6.6.15

Алексис Ципрас: Това правителство и този парламент няма да гласуват нов Меморандум


Вчера, 05.06.15 г., премиерът на Гърция Ал. Ципрас, предизвика извънредно заседание на гръцкия парламент, за да информира народните избраници за хода на преговорите на Гърция с трите институции-кредитори, както и да чуе мнението на опозиционните партии. Сам по себе си този факт е важен от гледна точка на демократичните принципи. Никога, например, бившият премиер А. Самарас не е сметнал за необходимо да дава обяснение на народните представители за своите действия. 

Откъси от встъплението на Ципрас:


"Длъжен съм да споделя пред вас и пред гръцкия народ, че предложението, което даде Председателят Юнкер от името на трите институции, ме изненада неприятно. Никога не бих могъл да си представя, че ще ни отправят предложение, което няма да взема предвид постигнатите резултати от водените преговори през последните три месеца.
Не можех да си представя, че добросъвестните  усилия на гръцкото правителство за справедливо и цялостно решение ще се възприемат от някои като слабост.
Не можех да си представя, че политиците, а не технократите, не могат да разберат, че след пет години опустошителна строгост на меморандума, може да се намерят гръцки депутати, които да гласуват за отмяна на ЕКАС (помощи за пенсионери с ниски доходи), както и увеличение на ДДС за тока с 10 пункта.

.....Често съм подчертавал, че въпросът не е просто да се подпише някакво споразумение. Нужно е решение. След пет години е необходимо едно окончателно решение, както за Гърция, така и за Европа. Решение, което слага край на политиката на нереалистичните излишъци и остеритета, както и гарантиране на устойчивостта на гръцкия дълг.

.....За да успеят усилията на гръцкото правителство за реформи, първо е необходимо реално решение на проблема с дълга.

... Време е да докажат всички, както в Гърция - но най-вече в Европа, че работят, за да се намери решение, а не за да подчинят и унижат един цял народ. Защото ако е така, ако работят, за да унижат или подчинят, трябва да знаят, че ще постигнат точно противоположния резултат...."

Ето и видеото от неговото встъпително изказване:

2.6.15

Статия на Алексис Ципрас в Le Monde: Европа на кръстопът


На 25 януари тази година гръцкият народ направи смел избор. Той се осмели да се противопостави на пътя, начертан от строгите икономически мерки на Меморандума и да потърси ново споразумение. Ново споразумение, което да задържи страната в Еврозоната, но с реалистична икономическа програма, без да се повтарят грешките от миналото.

Гръцкият народ плати висока цена за тези грешки; през последните пет години безработицата скочи на 28% (60% сред младите), средният доход падна с 40%, докато съгласно данните на Eurostat, Гърция се е превърнала в страната с най-висок индекс на неравенство в Европейския съюз.
И което е още по-лошо: Тази Програма, при все че сериозно уврежда социалната структура, не успя да засили конкурентоспособността на гръцката икономика. Публичният дълг се увеличи драстично от 124% на 180% от БВП. Въпреки големите жертви, дадени от гръцкия народ, гръцката икономика остана трайно заклещена в климат на несигурност, причинен от неосъществимите цели на доктрината за финансово равновесие, която я обрича да се върти в порочния кръг на остеритета и рецесията.

Да се сложи край на порочния кръг
Основната цел на новото гръцко правителство през последните четири месеца е да сложи край на порочния кръг, край на тази несигурност. Това изисква взаимноизгодно споразумение, което да постави реалистични цели по отношение на бюджетните излишъци, като в същото време възстанови програма за растеж и инвестиции. Окончателно решение на гръцкия проблем сега е по-необходимо и по-актуално от всякога. Такова споразумение също ще отбележи края на европейската икономическа криза, която започна преди 7 години, и ще постави край на цикъла на несигурност в еврозоната.
Днес Европа има възможност да вземе решения, които ще дадат тласък на бързо възстановяване на гръцката и европейската икономика като сложи край на сценариите за „Grexit” (изход на Гърция), които пречат на дългосрочното стабилизиране на европейската икономика и могат по всяко време да отслабят доверието както на гражданите, така и на инвеститорите в нашата обща валута.
Някои обаче твърдят, че гръцката страна не правела нищо, за да сътрудничи за постигане на споразумение, защото отивала на преговори без готовност за компромиси и без предложения. Това наистина ли е така?
Предвид критичните, може би дори исторически времена, в които живеем, не само за бъдещето на Гърция, но също за това на Европа, бих искал да се възползвам от възможността да представя истината и да информирам по отговорен начин европейската и световната общественост за реалните намерения и позиции на гръцкото правителство.
Гръцкото правителство, въз основа на решението на Еврогрупата от 20 февруари, представи многобройни предложения за реформи с намерение да се постигне споразумение, което да съчетае уважението към мандата, предоставен от гръцкия народ, с уважението към правилата и решенията в Еврозоната.
Един от ключовите аспекти на нашите предложения е обвързването с по-ниски – съответно изпълними – първични излишъци за 2015 и 2016 г., както и да се даде възможност за по-високи излишъци през следващите години, тъй като очакваме пропорционално нарастване на показателите за ръста на гръцката икономика.
Друг също така важен аспект в нашите предложения е задължението да повишим публичните приходи посредством преразпределение на тежестта от ниската и средната класа към високите класи, които успешно избягват плащането на техния справедлив дял, за да помогнат на справянето с кризата, тъй като във всяко отношение те бяха защитени както от политическия елит, така и от Тройката, които си затвориха очите.
От първия си ден нашето правителство ясно заяви намерение и решителност да се заеме с тези въпроси чрез въвеждане на законова разпоредба за борба с измамите от тристранните сделки, като засили митническия и данъчния контрол за ограничаване на контрабандата и укриването на данъци. Същевременно, за първи път след много години, на собствениците на медии бяха начислени данъците, които дължат на гръцкия публичен сектор.

Приватизации
Климатът в страната се променя. Това е видно от факта, че гръцките съдилища ускоряват разглеждането на делата за значителни укривания на данъци. С други думи, олигарсите, които бяха свикнали да бъдат защитавани от политическата система, сега имат всички основания да си развалят спокойния сън.
Освен общите насоки, имаме конкретни и подробни предложения, които сме изложили по време на обсъжданията с институциите и които покриват голяма част от разминаванията в позициите, които ни разделят от няколко месеца.
По-конкретно гръцката страна прие да осъществи серия от институционални реформи, като засилване на независимостта на Гръцката агенция по статистиките (Elstat), намеса за ускоряване на процесите по установяване на справедливост, както и намеса в пазарите за продукти с цел да се елиминират диспропорциите и привилегиите.
Също така, въпреки че диаметрално се противопоставяме на приватизационния модел, насърчаван от институциите, който нито създава перспективи на растеж, нито успява да прехвърли ресурси в полза на реалната икономика, а в полза на дълга, което в никакъв случай не е устойчиво, ние приехме да следваме с някои незначителни модификации програмата на приватизации, за да докажем намерението си да предприемем стъпки към сближаване с другата страна.
Ние също така се съгласихме да извършим значителна ДДС реформа, като улесним системата и подсилим размера на преразпределение на данъка, за да постигнем увеличаване на събираемостта и приходите.
Направихме конкретни предложения по отношение на мерките, които ще доведат до по-нататъшно увеличаване на приходите. Те включват специален данък върху много високите печалби, данък върху електронните залагания, засилване на проверките на притежателите на големи банкови сметки – укриващите данъци, мерки за събиране на задълженията към публичния сектор, специален данък за луксозни стоки, тръжен процес за излъчвани предавания и други лиценци, за които Тройката уж случайно забрави през последните пет години.
Тези мерки ще повишат приходите, като се избегне рецесията, тъй като те не намаляват допълнително активното търсене и не налагат допълнителни тежести върху слоевете с ниски и средни доходи.
Постигнахме съгласие да осъществим основна реформа на системата за социално осигуряване, която включва интегриране на пенсионните фондове и премахване на разпоредбите, които неправилно позволяват ранното пенсиониране, което в крайна сметка увеличава реално възрастта на пенсиониране.
Тези реформи ще бъдат извършени независимо от факта, че загубите, претърпени от пенсионните фондове, които създадоха средносрочния проблем за тяхната устойчивост, се дължат основно на политическите решения на двете предходни гръцки правителства, но най-вече на Тройката, които съвместно носят отговорността за тези загуби: резервите на пенсионните фондове бяха намалени с 25 милиарда евро поради „Включването на частния сектор”(PSI) през 2012 г. и преди всичко високата безработица, която се дължи изключително на програмата на изключително строги ограничения, прилагана в Гърция от 2010 г.

Да не се намаляват повече пенсиите
Накрая, въпреки нашият ангажимент към работещите незабавно да възстановим европейската легитимност на трудовия пазар, която беше напълно унищожена през последните пет години под претекста за конкурентноспособност, ние приехме да осъществим реформа на пазара на труда след консултация с Международното бюро по труда, което вече изрази положително становище относно предложенията на гръцкото правителство.
Предвид гореизложеното, имаме всички причини да се учудваме защо представителите на институциите така упорито твърдят, че Гърция не прави предложения.
Каква цел обслужва този удължен мораториум върху ликвидните средства за гръцката икономика, след като Гърция показа, че иска да спази външните си задължения, плащайки повече от 17 милиарда евро главница и лихви (около 10% от БВП), без външно финансиране?
И накрая, какъв е интересът на онези, които пускат в медиите информации, че не сме близо до споразумение, което би сложило край на европейската и световната политическа и икономическа несигурност която се подържа от неуредения гръцки въпрос?
Неофициалният отговор, който някои дават, е че ние не сме близо до споразумение, защото гръцката страна настоява на своите позиции да възстанови колективните договори и отказва да намали допълнително пенсиите.
По този въпрос също трябва да направя някои разяснения:
Що се отнася до колективните договори, позицията на Гърция е за това трудовото законодателство да съответства на европейските норми и да не нарушава европейското законодателство. Ние не искаме нищо повече от това, което е в сила в страните от еврозоната. Това е причината за съвместната декларация по този проблем с Президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Гърция е представяна като лош пример, който другите непослушни държави и народи на Европа не трябва да следват.
Що се отнася до пенсиите, позицията на гръцкото правителство е напълно обоснована и логична. Кумулативното намаляване на пенсиите в Гърция през годините на Меморандума е от 20% до 48%: понастоящем 44.5% от пенсионерите получават пенсии под фиксирания праг на относителна бедност, докато приблизително 23.1% от пенсионерите, съгласно данните на Eurostat, живеят под заплахата от бедност и социално изключване.
Следователно е очевидно, че тези цифри, които са резултат от политиката на Меморандума, не могат да бъдат толерирани – не само от Гърция, но и от която и да е цивилизована страна.
Да кажем нещата такива, каквито са:
Ако досега не е постигнато споразумение, това не се дължи на нашата предполагаема неотстъпчивост, липса на компромиси или неясна гръцка позиция.
Това се дължи на настояването от страна на определени представители на институциите да се правим абсурдни предложения и пълното безразличие към последния демократичен избор на гръцкия народ, въпреки публичното съгласие от страна на трите институции да се приложи известна гъвкавост, за да се уважи волята на избирателите.
От какво е продиктувано това настоятелност?
Едно лесно обяснение би било, че това се дължи на желанието на някои да не признаят своите грешки, да препотвърдят същите избори, игнорирайки техния неуспех.
Нещо повече, не трябва да забравяме, че преди няколко години МВФ публично призна, че са били допуснати грешки при изчисляване на тежестта на рецесията, предизвикана от бюдежетните ограничения, наложени на Гърция.
Мисля, че това е недостатъчно задълбочен подход за изясняване на ситуацията. Не мога да повярвам, че бъдещето на Европа зависи от упорството и настояването на няколко лица.

Две противоположни стратегии за Европа
Моят извод е, че този въпрос не засяга само Гърция; нещо повече, той е самият епицентър на конфликт между две диаметрално противоположни стратегии за бъдещето на европейското обединение.
Първата стратегия цели да заздрави европейската интеграция в контекста на равенство и солидарност между европейските народи и граждани. Онези, които поддържат тази стратегия, изхождат от факта, че е недопустимо да се насилва новото гръцко правителство да прилага същите политики като предходните кабинети, които, да не забравяме, се провалиха напълно. В противния случай, ние ще бъдем принудени да премахнем изборите във всички държави, които са подложени на програмата на строгите мерки. Ще бъдем принудени да приемем, че премиери и правителства ще бъдат налагани от европейските и международните институции, а гражданите ще бъдат лишени от правото си на глас до изпълнението на програмата. Казано с други думи, това означава премахване на демокрацията в Европа, начало на дезинтеграция и недопустимо разделение в Обединена Европа.
Това, в крайна сметка, означава раждането на технократично чудовище, което ще доведе до пълното откъсване на Европа от нейните фундаментални принципи.
Втората стратегия се стреми точно към това: разделяне на еврозоната и впоследствие на ЕС.
Първата стъпка за това е да се създаде еврозона с две скорости, където централното ядро ще налага твърди правила на остеритет и приспособяване. Това централно ядро ще налага също така един върховен министър на финансите за еврозоната, който ще разполага с неограничена власт и с възможността да отхвърля национални бюджети, дори на суверенни страни, ако те не са в съответствие с доктрините на крайния неолиберализъм.
За онези страни, които отказват да се поклонят на новия авторитет, решението ще е просто: строго наказание. Принудително налагане на остеритет. Дори по-лошо, ограничения в движението на капиталите, дисциплинарни наказания, глоби и дори създаване на паралелна валута.
Изхождайки от настоящите обстоятелства, изглежда тази нова европейска власт е в процес на изграждане, като Гърция е първата жертва. За някои това представлява златна възможност да направят от Гърция пример за другите държави, които не искат да следват тази линия.
Това, което не се отчита, е високият риск и огромните опасности на тази втора стратегия. Тази стратегия не само рискува да бележи началото на края на проекта за европейско обединение подменяйки еврозоната от монетарен съюз в зона с обменен курс, но също така поставя начало на икономическа и политическа несигурност, които могат изцяло да трансформират баланса в Запада.
Европа следователно е на кръстопът. След важните отстъпки от страна на гръцкото правителство, решението вече не е в ръцете на институциите, които във всеки случай, с изключение на Европейската комисия, не са избрани и не носят отговорност пред народите, а по-скоро в ръцете на европейските лидери.
Коя стратегия ще вземе връх? Тази, която е за Европа на солидарността, равенството и демокрацията, или тази, която е за разпад и разделение?

Ако някои все пак мислят или искат да вярват, че това решение касае единствено Гърция, те допускат сериозна грешка. Бих предложил да прочетат отново шедьовъра на Хемингуей «За кого бие камбаната».

Източници: lemonde.fr , primeminister.gov.gr
Превод от английски и френски: Дарина Спасова