но това, което ни обединява, е възмущението от случващото се, желанието ни за справедливост, равенство и достойнство. Ние сме различни, но ще останем заедно единни!

Гласът ни трябва да бъде чут навсякъде:

- защото не може да се жертват цели народи, за да не претърпят загуби кредиторите – дългът не е наш и ние няма да го плащаме,

- защото политическата система, която прави бедните още по-бедни, а богатите още по-богати, не може вече да решава вместо нас и трябва да бъде съборена,

- защото искаме да живеем с достойнство от труда си, без непрекъснатия тероризъм на безработицата,

- защото всички, които грабят общото богатство, трябва да си понесат наказанието,

- защото безплатното обществено здравеопазване и образование са неотменими права на всеки,

- защото Средносрочната програма (актуализиране на Меморандума с МВФ) няма да мине.

Организираната дезинформация не ни плаши. Ще останем по площадите докато онези, които създадоха днешната безизходица, си отидат, без да се връщат с различна маска: МВФ, Меморандум, Тройка, правителства, банки и всички, които ни експлоатират. Ще демонстрираме заедно докато: “Смут настане в подземното царство и дъсченият под се продъни от тежестта на слънцето” (от поема на Одисеас Елитис - гръцки поет, получил Нобелова награда за литература през 1979 г.)

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ СЕГА!

Народно събрание на площад Синдагма – 2 юни 2011

Превод: DS Translations

Мечката се събуди!

2011-06-07T12:17:00.006+03:00

пл. Синдагма, Атина, 05.06.2011 от in.gr

Най-после мечката се събуди!
Може би това очакваше този блог, за да тръгне наново. Най-после гърците станаха от канапето. Вече втора седмица пълнят площадите на всеки град.
Роди се един нов политически субект, който разчупи страха и доведе отново надеждата. Самонарекоха се „Аганактисмени”.
„Недоволните” – така видях преведена в някои български сайтове думата Αγανακτισμένοι /Аганактисмени/. Мисля, че преводът е мек. Според мен правилният превод е „ядосани, сърдити, възмутени, гневни”. Този стремеж да заобляме смисъла на думите, сакън да не ни обвинят, че сме негативно мислещи, ме вбесява. Все едно онези горе да ни изнасилват, а ние, за да не ни обвинят в негативизъм, да казваме, че правят любов с нас.

Та, всеки ден в Атина, на площад Синдагма (Конституция) пред парламента, от 18 ч., се струпват хиляди „аганактисмени” от различни възрасти, с различни политически убеждения, или аполитични. Характерното на този нов тип протест е, че протестиращите не са организирани от никаква партийна, синдикална или друга организация. Няма конкретна предварително подготвена програма, списък с лозунги или искания, още по-малко предложение за алтернативно управление или рецепта за излизане от кризата. За сметка на това хората са многобройни - хиляди, стотици хиляди. Няма тояги, камъни или „Молотов”, чупене на витрини. Протестите са мирни, организирани главно чрез интернет. Общото, което събира всички тези хора, е разочарованието, стигнало до отвращение от управляващите, политиците, продажните синдикални лидери, банките, спекулантите, юпитата, капиталистите, системата като цяло. Разбира се, разни хора дават различно обяснение за причината за кризата. Могат да се чуят всякакви реплики като ”всички са против нас”, „има заговор срещу Гърция”, „емигрантите виновни за всичко”, „политиците виновни”, „всичките 300 на клада” /броя на депутатите в гръцкия парламент/, „да се изгори парламента”, „не плащаме дълга, защото не сме го предизвикали ние”, „банковата система е виновна", „капитализмът е виновен” и т.н. В едно са единодушни: Да се махат управляващите, защото, колкото повече стоят, толкова по-лошо за страната. Но за това, какво би последвало, мненията не са единни.

Специално в неделя, 5 юни, бяха събрани толкова много хора, че дори казионните медии, които винаги гледат да потулят или критикуват протестните действия, изтъквайки слабостите им, нямаха друг избор, освен да покажат истината.
А истината е, че вече хората се събудиха. Не приемат повече обезценяване на своя живот. Не приемат да ги натоварват с още повече заеми, които ще плащат поколения напред. Една голяма част са разбрали, че цялата патаклама става, за да се защитят интересите на кредиторите, за да знаят спекулантите, които трупат огромни богатства на гърба на народите, че парите им от предишни и бъдещи кредити ще бъдат опазени, независимо дали това ще стане с унищожаването на една голяма част от народа.
Всички признават, че за първи път през живота си виждат толкова много хора събрани в центъра на Атина!
„Не дължим, не продаваме, не плащаме”, „крадци, спекуланти, банкери”, „няма да си тръгнем, ако не си тръгнат” пишеше на някои от плакатите онзи ден.

Според мен, най-ценното, което се ражда в този нов тип протести, е провеждането всяка вечер от 21 ч. в центъра на пл. Синдагма, на „λαϊκή συνέλευση” = „народно събрание”. В него участват всички желаещи „аганактисмени” в опит за прилагане на пряка демокрация. В него процедурите текат съвсем демократично. Всеки желаещ може накратко да говори и предлага. Сформирани са екипи, разпределят се различните дейности, които се налага да се извършват – протоколиране, юридически консултации, медицински, хранене, почистване и околна среда и т.н. и всичко на доброволни начала.
Едно важно решение, взето завчера от въпросното народно събрание, е вечерта преди гласуването в парламента на средносрочната програма /актуализиране на Меморандума с МВФ/, вероятно на 15 юни, да бъде блокиран парламента, а в деня на гласуването да тръгнат от всички квартали на Атина масови шествия с крайна точка пл. Синдагма. На същия ден протестни действия ще се проведат пред сградите на СЕВ /Съюз на гръцките индустриалци/, Централата на гръцката банка и др., през времето, когато там ще текат разискванията в парламента - жива верига около него.
Разбира се, не всички желаят да участват в тези събрания. По-темпераментните, така да се каже, предпочитат да стоят пред парламента, да вдигат шум, да ръкомахат против депутатите. Има едно специфично за гърците ръкомахане – отворена длан срещу обекта, който много „уважават" :)

„Ние сме им нужни, те на нас не!”
„Дългът не е наш, той е направен от лихварите-банкери, от тези, които са усвоили крупни суми от Олимпиадата и други обществени поръчки. Щом дългът не е наш, не го плащаме”
Тези и още много други интересни изказвания чух от прякото предаване по интернет на народното събрание в Синдагма (real-democracy.gr)

Протестът продължава, "аганактисмини" се събират всеки ден от 18 ч. Очакват се интересни събития.

АТИНА 23-02-11

2011-02-23T23:03:00.003+02:00

Какво се случи вчера в Атина

2010-12-16T11:36:00.005+02:00

„Не просим, не отстъпваме, отстояваме правата си!”
„Атина, Дъблин, Лисабон - цяла Европа по пътя на борбата!"
„Неподчинение!”
„Патриотизъм е защитаването на правотата на народа, а не интересите на капиталистите!”
„Край на подигравките, никакви жертви повече за плутокрацията!”
„Гърци и емигранти – работници обединени!”
„Долу бандата!”
„Колкото и да се старае полицията, бандата ще си тръгне!”
„Работнико, можеш и без шефове!”
„Долу хунтата!”
„Хунтата не е свършила през 73-та!”
Това бяха някои от лозунгите, които се чуха, или бяха написани по плакатите вчера в центъра на Атина, от участниците в многолюдните протестни шествия, организирани от синдикалните федерации в рамките на обявената 24-часова обща стачка.
И още един път се налага да влизам в ролята на журналист, за да придобият българските читатели истинска представа за това, което се случи вчера в Атина.
Това, което не е показано по медиите – слуги на властващите, които, в стремежа си да ги пазят, крият от народа „лошия” пример на съседите.

А кой е „лошия” пример? Настоятелното желание на хората да протестират.
Гневът от несправедливите мерки, които правителството взема, изкара на протест над 100.000 души от всякакви възрасти, въпреки студа и сутрешния дъжд, въпреки тоновете /в буквалния смисъл/ сълзотворни химикали, изхвърлени от полицията срещу тях.

„Лош” пример е, може би, и това, че се протестира срещу отнемането на права, които отдавна вече са отнети в България, или се отнемат без никаква реакция – като например „изпитателния период", през който един работодател може, без да дължи никакво обезщетение, да уволнява, както и подписването на индивидуален трудов договор, а не обществен, и още много.

Стана ясно, че правителството няма картбланш за политиката, която провежда - политика на обслужване на интересите на местни и чужди капитали.

Ето какво разказва очевидец:

„Изглежда, стъписването и вцепенението у много хора от бурята на противонародните мерки започва да отстъпва.
Усилията, които полагат медиите - защитници на режима, да информират за "няколко десетки качулконосци, които очерниха шествието", са напразни. Уволнените – ние, които търсим в продължение на месеци работа без резултат, както и тези, които работят за един залък хляб, сме разгневени на Г. Папандреу и неговото правителство. Ако младите се изразяват по-бурно и динамично, то е защото са млади и кръвта им кипи.

Аз не мога добре да опиша това, което почувствах днес, гледайки този огромен поток от хора да протестират. Дано да удави всички онези, които ни управляват.

Това, което днес ми остана в съзнанието, е един стар дядо на около осемдесет, който с ругатни захвърли бастуна си по специалните полицейски части… след замаха падна, а ние отидохме да му помогнем”.
Друг участник разказва:
„Много време след започването на полицейската варварщина, хората продължаваха да се събират на големи групи по тротоарите и малките улички и изразяваха натрупания гняв срещу „крадците и мошениците на правителството на ПАСОК - новата хунта”. Гневът на хората кипи и става все по-осезаем”. Това е написано тук. В същия линк ще видите доста снимки и видео, от които става ясно какво се случи всъщност.

Настроенията май напомнят на онези от времето на Политехниката през 1973 г.

Давид и Голиат

2010-06-03T03:42:00.009+03:00

Големият терорист - държавата Израел, пак показа истинското си лице.
Извърши поредното престъпление във вид на международно пиратство, в международни води, срещу цивилни граждани, включени във Freedom Flotilla от 50 страни, които са осъществявали хуманитарна помощ, предназначена за обсадената Газа.
Ивицата Газа - парче земя, изолирано от останалия свят, e най-големият съвременен затвор в света. Блокадата е наложена от държавата Израел през 2007 г. като КОЛЕКТИВНО наказание за това, че живущите палестинци там гласуваха за Хамаз! Дори и инсценирано да е било това гласуване от доминиращата Хамаз, колективното наказване на цял един народ е практика само на тоталитарни режими. Блокадата лишава населението от най-елементарни нужди от лекарства и храни до строителни материали и др.

Отдавна съществува тази практика на активисти от много страни, подчертавам - по инициативи на граждани, а не на държави, да се опитват да пробиват тази несправедлива блокада, доставяйки хуманитарна помощ. Международното движение Free Gaza Movement, с филиали в много страни организира последния опит, както и други преди това, с помощта на IHH в Турция, Ship to Gaza в Гърция и др. Това се разчу едва сега, защото медиите, нали знаем, искат кръв, за да публикуват нещо. Скучна би била новина с някакви си идеалисти, които се солидаризират с един народ, забравен иначе от „цивилизования” свят. Сега се сети и официалната международна общност да осъди държавата-пират. Но все пак да не забравяме финансовите интереси които не позволяват разрешението на проблема.

Има хора, за които животът има смисъл само в търсенето на собствената угода, забавления, консумация, пари, пари, пари и въобще върховния идеал - забогатяването. Но има и хора, за които наистина съществуват ценности като солидарност към пострадали от различни причини други хора, свободолюбие, справедливост и др. Такива са повечето активисти, които участват в мисиите на „Free Gaza”.

„Израел ги е предупредил” казват. Израел забранява достъпа до Ивицата Газа. И това е достатъчен мотив, за да обвиним активистите. Те са виновни, щом не спазиха закона на Израел, трябва да бъдат застреляни. А те направиха нормалното. Противопоставиха се на едно пиратство. Били са въоръжени. Е тук и котката ми, дето я нямам, се смее на наглостта на Голиат. Да, вярно, били са въоръжени с …прашки и топчета, с които сме играли като малки! „Оръжейния арсенал” на активистите се вижда много ясно дори от видео-пропагандата на Израел.

Трябва да сме „възпитани” винаги и да изпълняваме законите и правилата, независимо дали са справедливи или не, независимо дали са ни питали, за да ни ги приложат. А възможност за нарушаване на закона, когато той очевидно е несправедлив, не допускаме ли? Но, ако беше така, досега щяхме да живеем в робовладелския строй. Жените щяха да ходят със забрадки, да не говорим за къси поли, а мъжете единствено с къси коси и еднотипни панталони.
Човечеството върви напред само защото някои се осмеляват да нарушават несправедливите закони и правила. Тези, които не разбират това, нека се забавляват с БТВ и подобните и нека сънуват богатства, басейни, пластмасови цици, Лас Вегас и т.н.

Все още 600 активисти са задържани, сред които 30 гърци. Във Freedom Flotilla са участвали 6 кораба от които 2 гръцки. Който подпише декларация, се екстрадира. 6 гърци са подписали и са екстрадирани от Израел, 4 от които дадоха вчера пресконферинция. Ето какво разказаха:

„В мирно време стана война, като от едната страна са застанали въоръжени мъже, а от друга единственото оръжие беше тялото на отбраняващите се”

„…разбира се, гръцкото правителство не е направило нищо в защита на гръцките граждани, арестувани незаконно"

„гръцкото правителство е длъжно да настоява да се върнат вещите и техниката, собственост на Гърция и на активистите” казва трети

Друг от арестуваните разказва: „когато ни закараха до пристанището и ни записаха данните, ни казаха, че сме обвинени в незаконно навлизане в територията на Израел. Аз им казах, че незаконно постъпват те, като ни арестуват на около 80 мили навътре в морето, в международни води, и още повече, че сме поискали направление Газа, това им е било известно, а не Израел. Не съм имал никакво намерение да ходя в Израел. И тогава, безмозъчният полицай ми отговаря: Да, господине, това са международни израелски води „ Никъде на полицаите не се гледа като на особено умни :)))
И същия активист заключва с думите: „Аз, въпреки че имам малък здравословен проблем, бих искал пак да участвам, но този път с уверението, че ще успеем да стигнем до Газа”
Цялата пресконференция http://e-dromos.gr/

А късно снощи е публикувано писмо-декларация подписано от затворници в затвора Бершеба, в което се описва как са станали жертва на пиратско нападение от страна на въоръжени израелски командоси в международни води, как върху някои от тях е упражнено физическо насилие, не само по време на завземането на кораба, а и в пристанището, където са ги водили, в резултат на което 3-ма от тях са в болницата. Отказват да подпишат декларацията. Подканват гръцкото правителство да прекъсне всякакви дипломатически отношения с „държавата-пират” Израел, която премахва 5000-годишно свободно плаване в Средиземноморието.
И завършва:
„…Декларираме, че докато Газа е блокирана, докато Палестина е окупирана, докато международната общност не смее да наложи на Израел международното право, и международните решения, ние ще продължим да подготвяме нови мисии и да отплаваме до водите на Газа. До момента, когато най-големият концентрационен лагер, създаден от израелците в 21-ви век, престане да съществува.
вторник, 1 юли 2010
затвор Бершеба, Израел”
следват подписи на 20 затворника

Гръцката криза - истинското лице на неолиберализма

2010-05-20T11:43:00.003+03:00

Благодарение на Нейно Величество Глобализацията се научаваме лека по лека да ядем, пием, обличаме, слушаме музика и най-вече да мислим еднакво. От България до Австралия една и съща операционна система в компютрите, едни и същи марки бира, едно и също черно безалкохолно питие, едни и същи сандвичи, горива и т.н. и т.н. Иначе сме в общество на „свободен” пазар. Свободен само за най-силните. Останалите сме обречени да слугуваме /консумирайки и продавайки на безценица труда си/.

Медиите, разбира се, са един послушен помощник на силните за оформяне на глобализирано еднакво мислене чрез „информацията”, която ни подават. Едно и също обяснение за събитията се спуска, по един и същ начин се възпроизвежда масово. Колко им е лесно на онези горе! Подават смляна храна наготово, а чрез удобните медии, които се копират едни други, народите я консумират. Навсякъде.
„Гръцката криза” и начинът, по който я разбират масите, са показателни.

Това, което на първо място причини повишаването на гръцкия дефицит, според широкото мнение, е „охолният живот на гърците”, или „прекалено многото права”, или „големите заплати на държавните служители”. По невероятен начин същото е мнението на масите, както в Германия, така и в България, че до голяма степен дори и в Гърция. В Гърция успяват да насъскат обикновените хора срещу служителите в държавния сектор, в останалите страни от Европа успяват да ги насъскат срещу „мързеливите гърци”. Голям е талантът на големите тв звезди - журналистите да наливат в мозъците на нищо неподозиращи зрители онова, което е угодно на системата. А системата не е нещо абстрактно, тя се управлява от финансово силните, за които на първо място е печалбата, разбира се. А на системата е угодно тези, които й служат /обикновените трудещи се/, независимо от националност и държава, да се противопоставят помежду си.

Не мога толкова да обвинявам и хората, които с лекота приемат пропагандата. Огромното множество хора по света се трепят от сутрин до вечер за насъщния, чудят се как да си платят сметките, прибират се у дома изтощени физически и психически и не са в състояние да разсъждават и премислят всичко, което им се внушава „компетентно”.

Много интересно, когато прословутите икономически показатели подсказваха растеж, в т.ч. и за Гърция, преди 10-ина години, привържениците на неолиберализма си триеха ръцете и все тръбяха наляво и надясно за край на историята и как капитализмът с неолибералната си политика е върхът на човешкото постижение и всяка друга система е обречена на неуспех. Сега обаче, по време на световната криза, според същите виновни са всички останали, само не и системата на неолиберализъм. В частност и в Гърция. Виновна не е схемата на безобразно забогатяване на едни за сметка на други и безобразните печалби, които се разпределят по върховете, не са законите с опции за спекулации и далавери, които самата тази система подхранва, а хората на труда, които евентуално са направили грешката да си получат заслужено някоя придобивка в повече и то след борби и жертви. А нека се има предвид, че все пак заплатите в Гърция са от най-ниските в цяла Европа от по-старите страни-членки на ЕС. Прословутите 13-та /коледна/ и 14-та /великденска/ заплати, като се разпределят върху останалите през годината, пак общият годишен доход е по нисък от този на останалите западноевропейци. Но, разбира се, за този „незначителен” факт няма смисъл да бъдем информирани, най-важното е да измислим и посочим „виновниците” с максимално изместване на фокуса.
И като говорим за виновници, си задавам следния въпрос:

Ако за миг приемем, че предприетите мерки от МВФ и ЕС са наложени на гръцкия народ като наказание за неговия „охолен живот”, или заради лъжливите показатели, които гръцките правителства са давали в миналото /къде са поддръжниците на двете партии управлявали от 1974 г.?/, защо трябва точно сега испанското правителство да премахне еднократната помощ, която се получаваше при раждането на дете? Защо трябва точно сега да се намалят семейните помощи и средствата, предназначени за образование в Германия? Защо трябва да се замразят заплатите на държавните служители в Италия и Португалия? Всичко това е последствие от „охолния живот" на гърците ли?
Е, не, разбира се! Цели петдесет години съществуват социалните придобивки в Европа, какво ги прихвана точно сега да ги премахват? Европа по-богата ли е била през 1960, 1970 или 1980 г., че точно сега се налагат тези мерки? Защо се подиграват с нас?

И защо ние поддаваме на пропагандата им? Ние, масите, хората, които се трудим честно, без да крадем от никого, защо сме враждебни и се настройваме едни срещу други? Нима имаме разминаване на интереси? Те горе, които постоянно се сблъскват на арената на антагонизма на пазара, намират за разумно, когато става въпрос да си запазят богатствата и лукса, да СЕ СЪЮЗЯВАТ. А ние мизерниците, които няма какво да губим освен телевизора си, завиждаме ли си едни на други, мързи ни да се замислим по-дълбоко ли, или ни е страх да не загубим и трохите?
Още нещо, за което никой не споменава: какво се е случило през последните две години с държавния дълг в повечето европейски държави /включително и в САЩ/ - скочил е с десет или двайсет процента? Никъде в Еврозоната не са прибавени никакви социални придобивки в повече за последните две години. Никъде не са се увеличили значително пенсиите или заплатите на държавните служители. Къде отидоха парите, та да се е увеличи държавния дълг до такава степен, че да се налага ножица на заплати и пенсии?
Отговорът е прост според Деластик - журналист от в. Етнос:
„парите отидоха при мошениците от финансовата система /просто казано банките/, които след като са били спасени със солидни държавни средства, сега заплашват …държавите с банкрут и „щавят” народите на Европа. Благодарение на тях се режат заплати и пенсии!”

В частност за Гърция трябва да прибавим огромните средства, които се дават за въоръжаване. По данни за периода от 2004-2008 г., страната заема първо място в Европа и пето в света по внос на конвенционални оръжия според миналогодишен доклад на SIPRI /Stockholm International Peace Research Institute/. Нека споменем тук, че една голяма част от военна техника се купува от Германия и Франция. Как мислите? Щяха ли да допуснат тези, които печелят милиарди от глупавия национализъм на крайните елементи в Гърция и Турция, Гърция да банкрутира и да престане да им увеличава печалбите? Отпуснаха „помощ” която не е нищо друго освен ВИСОКОЛИХВЕН ЗАЕМ, който се стоварва върху плещите на гръцкия народ за десетилетия напред, за да може да продължава Гърция да се въоръжава – с прости думи, да се увеличават печалбите на тези същите, които всъщност вземат средствата за заема пак от масите, от народите на Европа!. Ето, това е истинското лице на неолиберализма

Това, което също трябва да се прибави е, че откакто Гърция се роди като млада държава в първата половина на 19 век, тя е окована от великите си „приятели” /Англия/ със заеми с високи лихви, от които в страната пристигат не повече от 50%. Оттогава до ден днешен продължава схемата на заемане, за изплащане на стари дългове. Изчислено е, че за последното десетилетие, 97% от кредитите, които е получила страната, са отишли за погасяване на стари дългове! Излиза вярна една стара приказка, че единствената част на така нареченото национално богатство, която принадлежи на народа, е държавният дълг!

И, разбира се, спекулациите, присвояванията и подкупите на акулите в самата Гърция, в комбинация с външните им господари, които същата система храни, за да съществува самата тя. Например Олимпийските игри в Атина. Когато лявата партия СИНасписмос /основния компонент на коалиция СИРИЗА днес/ твърдеше, че организирането на Олимпийските игри в Атина е лудост, предвид финансовите възможности на Гърция, голяма част от народа, добре обработен от медиите, я обвиняваше в национално предателство. Днес знаем, че основната цел за провеждането на Олимпийските игри в Атина е била присвояването на огромни средства от същите крадци, които винаги стоят зад управляващите политици навсякъде по света. Много са скандалите, на които бих могъл да се спра – скандали, в които не малко пъти са намесени и „приятелите" от Европата, които говорят за „наказание на гърците”. SIEMENS, HDW, FERROSTAL, ΜΑΝ, неизправни подводници, манастира Ватопед и т.н. и т.н. Скандали, в които става ясно, че на гърба на народа ненаситните печелят милиарди, а загубите насилват пак народа да плаща. Това е истинското лице на неолиберализма!

А що се отнася до заплатите на държавните служители - новите „врагове на нацията”, само ще спомена, че според изчисленията на http://sxoliastesxwrissynora.wordpress.com
процентът на сумата от заплатите /хипотетично възможно най-високите/ на държавните служители, назначени за периода от 2004 до 2009 г., които, според ТВ МЕГА, са ощетили страшно много държавната хазна, спрямо увеличението на държавния дълг за същия период, е едва 3,3%. За останалите 96,7% кой е виновен? „Бихте ли обвинили децата си, в случай, че семейния бюджет излиза на червено с 1000 евро на месец, само защото ядат всеки ден сладолед?” пита авторът на статията.
А пък аз се питам, докога ще търпим да ни лъжат? До кога фаталистично мълчаливо ще приемаме глобализираното затъпяване, постоянното потискане и експлоатация?
Не е ли време да се организира най-после общо европейския синдикализъм, който с координирани действия да покаже колко всъщност сила крият народите?
За силните границите вече не съществуват, ние кога ще ги премахнем?

„Взеха ни дрехите и сега ни обвиняват, че сме голи” – с това не могат да се примирят в Гърция, за това една голяма част от тях са твърдо решени да се борят докрай, за да не се приложат на практика мерките, наложени от МВФ и ЕС, които политическите марионетки /депутатите от ПАСОК и крайно десните ЛАОС/ гласуваха в парламента. И за да се улеснят, гласуваха изцяло противоконституционна поправка, според която финансовият министър може да подписва договори и други документи, обвързващи държавата пред чуждите величия, без да е необходимо одобрението на парламента! Министърът на финансите се превръща във Върховен държавен глава, който с диктат налага волята на господарите си.
Някой спомена ли нещо за демокрация? Колко е прекрасно „свободното” общество на неолиберализма!

Отговорът на всички тези действия на системата е само един - осъзнато активно противопоставяне. Днес в Гърция тече обща стачка, в която участват и трите синдикални федерации: ГСЕЕ /частен сектор/, АДЕДИ /държавен сектор/ и ПАМЕ /синдиката на Гръцката комунистическа партия/
Очаква се митингите да залеят Гърция и да бъдат от най-масовите за последните десетилетия. И преди да преглътнем поредните заблуди, с които ще ни залеят, нека се замислим от какво точно се възмущаваме и да не бързаме да отричаме!

Шествие на АДЕДИ в Атина вчера 17/03/2010

2010-03-17T13:03:00.001+02:00

АДЕДИ - Федерация на синдикатите на държавните служители в Гърция

tvxs.gr

Мерките няма да минат

2010-03-12T16:58:00.011+02:00

Повече от 80 000 души демонстрираха вчера, 11 март, в центъра на Атина, с което показаха решимостта си да не отстъпват, докато исканията им не бъдат удовлетворени. Всеобщата стачка беше обявена от трите конфедерации, обединяващи всички синдикати: ГСЕЕ (частен сектор), АДЕДИ (държавен сектор), ПАМЕ (Гръцка Комунистическа Партия). Според ГСЕЕ успехът на стачката е 90%.

Протестите бяха едни от най-динамичните за последните години, но същевременно и с най-много хвърлен сълзотворен газ, с който бе задавен центъра на Атина. Системата е решила непременно да озапти и последната бастилия в Европа.

Видео от протестите в Тесалоники /Солун/

И как се съобщават новините:
„Хулигани-анархисти атакуваха полицията.” - БТВ

„Без никакъв повод, провокативно, полицията атакува със сълзотворен газ в средата на шествието, опитвайки се да го прекъсне.” - прессъобщение на Координационния съвет на синдикатите от първо ниво. Всъщност това ясно проличава от горната снимка.

„Не се съобщава за пострадали.” - БТВ

„Ранени бяха 13 полицаи.” – прессъобщение на гръцката полиция.

Всеобщо е мнението, че протестните действия тепърва започват.
„Мерките няма да минат.”

Хората и нуждите им - над пазарите и печалбите!

2010-02-25T23:53:00.013+02:00

Около два милиона и половина стачкуваха вчера 24-02-10 в Гърция.
Митинги и шествия имаше в много градове.
50.000 според INDEPENDENT и FOXNEWS, а 25.000 според гръцката полиция са били протестиращите в центъра на Атина.
Общата стачка беше обявена от:
ГСЕЕ /Обща конфедерация на гръцките трудещи се/ обединяваща всички синдикати в частния сектор.
АДЕДИ /Федерация на синдикатите на държавните служители/
ПАМЕ /Борчески фронт на трудещите се/ синдиката на Гръцката комунистическа Партия

От декларация на АДЕДИ четем:
„Свидетели сме на една безпрецедента криза. Криза в икономиката, политиката, обществото. Отговорна за това е политиката на неолиберализъм.
Основните компоненти на тази политика са: култ към пазара, произвол на капитала, на банковата система, на фондовите борси, на интересите, които, без принципи и морални ценности, унищожават бедните слоеве и средната класа, доходите на наемните служители и пенсионерите..."

От декларация на ГСЕЕ:
„Изискванията на пазара не може да станат правителствена политика, обществото не може да ги приеме, те не са решение за истинската икономика.
ЕС не може да е Съюз на банките, глас на финансистите и контрольор на пазара. ЕС е длъжен да бъде Съюз на гражданите и щит срещу печалбарските гризачи.
...
Отхвърляме неолибералните предписания.
Пазарът е длъжен да служи на обществото, а не обществото – на пазара.
Стига посегателства срещу правата на работниците.
Хората и техните нужди – над пазарите и печалбите.
СМЕТКАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ "

И видео от протеста в Атина

Знак на протест:

Вратата на банка, зазидана с надпис:
Затворено поради лихварство

Гръцките блокади и какво не казаха медиите

2010-02-21T17:08:00.010+02:00

снимката е от www.in.gr

Блокадите на гръцките фермери отпаднаха.
Но да видим какво впечатление оставиха те у българите?

Както обикновено, медийната половинчата пропаганда си свърши работата и заблуди за пореден път народа – в случая българския.
Проблемът със земеделските блокади в Гърция се съсредоточи в една-единствена плоскост и придоби съвсем фалшиво звучене в България, както и измерения, съвсем различни от истинските.
Не стана ясно на българския медиен консуматор, че земеделците в Гърция протестират срещу аграрната политика, която се прилага от десетилетия насам от гръцките правителства, съответно ЕС, която довежда на практика до унищожаването на родното производство, и пренасочването на земеделското население към други сфери на икономическия живот, с всички негативни последствия от това.
От години наред се борят земеделците за решаването на наболелите проблеми. Но, когато вече се изчерпват всички средства, не остава друг начин да бъдат чути справедливите им искания, освен нарушаването на обществения ред, въпреки санкциите, които често търпят. Вярно е, че не всички искания са изпълними, някои дори засягат други социални групи. Но какво да прави земеделецът от Егион, например, който за производството на стафиди е похарчил разходи 1 eвро/кг, а ги продава между 1 - 1,15 eвро? Сменя дейността си и на пазара се появяват стафиди от съмнителен произход, качество и съдържание. Такава е картината и с много други стоки. Решението са субсидиите, но:
На път е да се приложи закон, според който като земеделци се третират само онези, които упражняват земеделието като основна дейност, което означава, че останалите няма да имат право на субсидии. Или на по-прост език, държавата (която и в това ми прилича на една друга съседна на Гърция държава) толерира феодалния начин на производство, като земята се събира в малко на брой феодали, които обработват огромното си стопанство чрез комерсиалните модерни методи - множество химикали, генно-модифицирани организми и т.н. с крайна цел колкото се може по-голяма печалба, независимо от последствията за околната среда и качеството на човешкия живот.

Девет бяха исканията, за които постигнаха съгласие всички земеделски организации в последните протести, сред които: неразделянето на земеделието на основна или неосновна дейност, осигурени субсидии, гарантирани изкупни цени, намаляване на производствените разходи, замразяване на банковите им кредити за 3 год., защита на местното производство чрез ефективен контрол върху вноса, намаляване на пенсионната възраст на 55 – 60 г. съответно за жени и мъже.
Или, основният конфликт е между земеделци, от една страна, и правителство с ЕС, от друга.
А какво стигна до нас от българските медии? Някакво гръцко-българско кръстосване на шпаги с елементи на селско-пиянски разправии.

снимката е от www.in.gr

Да, бяха затворени границите. Но само границите ли бяха затворени? Малко хора в България разбраха, че поне 20 бяха блокираните точки по пътната мрежа във вътрешността на Гърция през последния месец, а не само една - на Промахон (Кулата).

Да, имало е загуби. Кои понесоха най-много загуби? Производителите, на които стоките са стопирани на границата – но не само на границата, а и във вътрешността на Гърция. Кои са производителите? Българи, гърци, германци, холандци, австрийци и пр., в България, Гърция, но и в цяла Централна и Източна Европа, тъй като блокадите са спирали превоза на стоки от и за всички тези страни.
Каква е мисията на казионните медии по света? На първо място да защитават интересите на рекламодателите. Точно това направиха и в конкретния случай. Убедиха буля Пена от Каспичан, че е ощетена, защото „България губи от блокадите на гърците”. Ей така, по старовремешните тоталитарни разбирания.
Нима само България понесе загуби? И за коя България говорим? България на капиталистите, които понесоха най-много загуби? И кои капиталисти? България само български капиталисти ли има? Не е ли продадена България на чуждите инвеститори? Не са ли засегнати най-много техните интереси? Нима не са пострадали и гръцки фирми, които имат филиали в България?
Гръцката олигархия няма интерес от забатачването на българската икономика, по простата причина, че Гърция, ако изпозвам костюмирания език, е сред първите страни – инвеститорки в България, или ако използвам по-брадатия език, гръцкият капитал е навлязъл здраво в България. Като се знае, и едва ли някой се съмнява в това, големият бизнес е този, който определя политиката на една държава, ще ми каже ли някой какъв е интересът на гръцкия капиталист да затваря границите и с това да си нанася загуби от ненормалното придвижване на суровините и готовата продукция, които произвежда? И оттам и държавата Гърция, която се ръководи основно от неговите интереси?
Що за абсурдна логика е тази, през 21 век, когато капиталът и стоките се движат свободно от една държава в друга, когато наистина парите нямат мирис, да се придава национален цвят на икономическите интереси?
Питам се, кой има по-голям интерес от отварянето на границата, гръцкият капиталист, който е инвестирал в България, експлоатира българския работник и чрез продаването на стоката си, в това число минавайки през границата, набавя печалби, които в крайна сметка взема обратно в Гърция, или българският приемник на пропагандата.
Някой ще каже: “Ами, така го разбират хората”. Ами, каква е тогава ролята на медиите? Да толерират простите обяснения и оставят “хората” в заспалото им състояние. Право в целта! Точно пък това искат и рекламодателите. Никога да не й хрумне на буля Пена, че по-скоро има интерес, ако има начин, да се солидаризира с подобните си оттатък границата, отколкото да роптае в услуга на тези, които всъщност и нея експлоатират.
Няма ли да се разбере най-после, че едно е държавата – държавен апарат и механизмите му, друго е народът в същата държава? Това много ясно ще си проличи, поне за Гърция, в сряда на 24 февруари, когато всички синдикати в държавния и частния сектор са обявили обща стачка.
Със сигурност има среди, на които им е изгодно да насъскват и заблуждават, измествайки истинския конфликт на интереси, като се съсредоточават във вторични такива. А когато се уталожат нещата, няма ли пак тези същите земеделци от Серес – лошите, да пръскат парите си в Сандански и други близки до границата градове, купувайки стоки и услуги? Лошо ли е да постигнат целите си и да имат възможност да пръскат повече? От тази гледна точка не съвпадат ли интересите на населението отсам и оттатък границата? Когато гръцките земеделци постигнат целите си, няма ли това да е прецедент, от който могат да се възползват и българските им колеги?
Защо обикновените хора, които се трудят от сутрин до вечер за насъщния, се настройват против подобните си оттатък границата? Докога ще се хващат на едни и същи уловки?

Целта винаги е една:
ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА НЕ СЕ ПРЕЧИ НА ЕДРИЯ БИЗНЕС ДА СИ ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА - ДА ДВИЖИ СТОКИТЕ СИ И ДА ТРУПА ПЕЧАЛБИ.
А ПРИ ЕДРИЯ БИЗНЕС ЦВЯТ И НАЦИОНАЛНОСТ НЯМА!

А българският медиен потребител охотно да му помага - веднъж работейки за него, втори път консумирайки стоките му, а също като лесно храносмила внушенията му и търси врага в себеподобния си отвъд границата...

СМЕТКАТА ЗА КРИЗАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ!

2010-02-11T23:17:00.008+02:00

Вчера, 10 февруари, бе парализиран държавният сектор в Гърция. Причината беше 24-часовата стачка, обявена от АДЕДИ (Федерация на синдикатите на държавните служители) и ПАМЕ (синдиката на Гръцката комунистическа партия в частния сектор), като отговор на „оздравителните мерки”, които правителството има намерение да предприеме за преодоляване на кризата.
Основните искания според сайта на АДЕДИ бяха:
Не! на намаляване на заплатите.
Не! на отстъпването на социалните права.
Не! на влошаването на социалната сигурност, намаляване на пенсиите и повишаване на възрастта за пенсиониране.
...
СМЕТКАТА ЗА КРИЗАТА ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИМАЩИТЕ И ПРИТЕЖАВАЩИТЕ!

Ето кадри от митинга в Атина, които не показа нито една телевизия:

И моята гледна точка в Телевизия Стара Загора по въпроса за стачните действия в Гърция, в т.ч. и земеделските блокади.

В Гърция продължават митингите и шествията

2009-12-08T00:32:00.009+02:00

Въпреки терора, наложен последните дни от полицията на "социалистическото" правителство, гневът продължава да се изразява без страх в цяла Гърция.
Така започна днес 07-12-09 около 12 ч. заплануваният митинг в центъра на Атина на участниците във всички степени на образованието – ученици, студенти, учители, преподаватели:

http://www.youtube.com/watch?v=X2Q2oyC2CU0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=7pmn3RWuRx0&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=3SqrfTPZFHQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=U_yFn2t2Pqw&feature=player_embedded

И въпреки провокациите на полицията, с постоянни неоправдани атаки на специалните части срещу шествието, протестиращите продължават мирния протест:
http://www.youtube.com/watch?v=y5JAby4QXIQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=oImcFTv75PI&feature=player_embedded

Без коментар
/снимката е от в. Елефтеротипия/

Успоредно с мирния протест на десетки хиляди будни граждани, в различни места имаше стълкновения между "качулконосци" и полиция.
Според NewsIt.gr полицията днес в Атина задържа 107 младежи, от които 21 арестувани, между които 10 непълнолетни. За последните 3 дни в цяла Гърция са задържани около 1000 граждани според ert.gr.

Предлагам интересна статия за причините за насилието и гнева

Масови митинги и шествия в Гърция. Какво не показват медиите

2009-12-07T03:52:00.010+02:00

Масови митинги и шествия се проведоха вчера в Атина, Солун и други гръцки градове в памет на Александрос Григоропулос, който беше убит преди една година от полицай в атинския квартал Ексархия.
Пожертвах два часа и половина (твърде рядко се случва), за да погледна какво ще покажат казионните електронни медии от Гърция и света.
За пореден път се убедих в правилността на моето отдавнашно решение да не гледам телевизия, тъй като с очите си видях поредното изкривяване на събитията, поредната манипулация на масите чрез скриване на половината истина.
Тук, читателю, имаш уникалната възможност да видиш какво наистина се е случило вчера в Атина. Нещо, което никъде по средствата за масово затъпяване няма да видиш, т.е. цялата истина. А цялата истина казва, че освен сцените на бойното поле, причинени най-вече от провокативните действия на полицията, както и от максимум 500 ядосани на системата младежи – сцени, които се въртят многократно по световните медии, в Атина изразиха недоволството си мирно около 20 000 души. Ето как:

Основни искания на протестиращите:

Назидателно наказание на виновниците.
Осъждане на държавния терор и полицейското насилие.
Разширяване на демократичните свободи.

С лозунги:

„Ние говорим за човешки животи, а те за печалби и загуби”
„Искаме работа – не бомби!”
„Властта се крепи на насилие!”
„Младежта не забравя – продължава борбата за отблъскване на атаката срещу образование, труд и демократически права.”
„Когато несправедливостта господства – въстанието е наложително.”
„Уволнения, приватизации – отговаряме с превземане”
„Декември беше началото”
„Един друг свят е възможен!”
„Причината за несигурността на младите е една – Пасок и Нова Демокрация”
„Напред, народе, не кланяй глава – единственият изход е съпротива отново!”

Един протестиращ, повален от полицай-моторист.

Какво друго се случи:

Ректорът на Атинския университет е ранен след удар по главата от псевдореволюционер, което му причини и сърдечен инцидент, когато антиавторитарни активисти нахлуха и превзеха сградата на ректората, като свалиха от покрива и изгориха гръцкото знаме, а на мястото му качиха анархисткото.

Юридическият Факултет също е превзет.

Ето и снимка с полицай, който държи пистолет

Според полицията 177 са задържаните граждани в Атина и 88 в Солун, а ранените - 4 граждани и 16 полицаи.
Една жена на 50 години е в критично състояние с вътрешен кръвоизлив.

Още снимки

Днес протестните действия продължават в цяла Гърция, още от сутринта, в знак на солидарност към задържаните. А в 12:00 ч. в Атина ще се състои планираният от няколко дни митинг на участниците във всички степени на образованието.

Информацията е от алтернативни източници:
http://www.tvxs.gr/
http://enosy.blogspot.com/
http://kke4ever.blogspot.com/
http://prezatv.blogspot.com/
http://athens.indymedia.org/
http://dosepasa.wordpress.com/
интернет радиостанции
и др.

Една година по-късно, нищо не е забравено!

2009-12-05T16:43:00.006+02:00

Митинги в Гърция - една година от убийството на 15-годишния Алексис Григоропулос от полицай.

Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника

2009-11-18T16:01:00.009+02:00

Често се задава въпросът:
Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?
Отговорът според мен е ДА!

Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.

Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.

Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!

Това е смисълът на тази дата!

Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.
Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.
Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.
Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,
Хлябът е пак предмет на борба. Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация. Хляб за всички.
Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.
Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.

Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.

Снимката е от вчерашното шествие, публикувана в електронния вариант на в. Елефтеротипия

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника - Гърция

2009-11-16T16:10:00.025+02:00

На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.
Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.
Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.
…
… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.
Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.

4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември
От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.
Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.

Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември
Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”

Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.
До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"

Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.

В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.
Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември
Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.

Многолюдни шествия в Атина.
Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.

Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.
Радиостанция предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”

Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.
Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември
01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.
02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

„Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”

Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.

Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.

Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…

събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението

Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
„Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю през 2008 г.:

„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .
…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.
…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”

Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения

Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1
part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/

Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/

Парична награда от 1 000 000 Eвро за разкриването на случая Кунева

2009-11-13T02:06:00.002+02:00

1 000 000 Eвро парична награда обявиха днес в Гърция Министерството на защита на гражданите и Министерството на финансите за този, който предостави информация относно нападението срещу Костадина Кунева.

Интересно ми е какво се крие зад усърдието на новото правителство?
Първосигналното ми обяснение е следното:
Известно е, че случаят „Кунева” се разчу благодарение главно на леви граждански формирования – синдикати, партии, движения. В Гърция на духа на Кунева се възхищават главно левите, защото борбеният синдикализъм е ляв манталитет. За информация ще спомена, че десните, и особено националистите, са на мнение: „как може на една чистачка от България да се дава цяло жилище от данъците, които ние плащаме?”. Но самата Кунева, както е видно от интервюто, не е партийно ориентирана, въпреки левия синдикален манталитет. Нормално, предвид „социалистическия” произход.
Та, ПАСОК, според мен, се стреми да си привлече от една страна леви гласоподаватели, а от друга самата Кунева, която евентуално по-късно може да бъде използвана за привличането на същите – позната практика на социалдемокрацията.
Но това е твърде лицемерно! ПАСОК е партията, която до 2004 г. е била близо 20 години на власт и е допуснала да се вкорени дълбоко в обществото цялата гнилост, довела до заливането с киселина на синдикалистката. И сега какво? Нима с 1 000 000 евро иска да си изкупи греховете?
А защо имам чувството, че начинът, по който са зададени въпросите на Кунева в интервюто, също е в полза на гореописания сценарий?

Гърция дари жилище на Костадинка Кунева - Кунева говори за перипетиите си

2009-11-10T03:35:00.007+02:00

Следва интервю на Кунева пред известния в Гърция телевизионен журналист Ставрос Теодоракис, публикувано в електронния вариант на в. „Та НЕА” /07-11-09/ преведено от мен:

Преди Костадинка не виждаше. Днес дясното й око е отворено, но вижда само образи, не и лица. Хранопроводът й бе изгорен, но вече може да преглъща. Говори, макар и с трахеотомия, все пак говори. Раните в крака й, причинени от присаждането на кожа по лицето, гърба и ръцете, са зараснали. Синът й Емануел, който в началото не смеел да влезе в стаята, сега идва по-често. От време на време четат заедно уроците и мечтаят за Коледа.

„Понеже учих история, исках много да дойда в Гърция … При първото ми посещение видях само Акропола … дойдох през 2001 г., за да се оперира синът ми. Имаше проблем със сърцето, но сега е добре. … работих като чистачка шест часа на ден.”

Журналист: Историк, а да работи като чистачка!
Кунева: Етнограф съм. В началото получавахме по 700 евро. Но лека-полека заплатата се снижаваше.

Ж.: Как така, заплатите се качват обикновено?
К.: Е, при нас намаляваха. Подписахме едни документи, за които ни обясниха, че са за статистика, но се оказа, че са договори. После, се появи и една почивка от половин час, която не сме изисквали от синдиката. А и осигуровките вече не бяха като за тежък труд.

Ж.: Коя беше основната ви дейност като секретар на синдиката на чистачките?
К.: Работата ни беше да запознаваме работниците с правата им. Правехме проверки с Инспекцията по труда по разни обекти, за да докажем, че наистина се нарушават законите. Борихме се да бъде внесено предложение в закона да бъде включена длъжността „чистач”, защото досега тя не фигурира.

Ж.: Членувате ли в някоя партия?
К.: Не, не се занимавам с партии. Всяка партия е една рамка и всеки член е точка в рамката. Съществува йерархия вътре, което значи и антагонизъм – кой ще заеме първото място. И този антагонизъм излиза вън в обществото и накрай се предава нещо болно в цялото общество.

Ж.: Но коя е вашата идеология?
К.: Нямам. В живота не е необходима идеология, а мъдрост. Хората хиляди години преди нас са открили мъдростта.

Ж.: Чу се, че са ви предложили да станете евродепутат.
К.: При мен никой не е идвал с такова предложение.

Ж.: А бихте ли приели?
К.: Не.

Ж.: Който познава вашата дейност може да каже, че сте една лява синдикалистка.
К.: Може да давам вид на лява като манталитет, но не съм се занимал никога с партии. Участвала съм в мероприятия, организирани от леви партии, без да знам кой ме кани, да Ви кажа честно, за да изложа проблемите на нашия бранш, проблемите на жените, проблемите на пришълците.

Ж.: Преди нападението имаше ли заплахи?
К.: Да, имала съм заплахи по мобилния телефон.

Ж.: Конкретно?
К.: „Ако не спреш да вършиш тези неща, ще те убием!”

Ж.: Колко време преди атаката са ви заплашвали?
К.: Започнаха от 2006 г.

Ж.: И не се ли уплашихте?
К.: Затворих им телефона. Следващия път без да чакам да ми кажат нещо им казах: ако имате нещо добро да ми кажете, слушам, ако ще ми казвате същото, затварям. И затворих.

Ж.: На работата имаше ли хора да ви казват: „Внимавай, ще си намериш белята”?
К.: Ако кажа това, ще замеся хора, но са ми казвали: „Какво ще постигнеш с това, което правиш?”, че аз греша, а те са правите. Не мисля, че съм допуснала грешка. Това да помагаш на хората не е грешка, това е добро.

Ж.: Ако върнете времето назад, по същия начин ли бихте постъпила?
К.: Не съм се замисляла, но не ми се вярва, че бих постъпила по друг начин бих. Щом ме предупреждаваха, че ще ме убият, а аз настоявах.
.......
К.: Не са една и две фирмите, които практикуват така, а също и държавата, Осигурителният фонд и Инспекцията по труда не са направили нищо, за да имат работещите законното възнаграждение, законните осигуровки.

Ж.: Имате ли чувството, че гръцката държава не ви защити? Че някои повярваха, че могат да ви ударят без да бъдат наказани?
К.: Тогава ли? Нямало е нужда да ме защитава държавата, просто не е предприемала правилните действия относно беззаконието на групите по почистването.

Ж.: Тук в Евагелисмос /болницата/, погрижиха ли се за вас?
К.: Много добре. Много добри лекари и добри хора. Много добри. Обичам ги много. Имам вече специални отношения с тях.

Ж.: Знаете, че много хора излязоха на улицата заради вас. Не прекалено много, но много.
К.: Да, научих. отначало не можех да го асимилирам. Струваше ми се странно. Не са поддържали обаче само мен, искаха да си помогнат на себе си, беше един начин за реакция.

Ж.: Имаше демонстрации, писаха лозунги…
К.: С това да се пишат лозунги по стените не съм съгласна. Добре е да имаш становище, но не разваляй нещо, което не можеш сам да поправиш. Трябва да сме внимателни със заобикалящата ни среда. И магазините и хората.

Ж.: Означава ли това, че не вярвате в насилието, дори когато е в отговор на насилието на държавата.
К.: Разбира се, насилието не е необходимо. Има много по-добър начин: Словото.

Ж.: Можем ли да променим света само със словото?
К.: Въобще не е трудно. Насилието означава страх. Насилие използва този, който се страхува. Каква е причината работещият да използва насилие. Какво ще спечели?

Както заявяват адвокатите на Кунева К. Пападакис и Д. Вагяну, за последните месеци, през които Кунева най-после е в състояние да бъде разбрана, тя нито веднъж не е посетена от изследовател. Подобно безразличие е показала и първите седмици след нападението полицията. Висши полицаи признават днес, че „наистина е изгубено много ценно време”
Преди седмица и Министърът на защита на гражданите от новото правителство на ПАСОК /съответното на българското МВР/ Хрисохоидис поиска да се запознае с „делото Кунева”: „За мен въпросът е отворен. Въпрос на облог, да хванем този който хвърли течността, но и тези, които поръчаха това. Със случая ще се заемат най -добрите полицаи. За нас делото тепърва се отваря.”

Ж.: Вярвате ли, че полицията си свърши работата?
К.: Щом не ги е намерила, не си е свършила работата както трябва.

Ж.: Какво казахте на сина си Емануел?
К.: Да не го е яд и да няма омраза. Нито за извършителя, нито за този, който му е платил. Аз вярвам, че колкото по-голям е бил страхът им, толкова по-яростно е било нападението.

Ж.: Говорите все едно няма омраза у вас?
К.: Наистина не изпитвам омраза. Даже и за конкретния човек, който го е направил. Съжалявам го. Този човек има големи проблеми. Проблем с душата, със себе си. Има егоизъм и страх.

Ж.: Но ви е причинил една голяма беда.
К.: При мен бедата се лекува, при него не. Той страда повече от мен. Сигурна съм. Когато атакуваш човек, това се връща върху теб.умножено.

Ж.: Скромността и самоконтролът съчетават ли се с ролята на една активна синдикалистка?
К.: Е, явно се съчетават, щом аз съм така!

Ж.: Не се ли е случвало някой път по време на синдикалната дейност ….
К.: …да викам, да избухвам? Не, рядко става това. В тези случаи използвам хумора. Отвръщам на другия с хумор и го успокоявам.

Ж.: Кои са ви подържали през всичките тези месеци?
К.: Най-напред, в тази стая са дошли безброй много хора, които никога не съм познавала. Запознах се с чудесни хора. Например всеки ден, както майка ми, до мен са и семейството Мацас - лекарите Катерина и Савас Мацас.

Ж.: Познавахте ли отпреди психиатъра г-жа Мацас, научен отговорник на „18 Ано” /център за борба със зависимости/?
К.: Не я познавах, когато г-жа Мацас научи за случилото се на рождения й ден 1 януари, дойде, намери майка ми и застана до нея. По същия начин дойдоха и социални работници от Тавро. Помагат много и на детето ми. Помагат също колежките от синдиката, приятелки, приятели.

А от електронния вариант на в. Елефтеротипия /08-11-09/ четем /пак преведено от мен/:

Акта за преотстъпване и ключовете на жилището, което гръцката държава предоставя на Кунева и семейството й, бяха предадени на майката на Костадина от Андреас Ловердос - Министър на труда и социалните осигуровки и Томас Стаму - председател на Агенция Работнически жилища.

Министърът обеща реконструиране на служба Инспекция по труда, която да може да контролира спазването на законовата уредба.

За случая „Кунева” може да четете в стари мои публикации тук

както и тук

А ПОСЛАНИЯ ДО КОСТАДИНА КУНЕВА може да пишете тук

НЕ /ОХИ/ на Тристранния пакт - Гърция 28 октомври 1940 г.

2009-10-28T19:13:00.011+02:00

Национална гордост ли е? Едва ли. Поначало намирам за нисшe това чувство, породено от вътрешна личностна слабост или първичност. Нужда от принадлежност към множество, зад което да се скрият комплексите и от което да се вземат сили. На принципа на глутницата.
Не. Няма да е от национална гордост.
Възхищавам се на всеки народ или група хора, които в даден момент казват „НЕ”. Дори и да знаят непосредствените тежки последствия.
Възхищавам се на:
- евреите, които начело с Мойсей /ако това е историческа истина/ отхвърлиха робството на Фараона и решиха да избягат към Обетованата земя.
- на Спартак и неговите последователи
- на французите, които казаха „СТИГА” на краля през 1789 г.
- на сърбите и гърците от началото и българите от края на 19 век за смелостта да въстанат срещу Османската империя
- на американските работници на 1 май 1886 г.
……..
На гърците, които казаха „НЕ” на Мусолини.
Но всъщност какво се случи:

28 октомври 1940 г.
Час 03:00
Министър-председателят на Гърция Иоанис Метаксас е посетен извънредно в дома му от италианския посланик в Атина Емануеле Граци, който му връчва ултиматум от Мусолини, в който се настоява за свободното преминаване на италианските военни сили през Гърция и заемане на стратегически позиции с цел по-нататъшното им придвижване /разбирай към страните на петрола/. В случай на съпротива от страна на гръцките сили, тази съпротива е трябвало да бъде насилствено потушена. В ултиматума се констатира, че неутралността на Гърция е само привидна, тъй като враждебните за Италия британски военни сили са разположени на стратегически позиции на територията й, с което се застрашава сигурността на Италия. Също така Гърция е обвинена в политика на преследване на етническите албанци в Чамурия. Главната вина се хвърля върху Англия, „която се стреми винаги да намеси други държави във войната”.
На езика на дипломацията - френския, Метаксас отговаря: «Alors, c'est la guerre» („Значи сме във война”). /от мемоарите на Граци/
Така, в отговор на отказа на Метаксас, италианските войски, разположени на територията на вече окупираната Албания, атакуват в 05:30 сутринта гръцките погранични пунктове. Отговорът на Метаксас ознаменува встъпването на Гърция във Втората световна война.

Документален филм с субтитри на английски

Тогава се случва нещо, което учудва целия свят. Целият народ, обединен, се изправя да защити родината си от империалистическата инвазия на италианския фашизъм. Десни и леви. Генералният секретар на ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ Никос Захариядис от затвора разпространява писмо, с което призовава всеки да се съпротиви на инвазията.
В момент, когато силите на Оста изглеждат непобедими, един малочислен народ с оскъдни средства се осмелява да се противопостави на силните на деня.
В резултат на това, плановете на фашистка Италия се провалят. Не само по-силната италианска войска не успява да завладее Гърция, а по-слабата гръцка войска превзема и територии в Албания, отблъсквайки италианците.

Подигравателни за Дучето карикатури от онова време, на фона на песен в същия дух с певицата София Вембо

От 28 октомври 1940 г. до април 1941 г. една част на военната машина на Оста е блокирана на албанския фронт.Тогава на помощ на Мусолини идва по-мощната, непобедима дотогава войска на съмишленика му Хитлер. Решението отново е противопоставяне!

bg.wikipedia

На 6 април 1941 г. хитлеристка Германия, без да обяви война, напада Югославия и Гърция през България, която скоро преди това /на 1 март 1941 г., или "ХIX година на фашистката ера"/ се е присъединила към страните от Тристранния пакт.

Ожесточена е съпротивата по прословутата „линия Метакса” – укрепления по протежение на българо-гръцката граница.
На 9 април 1941 г. германците са в Тесалоники /Солун/, а на 27 април в Атина.
Следва един от най-трудните периоди в гръцката история - Гърция е в тристранна окупация от Германия, /победената/ Италия и България. Терорът, гладът, смъртта и предателствата са всекидневие през следващите години.
Не закъснява и второто „ОХИ”. Появяват се съпротивителни организации, които нанасят сериозни загуби на окупатора: ЕДЕС, ЕККА, ПАО и др., но безспорно най-многобройна и ефективна е ЕАМ с партизанския сектор ЕЛАС и младежкия ЕПОН, като инициативата за създаването й е на ККЕ, която дава най-много жертви в тази нова борба. Но темата за така наречената „Национална съпротива” е дълга и заслужава отделно внимание.

На 12 октомври 1944 г. Гърция се освобождава, идва ред на трето „ОХИ”, защото една голяма част от народа не се съгласява да се смени един окупатор с друг /Англия/. Следва гражданска война и нови перипетии, също не предмет на тази статия.

Десетилетия наред в Гърция се спори за това кой е казал „НЕ” на италианците - Метаксас или народът? Това е раздвоение, породено както от политическите пристрастия, така и от фактологията. Метаксас всъщност не е на власт с демократични процедури, той е диктатор. Така нареченият „режим на 4 август” е наложен през 1936 г. Метаксас, с благословията на крал Георгиос ІІ, разтурва парламента и забранява политическите партии. Налага режим много близък до този на Мусолини – фашистки. Точно това е учудващото за тези, които разглеждат историята без да вникват в нея. Съмишленик на Мусолини, а воюва с него. Защо? Аз, който не крия левите си убеждения, би следвало без много ровене да възприема тезата на левите, че народът е този, който казва „ОХИ”. Но все пак реших да проуча, за да съм максимално обективен. Като прочетох внимателно ултиматума на Мусолини, проучих действията на британците – шикалкавенията относно военната помощ към Гърция, заемите, активното им участие в битката за о-в Крит, колосалните военни операции в Африка, както и дневника на Метаксас, моето заключение е, че управниците в Гърция са били априори свързани с британците. Принудени са, за да си пазят властта, да бъдат на страната на „съюзниците” в тази империалистическа война с цел преразпределение на световните ресурси. Като прибавим и обществената нагласа в Гърция срещу силите на Оста и недоволството на народа от диктатурата, лесно е да разберем отговора на Метаксас. А безспорен факт е, че народът дълго след това е изричал „ОХИ”.

След победите на гръцката армия на албанския фронт и последвалата съпротива, Чърчил се подмазва на гърците:

„Отсега нататък няма да казваме, че гърците воюват като герои, а че героите воюват като гърци.”
„Благодарение на съпротивата на югославяните и гърците, Хитлер бе принуден да отложи за жизнено важно време атаката в Съветския съюз.”

28 октомври е национален празник на Гърция, както и 25 март – деня на обявяването на въстанието срещу Османската империя.
Винаги съм се питал защо гърците празнуваме, помпозно при това, началото, а не края на едно въстание или съпротива. Отдава се по-голямо значение на борбата, на въздигането, които водят до освобождение, а не на увенчаването на тази борба с победа. Така се учим, че със скръстени ръце нищо не се постига. Може би това е грешка, която системата допуска за себе си. Неволно възпитава гърците във въстанически дух. Не е ли и това причина гърците да са сред най-непокорните европейски народи, а голямото мнозинство да е антиамерикански настроено? Може би затова левицата в Гърция, въпреки ударите на Голиат, е постоянна и значима сила? Не знам…

Посвещавам на брата на баба ми, Спирос, който остави костите си на албанския фронт.

Кой казва, че протестните действия са напразно?

2009-10-24T22:41:00.005+03:00

Ето един малък пример за обратното:
Под натиска на будната част на обществото в Гърция, ще бъде отменена точката в закона, според която носенето на качулка за скриване на лицето е утежняващо вината обстоятелство при разправа с полицията. Самият министър на закрила на гражданите М. Хрисохоидис я характеризира като „смешна” вчера в интервю пред гръцката интернет телевизия tvxs.
Също така, вчера бе уволнен главнокомандващият на гръцката полиция /ΕΛ.ΑΣ /
В същото интервю министърът каза, че отсега нататък всеки полицай е длъжен да се легитимира преди да извършва каквото и да е действие спрямо гражданите /като в холивудските екшъни:)/. Малко се съмнявам дали това ще се спазва, но вярвам, че отново благодарение на будните граждани, ще го видим и на практика.
Каза също: „Ще бъде уволнен всеки полицай, който докосне гражданин. Поемам лично отговорността за това”
Ще видим…

Министерство на закрила (?) на гражданите

2009-10-23T00:17:00.012+03:00

Новото "социалистическо" правителство в Гърция преименува Министерството на обществения ред /с функциите на българското МВР/ на "Министерство на закрила на гражданина":)
И ето как закриля гражданите:

http://www.tvxs.gr/v24003

Гражданинът, който се опитва да свали каската от главата на "органа за закрила на гражданина" с настояване за легитимация /както е по закон/, е арестуван. Това преживяване напомня на Папахристос /името на гражданина/ времето на хунтата, когато същият е бил говорител на нелегалната радиостанция по време на събитията, познати като "въстание на Политехниката" от 1973 г. /подробностите на 17 ноември/.

Ето и как гражданите отговарят на "закрилата".
От 1940 г. в Гърция ОХИ-то /ΟΧΙ=не/ е постоянно на дневен ред

http://www.tvxs.gr/v24092

Протестно шествие срещу полицейския терор от последните дни в кв. Ексархия /където миналата година полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос/

Подробности и разсъждения относно "ОХИ", казано на 28 октомври 1940 г. от Гърция на фашистка Италия, очаквайте в блога на знаменития ден.

БТК се излага...

2009-10-18T23:04:00.007+03:00

Писна ми!
Не защото чакам от 12 октомври „безплатния Wi-Fi модем” /заграден от мен по-горе на обявата/, заедно с „адаптер за модем 220 V, сплитер, Ethernet кабел, 2 бр. телефонни кабела, книга с инструкции за инсталиране, включваща диск” от БТК, въпреки сключения на 08 октомври договор за предоставяне на услугата VIVACOM Home, с уверението на симпатичните служителки при първоначалните /зарибяващи/ разговори, че за 48 /работни/ часа, ще ми бъде предоставена услугата, заедно със споменатите принадлежности.
А от наивността на онези, които следят и вярват на тези и други привлекателни и лъскави реклами – съвременния подход за промиване на мозъците.

Какво стана миналата седмица в Гърция? Политическата карта преди и след изборите.

2009-10-10T17:49:00.005+03:00

Първо: Правителството на дясноцентристката партия НД /Нова демокрация/, след 5-годишно управление и двукратни извънредни парламентарни избори, се сгромоляса! При все, че проучванията предвидиха победата на опозиционната ПАСОК /Всегръцко социалистическо движение/, преднина от 10 пункта бе неочаквана дори и за победителите /43,92 % и 160 места в парламента, срещу 33,48% и 91 места/. Лидерът на НД Костас Караманлис си подаде оставката.
Но моделът на двупартийната политическа система си остава. За него гласуваха 77% от гласоподавателите.
За пореден път се доказа, че народът е с къса памет и лесно манипулируем. А днес на системата й е по-лесно от всякога - разполага с електроните медии.
Бяха достатъчни само 5 години, за да се забрави почти 20-годишното управление на ПАСОК. През 2004 г. се налагаше да обяснявам, най-вече на младите, колко си приличат “левоцентристките” социалдемократи с десните. Трудно ме разбираха. Също толкова ме разбираха и доста българи през 1990 г., когато си мислеха, че занапред ще живеят като в холивудските филми. През 2004 г. много хора в Гърция повярваха в Караманлис, защото бил “голям мъжкар” и щял „с няколко удара по масата да оправи много неща”/нещо като Бойко!/. Евтини аргументи, за да манипулират народа. А днес се пускат слухове, подлагащи на съмнение неговата мъжественост!
От друга страна, през последните години, докато Георгиос Папандреу бе на кормилото на ПАСОК, все имаше съмнения в неговата решителност, бил като “дете, което се води по съветите на майка си”, която за информация е американка! Даже, често медиите го наричаха с галеното Георгакис /нещо като „Гошенцето”/ и се преекспонираха негови гафове, като нараняването на “пръсчето” му при опит да оправи веригата на колелото си и други :) Сега изведнъж стана решителен и способен да управлява! А последният хит е, че САЩ си имат Обама, а ние си имаме О-мама :)))
Разбира се, всичко това благодарение на Тяхно Величество Електроните медии.
Сега пък, след като Караманлис си подаде уставката и идва ред на наследник, медийната прилика между 2009 г. и 2004 г. отново е пълна, само дето героите си размениха местата. Тогава в ПАСОК се водеха ожесточени битки за лидерство, сега такива започват в НД. Както и аргументите за гласуване - тогава се гласуваше за НД, за да падне ПАСОК, че вече не я траем, сега за ПАСОК, защото ни омръзна НД.
И така ще бъде, защото това устройва системата. Ще се сменят на власт две, на практика еднакви, партии, за да се лъжем, че имаме демокрация.

Второ: Левите ККЕ /Гръцка комунистическа партия/ и СИРИЗА /Коалиция на радикалната левица/ запазиха позициите (ККЕ – 7,54% с 21 депутата, СИРИЗА – 4,60% с 13 депутата) с малки загуби в сравнение с 2007 г. (ККЕ – 8,15%, СИРИЗА – 5,04%) и затвърдиха успеха спрямо 2004 г.
За СИРИЗА това може би означава, че трудният експеримент с коалиране на леви, но разнородни партии, движения и личности, има бъдеще. 4,60% за СИРИЗА се смята за успех, макар и малък, предвид тоталната война, обявена срещу тях от страна на всички медии /разбирай системата/ от почти една година насам по повод декемврийските събития от 2008 г., но истинската причина е онова общо, което обединява множеството участници в коалицията, а именно отказът да се подчинят на системата, подкрепен с иницииране и участие в най-различни прояви на гражданско недоволство с искания за качествен живот. А ето още един пример за медийна манипулация, угодна на системата: когато миналата година за председател на партията СИН /Коалиция на левицата на екологията и движенията/ - основен компонент на СИРИЗА, бе избран Алексис Ципрас – млад, печелещ симпатиите нов политик, рейтингът на партията автоматично се покачи, като стигна до 18% според проучванията. Това обаче, докато Ципрас не даваше категоричен отрицателен отговор на въпроса дали допуска коалиране с ПАСОК. Откакто това стана, системата направи всичко възможно да свали доверието на народа от СИН. Събитията от декември 2008 бяха чудесен повод. Много кал се хвърли срещу Коалицията, която бе набеждавана, че стои зад „непознатите” елементи, които чупеха витрините и подпалваха центъра на Атина. Медиите, включително и българските, показваха само екстремистките прояви на провокаторите. Оскъдна или никаква беше информацията за продължителните мирни демонстрации, за които наистина СИРИЗА имаше част от „вината”. Като прибавим и публичните идеологически спорове, които се водиха между различните компоненти на Коалицията в продължение на няколко месеца и които отново бяха във фокуса на медиите, стигаме до понижения резултат на евроизборите през юни – 4,70%. Има се предвид, че винаги на евроизбори за по-малките партии се очакват по-добри резултати в сравнение с парламентарните.

Трето: Крайнодясната, националистична и ксенофобска ЛАОС /Народен православен призив/ затвърди и увеличи позицииите си на 5,63% с 15 депутата /тенденция, наблюдавана в цяла Европа/, като привлече голяма част от недоволните от НД, най-вече от по-ниско интелигентите слоеве на обществото. За още по-националистична, стара като организация, но нова като партия, нацистката “Нова зора”, гласуваха само 0.29 % /за моя радост/. Но си остава тревожният факт, че националистичните партии, залагащи най-вече на нисшите инстинкти, печелят почва, дори и в Гърция – страна със силна антифашистка традиция.

Четвърто: Зелените и в Гърция започнаха да декларират значително присъствие. 2,53% обаче не бе достатъчно за да преминат бариерата от 3% и останаха извън парламента.

Данните за резултатите от изборите взех от сайта на гръцкото Министерство на вътрешните работи:
http://ekloges.ypes.gr/pages/index.html

Как ще гласувам /този път мога/ в Гърция утре?

2009-10-03T15:34:00.009+03:00

Без много обяснения, моят главен критерий за избор на партия е: Кой би могъл да защитава моите интереси? Първо тръгвам от там, „моите интереси”. Съвпадат ли те с интересите на тези, които защитават партиите, редували се досега на власт /Нова Демокрация и ПАСОК/? И чии интереси защитават тези партии? Нима ще открия наново колелото? Но ще го кажа пак, за тези, които още са сънени: Те защитават интересите, на първо място, на притежаващите капитала – местен или чужд. Още отсега лидерът на ПАСОК /партия, която според проучванията отпреди 15 дни, ще спечели първо място/ декларира вярност към американските “братя”, като уведомява, че ще преразгледа договора за петролопровода Бургас - Александруполи. Притежаващите капитала ЗА или ПРОТИВ моите интереси са? Аз категорично твърдя, че са против. А моите читатели са интелигентни, за да разберат това без обяснения. Е, тогава как бих гласувал за партия, която доказано защитава главно интересите на тези, които са против моите такива?
А един гръцки приятел обича да си задава въпроса: Как мога аз да пусна същата бюлетина като Вардиноянис, какво общо имам аз с него? /Вардиноянис е гръцки магнат/.
Още един акцент: Има и в Гърция от няколко години една партия, „народна” и “ортодоксална”, която ни връща с поведението и лозунгите си в 30-те години на миналия век и още по-назад, залагайки на „модерния” национализъм. Всъщност не играе ли и тя, волно или неволно, по гайдата на едрия капитал, който всъщност /една част от него поне/ си трие ръцете, когато тук и там се създават конфликти и напрежения? Само ще кажа, че Гърция е в първите места в Европа по разходи за въоръжаване, заради “източната опасност”.
За кого бих гласувал ли? Има ли партия, на която членовете се борят не само по време на предизборна кампания, а постоянно, организирайки гражданското общество, борейки се за различни каузи, които засягат милионите обикновени хора, каквито сме аз и ти, читателю? Каузи като ефективна защита на околната среда, отпор на отнемането на правата ни, отвоювани с кръв от десетилетия насам, нормално образование, човешко здравеопазване, справедливо отношение на държавата към гражданите. Но е ясно, че такава партия трябва да е готова да се противопостави на големите интереси. Има ли такава партия?
Да, мисля, че в Гърция има 2-3 такива партии…. /еее, сега не искайте да издам за кого точно ще гласувам:) /

Политически партии, които участваха в парламентарни избори от 2004 и 2007 г. с резултати:
Пояснения:
Гръцкият парламент се състои от 300 места.
В Гърция гласуването е зъдържително по закон, но това зъдължение е формално. Никой, никога не те дири, дали си гласувал или не.

Как бих гласувал, ако можех?

2009-07-02T11:10:00.005+03:00

Без много обяснения, моят главен критерий за избор на партия е:
Кой би могъл да защитава моите интереси?
Първо тръгвам от там, „моите интереси”.
Съвпадат ли те с интересите на тези, които защитават партиите, редували се досега на власт? И чии интереси защитават тези партии? Нима ще открия наново колелото? Но ще го кажа пак, за тези, които още са сънени: Те защитават интересите, на първо място, на притежаващите капитала – местен или чужд. Същото важи и за тази нова партия, на която проучванията отреждат първо място. Тя още отсега декларира вярност към имащите богатствата, с бизнес - структури по места и други прояви.
Притежаващите капитала ЗА или ПРОТИВ моите интереси са? Аз категорично твърдя, че са против. А моите читатели са интелигентни, за да разберат това без обяснения.
Е, тогава как бих гласувал за партия, която доказано защитава главно интересите на тези, които са против моите такива?

А един гръцки приятел обича да си задава въпроса: Как мога аз да пусна същата бюлетина като Вардиноянис, какво общо имам аз с него? /Вардиноянис е гръцки магнат/

А колкото до изкуствения конфликт доганизъм – антидоганизъм, отново доказва моята теза: КАПИТАЛЪТ И КОЙ ЩЕ ГО УПРАВЛЯВА - НАД ВСИЧКО.

Още един акцент: има партии, „народни” или не, които ни връщат с поведението и лозунгите си в 30-те години на миналия век и още по-назад, залагайки на „модерния” национализъм. Всъщност не играят ли и те, волно или неволно, по гайдата на едрия капитал, който всъщност /една част от него поне/ си трие ръцете, когато тук и там се създават конфликти и напрежения?

За кого бих гласувал ли?
Има ли партия, на която членовете се борят не само по време на предизборна кампания, а постоянно, организирайки гражданското общество, борейки се за различни каузи, които засягат милионите обикновени хора, каквито сме аз и ти, читателю? Каузи като ефективна защита на околната среда, отпор на отнемането на правата ни, отвоювани с кръв от десетилетия насам, нормално образование, човешко здравеопазване, справедливо отношение на държавата към гражданите. Но е ясно, че такава партия трябва да е готова да се противопостави на големите интереси.
Има ли такава партия? Тогава бих гласувал за нея.

Още нещо: Живея, работя, плащам данъци, харча пари в България, от ....векове :) Докога няма да имам право, понеже съм чужд гражданин, да гласувам на парламентарните избори?

Екип от данъчни изгонени от остров Лимнос

2009-06-30T19:20:00.008+03:00

Миналата седмица, на гръцкия остров Лимнос се случи нещо безпрецедентно:

Екип от Отдела за специални данъчни проверки (ИПЕЕ бивш СДОЕ) към Министерството на финансите бе изгонен от острова.
В местния сайт на Радио „Алфа” и вестник „Лимнос” четем следното:

„Трима служители на ИПЕЕ, пристигнали на острова в сряда (24 юни) преди обед за рутинна проверка, към 17:00 ч. същия ден се озоваха обкръжени в хотела, в който бяха отседнали, от множество граждани.
Местен инициативен комитет реши към 13:00 ч. да пристъпи към конкретния начин на протест, като за 4 часа успя да събере 200 души. Събралите се поискаха от служителите на ИПЕЕ да напуснат незабавно Лимнос. Данъчните естествено уведомили началника си, но останаха в хотела, блокирани от протестиращите, които им връчиха протестен Меморандум. Същият бил изпратен до началника им, който информирал, че „ще го предаде на Министерството на финансите”.
Събралите се настояха данъчните служители да си тръгнат с ферибот, който преминава през Лимнос по посока Лезбос същата вечер в 01:10 ч., за когато бе насрочено ново протестно събиране в 23:00 ч.
На втория протест се събраха много повече хора, първоначално пред хотела. Когато обаче се установи, че въпросните служители не са в хотела, а в таверна до площада на автогарата, шествието се отправи натам с настояване за незабавното им заминаване. Дори полицията, пристигнала на място, не успя да се справи и след едночасова блокада данъчните решиха да напуснат острова.
Придружени от полицията (!), те отидоха до хотела, за да си вземат багажа, докато протестиращите се насочиха към пристанището, за да ги „изпроводят поживо-поздраво”. Към 1 часа през нощта стотици лимносци освиркаха групата на ИПЕЕ, докато се качваше на кораба.

Основната теза на протестиращите лимносци е, че активността на държавата се изчерпва с постоянни проверки за събиране на данъци, а в същото време продължава да е глуха и бездейна за нуждите на острова от по-добър морски транспорт, по-добро медицинско обслужване, потушаване на черната търговия и т.н.
Също така фактът, че два месеца преди евроизборите са преустановени всякакви проверки, а веднага след провеждането на изборите същите са възобновени, се счита от лимносци за подигравка.
....
А Меморандумът на инициативния комитет завършва с думите: „Чакаме от правителството с действията си да подпомогне развитието на Лимнос, да покаже загриженост, да предостави дължимото и това, което заслужаваме, а после да заповяда да ни проверява”

Готви се нова усилена група на ИПЕЕ да пристигне на острова, придружавана от прокурор. Но както предаде най-слушаното местно радио „Алфа” вчера, те „ще бъдат посрещнати както подобава”.
„Крадците са другаде!” съобщава Илиас в същото радио.

Ето видео (http://www.youtube.com/watch?v=rMBax8X4ttE) в youtube как новината се предаде по два национални телевизионни канала – Антена и Мега. И както обикновено става, медиите предават половината истина за да угодят на едните или другите – обикновено на силните на деня. Нито дума за главната причина на негодуванието на лимносците, която е оскъдните морски превози, за което протестират, не един или два пъти, а напоследък с все по голяма организация и сила. Просто посещението на специалния екип беше „капката която преля чашата”, както каза председателката на дружеството на търговците в Лимнос.

други гръцки сайтове за случилото се:
http://www.emprosnet.gr/Economy/?EntityID=b02d7870-0511-4719-b3b0-0e083b2d82e7
http://www.zougla.gr/news.php?id=48829
http://indy.gr/other-press/lmnos-eksegersi-enantia-stoys-rampo-toy-sdoe

Ветераните-футболисти на Берое плават за остров Лимнос

2009-06-19T01:22:00.005+03:00

В петък 19.06.2009 г. в 20:00 ч., ако е рекъл Посейдон, ветераните-футболисти на Берое плават с ферибот от Кавала за остров Лимнос. Там ще изиграят два мача с местния отбор и след като се насладят на красотите на острова, ще потеглят обратно за родината.

Инициативата за поредната футболна среща е на клуба на гърците в Стара Загора „Ригас Фереос”, верен на целите, които си постави още от създаването си през 2004 г. за „...изграждане на мост на взаимоуважение и приятелство между народите на България, Гърция и Кипър ...” .

Нека припомним, че клуб „Ригас Фереос” е инициатор, координатор и съорганизатор на създадените и затвърдени с ежегодни посещения и срещи отношения между клубовете на ветераните-футболисти на Берое, от една страна, и съответните клубове на гр. Александруполи и о-в Керкира /Корфу/ от друга.

С отбора на ветераните от о-в Лимнос началото бе положено през м. ноември 2008 г., когато лимносци, по наша инициатива и съорганизаторство с клуб “Берое”- ветерани, посетиха Стара Загора, като останаха възхитени от красотите на града, а срещата с беройци приключи с миролюбивия резултат 3-3.

„Божественият остров”, както описва Омир о-в Лимнос, се намира в северно Егейско море и е осмият по големина остров на Гърция.

Повече информация за загадъчния остров на български:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%81
http://limnosbg.blogspot.com/
http://www.freeride.bg/

1 май - ден на труда? Поредната заблуда.

2009-05-01T21:16:00.005+03:00

1 май 2009 в Атина

Докога ще продължават медии и политици в България, а предполагам и в други бивши соц-страни, да определят 1 май като "ден на труда"?
Звучи ми най-малкото глупаво. Глупава заблуда.

Хората по света на този ден честват борбите въобще и жертвите, дадени от трудещите се за по-човешки условия на труд. На някои това звучи банално. Звучи "комунистическо". Но, искаме не искаме, ако на 1 май 1886 не беше издигнат лозунгът "8 часа работа, 8 часа отдих, 8 часа сън", ако това не бе предшествано и последвано от постоянни борби по цял свят, със или без човешки жертви, по никакъв начин нямаше да е наложен в законодателството на повечето страни в света регламентираният 8-часов работен ден. Същото се отнася, разбира се, и за ред други придобивки на обикновените хора.
Малко ме интересува дали тези, които са се борили, или се борят, са комунисти, анархисти, социалисти, дори и десни /рядък феномен, но съществува/. Въпросът е, че както винаги става в историята, от постигнатото и от жертвата на някои /обикновено шепа хора/ се възползва множеството. А също, както винаги става в историята, възползвалите се плюят онези, които трябва да почитат като герои.
На критиците на тези мои слова, задавам отново въпроса:
По какъв начин е ренгламентиран 8-часовият работен ден?

А по въпроса за налагането на заблудата "ден на труда" имам следното обяснение:
Властващите през "социализма" са били в затруднено положение относно този ден. 1 май е бил ден, който по идеология е трябвало да се почита, следователно да се празнува. Но срещу коя власт е трябвало да бъде насочена борбата за по-добри условия на труд и живот, какъвто е смисълът на този ден? Естествено, не срещу тяхната. За това измислиха заблудата "ден на труда". Поредното пресушаване от смисъл на още едно понятие.

Как ли се наложи 8-часовия работен ден?

2009-04-30T11:22:00.006+03:00

Как гледат скептиците на тези прояви?
По какъв начин се наложи 8-часовия работен ден, например?

Питам се също, как ли ще го постигнем наново?

Ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си

2009-04-25T11:41:00.010+03:00

или
Будните младежи в дясно? (Отворено писмо до Мария) - Част ІІ /по повод дискусията в nicodile

"Защо не отговаряш на всичките тези аргументи в защита на твоите тези?” ме питат приятели.
„На какво да отговоря?” казвам аз.
За да разбере човек моите тези, при тоталното доминиране на господстващата идеология, където привидното материално благоденствие е самоцел и смисъл, би трябвало да следи моите писаници за една година напред, а и да не забравяме, че съм нов блогър. Защото огледалцето, с което се примамват „индианците”, е по-лъскаво от моите аргументи. Готови са да попаднат в клопката, да продадат/подарят какво ли не от себе си, само и само да притежават едно лъскаво огледалце.

Апетитните хамбургери, черното газирано питие, лъскавите хипер-магазини, лъскавите нови и по-нови модели коли, плазми, мобилни телефони и т.н., разбира се, са силен и „сериозен” контрааргумент.

А и тук май има едно тотално недоразумение: В нападките ми към дясното, обремененото от „социалистическото” време съзнание отъждествява всяко антидясно с определеното ляво, което се нарича БКП, диктатура на пролетариата, пленуми разни и тн.
Къде е видно да защитавам онова тоталитарно време, което всъщност, дори и от марксистка гледна точка, няма общо със социализма, ако изключим отделни наченки. По простата причина, че производствените сили не са били в ръцете на пролетариата, а в тези на господстващата класа, номенклатурата. Къде го видяхте социализма?
Във всяко време от човешкото развитие съществува една по-будна, прогресивна част, която роптае и се надига срещу установения ред на съответните управляващи, които са се вкопчили здраво в него и не искат по никакъв начин устоите на старото да се разклащат, било то робовладелство, феодално господство, всякакви форми на експлоатация и потисничество, до съвременните усъвършенствани механизми на заробване, които не се виждат зад многото си опаковки, и на които всички сме потърпевши, и благодарение именно на тази част обществото крачи напред.
Нима някой мисли, че ако нямаше хайдути и въстания, къде успешни, къде неуспешни, България или Гърция щяха да се освободят от султанската тирания?
Та, искаме или не искаме, за последните двеста години тази част е прието, условно, да се нарича лява.
Нима има смисъл да обяснявам с простички примери за постигнатите права и свободи на обикновените хорица. От Спартак до Априлско въстание? Не се замислят хората, че от ратай не се става свободен и равноправен гражданин, дори формално, само от благородството на управляващите.
Дискусията, предвидимо за българската обремененост, се превърна в „за” или „против” онази, критикувана и от мен, система на „реалния социализъм”. Но никой като че ли не насочва поглед към отрицателните черти на капиталистическата система, разновидност на която всъщност беше и онази, а само към положителните, без да се отчита факта, че те са отвоювани. Някой някога се е борил за това. А борбата няма край, защото винаги в обществото съществува главното противоречие между господстващите и останалите. Мога хиляди примери да дам в подкрепа на това от световната история, но и в частност българската и гръцката такава. Различни такива примери, по различни поводи, ще ги виждате написани във този блог, когато времето ми позволява.
Та, за последните два века и малко отгоре, дясното се смята за консервативно - това, което се държи за статуквото, за установения ред (като БСП например), а лявото за проводник на нови идеи, за нарушаване на статуквото – къде по-радикално, къде по-умерено (за БГ като чели не мога да дам пример за сега!). Т.е. нарушаване на рахата на господстващите сили. Това е историята.
А, /не си спомням къде прочетох това/ ако на някой му пречи шума от историята, нека се обърне на другата страна и продължи съня си.

Което и става с похвалния за системата уклон на будните младежи. Този подход кара хората да си седят и да се радват на заблудата, в която живеят. Губи се стремежът за каквато и да е промяна, а това води до застой, до регрес. Защото няма ли кой да „бутне” големците, нещата си стоят на едно и също място, нещо повече, отнемат се и извоюваните. Виждаме днес по повод прословутата криза, как с лека ръка тези, които я причиниха и всъщност не живеят по-зле, премахват извоювани и установени за десетилетия права, благодарение на този сън-наркоза.

Хунтата в Гърция, или що е то дясна диктатура

2009-04-21T18:14:00.010+03:00

21 април 1967
час: 02:00
Гърция, Атина

Танкове започват да се „разхождат” из центъра на гръцката столица.
Целта: да превземат Парламента, Министерства, Телевизията, Пощата, Палата.
Превратът е успял.
В същото време започва погром от арести на политическото и военното ръководство на държавата, както и на хиляди граждани, най-вече комунисти и други демократи. Да отбележа, че за разлика от България, по онова време и до скоро, под понятието „демократ” се разбираше всеки, който не поддържа десницата /в т.ч. и комунист или социалист/, тъй като дясното управление, със или без хунта, е било репресивно и недемократично по всеизвестност.
Превратът става под ехото на провалилия се концерт на Rolling Stones няколко дни преди това, на 17 април. Няколкото червени карамфила, които Мик Джагър хвърля на публиката след третата песен, се смятат за комунистическа пропаганда от полицията, която спира концерта и насилствено разпръсва разярената рокаджийска тълпа.
А страната е в предизборен период и на власт е правителство на дясната партия „ЕРЕ” със съгласието на центристката, и по всичко личи, че последната ще спечели изборите, предвидени за 28 май, които обаче превратът отменя. Всъщност една от целите на преврата е именно това, да предотврати качването на власт на „Центристкия съюз”.

Инициатор на преврата е тайна организация на армейски офицери от среден ранг, начело с тройката С. Патакос – бригаден командир, Г. Пападопулос и Н. Макарезос - полковници, които решават, че „пациентът”, т.е. страната, „се нуждае от поставяне в гипс”.

В плана на някои десни политици, генерали, Палата и най-важния фактор – американските служби, е едно краткосрочно „конституционно отклоняване”, докато страната се вкара в двуполюсна партийна система, при която да се разменят на власт една дясна и една центристка /близка до системата/ партия. Но „хунтата на генералите”, както е известен планът, е изпреварена от „хунтата на полковниците”.

Емблемата на "Революцията"

„Революцията”, както я наричат превратаджиите, пуска в действие Натовския план „Прометей”, предвиден за предотвратяване на „комунистическата заплаха”, като всички военни части на страната се раздвижват.
Кралят Константинос не оказва никаква съпротива на режима, даже с неговата благословия полага клетва новото „правителство”. Обяснението е: „Да не се пролее гръцка кръв”. Това е редовно оправдание на кралските особи, навсякъде и всякога.
Така започва 7-годишната диктатура, която коства на Гърция хиляди затворници и заточени, мъчения, екзекуции, провалени съдби. Кич в културата, като помпозни представления с подчертано национално величие. Престъпен произвол в икономиката.
Отказва се достъп до висши учебни заведения на деца от „съмнителен” произход, като за приемането им се изисква подписването на „Удостоверение за обществени убеждения”. Същото важи и за кандидатите за назначаване на работа на всякаква държавна служба.
Преподаватели със „съмнителни възгледи” се уволняват.
Характерен (смешен) пример: студент по архитектура, който проектира обща чакалня на жп гара на провинциален град за пътниците от първа и втора класа, е арестуван!
Песни на определени композитори са забранени.
Страх. Едно постоянно „Забранява се”.

Братските връзки между режима /Пападопулос отляво/ и всевластния капитал /Том Папас отдясно/

Едни от първите „добрини” за икономиката са сключването на договори с компании като Litton, AEG-Telefunken, Esso-Pappas, Онасис, Ниархос с колонизаторски условия в ущърб на страната.
Закони се подписват „за една вечер”, само за да угодят на определени кръгове и после се отменят.
Самият Министър на Търговията е замесен в скандал с внасяне на развалени пратки месо от Южна Африка.
„Богопомазаните”, както във всеки подобен режим, живеят в разкош.

Но съпротивата не закъсня. Десетки организации против хунтата се появиха 1-2 години след налагането й. Най-вече сред студентството. Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката през ноември 1973, което бе и началото на рухването на диктатурата, която падна под тежестта на престъпната й намеса в Кипър, което доведе до агресията на Турция с благословията на ЦРУ.

Според днешна статия на в. Елевтеротипия (http://www.enet.gr/?i=arthra-sthles.el.home&id=36699):
„...Палатът, К. Караманлис, основната част на десницата /с изключение на П. Канелопулос/, Вашингтон, парадържавни организации, не са искали провеждане на избори, а развръзка с диктатура. Кралят и генералите бяха изпреварени от полковниците. Това е истината и е известна ...” – преводът е мой.

Паметта си опресних от:
http://www.sansimera.gr/archive/articles/show.php?id=250feature=Militairy_Junta_1967
http://www.tvxs.gr/v9982
http://www.iospress.gr/megalo2008/megalo20080425.htm

Будните младежи в дясно? (Отворено писмо до Мария)

2009-03-16T10:28:00.009+02:00

По повод поста на Мария Ненова „Аз подкрепям СДС”(http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/02/blog-post_158.html#comments) реших, щом намерих време, да напиша моето мнение във вид на отворено писмо до нея, тъй като въпросът засяга много повече от един човек.

Младежта е онази част от обществото, която по презумпция е най-прогресивната.

Но орисията на България е, че голямата част от будните младежи отиват там, където само изглежда прогресивно. Казвам „изглежда”, защото е смешно да се твърди, че консервативното, с което по цял свят се уеднаквява дясното, може да се смята за прогресивно.
Тази ориентация се обяснява главно с принципа на махалото. Четири десетилетия лява диктатура подтикна хората към другия край.
Докато не дойде поредното разочарование.
Погледни около теб. Стотици хиляди са разочарованите за последните 20 години. И знаеш ли какъв им е най-големият проблем на всичките тези, които се подведоха? Още не могат да разберат къде са сбъркали.
Позволи ми да изложа моето обяснение. Защо дясното движение, което за първите години на промените изигра безспорно прогресивна роля, впоследствие се забатачи? Моят отговор е следният:
Да, дясното през годините на промяната изигра безспорно прогресивна роля в борбата за преобръщане на тоталитарния държавен апарат, промяна на съзнанието, полъх на свобода. Но, от световната практика и история знаем, че дясното в същността си е регресивно. Дясната идеология винаги се свързва с консерватизъм – запазване на статуквото. Защо ли? Защото епицентърът на нейното внимание е безцеремонното флиртуване с капитала. А грижа на капитала е самозапазването му (консерватизъм) от една страна, а от друга - увеличаването му, разбирай печалба на всяка цена (агресивност). А печалбата на всяка цена означава в повечето случаи регрес. Казвам „в повечето”, защото не може да се отрече, че печалбата в отделни случаи води и до прогрес, но това се случва само, за да се докаже правилото. А правилото е, че в гонене на печалба, капиталът не зачита нито човек, нито природа - регрес.
Мога да посоча неоспорими факти, започвайки от най-фрапиращите, като:

- Войни, предизвикани само с цел печалба, с всички регресивни последствия, които те водят след себе си – мисля, че е безсмислено да доказвам, че в основата на всяка война, от Троянската до нахлуването в Ирак, стои стремеж за завладяване на земи и експлоатация на каквото има по тях, от хора до полезни изкопаеми. Независимо от това, че и Омир и Асен Агов /а и цялото дясно пространство, в т.ч. и БСП/ ни обясняват за някаква си там хубава Елена - първият, или за „освобождаване на иракския народ” - другите. И за да няма недоразумения, прилика между Омир и Асен Агов намирам само в стремежа за измисляне на приказки за постигане на различна за всеки от тях цел.
- Страдания, често с фатален край, за посредствените финансово човеци, които не могат да изплатят лечението, от което имат нужда.
- Превръщане на хората в роботи. Експлоатацията днес е двойна: от една страна чрез стресиращ труд, в повечето случаи без зачитането на елементарните права, а от друга чрез треска за консумация, която с лизинги и други трикове превръща хората в роби. Чух напоследък и за заеми, които самите фирми - работодатели отпускат на служителите си - крайна форма на съвременното робуване.
- Унищожаване на околната среда, например горите, в името на „туристически инвестиции”
- и т.н. и т.н.

до на пръв поглед незначителни факти като:

Недостиг на детски градини. Изкупуването /разбирай унищожаването/ на „нерентабилното” радио джаз fm от големия медиен монополист – кой ти мисли за култура, въпросът е печалба да има. Изчезването лека-полека от пазара на „нерентабилните” дребни български фъстъци (моя лична драма - много ги обичам :) ). Отлагане до гръцките календи на електрификацията на село Горно Осеново!

Та, дясното ориентиране на младежите само укрепва гореспоменатите „качества” на системата.

А това не е български капитализъм. Това Е капитализъм. Няма друго лице. Останалото е по филми. Такъв е и в Гърция (споменавам тази страна, защото по случайност:) добре я познавам), същият е навсякъде. Разликата е, доколко съумяват хората да се организират, да се съпротивляват и да извоюват права.
Главният проблем на системата не е толкова в качеството на хората, които я управляват. Проблемът е в самата нея.
Свидетели сме през тези години на какви ли не обвинения за корупция, присвояване на пари и държавни имоти и т.н. Също така, широко цари мнението, че българският начин на промените е неуспешен, „защото сме българи”, приписвайки причините на непрогреса в „лошия” политик, „корумпирания” и какво ли не още. Даже и абсурдни твърдения, че „всички са против нас” и т.н. Все още се говори за „запада” и неговите политици и „правила” с неоправдано възхищение. Като че ли там няма лоши и корумпирани политици.
Стигна се дотам да се отврати общественото мнение от политиката, която вече стана „мръсна дума”. Всъщност, стана това, което е изгодно за системата. Гражданите да не се интересуват от „делата на града” – град (πόλις = полис), а в днешните измерения това е държавата. И това е явление далеч не само българско. И в хваления запад повечето граждани не се интересуват от делата на града. Системата си постигна своето. Показателен пример за това е колко американци си правят труда да гласуват.
Значи, на хората им е писнало от партиите, които се сменят на власт, но знаеш ли защо? Защото прилагат една и съща политика. Политика на обслужване на интересите на капитала. На първо място. Спорът между различните партии е само коя най-добре ще служи на капитала. Ако се надигне някъде народът, може да отпуснат и нещо за простосмъртните граждани.

Няма да забравя как Филип Димитров и Асен Агов убеждаваха българския народ, че „ние трябва да помогнем на иракския народ” да се отърве от диктатора Саддам, защото „ние много добре знаем какво е диктатура”. Днес вече, предполагам, че няма човек, който да се съмнява, че всичко това беше една лъжа! Целите били други. Аз и тогава ги знаех. Но какво от това.
Такива са десните политици. С такива политици, които лъжат, ли ще построите нова България, Мария?
Разбира се, в нападката ми против десните включвам и БСП, защото и тя усърдно служи на същата система. И тя на практика е дясна партия, каквито са и повечето социалдемократически партии в Европа (ПАСОК например). Разликата от баш десните е в една лъжа повече: Правят се на социални, а прокарват примерно закони като плоския данък, или пък се кланят безрезервно на големия брат. Все неща, които прилага всяка „благопристойна” дясна партия, когато е на власт. Например СДС на Костов, „Партията на народа и свободата” на Берлускони или Нова Демокрация на Караманлис. А СДС на Мартин Димитров, не виждам в какво може да е по-различна, още повече, че се коалира с ДСБ на Костов, а него добре го знаем .
Чудя се, след дясното на БСП, колко ли по-дясно е СДС и новата коалиция? Не ми се ще да си представям.

Сигурно се питаш за изхода. Накъде да вървим.
Ако ми позволиш съвет (все пак съм малко по-големичък от теб и най-вече живял в различни системи), младата енергия, според мен, не трябва да се хаби в услуга на партии, които са в услуга на системата, а в организирането на истинско гражданско общество. Навсякъде и във всичко, в т.ч. синдикализъм и други форми на заинтересованост на гражданите от делата на полиса, което си е пак политика. Напук на системата която ни отдалечава от нея, като ни внушава, че е мръсно занимание, за да не й създаваме главоболия. Защото, ако по света има тук и там права, свободи и що-годе известно качество на живот, те са извоювани, никъде никой доброволно не е дал и сантиметър собствена територия, власт, интерес, ако не е бил принуден да го направи.

Скоро Гърция, както знаеш, празнува началото на революция /въстание, бунт/, както искаш го наречи, от 1821 г. – един показателен пример как се извоюват права и свободи. Възнамерявам да напиша подробности в следващ пост, ако времето ми позволи.

Другото е само за поддържане на статуквото, запазване на територии, власт, интерес = консерватизъм = дясно = регрес.

Как мина „празникът” 8 март в София и Атина /състоянието на Константина Кунева/

2009-03-09T19:32:00.017+02:00

Информацията за вчерашното шествие в София е оскъдна, както винаги, когато става въпрос за акции, които засягат системата.

Малко са местата в интернет, където можем да се информираме за случилото се:

"Студена мрачна сутрин. Както винаги, бързам по улицата в последния момент. Никога не мога да се организирам да тръгна навреме и се дразня на това. Все пак, стигам в 11:05. Заварвам хора около Ректората, сред които и журналисти с камери и един куп фотографи. На стълбите на Ректората са колегите от „Призив“ с плакати с лозунги: Солидарност с Костадина Кунева“
„Солидарност с борбата на всички трудещи се жени“
„Солидарност с шивачките от Кърджали и Червен бряг“
„Не на евтиният женски труд – 15% разлика в заплатите!!!.....“

"Студенти протестираха пред посолството на Гърция в София в знак на съпричастност със залятата с киселина в Атина българка Костадина Кунева.…."

А шествие имаше също и в Гърция:
„ По повод на световния ден на жената вчера бе организирана демонстрация от Световната Мрежа на Жените, Съюза на африканките, Обединението на жените емигрантки, Българският културен център и др., които стигнаха до болницата, където се лекува Константина.” пише в grreporter.info.
Като допълнение в www.tvxs.gr четем и за други организации, участващи в акцията „ ... Женска група за самозащита, Мрежа за подпомагане и поддържане на емигрантки, Мрежа на жените от СИРИЗА и др..”
В същия линк може да видим и видео от шествието до болницата, в която се лекува Кунева, който мина под мотото „Не празнуваме, а отстояваме”.
Други лозунги: „Гъркини и имигрантки си подаваме ръце”, „Солидарност с Константина Кунева” и др.
Пред болницата думата взе майката на Кунева, която между другото каза:
„ Най-малко след три месеца ще успее да стане на крака Константина, но за още една година поне ще бъде под лекарско наблюдение. ....Едното й око вече не функционира, а на другото е направена операция и засега е добре.... Говорът й е затруднен и е принудена да говори само по необходимост. Все още не може да се храни през устата. .... Искам от сърце да ви благодаря много за всичко, за солидарността, която оказвате.... Призовавам ви да продължите този път, по който сте тръгнали, да продължите делото на Константина.”

А как са празнували в Стокхолм вижте тук

Други статии за 8 март, които си заслужава да прочете мислещият човек:
baidalai.blogspot.com
openlyfeminist.com

8 Март, от 1857 г. до 2009 г.

2009-03-06T17:22:00.012+02:00

На 8 Март:

1857 – Тъкачките в Ню Йорк протестират за намаляване на работния ден от 16 на 12 часа, за изравнени възнаграждения с тези на мъжете и за човешки условия на труд и живот.

1910 – В Копенхаген се провежда международна конференция на жените от социалистическия интернационал, където се приема идеята за Международен ден на жената.
1977 – Общото Събрание на ООН утвърждава Деня на жената като Международен ден на правата на жената и международния мир.

Любопитни факти:
1930 - Годината, през която жените в Турция придобиват по закон много права, между които за първи път право на глас и право на участие в избори.
1931 - За първи път и в Гърция жените гласуват, но само за общински избори и без право на участие в тях. Пет години по-късно това право е отнето от диктаторския режим на Метаксас. През 1944 партизанското правителство на Свободна Гърция дава отново правото на глас и участие в избори, но официално в Гърция това е признато през 1949 г.
1944 - Българката има право да гласува и да бъде избирана.

2009:
- Протестно шествие от централния вход на Софийския университет до гръцкото посолство, в знак на солидарност с Константина Кунева.
- В различни градове в Гърция също са организирани подобни изяви.

И (противо)естествено...
... цветя, почерпки, треска за подаръци, сексизъм - доказателство колко още има да се извърви до завладяването на пълната половина на небето от "слабия" пол.

8 МАРТ 2009 г. ДЕН ЗА СОЛИДАРНОСТ С КОСТАДИНА КУНЕВА и в София

2009-03-04T21:32:00.009+02:00

Дата: 8 март (неделя)

Час: 11.00
Маршрут на протестното шествие: от централния вход на Софийския университет до гръцкото посолство

„Как може ТЯ, една ИМИГРАНТКА, самотна майка, ЧИСТАЧКА, да се осмелява да предизвиква системата?” – така „разсъждаваха” шефовете, които опитаха да я убият

„Костадинка опита да се пребори за правата на всички жени, които работят в тая система – гъркини, българки, албанки, рускини. Искаше да добием правата, които ни се полагат по закон” – така разказаха за Костадина нейните колеги

Макар и висшист, тя беше принудена да работи като продавачка и чистачка...

Платеното здравеопазване я прогони от България – тя се нуждаеше от пари, за да лекува сина си...

Макар и при отвратителни условия на труд, макар и със статут на „нелегален” работник, тя дръзна да се опълчи на работодателите и да се бори за правата на работниците...

Ние каним всички наши колеги да се включат в протестната акция на 8-ми март в знак на солидарност с Костадина Кунева – Жената, която дръзна да се противопостави на цялата система...

Тези слова, наред с други, зоват за протестно шествие в сайта на ПРИЗИВ

Празнични обичаи в Гърция, гарнирани с протести и политическа сатира

2009-03-02T02:11:00.012+02:00

Карнавалите включват сатирични елементи, засягащи политическата и социалната реалност

Повечето християнски празници в България и Гърция се отбелязват едновременно. Същото се случва и със Сирни Заговезни - последната неделя преди Великденските пости, който всъщност не е толкова християнски, щом в него са запазени елементи от древни прохристиянски обичаи. В Гърция този ден, в съчетание със следващия - Чистия понеделник /официален неработен ден - т. е. днес/, е повод за избягване от рутината. На много места се провеждат карнавали (най-пищният е в гр. Патра), децата вдигат хвърчила, излизат сред природата, яде се и се пие до зори!

По случай празничната атмосфера, но помрачена от все по-здравото затягане на коланите, движението, наречено „Скъпотия – Stop”, чрез неговите така наречени комитети по места, тази година пое следната инициатива:
Завзе пунктове за плащане на тол такси по магистралите и пусна автомобилите да минават без да плащат, вдигайки лозунга „Кулума без тол такси. Нито едно евро за предприемачите”.

Кулума е традиция в Гърция да се ходи на излет в Чистия понеделник. Менюто включва „лагана” /вид безквасен хляб/ и главно постни ястия като морски деликатеси, маслини, тарама хайвер /въобще, чудни мезета за узо :)/

Предприемачи – имат се предвид големите строителни компании - концесионери на магистралите.

В следваща статия ще напиша по-подробна информация за новаторското движение „Скъпотия – Stop” и неговите инициативи.

Данните за събитията са от:
http://www.tvxs.gr/v6397
http://www.in.gr
http://www.akribeia-stop.gr

А за обичаите:
от мен:)

"Константина Кунева победи от болницата"

2009-02-28T19:47:00.008+02:00

това е заглавие на статия, поместена на първа страница в атинския вестник „Авги” от 26-02-09.

Важните моменти от статията в свободен превод:

Една от най-важните стъпки в борбата на ПЕКОП /Съюз на чистачките и домашните прислужници в Префектура Атика (гр. Атина и околности) – синдиката, в който Кунева е секретарка/ срещу работодателския произвол, се реализира вчера, вдъхвайки оптимизъм и решителност на много несигурни за положението си работещи по света.
Главното искане за отстраняване на работодателската компания ИКОМЕТ на г-н Икономакис от ИСАП /Електрическа Железница Атина-Пирея - държавна компания/ поради произволности в ущърб на работниците в сектор почистване, както и неспазване на клаузите по договора между двете компании, върви към последната си фаза на решаването му.
Положителната тенденция е резултат от срещата в превзетата от първостепенни синдикати централа на ИСАП между представители на ПЕКОМ, Съюза на работещите в ИСАП, както и с изпълнителния директор Н. Папатанасис, където последния, въпреки първоначалното му нежелание, официално прие исканията на Съюза.

Константина не е сама. ИСАП - ИКОМЕТ Убийци

Трите точки, по които бе постигнато споразумение, са:
- „Управлението на ИСАП ще пристъпи към всякакви адекватни действия при констатиране на неспазване от страна на изпълнителя на договорености, което ще доведе до съответните последствия, в т. ч. прекратяване на договора.”, както пише в съставения протокол от срещата.
- Управлението на ИСАП ще внесе предложение за назначаване на постоянен персонал за извършване на почистването, искане с ясни политически измерения, тъй като изпълнението му зависи от намеренията на правителството.
- При обявяване на новия търг за почистването, условията на търга ще са резултат от тясно сътрудничество със съюза на служителите в ИСАП и с ПЕКОМ така, че да се гарантира спазването на законните права.

Синдикалистките представиха пред г-н Папатанасис редица данни, които доказват незаконните действия на г-н Н. Икономакис във връзка с незаплащането на тежкия и нездравословен труд, възползвайки се от популярния номер с половинчасовата почивка – неща, за които изпълнителният директор е бил уведомен и преди.
Те изискаха също така г-н Папатанасис да поеме отговорността си за прахосването на държавни средства, тъй като една е сумата, отпускана от държавната компания ИСАП на частната ИКОМЕТ, а друга е сумата, получавана от служителките!

Статията посвещавам на скептиците, които не намират смисъл в синдикалните борби от една страна, а от друга на тези, които се заблуждават, че системата може от само себе си чрез прословутите „правила” да работи за „благото на гражданите”.

И още нещо: Нека не забравяме, че ситуации на погазване на правата на служителите срещаме всеки ден в много компании, „реномирани” или не, и в България. Кога ли ще се организират и те?

Време е за куиз! Намерете разликите. Давам жокер: 60 години

2009-02-19T09:46:00.003+02:00

За още "забавление" кликнете

Знам, че ставам банален. Но не мога да гледам и слушам /затова вече и толкова гледам и слушам / „неутралните” медии и част от блогърите да оправдават днешните нацисти.

Престъпна е неутралността при съотношение на убити от последната агресия на фашисоидите 1000 + цивилни към 13 войници! (Не уважават ли тези хора закона на Мойсей?)

Снимките са от http://www.tvxs.gr/v3657

Как се произвеждат новини с помпозни заглавия – Константина Кунева епизод ІІ

2009-02-18T01:23:00.025+02:00

След кратко сърфиране из интернет, открих следната неточна /по-долу я опровергавам/, но пък за сметка на това помпозна новина:
вижте само как се копират едни други. Ако новината е достоверна, иди-дойде, но ако не е, какво се случва с изстрадалото обществено мнение?

http://lead.actualno.com/news_221444.html

Издигат изгорената с киселина Константина Кунева за евродепутат

Коалицията на радикалната левица "Сириза" иска да сложи Константина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник "Македония".

http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=5945&Itemid=39

Коалицията на гръцката радикална левица “Сириза” иска да сложи залятата с киселина българка Константина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник “Македония”.

http://www.novini.elitno.com/?p=7462

Издигат изгорената с киселина Константина Кунева за евродепутат

Коалицията на радикалната левица “Сириза” иска да сложи Константина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник “Македония”.

http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=12435&Itemid=38

Издигат изгорената с киселина Константина Кунева за евродепутат

Коалицията на радикалната левица "Сириза" иска да сложи Константина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник "Македония".

http://viara-online.com/show_news.php?show=25218

Гърция издига Константина Кунева за евродепутат

Коалицията на радикалната левица "Сириза" иска да сложи Константина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник "Македония".

Но и медията, за която всички ние плащаме – БНТ:

http://www.bnt.bg/bg/news/view/4195/partija_v_gyrcija_predlaga_kostadinka_kuneva_za_evrodeputat

Партия в Гърция предлага Костадинка Кунева за евродепутат

Залятата с киселина в Атина българка Костадинка Кунева да оглави партийна листа за изборите за Европейски парламент. Това предлага гръцката партия Коалиция на радикалната левица СИРИЗА.

Тук текстът се различава малко от другите, само че бих искал да разбера как се казва този „говорител на партията”, който „специално за БНТ” е „потвърдил новината”?

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-02-13&article=266645

Гърци ще правят нашата Костадинка евродепутат

Коалицията на радикалната левица "Сириза" иска да постави Костадина Кунева начело на листата си за евроизборите на 7 юни, съобщи гръцкият в. "Македония".

http://www.vsekiden.com/?p=45475

Гръцката радикална левица иска залятата с киселина българка за евродепутат

Коалицията на гръцката радикална левица “Сириза” иска да сложи залятата с киселина българка Костадина Кунева начело на листата си за изборите за евродепутати на 7 юни, съобщи гръцкият вестник “Македония”.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/02/16/676098_gruckata_levica_izdiga_bulgarka_za_evrodeputat/

Гръцката левица издига българка за евродепутат

Лявата гръцка коалиция СИРИЗА е предложила на българката Костадинка Кунева, залята с киселина преди Коледа пред дома й в Атина от неизвестни лица, да оглави листата й за предстоящите избори за Европейски парламент.

А тук има и нещо, което въобще не отговаря на истина, ама в никакъв случай:

„Досега единствено българските синдикати, след дипломатите в Гърция, се ангажираха с пряка помощ за Кунева.”

Защото аз съм свидетел как по бг новините гледах председателя на КНСБ да съобщава, че ще се погрижат от синдиката да открият банкова сметка, когато аз вече бях виждал такава от гръцки новинарски сайт.

И ето прословутата статия в гръцкия вестник „Македония”:

Σύμφωνα με πληροφορίες στη συνεδρίαση της κεντρικής γραμματείας του ΣΥΡΙΖΑ το βράδυ της Τρίτης ο Αλέκος Αλαβάνος πρότεινε τη μετανάστρια από τη Βουλγαρία, συνδικαλίστρια Κωνσταντίνα Κούνεβα, για τη θέση του επικεφαλής του ευρωψηφοδελτίου του συμμαχικού σχήματος.
Η πρότασή του συζητήθηκε μέσα σε θετικό κλίμα και βρήκε ένθερμη υποστήριξη από εκπροσώπους συνιστωσών του ΣΥΡΙΖΑ, όπως η ΑΚΟΑ.

Мой превод:

Според информация от заседание на централния секретариат на СИРИЗА /Коалиция на радикалната левица/, състояло се във вторник вечерта, Алекос Алаванос предложил преселницата от България, синдикалистката Константина Кунева, да оглави листата на коалиционната формация за евроизборите.
Предложението му е било разисквано в положителен климат и е намерило поддръжници сред представители на някои фракции в СИРИЗА, като АКОА (бел.прев.: малцинствена групировка в основната партия "Коалиция на левицата на движенията и екологията", участваща в коалицията СИРИЗА).

Откъде е видно /ако въобще приемем информацията на в. "Македония" за достоверна/, че СИРИЗА „издига българката за евродепутат” и то „начело на листата”?
Само предложение е постъпило, което пък аз да информирам, че не е прието от мнозинството. По простата причина, според информация от кадри на СИРИЗА, че Коалицията не иска да спекулира с драмата на Константина . Иначе пък по мои наблюдения това беше организацията, която от самото начало направи всичко възможно, за да се разчуе историята.

Също така и Н. Бистис, кадър на най голямата опозиционна партия ПАСОК /братчето на БСП/, предложи неговата партия да издигне кандидатурата. Това вече е гавра! Само да отбележа, че ПАСОК е партията, която до 2004 г. е била близо 20 години на власт и е допуснала да се вкорени дълбоко в обществото цялата гнилост, която доведе до заливането с киселина на синдикалистката.
Но има и един много важен, може би главен фактор: Самата Кунева, като чу за тези слухове, категорично отказа всякакво депутатско място. Тази смела жена показа още веднъж гордост и характер!

Как Израел разбира примирието

2009-02-16T14:59:00.010+02:00

В началото на месеца, група за защита на човешките права към ISM (Международно Движение за Солидарност) , както и група журналисти от RAI 3 (Италианска държавна телевизия), придружаващи палестинско семейство по негова молба до нивите, за да си свършат земеделската работа в южната част на Ивицата Газа, бяха подложени на обстрел от израелски войници. Сред тях беше и един грък, член на Дружеството за Солидарност с Палестинския народ "Интифада".

Ето видеото от момента на изстрелите

Изкуствено ли е напрежението поради купуване на оръжия?

2009-02-10T13:07:00.010+02:00

В един мой коментар в началото на миналия месец в Мониторинг се усъмних в сериозността на писаното от гръцкия вестник „Авриани” относно „провокациите на Турция в Егейско море”, които „ескалирали и били на път да доведат до нова война”.
Изглежда се оказах прав.
Преди две седмици се разкри и същинската новина:
Гърция купува нови оръжия!
Известният в Гърция журналист С. Кулоглу с разобличаващите си политически репортажи пише в новинарския сайт и блог (Телевизия без граници) на 26.01.2009:
Заглавие: Изкуствено ли е било напрежението с Турция поради купуване на оръжия?
Ето в свободен превод някои акценти от статията:
"Докато гръцките медии подклаждат напрежение за евентуална „турска опасност”, в Турция си нямат „хал хабер” за това, нещо повече - там се случват редица нечувани до момента миролюбиви инициативи.
Неотдавна в един от кварталите на Истанбул с познатото на българите старо наименование Сан Стефано, сега Yesilkoy, се случи новаторско за Турция събитие - кметът на квартала даде името на една от улиците на гръцкия лекар Д-р Константин Калангос, който е живял и работил в същия квартал.
Цялото тържество се е осъществило на открито с гръцки и турски танци, веселба, музика и мезета. Синът на доктора, който понастоящем живее в Швейцария, е бил официален гост и е държал реч пред събраните турци, ромеи (гърци), евреи и арменци, населяващи квартала. Събитието е отразено подробно от турските медии.

С други думи, всички събития в съседната страна говорят за един съвсем противоположен на кризисния климат, който се внушава в Гърция. От началото на годината турският държавен канал (TRT-6) излъчва 12 часа в денонощието на кюрдски език, който беше забранен преди няколко години. Правителството разглежда също вероятността да се стартира телевизионен канал на арменски език.
Преди няколко седмици по интернет тръгна инициатива за събиране на подписи за извинение за геноцида над арменците, една тема-табу за турското общество и кемалската воена номенклатура. За първи път в историята на съвременната Турска република, обикновените граждани започват да говорят открито за защита на малцинствата, повдигайки въпроси от миналото.
Вълната за извинение стана модерна. В Смирна (Измир) група граждани поеха инициатива под надслова „Извиняваме се, че ги избрахме”, като имат предвид двама местни депутати, които са се обърнали срещу малцинствата. С правителствено решение е върнато турското гражданство на всеизвестния турски поет Назим Хикмет, който след заточения и затвори е починал без гражданство в Москва. За турската левица това има символична стойност.
Министърът на Културата е поискал извинение от Алевитите /турско религиозно малцинство/ и в резултат на техни протестни действия(http://greece-salonika.blogspot.com/2008/11/h_17.html , http://www.dveri.bg/content/view/7613/33/ , http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/02/04/455189_protesti_na_alevitite_sreshtu_pravitelstvoto_v_turciia/) съобщи, че ще превърне в музей ресторанта, в който десетки Аливити са убити през 1992 г. в резултат на терористичен акт от страна на турски парадържавни структури. Колкото и отвратително да звучи интервюто на известен турски артист, в което той признава, че е убил 10 гръцки кипърци през 1974 г. по време на турската офанзива в Кипър, то също е резултат от гореспоменатите инициативи.

Още по-важно е, че „дълбоката държава” и косвено военната номенклатура поемат удар след удар в резултат на разкритията по случая Ергенекон (тайна мрежа от бивши военни, политици и др. с цел дестабилизиране и вземане на властта от крайните националисти). Досега са арестувани и се разпитват десетки граждани „извън всякакво подозрение” като бивши генерали, военни офицери, но и университетски преподаватели, журналисти, писатели полицейски началници, адвокати.
Военните, които са дърпали конците при всяко гръцко-турско напрежение, са в отстъпление. Специалистът по военните въпроси Али Байрамоглу е писал, че „става въпрос за съвсем нова ера за Турция.”
А за да съществува напрежение между двете страни, трябва на първо място да се фанатизира общественото мнение в тях.

Как бихме могли да свържем горното с дебелите заглавия на гръцките медии за криза в Егейско море? (някои от които се превеждат и в българското медийно пространство, катокато www.bta.bg/cgi-bin/site.1/freenews/bulgariaes_news.pl?sepfilename=337833760, или както споменах в началото http://monitoringbg.blogspot.com/2009/01/blog-post_6472.html)

Всъщност става въпрос за турски военни учения в Егейско море, които се повтарят всяка година по това време. Някои турски самолети са нарушили района за полетна информация (FIR Атина), а не националното въздушно пространство на Гърция, но това е по-скоро обичайна практика, както и отблъскванията от страна на гръцките самолети.
Случаят с турската фрегата «Turgutreis», която всъщност наруши правилата за безвредно преминаване, а не гръцките териториални води, близо до Сунион, нашумя много, но само в Гърция.
Според публикация в турския вестник „Хуриет”, турския генерален щаб стартира разследване, за да се установи дали фрегатата се е отклонила от хода си. Ако се предположи, както е писано в гръцките медии, че от турска страна се е подклаждало напрежение, тогава реакцията на фанатичния и обикновено поръчков в-к „Хуриет”, както и на генералния щаб, нямаше ли да бъде съвсем различна?

Отговор е дало гръцкото правителство:
Съобщи се за нова програма за въоръжение на стойност 5,6 милиарда евро!”

За да се събере тази сума става ясно какви тежести се стоварват върху гръцкия данъкоплатец. А той горкия трябва да е убеден, че има защо!
„Това е без прецедент за цяла Европа. При условия на тежка икономическа криза, едно правителство харчи огромни средства за въоръжаване, които, както е установено от специалисти, минимално допринасят за отбраната на страната – независимо от намеренията на Турция.
Единствено печелят търговците на оръжия, тези, които ще гушнат процентите, и разбира се партийната каса в предстоящите избори.”

Докато тук и там надъхват хората едни срещу други, а и хората не обичат да си задават много въпроси, тарикатите потриват доволно ръце и инвестират в това.

Докога народите ще се бутат като стада там, където вождовете им ги водят?

Ердоган срещу Перес - Евала, комшу!

2009-01-30T22:01:00.006+02:00

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се осмели да се конфронтира с израелския президент Шимон Перес и да напусне срещата в Давос.

Не знам дали не го е направил за политически дивиденти в страната си, или за да спечели точки сред арабската общественост, с цел да се обяви като защитник на мюсюлманите. Или /лошите езици казват/ за да потули неуспеха си да договори добри условия за заем с МВФ. Или пък тайно така се е договорил с новото управление на САЩ.

Каквато и да е причината, не мога да не възкликна:

Ашколсун, комшу!

Защото,

кой се е осмелил до сега да каже истината в очите на представител на Израелската държава и то пред медиите?

Защото,

никога не биха имали смелостта да го направят управниците на първата ми родина (Гърция), както и на втората (България), за което се срамувам.

А ако някои се съмняват в правотата на думите на Ердоган, че „Израел знае много добре да убива хора” нека погледнат тези шокиращи снимки (за които предупреждавам, че не бива да ги гледат бременни жени или хора с слаба психика).

Разбира се, удоволствието и реверансът ми щяха да бъдат пълни, ако не беше геноцидът, който пък държава Турция прилага срещу кюрдите, както и погазването на елементарните права на гражданите в същата държава.

Любимата на мнозина социална шаблонност в песен

2009-01-29T15:03:00.015+02:00

Завчера, на 27.01.2009 г. в Гърция почина на 83 год. музикантът Панос Дзавелас.
Бунтар до край на живота си, той е участвал активно в съпротивата срещу германската окупация като партизанин. Три пъти е осъждан на смърт от следвоенните власти на Гърция. (Друг път ще напиша как официалните гръцки власти са „освидетелствали почитание” към хора като Дзавелас). Не е много известен защото не се е подчинявал на правилата на системата.
Доста е популярен сред гърците през 70-те години, в периода след режима на хунтата, най-вече с песните от времето на съпротивата, които е пял и които са вдъхновявали младежите в онези бурни години.
Следва превод на една песен на Дзавелас написана през `70-те но е актуална за всички времена и ширини на земята, която заклеймява любимата на мнозина социална шаблонност.
Това е моя символичен знак на уважение към човека, който не продаде идеалите си и не се превърна в "героя" от песента

Почтен човек си ти, кир Пантели,

магазин си имаш нейде на земята,

продаваш стока, пари изкарваш,

много пари, много пари.

В неделя сутрин на църква ходиш

и пред Богородица се кръстиш.

Почтен човек си ти, кир Пантели,

имаш си съпруга, син и дъщеря,

модерни мебели и цветен телевизор

за духовната храна.

Далеч от партии стоиш,

да не си изкараш беля на главата.

„Родина, вяра и семейство!”

Почтен човек си ти, кир Пантели,

какво че някъде умират хора

хиляди гладни, без хляб,

черни, жълти или бели.

Синът ти само да е добре,

да ти се наследи името и парата.

Почтен човек си ти, кир Пантели,

сдърви се, изгни в магазина,

младостта си, устрема си похаби

за драхмата, и кожата да пазиш,

сляп за мечтата, живота и светлината,

свиваш се във тяло без душа.

Кир Пантели, знаеш ли, че други

живота, младостта си дали,

за да стане парче хляб мечтата,

за да ядеш и ти, кир Пантели?

А ти какво си дал, кир Пантели?

Кажи ни, какво направи?

Кажи ни, какво остави в наследство,

което да вдъхновява тези след теб?

Почтен човек си ти, кир Пантели,

плах, безволев, мижитурка,

принизи мечтата и душата,

празно тяло без дъх.

Почтени хора, млади хора,

погребете почтените в посевите

и тези, които създадоха Пантелис

- червей никому ненужен.